Линда Тейлър
Да започнеш на чисто (14)

Четиринадесета глава

— Та ето как се случи всичко — рече Ела и отново се отпусна на копринените възглавнички.

Вече се чувстваше спокойна. След като изпи още две чаши кафе и няколко пъти повтори разказа за злополучния си бяг към дома, напрежението й спадна, цицината й престана да пулсира, а седналият на отсрещното канапе Джаз умееше да измъква информацията по начин, който изобщо не й се струваше дразнещ. Не можеше да не му се възхити за това. Сигурно го беше упражнявал цели седмици. Все пак се виждаше, че когато е в настроение, умее да бъде и чувствителен. А може би именно затова беше инспектор. Изглеждаше прекалено млад за такива отговорности. Ела започваше да се унася. Ако не трябваше да мисли за връщане у дома, можеше да подремне сред меките възглавнички.

Разговорът вече звучеше тихо и приспивно. Вероятно скоро ще я заведе у дома, но за момента й беше достатъчно да се наслаждава на обстановката.

— Какво мисли твоят приятел за новата ти кариера — попита той все така тихо.

Ела отвори малко по-широко очи. Това бе промяна в посоката.

— Моят приятел?

— Прекалявам ли с любопитството си?

Тя се почеса по челото и направи усилие да мисли.

— Защо смяташ, че имам приятел?

Прехвърли в ума си всичките им срещи и замръзна. Първото му идване в къщата. Тогава беше спала само няколко часа и я тресеше страхотен махмурлук. Спомни си как ги въведе всичките в спалнята си, където лежаха разпръснатите доказателства за опита й да прелъсти Мат, и се изчерви до корените на косата.

— О, боже!

Той се засмя.

— Съжалявам, ако извиквам смущаващи спомени.

— О, не, просто… — Ела се съвзе и изправи рамене. — Не, Мат не ми е приятел. — Потрепери, когато чу собственото си обяснение. Какъв й беше тогава? Просто човек, с когото е прекарала една нощ? Това звучеше ужасно. — Е, не точно. — Помъчи се да изглежда невъзмутима, но очите му я фиксираха изпитателно от другия край на стаята. Ела се отказа и наведе глава. — Той е женен. Не се гордея особено с това, но ето че се случи.

Прииска й се да добави „не че те засяга“, но сега в отношенията им се бе промъкнало нещо особено. Сигурно защото за него това бе работа. Все едно да разправяш подробности от личния си живот на непознат с абсолютната увереност, че повече никога няма да го видиш. Когато задачата му приключеше, той щеше да изчезне така ненадейно, както се бе появил. Беше влязъл в живота й само служебно. Също като фризьорите. Не че я питаше къде ще ходи на почивка тази година, но в крайна сметка беше все същото.

— Трудна ситуация — отбеляза лукаво Джаз.

— Да. — Тя помълча, колкото да отпие глътка кафе. — Беше доста трудна, но вече не е. Мисля, че всичко приключи.

— Отдавна ли го познаваш?

— Не — поклати глава тя, като гледаше към тавана. — Всъщност изобщо не го познавам. Просто ми се стори, че имаме доста общи неща и може да се получи нещо. Звучи ужасно, но дори не се бях замисляла много за жена му. Само че изневярата му още повече ги сплоти. Поне така предполагам. От две седмици не проявява никакъв интерес към мен.

— Значи е местен?

— Ммм… да. — Тя си пое дълбоко дъх. Сигурно изглеждаше като глупава ученичка, но трябваше да приключи с това. — Преподавателят ми от курса по градинарство. И преди да си казал нещо, не е някакво глупаво увлечение.

— Не съм си го и помислил. Двамата сте възрастни хора. Предполагам, че е като да срещнеш някого в работата.

— Да. — Тя се замисли за момент, после продължи: — Точно така. Всъщност всички, с които съм излизала досега, са били свързани с работата ми.

Джаз отпи глътка кафе и отговори:

— Наистина ли?

— Да. Предполагам, че звучи странно. Никога не съм поглеждала нещата от този ъгъл. Срещала съм мъже и извън работата си, но винаги нещо ме е държало на разстояние от тях. Просто не смятах, че ще имаме достатъчно общи неща помежду си.

Той сви рамене.

— Предполагам, че зависи от това какво те привлича у хората.

— Ами как можеш да се разбираш с някой, който не знае с какво се занимаваш по цял ден?

Джаз се засмя и тя го погледна изненадано.

— Зависи какво имаш предвид под „разбиране“. Случвало ли ти се е да почувстваш влечение към човек, който е коренно различен от теб?

Ела помисли малко и го погледна над ръба на чашата си.

— Аз… Защо?

— Просто изглежда така, сякаш си търсиш делови партньор.

Тя се поизправи и стисна здраво чашата, като се питаше какво ли е изтърсила при предишните им срещи. Той очевидно знаеше за предупредителния глас в дъното на съзнанието й. Гласът, насаден от баща й. Изведнъж усети, че повтаря гласно съвета му:

— По-важно е да работите заедно, отколкото да се забавлявате заедно, нали?

— А ти как мислиш?

— По дяволите, мислех, че знаеш всички отговори.

— Не се наежвай сега.

Той остави чашата си върху красивия килим. Ела се загледа в нея. Ами ако я прекатуреше? Той като че ли не се притесняваше от подобна възможност. А и беше твърде спокоен, за да направи нещо толкова глупаво. Сигурно можеше да мине три пъти с мотоциклет около чашката, без да разплиска кафето в нея.

— Просто размишлявам на глас. Рядко имам възможност да разговарям с жена за тези неща. Повечето ми колеги са мъже.

Тя примигна. Пътят предлагаше все по-неочаквани завои.

— Аз…

— Съжалявам, Ела. Вероятно не бива да го правя и ще прозвучи много нахално, но ми се иска да те попитам за женения мъж, с когото се виждаш.

— А? — рече слисано Ела.

— Знаеш ли дали е казал на жена си за теб?

— Защо питаш, след като не искаш да бъдеш нахален?

— Защото тази вечер те нападнаха и се опитвам да разбера дали имаш врагове.

Ела стисна разочаровано чашата си. За момент я беше подвел да мисли, че се интересува от личния й живот, че това любопитство е провокирано от остроумието и чара й. Но сега всичко бе ясно. Той просто си вършеше работата. За момент си бе позволил едно отклонение, но само за да поразсъждава върху собствената си връзка. Делово партньорство. Ето какво щеше да представлява неговият бъдещ брак. Така че разговорът нямаше нищо общо с нея.

— Виждала ли си жена му? — продължи непринудено той.

— Не — отвърна рязко Ела. Нямаше да се поддаде на манипулациите му и да разголи душата си. — Но тя е художничка и е по-вероятно да ме отрови с терпентин, отколкото да се промъкне посред нощ и да ме цапардоса по главата. Във всеки случай той не й е казал за нас. Няма причина да го прави. Очевидно не възнамерява да я напусне.

Джаз кимна спокойно, очевидно без да се смути от острия й тон.

— А ти помоли ли го за това?

Тя се вцепени.

— Разбира се, че не. Не съм някаква лепка. Никога не съм молила женен мъж да напусне жена си.

— Никога? — повтори тихо той.

— Не, никога — отвърна предизвикателно Ела. После изведнъж осъзна какво е имал предвид и какво всъщност му е отговорила и отново се изчерви. — Е, добре. Мат не е първият, но никоя от съпругите няма достатъчно основания да ме изнамери чак тук и да ми се нахвърли с бейзболна бухалка. Всички са минало.

Отново се възцари мълчание. Ела гледаше килима, стената, стандартната лампа, всичко друго, само не него. Незнайно защо, се почувства унизена от непредвиденото си признание. Никога не си бе позволявала да се чувства така. Не можеше да поема цялата вина за ситуации, в които участваха двама възрастни. И едва ли не й се искаше да пропълзи обратно под телевизора и да се скрие някъде между касетите с филмите на Джон Уейн. Накрая Джаз прекрати мъчението й, като се обади тихо:

— Бих искал да ти задам още един въпрос, но ще бъде личен. Всъщност не съм сигурен дали трябва да го правя.

— Ако е дали съм страдала от угризения, отговорът е, да, разбира се. Не съм планирала да имам връзки с женени мъже, това просто се случваше. Мисля, че нямам какво повече да кажа.

Той се облегна назад точно когато Ела понечи да стане от своята купчина възглавнички и да се приготви за тръгване. Но Джаз очевидно не бързаше. Трябва да бе много късно. Вероятно интимността на ранните сутрешни часове — времето, когато хората са с най-отслабена бдителност — завладяваше сетивата й, но тя също не беше готова да си отиде и да прекара сама остатъка от нощта. Затова отново се отпусна назад.

— Случвало се е само три пъти. — Той я погледна замислено, но Ела забеляза иронията в очите му и цъкна с език. — Е, добре, три пъти е твърде много. Това си мислиш, нали? Но за първия нямах представа, че е женен. Успя доста дълго да крие от мен тази малка подробност. Когато научих, връзката ни вече се беше задълбочила. Почувствах се ужасно, недей да си мислиш, че ми беше все едно, но въпреки това не скъсах с него. Повечето хора не биха ме разбрали, но аз бях само на двадесет и две и за пръв път работех нещо, което ми харесва. Трябваше да блъскам почти денонощно, за да докажа, че съм не по-малко добра от мъжете около мен. Нямах време за истинска любов. Не биваше да отклонявам вниманието си от работата, а и бях започнала да свиквам с него. Трудно ми беше просто да го изхвърля от живота си. Може да съм била глупава и наивна, но така стана.

Джаз кимна бавно.

— Аз… При другите двама стана по долу-горе същия начин. Само дето знаех предварително, че не са свободни.

Той отново кимна.

— Не съм искала да разрушавам бракове. И доколкото съм наясно, никога не съм го правила. — Тя въздъхна кратко. — Звучи неискрено, но е вярно. Аз… Не знам как да го обясня, но когато се случваше, просто се отпусках по течението. Беше ми по-лесно да се срещам с хора, с които не бих могла да се обвържа. Ако не друго, поне винаги бях губещата. Просто им показвах какво искат в живота, а това винаги бяха техните съпруги. — Ела прехапа устни. За пръв път изричаше мислите си на глас и те излизаха както им падне. — Не съм искала да причиня болка никому — завърши тихо тя.

— Разбирам — рече Джаз.

— Не мисля, че разбираш — отвърна тя и му се усмихна тъжно.

— Не мислиш, че разбирам? — внезапно настръхна той. — След като винаги съм знаел, че която и да срещна, семейството ми едва ли ще я одобри? Че трябва да чакам, да градя кариерата си и след това да създам връзка, която да е подходяща за човек като мен? Знам какво е да държиш хората на разстояние. Разбирам го напълно. Недей да си мислиш, че си по-различна от мен, Ела, защото не си. Дори съм изненадан, че толкова си приличаме.

Ела вдигна развълнувано поглед. Неочаквано той стана и извади от джоба си ключовете на колата. Изглеждаше ядосан.

— Ако си готова, ще те закарам до вас.

Ела се изправи смутено. Той се потупа по джобчето на ризата и закрачи в кръг, сякаш се мъчеше да си събере мислите.

— Не искам да тревожа наемателките ти, затова ще дойда утре да погледна камерата. Сега само ще се погрижа да се прибереш жива и здрава. Да.

— Добре.

— По дяволите! — Той погледна надолу. Беше катурнал кафето си. На килима се образуваше бежова локвичка. — По дяволите!

После изхвърча към кухнята и се върна с цяло роло тоалетна хартия.

— Всичко е наред. Тук някъде имам салфетки.

Ела грабна чантата си, намери пакетчето кърпички, извади една и запълзя на четири крака по килима. През това време той успя да покрие всичко наоколо с намачкана хартия.

— Дяволите да ме вземат! — възкликна, докато бършеше. — Никога досега не съм го правил!

— Вече е доста късно — утеши го тя, мъчейки се да свърши нещо с мократа салфетка. — И двамата сме уморени. Нищо чудно, че си се разсеял.

Неочаквано той започна да се смее. Ела спря да попива и вдигна поглед към него. Бяха един срещу друг, на четири крака върху килима. Стана й смешно, но се сдържа. Това все пак беше неговият килим и нямаше да е редно да се кикоти на кончината му. Но въпреки това беше смешно.

— Ти си виновна — поклати глава Джаз.

— Не, не съм. Бях на километри от чашата ти.

— Виновна си — настоя той.

— Не, ти…

Изведнъж забеляза погледа му и млъкна. Беше виновна, защото го беше разсеяла. Точно както той обикновено я разсейваше.

— Ела тук. — Той плъзна ръка по врата й и я притегли към себе си. После се поколеба за момент, повдигна я да застане на колене, приближи се до нея и зарови пръсти в косата й. Погледът му зашари трескаво по лицето й. — Искам да те целуна.

Ръката му трепереше. Тялото й потръпна в отговор.

— Искам да ме целунеш — прошепна тя.

— Никога в живота си не съм постъпвал непрофесионално. Сега ще ми е за пръв път.

— Вярвам ти — промълви тя. Устните му бяха на сантиметри от нейните и просто не можеше да свали очи от тях. Отчаяно желаеше той да я целуне.

Когато усети допира им, потрепери. Джаз я прегърна още по-здраво.

— Знам, че не бива да го правя — промърмори той, обсипа с целувки лицето й и отново се върна на устните. Този път езикът му се плъзна в устата й. — Никога досега не съм се влюбвал — каза дрезгаво, преди да предприеме нов поход из вътрешността на устата й.

— Нито пък аз. — Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги стисна здраво. Чувстваше се замаяна от топлината на тези устни, от допира на силните ръце, които се заравяха в косата й и се плъзгаха надолу по шията и гърба й.

— И няма да го направя сега — изстена той в ухото й.

— Нито пък аз.

— Но толкова те желая, че чак боли.

— Аз също те желая — прошепна тя. Бузите, устните, всяка частица от тялото й копнееше за допира му.

Той се отдръпна и между тях полъхна хлад. В един момент Ела си помисли отчаяно, че ще я лиши от преживяването, за което и двамата жадуваха, но после видя пламъка в очите му, докато я изправяше на крака.

— Не тук, Ела. Ела с мен.

Все още замаяна, тя му позволи да я изведе от стаята и тръгнаха нагоре по стълбите. Ръката, която я водеше, бе не по-малко възбуждаща от устните му. Дланта му беше гореща и нежна, но здрава и силна.

— Трябва да съм полудял — рече той, бутна една врата и въведе Ела в стаята.

— Тогава и двамата сме полудели — усмихна се тя. Той затвори вратата с ритник и потънаха в пълна тъмнина. Останаха само допирът на кожата му и жаждата, с която я докосваше. Неусетно прекосиха стаята и Ела се озова върху някакви завивки.

— Искам да те виждам. Почакай.

Нощната лампа светна и Ела примигна на мекото сияние. Той си разкопча ризата и панталоните, съблече се и ги пусна на пода. Остана по долни гащета, но нямаше как да скрие реакцията си под тях.

— Божичко! — прихна тя.

— Това не е смешно. — Той легна до нея, прегърна я с една ръка и започна да я целува, първо нежно, после все по-настоятелно. — Толкова си красива. Уникална. Толкова си… опърничава — промърмори срещу устните й.

— А ти си един самонадеян тип — отвърна Ела, докато изхлузваше пуловера над главата си. Лицето й остана скрито само за секунда, но той използва това време, за да разкопчае сутиена й.

— Наистина не би трябвало да го правя — рече Джаз и поглади с длан гърдите й. Зърната им веднага реагираха. Ела потрепери, когато усети устните му върху тях.

— В никакъв случай. Аз също. Може би трябва да се облечем и да ме закараш у дома — заекна тя, докато дънките се изхлузваха от тялото й.

— Или може би ще го направя по-късно.

Отново се върна до нея, но гащетата му вече ги нямаше. Бельото й също, макар да не беше усетила кога го е свалил. Топлината на тялото му я обгърна. Вече копнееше да го усети в себе си. Искаше единствено да се слее с него. Никога не бе изпитвала толкова силно желание.

— Просто… — заекна тя. — Искам… просто…

Внезапно Джаз проникна в нея и тя остана без дъх. Всичките й абстрактни мисли се стопиха в небитието. Остана само моментът, без бъдеще и без минало. Едва когато усети ударната вълна до върховете на пръстите си, разбра какво се е случило — беше изоставила всякакво планиране, всякаква логика, беше отхвърлила разумните доводи, които ръководеха целия й живот. Беше си позволила да направи нещо, лишено от разум, и почти нереалната, случайна среща се бе превърнала в неповторимо преживяване.

 

 

За пръв път преживяваше подобно нещо. И нямаше да се учуди, ако бе за последен. В гърдите й се надигна чувство, което я омаломощи със силата си. В сърцето й бълбукаше радост, че е имала възможността да го изпита, ала заедно с нея се прокрадваше и паника. До този момент бе контролирала всяка ситуация, но ето че Джаз се бе появил, обсипвайки лицето й с нежни целувки. Трябваше да се чувства доволна, щастлива, но мислите й се изпълниха с тревога.

Несигурността я сграбчи точно когато целувките му станаха по-леки, сякаш се готвеше да я пусне. Тя му отвърна, макар гърлото й да се свиваше от неизречените въпроси. Нещо в нея крещеше да го помоли да й прошепне мислите си, както си бяха шепнали в най-страстните моменти. Но той мълчеше и само целуваше лицето, челото, шията и раменете й. Сърцето й се сви. Искаше да чуе някакви думи. Трябваше да знае, че случилото се е било важно за него, въпреки че бе дошло изневиделица.

— Ти си невероятна — промърмори Джаз.

— Ти също — каза тихо тя.

— Благодаря ти, че ми го позволи — прошепна той в основата на шията й. — Исках да правя любов с теб още щом те видях за пръв път.

Ела го прегърна здраво. Не можеше да каже, че го е пожелала още от първия момент. При нея бе станало постепенно, но с обезпокояваща сила. А после изведнъж я беше завладяло. Тя затвори очи и въздъхна дълбоко.

Никога досега не се беше влюбвала и сега нямаше да го направи. Но и никога не бе предполагала, че любовта може да я връхлети така внезапно. Не, щеше да се справи. Досега се беше справяла с всичко, така че и това нямаше да й се опре. Джаз нямаше защо да знае, че я е разтърсил така дълбоко.

— Е, какво смяташ да правиш с килима? — попита го тя, като преглътна чувствата си и се опита да прозвучи весело.

Той помълча, галейки рамото й, после легна до нея и я прегърна с една ръка през кръста.

— Предпочитам да не мисля за това сега. — Сетне я притегли към себе си и я целуна леко по бузата. — Ако нямаш нищо против, бих искал просто да се наслаждавам на момента.

— Добре.

— Мислех, че съм практичен по природа, но ти просто ме надмина — каза тихо Джаз.

— Ммм, да. Винаги съм практична.

За момент усети напрежение, но после отново се отпусна, когато той я притегли към себе си. Обърна му гръб и се сгуши в него, а той метна единия си крак върху нея. Изведнъж усети, че още е с чорапи. При други обстоятелства щеше да се ужаси, но сега реши, че чорапите му са хубави.

— Имаш ли нещо против да преспиш при мен? Просто ми се иска да останеш.

— Да, ще остана — отвърна Ела и му подаде ръката си, когато усети, че той я търси.

Джаз я стисна леко.

— Добре.

— Но хъркам като банциг — предупреди го тя.

— Няма нищо. Аз също.

— Утре сутринта ще бъдем ужасени от това.

— Несъмнено.

Дишането му стана по-дълбоко. Тя се приготви за една дълга, мъчителна нощ. Джаз задиша равномерно. Всеки момент щеше да захърка. Само да можеше да прогони мислите си и да последва примера му. Клепачите й натежаха. Тя придърпа ръката му и целуна леко върховете на пръстите му.

— Глупачка такава — въздъхна на себе си и потъна в сън.