Линда Тейлър
Да започнеш на чисто (22)

Двадесет и втора глава

За Ела следващите седмици минаха като в сън. Беше си го мислела за събитията преди арестуването на Миранда, но те дори не можеха да се сравнят с фантастичната серия, която последва.

Миранда беше арестувана и отказваха да я пуснат под гаранция. Ела и Фейт се слисаха и започнаха да протестират пред всеки, когото смятаха за важен, че е нелепо да мислят, че тя би представлявала заплаха за някого. Въпреки това не й позволиха да се върне у дома. Ела се скара с Джаз за това — една от няколкото свади през тези седмици, понеже често попадаше в негова компания, — но въпреки справедливия й гняв, той оставаше невъзмутим и отговаряше едносрично на многобройните й въпроси. Започваше да я отчайва. Как можеше да изпитва такива силни чувства към такъв твърдоглав, безчувствен кретен? Но тя ги криеше все по-старателно. Той само веднъж я докосна по ръката и каза: „Имай ми доверие“, но Ела го отблъсна. Не знаеше вече на кого да има доверие.

Двете с Фейт успяха да посетят Миранда и я завариха бледа и тъжна. Това ги разтревожи след резливото остроумие, с което бяха свикнали. Не можаха да получат от нея никакво разумно обяснение. Ела я сграбчи за ръката и й обеща, че винаги ще пази стаята й както си е и тя може да се върне при тях, когато и да я пуснат. А Фейт избухна в сълзи и каза, че ще поговори с Джайлс и ще направи всичко възможно той да разбере. Тогава Миранда се просълзи и им благодари с неясно, крайно нехарактерно за нея бърборене, че са чудесни приятелки, и им обеща, че ще ги почерпи с една ваканция, ако някога отново й върнат паспорта, а ако не, можели да отидат без нея.

После, по пътя за дома, Фейт изброи ужасяващ списък с неща, които бе чувала, че се случват в женските затвори. Тогава Ела реши, че трябва да се предприемат някакви съгласувани действия. Започна да се обажда, да пише и да се среща с всеки, за когото мислеше, че може да пусне някакви връзки, но винаги стигаше до факта, че главния натиск може да окаже единствено адвокатката на Миранда — властна на вид жена от Бирмингам, която никак не си падаше по празните приказки. Тя се държа много загадъчно, но увери Ела, че ще ги призоват в съда да дадат показания за характера на Миранда и показанията им ще бъдат много важни, но че иначе Миранда е по-добре да остане в ареста. Очевидно им оставаше само да се надяват, че присъдата й ще бъде намалена за добро поведение. А адвокатката бе не по-малко тайнствена от Джаз, като твърдеше, че Миранда неизбежно ще влезе в затвора поради натрупаните срещу нея доказателства и просто трябва да се доверят на хората, които отговарят за това.

И така, когато не успя да постигне успех, Ела потърси облекчение в единствения възможен отдушник. След като я поканиха няколко пъти в управлението да даде свидетелски показания и най-сетне помогна да се обяснят нещата, тя откри, че там се отнасят крайно приятелски с нея. Беше разумна и им съдействаше. Показаха й записа от онази вечер, когато я бяха нападнали пред къщата й. Това стана в една затъмнена стая заедно с една полицайка и Джаз, който спря записа точно на мястото, където се виждаше добре, че я е нападнала Лорна, съпругата на Мат. Явно стоеше на пътеката пред къщата с писмо в ръка и се колебаеше дали да не го пъхне в пощенската кутия и да почука. Точно тогава Ела се появи изневиделица и другата я цапардоса с празната винена бутилка, която измъкна от кофата за боклук. Ела реши да действа.

— Не искам да повдигам обвинения — каза тя. Струваше й се поетично и справедливо, че беше ударена в главата с винена бутилка, имайки предвид колко пияна беше в нощта, която прекара с Мат. — Работата ви е достатъчно, така че не е нужно да се пилее полицейско време. Това е личен проблем.

— Сигурна ли си? — попита Джаз, като я гледаше учудено. — Това е нападение, откъдето и да го погледнеш. Ние я разпознахме, ти също. Предполагам, че дори и съпругът й вече знае. Няма да учудиш никого.

Ела обаче поклати упорито глава и стана.

— Не. Тя няма да го направи повече.

— Но все пак не е ударила непознат. Било е отмъщение. Нямаш представа дали няма да продължи, ако не предприемеш нещо. Не знаеш на какво е способна.

— Да, знам. Всичко свърши. — Когато полицайката светна лампите и сви рамене към Джаз, Ела тръгна към вратата, но спря и се обърна към него. — Учудващо е какво може да направи човек в момент на страст. Това не означава, че би го направил отново.

После излезе, преди да му е подхвърлила още много значителни премъдрости. Времето течеше и сватбата му сигурно наближаваше. Той вече не говореше с нея за това и неясните сигнали бяха единственото решение.

Около седмица по-късно отново се скараха. Опитваше се да му внуши, че тя и Фейт са съучастници в скриването на намерения пакет с наркотици. Колкото по-малко можеха да помогнат на Миранда, толкова повече им се искаше да споделят поне част от вината с нея. Не се изживяваха като тримата мускетари, по-скоро като тримата бандити, бе заявила Фейт в прилив на вдъхновение, но духът си бе все същият. Той я откара до мястото, където беше скрила пакета, прескочиха заедно портичката, а тя отиде до живия плет, извади увитата с тиксо найлонова торба под пожълтелите шубраци и му я бутна под носа.

— Ето! Какво ще кажеш сега?

— Ще кажа, че си постъпила глупаво, но е било по-скоро реакция на паникьосан човек, нищо повече.

После взе пакета от ръцете й, погледна към нивата с форма на обърнат купол и някак ни в клин, ни в ръкав отбеляза, че мястото е много красиво и разбира защо е спирала тук толкова често.

— Откъде, за бога, знаеш това?

— Виждал съм колата ти тук. — После, когато видя учудения й поглед, добави: — Все пак съм ченге, забрави ли? Ние забелязваме такива неща. Понякога седеше в колата и просто наблюдаваше залеза. Друг път се облягаше на портичката, сякаш се мъчеше да се слееш с всичко наоколо. И с цвета на косата ти се получаваше. Беше голяма гледка, рошавата ти кестенява коса сред живия плет. Всеки път, когато идвах у вас, почти очаквах да се появиш, облечена в листа и плодове като някоя езическа богиня.

— Искаш да кажеш… че си ме виждал и преди да се появиш у нас? Че това не е бил първият път?

— О, да — отвърна някак разсеяно той. — Чудех се коя си. Направо се слисах, когато онази сутрин пред нас се появи самата есенна нимфа в ефирния си халат.

Ела се почувства объркана от странните комплименти, които очевидно й правеше, но после се стегна и като си напомни за неговата сватба, за своята гордост и най-вече за самотната участ на Миранда, изправи рамене.

— Има още нещо, което трябва да знаеш за онази сутрин. Нещо, което не ти е известно.

— О, и какво е то?

— В пепелника имаше фас от цигара с марихуана. Предишната вечер бяхме пушили трева. Всичките — излъга тя, понеже си спомняше как й се повдигаше от миризмата, а Фейт направо отиде да си легне от отвращение, но не в това беше проблемът. — Е, какво смяташ да направиш по въпроса?

Той се засмя тихо.

— Казах ти вече, не съм глупав. Видях фаса в момента, в който седнах. Имахме да мислим за далеч по-важни неща и не смятахме да повдигаме въпроса без причина. Заслужаваше да те плеснат през ръцете, но знам, че не си имала нищо общо с това. Ти не пушиш трева.

— О, да, пуша! — разлюти се тя. Откъде, по дяволите, можеше да знае такива неща за нея? Не ставаше ли прекалено самонадеян?

— О, не, не пушиш — отвърна Джаз. — Можем да го повторим няколко пъти за ефект, ако искаш, но няма да ме убедиш.

После я погледна замислено. Залезът обагряше в златисто мургавата му кожа и му придаваше още по-екзотичен, още по-изящен вид. Ела пропъди мисълта.

— Добре, да вървим тогава — каза троснато тя.

— Ела? Оценявам това, което се каниш да направиш за Миранда. То говори много за теб. Ти си удивителна жена. Предана до гроб и абсолютно почтена, колкото и да се опитваш да се самонакажеш, но няма да те арестувам, каквото и да направиш.

— Каквото и да направя? — кипна тя. — На твое място не бих разчитала на това, приятел.

Джаз я хвана за ръката точно когато тя се канеше да тръгне по сухите, неравни буци, оставени след плуговете.

— Моля те, повярвай ми. Миранда е в добри ръце. Има неща, които ми се иска да ти кажа, но не мога. — Духна вятър и косата й се разхвърча. Той вдигна ръка и махна полепналия за устата й кичур. — Просто не знаеш кога някой се опитва да те предпази. Само това мога да ти кажа. Не прави глупости. Остави всичко на нас.

Ела го погледна, за пореден път объркана и разстроена, после издърпа ръката си.

— Да се махаме оттук. Студено ми е.

И тръгна към портата.

 

 

Изминаха още няколко седмици. Есенният вятър възвести началото на зимата и нощите започнаха да стават по-дълги. Ела и Фейт се утешаваха взаимно с всякакви хубави истории, за които успяваха да се сетят.

Лорна отново се беше върнала при Мат. Мат на свой ред бе започнал да избягва Ела, ограничавайки се до служебните им отношения, но тя именно това искаше. По някое време получи кратка бележка от Лорна. Беше пристигнала по пощата в обикновен плик и красиво изписан адрес. В нея пишеше само „Благодаря“. Ела я сгъна, развълнувана от неочаквания жест, и я пъхна в едно чекмедже, за да си я запази за спомен. Беше постъпила правилно, прощавайки на Лорна гневната постъпка, и Лорна оценяваше това. До известна степен можеше да се каже, че са квит. Дали Мат знаеше за инцидента и изхода от него, не беше нейна работа. Всичко бе свършило и те продължаваха живота си. Постепенно страните му добиваха предишния си цвят, макар че веселото настроение, с което бяха свикнали, не беше се възвърнало до край. Ела се надяваше, че и това ще стане с течение на времето, когато занятията им приключат и тя изчезне от живота му. Смяташе да остане да живее в къщата, но ако решеше да продължи обучението си, щеше да го направи другаде.

Сюзън, както се оказа, беше влюбена в приятеля на Джайлс — Пол, още от първия момент, в който го бе зърнала на някакъв бал година преди това. Очевидно чувствата им бяха взаимни. Това много учуди Ела не защото знаеше всичко за тях, а защото бе абсолютно сигурна, че между Пол и Фейт става нещо хубаво и романтично. Вярно, Фейт непрекъснато отричаше, но тя предполагаше, че просто се стеснява. Явно беше сбъркала. А Фейт, по своя слонски начин, очевидно бе поставила въпроса пред Сюзън една сутрин, докато подреждали консумативите в един от кабинетите, казвайки: „Знаеш, че Пол си пада по теб, нали?“.

И това било, разказа й после Фейт. Сюзън се изчервила от удоволствие и потвърдила чувствата си към Пол. Оттам нататък Фейт просто му се обади в един студен, дъждовен и ветровит ден, когато двете с Ела седяха на канапето и пиеха горещо кафе, а Саймън, мокър от дългата разходка, се гушеше между тях.

— Пол? — усмихна се Фейт, докато Ела й намигаше насърчително. — Право в целта. Изпрати й цветя или нещо подобно. Работата е готова.

После една съботна сутрин на тяхната врата пристигна огромен букет цветя. Двете затърсиха трескаво картичката.

— За теб е, Фейт — рече Ела, след като огледа плика.

Фейт извади картичката.

— Пол. Той е такъв прекрасен човек. И аз сторих нещо, с което го направих безкрайно щастлив. Това е страхотно.

През следващите дни бузите й розовееха, а очите й блестяха от постигнатия успех. След това Фейт се върна една вечер от работа и започна да отваря с трясък вратите на долния етаж, търсейки Ела.

— Ела?

— Горе съм.

— Къде?

— В банята — извика Ела от ваната, където се мъчеше да отмие от себе си събраната през деня кал. Тъкмо в момента си играеше с малкия гумен кит, който всмукваше вода и след това я изхвърляше право нагоре, и размишляваше върху живота, калта и неочакваните обрати. Вратата на банята се отвори с трясък, Фейт влетя вътре и се стовари на тоалетната чиния със светнало от вълнение лице.

Ела се поизправи във ваната, покрита с пяна, където трябваше, и я погледна слисано.

— Какво има?

— Майк — каза с треперещ глас Фейт. — Арестували са го!

— Какво? — Ела хвърли гумения кит във водата и опита да се съсредоточи.

— Чух да си говорят на работата. Закопчали са го. Пласирал е. Наркотици. Хванали са го.

— О, боже! — възкликна Ела с пребледняло лице.

— Да — потвърди Фейт с блеснали очи. — И ще отиде в затвора за това. Копеле! Толкова съм щастлива. Никога не съм била толкова щастлива.

— Леле! — Устата на Ела остана отворена, но мозъкът й работеше трескаво. — Я чакай малко! Ами Миранда? Миранда и Майк. Мислиш ли, че имат някаква връзка?

— Ще ти кажа какво мисля — заекна Фейт с почервеняло лице. — Имах цял ден да умувам върху това, а после и докато се прибирах насам. Мисля, че най-сетне го проумях. Много сме тъпи.

В това нямаше нищо ново, имайки предвид миналите събития, реши Ела.

— Защо? — попита едва чуто тя.

— Миранда знае всичко за Майк и за това какво се случи с мен. Знаеше и за бандата, как той ги подстрекаваше. Всичко, което ти казах, всяка подробност, бях казала и на нея. Помниш, че ти споменах с колко тъга и съчувствие ме гледаше. Мисля, че тук има голяма връзка. Само дето през цялото време сме я разбирали погрешно. Помисли малко.

Ела се замисли. Мехурчетата се пукаха около нея, а китът подскачаше във водата. Въпреки това не можа да измисли нищо.

— Помогни ми малко. Ти си мозъкът в тази къща.

— Цялата тази загадъчност от страна на Джаз и адвокатката, и Миранда, която не ни обясни нищо, когато отидохме да я видим, и не отговаря на писмата ни.

— Да?

— И тази работа, дето ни пазели от неща, за които било по-добре да не знаем. И дето не я пускат под гаранция, и абсолютно никой не взема под внимание онова, което им казваме. А сега и това. — Фейт млъкна, като дишаше тежко.

— Е, и какво?

— Тя го е издала. Просто го е издала.

— Искаш да кажеш — промълви Ела, — че смята да го повлече със себе си? — Беше чувала тази фраза по филмите и очевидно натам биеше Фейт. Така че моментът бе подходящ да я употреби.

— Не — поклати глава Фейт. — Тя ще влезе в затвора, да, но само наужким. За да я предпазят, не виждаш ли? Останалите никога няма да разберат, че е дошло от нея. В полицията и без това са знаели достатъчно, за да я приберат. Всичко, което може би е направила, е да потвърди онова, което Старият Бил вече е знаел, и вероятно да добави още едно-две имена. Но това е. Ето какво става и защо не можехме нищо да проумеем. Сега вече знаем. Това е единственото обяснение. Тя ще бъде съдена заедно с другите и ще отиде в затвора като тях. Но полицията ще направи нещо, не знам какво — ще я изведат бързо или ще я преместят другаде. Да, точно така ще стане. Всички ще си мислят, че е преместена от затвора, но всъщност ще бъде освободена. Гледах го веднъж в един филм. Понякога правят такива неща. Само почакай и ще видиш.

— Да му се не види! — ахна Ела.

— Но колкото до Майк — продължи припряно Фейт, — знам, че това е нещо лично. Не знам защо, но съм абсолютно сигурна. Тя го е направила за мен, Ела. — Очите й се напълниха със сълзи и рукнаха бавно по пламналите й бузи. — Другото може да е направила заради себе си, за да започне отново на чисто, но това с Майк го е направила заради мен.

Ела мълчеше вцепенено. Едва сега разбираше. Разбираше, че беше така, това обясняваше всичко. Миранда бе ключов свидетел и съдействаше. Ела грабна кита, напълни го с вода и пръсна тънка струйка към шампоана си. Мозъкът й пулсираше от идеи.

— Значи… значи Джаз знае за всичко това?

— Разбира се, че знае! — разпери ръце Фейт. Чантата се изплъзна от рамото й и тя отново я дръпна нагоре. Още беше по шлифер, а раменете й бяха изпръскани от дъжда. — Джаз я е арестувал на летището. Той е ръководил цялата операция. И се нуждае от нея, за да може да събере достатъчно доказателства. Той пръв е разбрал.

— Значи… значи не е такъв гадняр, за какъвто го мислех?

— Правилно — отвърна търпеливо Фейт. — Отново доказа, че не е такъв гадняр, за какъвто го мислиш.

— Но… но Джайлс не знае.

— Не бива и да разбира — поклати мрачно глава Фейт. — Ако сме прави, а аз съм сигурна, че сме прави, ще трябва да си мълчим за това. Това е абсолютна тайна. Иначе Миранда няма да бъде в безопасност.

— Не, права си. Няма да кажа и думичка.

— Не можеш, заради нея. А и Джайлс не иска да говори за това нито с мен, нито с никого. Казах му, че тя не е престъпница по душа и че някой я е подвел, но той очевидно не желае да го обсъжда. На работата само мълчи и изглежда доста нещастен. Мисля, че все още е в шок.

— Горкият Джайлс!

— Да. Страшно ми е жал за него. Има доста традиционни възгледи. Това го е потресло до дъното на душата му.

— Сигурно. — Ела едва не изсумтя, но се сдържа и само изпръска с вода кранчетата. — Не я е познавал много добре. Не като нас. Всъщност се чудя и ние доколко сме я познавали.

— Познаваме я, и то по-добре от всеки друг — наежи се Фейт и очите й засвяткаха. — Тя не е страхливка и не е от онези, които биха станали доносници. Има си причина да го направи. Не съм сигурна каква, но определено е свързана по-скоро с отмъщение, отколкото със страх. Тя не се бои от никого. Може да е бясна на един-двама души, но не и уплашена.

— Ланс — прошепна Ела. Името беше изникнало съвсем спонтанно в ума й.

— Ланс — повтори уверено Фейт.

Двете седяха неподвижно и гледаха като хипнотизирани как китът изхвърля вода нагоре и струйките се стичат по плочките. Около тях се носеше пара, която замъгли очилата на Фейт. Тя ги обърса, за да може да вижда.

— Каква невероятна жена е — каза по едно време.

— Вярно.

— Иска ми се да можех да направя нещо за нея.

— Да — каза замислено Ела, като си играеше с водата. — Всъщност мисля, че можеш.

— Какво?

— Ами няма как да кажеш на Джайлс, че Миранда помага на полицията, но можеш да го обработиш по своя си начин, докато накрая не се предаде и отиде да я види. Знаеш, че умира да го направи. Просто е объркан от цялата тази работа. Мисли я за злодей, но тя всъщност не е и когато я види, сам ще се убеди. Ще й повярва.

— Мислиш ли? — попита недоверчиво Фейт.

— Да. Може да отнеме известно време, но ми се струва, че той именно от това има нужда. Виж какво можеш да направиш. Но остави глупостите от рода на „моята приятелка си пада по теб“. Трябва да бъдеш много, ама много деликатна. Обработвай го ден след ден, седмица след седмица, докато не го изтощиш. Накрая ще отиде да я види.

 

 

На другата сутрин Джайлс дойде рано в службата. Фейт тъкмо поставяше книгата със записаните часове на бюрото и се приготвяше за ранните обаждания, когато той влезе, погледна я разсеяно с уморени очи, повъртя се в приемната и отново напусна стаята.

Фейт се замисли. Телефонът звънна, но тя скочи от стола си и хукна след него. Настигна го на стълбите към подземието.

— Ей, Джайлс!

— Ммм? — Той се обърна и погледна нагоре към нея.

Фейт видя тъмните кръгове около очите му, разчорлената коса и хлътналите му бузи. Кого се опитваше да заблуди? Беше луд по нея и бе крайно време някой да му влее малко разум в главата. Тя си пое дъх, погледна го ядосано и кресна:

— Трябва да отидеш да видиш Миранда!

Той дълго стоя неподвижен. После примигна.

— Защо ми крещиш?

— Защото си мекотело!

— Наистина ли?

— Да. Престани да се самосъжаляваш и направи нещо по въпроса. Трябва да отидеш да я видиш, и то възможно най-скоро.

Джайлс я гледаше вторачено, сякаш се опитваше да чете по устните й. После се почеса озадачено по главата.

— За… тоест защо да го правя? Защо й е да ме вижда?

— Защото е луда по теб, идиот такъв, и има нужда да си до нея!

— Луда е по мен?

— Да. И го знам със сигурност, така че и през ум да не ти е минало да спориш. Би трябвало да я подкрепяш морално, а си се разхленчил като бебе.

Фейт млъкна и зачака. Телефонът в приемната спря да звъни и тъй като наоколо не се мяркаше никой, се възцари тишина, нарушавана само от приглушения лай долу. Фейт имаше чувството, че ще се пръсне от напрежение. Джайлс дълго стоя неподвижен. След това се обърна и тръгна нагоре по стълбите. Фейт побърза да отстъпи от пътя му. Той изхлузи бялата си престилка и я хвърли на пода.

— Добре — каза накрая. — Добре. Значи трябва да ми кажеш къде се намира и да ме покриеш пред Майкъл.

На лицето на Фейт бавно се разля усмивка, която постепенно стигна до ушите й.

— Няма проблеми — каза услужливо тя.

Вече беше изминал половината път до изхода, когато Фейт му подвикна:

— Джайлс?

— Какво? — обърна се нетърпеливо той.

— Не знаеш къде се намира.

— А, да. Ами часовете за свиждания? Ще ме пуснат ли при нея?

— Всичко ли трябва да правя вместо теб, голямо ревливо бебе такова? Просто иди и уреди нещо.

Животът бе много по-прост, отколкото Ела предполагаше, помисли си Фейт и поклати тайничко глава, заслушана в хрущенето на чакъла и бръмченето на двигателя отвън. Джайлс бе тръгнал веднага след като му надраска указанията върху половинка от лист. Тя взе другата половинка и я замачка между пръстите си.

После въздъхна доволно и се облегна назад. Жалко, че не можеше да помогне и на Ела. Но тази вечер щеше да я убеди да отидат в „Ралото“, за да пийнат по нещо. Барманът Кевин доста флиртуваше с Ела напоследък и макар че тя не го приемаше сериозно, беше забавно. Вече беше свободна да се впуска в такива неща.

Под прозореца мина група ученици, които бърбореха и се надвикваха. Фейт стоеше неподвижно, заслушана в постепенно заглъхващата врява. Беше време, когато не можеше да чуе деца да се смеят, без да й се свие сърцето, но сега, когато гласовете се стопиха в далечината, се чувстваше спокойна. Беше в хармония със света и най-вече със самата себе си. Картината със зачервеното, разкривено лице на Майк, който й крещеше, дърпаше я и се кискаше на нейната несръчност, се мярна за момент пред очите й. Тя вдигна една писалка и описа кръг на лист хартия. После нарисува свински очички, голям нос и една крива линия за уста. Прибави и гадни малки мустачки. Сетне вдигна листа във въздуха и го набучи на шилото за бележки. То се показа по средата като някакъв дълъг, остър нос, а кривогледите очи, които беше нарисувала, се втренчиха безнадеждно в пространството. Тя въздъхна дълбоко.

— Падна ми най-сетне.

После обърса длани в бедрата си и отново се залови за работа.