Линда Тейлър
Да започнеш на чисто (10)

Десета глава

Докато държеше слушалката на подвижния душ, Миранда усети опиянението на властта. Достатъчно беше да завърти кранчето на горещата вода и Фейт щеше да изпищи от болка. Ако пък пуснеше студената, щеше да се вцепени. Ела беше приседнала на ръба на тоалетната чиния, зяпаше съчувствено и хвърляше предупредителни погледи на Миранда при всяко нагласяне на температурата на водата. Наведена над ваната, Фейт бе оставена изцяло на милостта й. Миранда я беше заляла с планини от шампоан и балсам, настоявайки, че ако иска да си поддържа косата в добър вид, трябва да престане да си купува онзи прословут препарат за миене. Кацнала на ръба на ваната с цигара в ръка, тя насочи душа към врата на Фейт и остави струята да я шиба известно време.

— Значи свършихме? — попита с тъничък гласец Фейт.

— Още не — отвърна Миранда и дръпна лениво от цигарата.

— Този шампоан мирише много хубаво. Я ми повтори името му?

Миранда й го каза и използва повода, за да й натяква, че трябва да използва въображението си, когато ходи на пазар, вместо да купува от списъка с намалени стоки. Всичко — от печен боб до вестници. Това може би щеше да я приобщи към цивилизацията.

— Просто взимам, каквото взимаше мама. Не съм си и помислила да направя нещо различно.

— Е, можеш да се миеш с моя шампоан, докато идеш на пазар и си купиш нещо сносно.

— Но…

— Не ми противоречи — отвърна решително Миранда наведе се, поразвъртя кранчетата и накара Фейт да изписка.

Не беше сигурна на какво се дължи това нейно великодушие. Фейт беше луда, в това нямаше никакво съмнение. И крайно, крайно неприятна. Обикновено не проявяваше никакво търпение към лудите и към хората, които я дразнеха, понеже вярваше, че сами са си виновни, задето не са отстранили несъвършенствата си. Консултантът по професионално ориентиране в училище й беше казал: „Каквото и да правиш, Миранда, и през ум да не ти минава да се пробваш в учителската професия“. И тя знаеше, че е прав. Според нея всеки човек трябваше сам да се оправя в живота и след като тя се справяше с това, значи го можеше и всеки тъпанар. А ето че сега беше седнала на ръба на ваната, миеше косата на Фейт и й даваше от шампоана си. Мисълта предизвика леко гадене в стомаха й.

— Добре — твърдо каза тя и пусна слушалката на душа във ваната. Тя се потопи с плясък и пръсна вода в очите на Фейт. Докато последната пръхтеше и плюеше, Миранда се наведе да затвори кранчетата. — Хавлия, Ела?

— Хавлия — повтори Ела и й я подаде.

Миранда уви с нея главата на Фейт.

— Можеш вече да се изправиш.

После всички отидоха в стаята на Миранда. Вътре цареше истински хаос от шишенца, лосиони, памучни тампони, дрехи, списания и няколко пълни пепелника. Именно това допадаше на Миранда. Ако й трябваше нещо и не знаеше къде е, трябваше само да се изправи на леглото и да се поогледа. А не като Ела, която подреждаше обувките си по азбучен ред на цветовете. От това направо й се повдигаше. Миранда се бе наситила на реда в пансиона. Правила и наредби, предназначени да смачкат всяка индивидуалност, никакво пространство за размах и вечната необходимост да се съобразява.

У тях бе същото. Всеки път, когато си заминаваше за поредния учебен срок, майка й изпразваше нейната стая от „боклуци“ и когато Миранда се върнеше, откриваше, че книжките с приказки, писмата, снимките и дори любимите стари играчки са изхвърлени и помещението се е превърнало в нещо като стая за гости. Имаше чувството, че е отседнала в хотел. Когато ходеше у приятелките си, се удивляваше от претъпканите им с вещи стаи и животните, които щъкаха из цялата къща. Точно така си представяше дома, за който бе чела от книжките, но никога не бе имала. Доби навика да държи всичко ценно в една чанта, която отнасяше със себе си в пансиона и никога не изваждаше нещата от нея, да не би да изчезнат. Така неусетно се насочи към работа, която да е свързана с постоянно пътуване. Никакво време да се установи, да нарече някое място свое. Носеше всички свои вещи със себе си, на пристигане ги разопаковаше, а когато станеше време да тръгва, отново ги прибираше.

Затова в моменти като сегашния, когато разполагаше със собствена стая — местенце, което никой не можеше да подрежда без нейно съгласие — куфарът й експлодираше, всичко оставаше на мястото, където се приземеше, и тя продължаваше да трупа нови и нови вещи по време на престоя си. Използваше пет марки парфюм за различни настроения и понякога просто пръскаше от всичките във въздуха, за да отбележи присъствието си.

— Седни тук — нареди тя на Фейт, като разчисти един стол срещу отрупаната с гримове тоалетка.

Фейт седна и се вторачи в отражението си.

— Не виждам много добре без очилата. Мога ли да си ги сложа?

— Не! — викнаха в един глас двете.

Миранда загаси фаса и огледа критично Фейт. Разбира се, това не бе само един великодушен жест. Артистичната й натура бе изкушена от възможността да превърне едно безлично същество в нещо приятно. Или поне в нещо по-приятно от преди. В момента лицето на Фейт беше червено, вероятно от петнадесетминутното стоене с наведена глава, очите й — кървясали, а челюстите — здраво стиснати. Не изглеждаше това да й доставя особено удоволствие. А и с пухкавата розова хавлия на главата приличаше на порция розов сладолед. Но Миранда бе вдъхновена от предизвикателството.

Тя смъкна хавлиената кърпа и отдолу се показаха щръкнали мокри кичури. Миранда започна да хваща краищата им и да ги подръпва в различни посоки.

— Какво ще правиш? — попита нервно Фейт.

— Хммм. — Миранда отстъпи крачка назад, наклони замислено глава и погледна Ела, която беше придърпала един стол и седеше, кръстосала крак върху крак, изцяло вглъбена в случващото се. — Какво ще кажеш?

— Има нужда от малко цвят — рече Ела. — Мисля, че къната ще й отива.

Миранда взе един дълъг гребен, прокара го през кичурите и се взря внимателно в тях.

— Не искам да си боядисвам косата. Изглежда някак курвенско — заяви Фейт.

Миранда дръпна грубо запъналия се гребен. От ученическа възраст насам се беше боядисвала в толкова много оттенъци на червеното, че вече не помнеше естествения цвят на косата си.

— Добре. Тогава ще си остане в същия смотан цвят. Какво ще кажеш за прическата, Ела?

— Нещо френско?

— Френско ли? — попита стреснато Фейт.

— Ти млъквай — заповяда й Миранда и я чукна с гребена по главата. — Ние знаем кое е най-доброто. Я първо да ти огледаме лицето.

Миранда се взря изпитателно в суровината. Най-напред се облегна на масата и я огледа от разстояние, след това избута кичурите от бузите и носа й. Видяното я изненада. Преди всичко лицето на Фейт съвсем не беше пълно. Винаги го бе смятала за такова, явно заради съчетанието от глупавата прическа и очилата в стил Елтън Джон. Носът й беше прав, може би малко къс, а брадичката по-стегната, отколкото изглеждаше. Имаше и пълничка долна устна, която с подходящ оттенък червило можеше да изглежда доста привлекателна. Но най-хубави бяха очите й. Удивително зелени, с големи ясни ириси. И с естествено тъмни, но руси в краищата клепки. С малко спирала щяха да изглеждат доста дълги. Имаха късмет, че не бяха търкани всяка вечер с памуче и тоалетно мляко. Миранда повдигна краищата на мократа й коса на нивото на раменете.

— Кортни Кокс — реши накрая.

— Да — кимна Ела. — И с малък бретон, съвсем рехав.

— Значи ясно. Ножици?

— Почакайте малко! — Фейт се опита да стане, но Миранда я бутна обратно и тя тупна на стола. — Искам само да ме пооформиш. Никога не съм имала бретон. Ще ми пречи. Не е практично.

— Да си красива не е практично — отвърна Миранда, размаха ножиците като хусар в атака и изведнъж клъцна решително. На килима падна десетсантиметров кичур. Фейт изстена високо.

— Имай ми доверие — окуражи я Миранда и започна да щрака с ножиците, преди Фейт да е скочила от стола. — Все пак съм стюардеса.

 

 

— Предполагам, че вече можем да излезем за по едно питие — рече Миранда и си погледна часовника. — Какво ще кажете?

— Страхотна идея — отвърна Ела.

През последните два часа беше отговаряла за кафето. Сега се нуждаеше от разходка на чист въздух и едно питие преди лягане. Накрая Миранда беше попрекалила с лака за коса и главите им се замаяха от изпаренията. Но иначе прекараха чудесно вечерта. Докато Миранда работеше, Ела от време на време се сещаше за Мат. Чудеше се какво ли прави, за какво си мисли и дали точно в този момент Лорна не го гъделичка с четка за рисуване или се гушка с него пред телевизора. Представяше си очите, тялото му, потръпваше при мисълта за нова интимна среща. Таеше слаба надежда, че той ще успее да реши проблема с Лорна, за да могат да започнат на чисто като нормална двойка. От време на време Миранда прекъсваше размишленията й, като излайваше „гребен!“ или „цигара!“.

Освен това се изненадваше от Фейт, която след първоначалния шок изпитваше очевидно удоволствие да се грижат за нея. Миранда пренебрегна протестите й, че ще заприлича на птиче гнездо, и щрака с ножиците, докато не постигна задоволителен краен резултат. След това се зае с гримирането. На този етап Фейт вече стоеше отпусната и покорна като врабче, което знае, че най-добрият начин да се отърве от котката е да се прави на умряло.

Сега Миранда оправяше своята коса и навличаше якето си. Фейт се наведе напред в усилие да се види в огледалото.

— Наистина трябва да си сложа очилата.

— Добре де, добре — съгласи се Миранда и й ги подаде. — Но само колкото да се видиш. За кръчмата ще трябва да ги свалиш. Ние ще те водим по пътя.

— Кръчма ли? — обърна се потресена Фейт. — Няма да ходя на кръчма в този вид!

Миранда цъкна нетърпеливо с език.

— Какъв е смисълът да те правим хубава, ако ще си седиш в стаята да слушаш „ЕЛО“? Там никой няма да те види, нали?

— Точно в това е въпросът — настоя Фейт. — Не искам никой да ме вижда така. Беше само на шега.

— Но, Фейт — намеси се Ела, като гледаше с топлота разхубавеното й лице. Миранда наистина беше успяла да извади на показ красотата на очите й. — Изглеждаш направо зашеметяващо. Наистина. Имаш прекрасна прическа. Сега се вижда хубавата ти дълга шия. Освен това си гримирана страхотно. Не можеш просто така да развалиш всичко.

Фейт имаше вид, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи. Долната й устна, очертана с „Черница“ и боядисана в „Къпинов скреж“, потрепери.

— Не искам да излизам.

Миранда въздъхна раздразнено.

— Чудесно. Както искаш. Двете с Ела ще излезем, ще се позабавляваме, ще пийнем по едно-две питиета и ще се приберем уморени и щастливи, а ти върви да се мусиш в стаята си. Идваш ли, Ела?

Очите на Фейт се наляха със сълзи. Миранда провери дали има пари в портмонето, щракна го ядосано, пъхна го в чантата и се отправи към вратата. Ела продължи да седи мълчаливо, като се мъчеше да проумее неочакваната реакция на Фейт. Опитваха се да й помогнат, а и тя сама ги бе помолила за това. Вярно, ентусиазмът на Миранда бе малко прекален, но тя винаги се държеше така, а и Фейт с всички сили се стараеше да й опонира. Ела дори бе останала с чувството, че на двете им доставя удоволствие да се заяждат.

— Какво те притеснява, Фейт? — попита я внимателно тя.

— Просто… не мога да изляза така. Хората ще ме видят. Хора, които познавам.

Миранда се изхили и дръпна вратата.

— Аз тръгвам. Идваш ли, Ела?

— След минутка.

— Ще се видим там — рече Миранда и изчезна. Стъпките й заглъхнаха надолу по стълбите и скоро се чу затръшването на входната врата.

Ела поседя мълчаливо за момент, чудейки се какво да каже. Фейт гледаше тъжно отражението си, като от време на време подсмъркваше.

— Искаш ли да ти дам тоалетно мляко? — попита Ела.

Фейт кимна.

Десет минути по-късно лицето й отново беше розово и лъскаво, само с леки следи от молив в ъгълчетата на очите. Все още изглеждаше хубава, но някак навъсена. Ела й подаде гребена.

— Ето. Среши си косата както намериш за добре. Аз отивам да си сложа един пуловер и малко червило, а после ще идем заедно в „Ралото“.

— Ела?

— Да? — обърна се Ела на вратата.

— Благодаря ти за разбирането.

— Всъщност не мисля, че те разбирам. Изглеждаш много по-добре. Миранда направи чудеса с косата ти. Би могла да й благодариш, когато ти се удаде възможност.

— Ще я почерпя едно питие в кръчмата.

— Мил жест от твоя страна.

Ела се втурна в стаята си, заобикаляйки отдалече крачетата на камерата, и се преоблече встрани от пролуката в завесите, която оставяше нарочно, за да се записва какво става навън през нощта. Погледна на няколко пъти камерата, докато придърпваше тесния червен пуловер върху сутиена си и закопчаваше чистите дънки „Ливайс“. Кога ли щеше да види отново Джаз? Засега това оставаше неясно. Дори не се бе сетила да попита колко време ще трае операцията. Странно, но колкото и да я смущаваше присъствието му в къщата, се чувстваше по-сигурна, когато той беше тук. Бе свикнала с апаратурата — но как ли щеше да се чувства занапред, ако седмиците минаваха една след друга, а шансовете бандата от номер единадесети да разбере за нейното участие нарастваха?

Тя прогони мисълта от ума си. Фейт се появи на вратата в широко топло яке и дънки, отново нахлузила очилата.

— Да вървим да купонясваме — рече Ела.

 

 

Този път, когато влезе във фоайето на кръчмата, се поспря да огледа по-подробно акварела на Лорна. Представляваше пейзаж от ливадата до църквата, но бе доста своеобразен, с импресионистични петна в синьо и розово, които го отличаваха от обичайните репродукции на пощенските картички. Нищо чудно, че успяваше да продава толкова много картини. Ела изпита възхищение пред таланта й. Мат беше казал, че тя се занимава и с преподаване, че пътува из цялата страна и дава частни уроци за любители, които могат да си позволят лукса да се учат сред хубави местности. Ела се запита за момент каква ли е Лорна. Дали приличаше на нея? Висока, тъмнокоса и с ясно изразени черти? Или дребна и руса? Нямаше никаква представа.

— Хайде — рече Фейт, като държеше вратата на бара отворена.

Беше доста оживено за делнична вечер, но телевизорът, сложен върху просторния бар отзад, предаваше „Скай Спортс“ и осигуряваше постоянен поток от клиенти през повечето време. Застаналият зад бара Кевин се спусна към тях в момента, в който ги видя.

— Моята любима градинарка и моята любима ветеринарна сестра! — поздрави ги жизнерадостно той.

— Къде е Андреа тази вечер? — попита Ела и огледа бара, но от русата бомба нямаше и следа.

— Заряза ни заради „Кралския герб“. Казва, че бил по-близо до колежа й, но според мен истината е, че моят чар й идва в повечко. Затова сега съм свободен и опасен. Внимавайте с мен, момичета! — Той им намигна, изпъчи се в пълния си ръст от метър шестдесет и три и надникна над кранчетата за бира. — Водка?

— Аха. И джин с портокал за Фейт — отвърна ухилено Ела.

Кевин погледна Фейт, докато посягаше за чашите, и се сепна.

— Леле, ти си си сменила прическата! — Той се наведе, за да огледа по-добре поаленялата Фейт. — Изглеждаш страхотно.

Сетне изчезна нанякъде. Фейт измърмори нещо под нос, като си играеше с дамската си чанта.

— Гадняр такъв!

— Не, той говореше искрено — погледна я изненадано Ела.

— Предполагам, че Миранда му е казала какво е направила и той просто се закача с мен.

Ела се намръщи, но въпреки това се заозърта за Миранда. Не я виждаше на никоя от масите. Кевин се върна с питиетата им.

— Да си виждал Миранда?

— На малкия бар отзад е. Играе на стрелички.

— Какво? — едва не се задави Ела.

— С неколцина мъже. — Кевин повдигна многозначително вежди. — Един от тях беше на твоя рожден ден. Онзи, русият.

— Майк — рече Фейт, вдигна чашата си и отпи необичайно голяма глътка.

— Е, тогава ще отидем при тях — каза безгрижно Ела, сграбчи Фейт за лакътя и я поведе към задния бар. Имаше чувството, че води състезателен кон към стартовата площадка. Когато стигнаха до летящите врати, спря и се обърна към Фейт. — Какво има? Нали каза, че ще почерпиш Миранда едно питие и ще се държиш мило с нея?

— Заради Майк е. Мразя го — отвърна Фейт и стисна здраво чашата си.

— Защо? — попита Ела, но като не получи отговор, бутна вратата и изблъска Фейт пред себе си. — Виж, не е нужно да разговаряш с него. Хайде просто да се отпуснем.

Но не Майк играеше на стрелички с Миранда, а Джайлс. До него имаше един също толкова плещест и енергичен на вид мъж, приблизително на същата възраст. Това бе страхотна изненада, още повече че Сюзън не се мяркаше никъде. Ела се въодушеви. Тя побутна игриво Фейт и тръгна към тях.

— Здравейте на всички! Радвам се, че се натъкнахме на теб, Джайлс.

Облечен в тъмнозелена памучна риза и дънки, той бе страхотна гледка. И другият не изглеждаше зле. По-тъмнокос и с определено по-малки шансове от Джайлс да получи договор за Холивуд, но добре сложен, с интелигентно лице. Джайлс ги поздрави ентусиазирано, усмихна се широко на Фейт и й намигна.

— Страхотна прическа. Много ти отива.

Фейт измърмори някаква благодарност. Ела изпита облекчение, когато не чу приятелката си да го нарича гадняр.

— Това е Пол. Бяхме заедно в университета. Дошъл е да провери как върви настаняването ми тук.

— Значи ти също си ветеринарен лекар? — попита Ела, като му протегна ръка.

Когато го доближи, видя, че е доста по-нисък и плещест от Джайлс. Ставаше за хокеен нападател и ако се съдеше по носа му, явно се бе занимавал с това в някакъв момент от живота си. Но свободни мъже с подходяща възраст и гръдна обиколка тук не се намираха често и не биваше да се отхвърлят с лека ръка.

— Аха. Работя в селата около Хиърфорд.

— Сега ще позная. Много крави, малко пудели.

— Долу-горе така.

Той се ухили и Ела реши, че е много сладък. Същевременно осъзна, че никой, когото в първия момент е сметнала за „сладък“, не е напреднал до „фантастичен“. Но и без това сега не й трябваха повече усложнения.

— Здрасти, Фейт! — рече Пол, наведе се към нея и й протегна ръка. — Джайлс много ми е говорил за теб.

Очите на Фейт проблеснаха зад очилата и лицето й доби тъмночервен цвят. Започна да опъва връзката на качулката си, но накрая тя се изплъзна от пръстите й и я шибна по брадичката.

— Наистина ли?

— Има голям късмет, че е попаднал на теб. Такива колежки не се срещат често. — Пол пъхна едната си ръка в джоба на дънките и отпи глътка бира. — Страшен късметлия.

Фейт издаде звук като задавящо се бебе.

— Е, искате ли да играем по двойки? — попита Миранда. Беше се вмъкнала неусетно между тях и сложи ръка на рамото на Джайлс. В другата държеше няколко стрелички, насочени някъде към Фейт.

— Защо не? Но първо трябва да се поупражнявам.

Ела взе стреличките от ръката на Миранда и започна да ги мята към дъската. Ужасно се притесняваше да не би да не улучи дъската пред двама страхотни мъже и всички да избухнат в ехиден смях. Годините сред колеги мъже обаче си казаха думата. Първата стреличка се заби на двадесет, втората на осемнадесет, а третата на пет.

— О-о, мога ли да ти бъда партньорка? Какво ще кажете да играем момчета срещу момичета?

— Ще имате твърде голямо предимство — рече Пол с тънка усмивчица.

— Едва ли — нацупи се глезено Миранда. — Ела може да е добра, но моята пропиляна младост мина главно по ресторанти и нощни клубове. Имам по-голям шанс да улуча кошчето за боклук, отколкото дъската. Все пак ще играем, и без отстъпки.

Тя взе стреличките от Ела и ги замята елегантно към дъската. Две от тях се забиха в рамката, а третата кацна на номер три. Ела изстена театрално.

— По-добре ще е вие двамата да играете с превръзки на очите, за да имаме някакъв шанс — рече тя, като повдигна вежди към Джайлс.

— Не — каза Пол с малко объркан вид. — Като казах предимство, имах предвид, че сте три.

Настъпи мълчание. Ела осъзна засрамено какво е направила и се обърна да намери Фейт. Миранда побърза да свали стреличките от дъската и отново се зае да ги мята.

— Какво, Фейт ли? Тя няма да иска да играе.

Ела забеляза как Джайлс се намръщи, докато отпиваше от бирата си. Неудобството й нарасна. Ако сега помолеше Фейт да участва, това нямаше да скрие факта, че двете с Миранда я бяха игнорирали напълно. Беше го осъзнала, но едва след като някой друг я подсети. Чувстваше се ужасно. Тя прехапа устни и погледна към Фейт, която се беше облегнала на масата за билярд, стискаше чашата си и си играеше с краищата на подрязаната си коса. Изглеждаше крайно сконфузена. Пол се приближи до нея и й подаде три стрелички.

— Фейт, искаш ли да играеш?

Фейт се изчерви като рак и смънка нещо.

— Виж какво, ти ще играеш с Миранда, а аз ще стоя отстрани — намеси се Ела.

— О, благодаря ти! — завъртя отегчено очи Миранда. — Ако сме двете, все едно че ще играят със Саймън с четири счупени крака.

— Отдавна не съм играла… — успя да измънка Фейт.

— Ето, виждате ли! — възкликна Миранда.

— … макар че в бараката на двора у дома имаме дъска.

— Я пробвай — рече Пол, като подаваше стреличките на Фейт с мила усмивка. — Като хвърлиш няколко пъти, ще си спомниш.

Фейт преглътна смутено, взе стреличките, сложи върха на обувката си до линията, задъвка устни, примижа и ги хвърли една след друга. Миранда примигна към дъската.

— Това случайно ли стана?

Фейт свали трите стрелички от двайсеторката, където се бяха настанили.

— Вече загрях. Ще играем ли?

Ела си намери едно столче и остана да гледа отстрани. Изпитваше облекчение, че бяха успели да се измъкнат с известно достойнство от неловкото положение. Горката Фейт. Така трудно се отпускаше в компания, че понякога просто забравяха за присъствието й.

С напредването на играта Миранда се почувства по-щастлива. Джайлс се държеше дружелюбно с нея, разпитваше я за живота й, а тя, както винаги, отговаряше вятърничаво. На няколко пъти Ела съзря очарованото му изражение. Колкото и задължен да се чувстваше пред Фейт като колежка, чарът на Миранда бе твърде впечатляващ, за да бъде подминат без внимание. Фейт също изглеждаше успокоена и Ела се радваше да види, че Пол полага всички усилия да се държи приятелски с нея. Малко по малко тя бе престанала да му отговаря едносрично. Когато момчетата спечелиха играта и Миранда поиска незабавен реванш, Фейт дори се усмихна.

Само Ела беше забравена и не й оставаше нищо друго, освен да размишлява върху своето положение — или по-точно върху липсата на такова, след като Мат се бе държал така уклончиво. И докато другите все повече се оформяха като четворка, подхвърляйки от време на време по някоя шега към нея, но оставайки съсредоточени в играта, тя си позволи един кратък миг на самосъжаление.

Какво не й бе наред, та така се объркваха нещата? Като гледаше Миранда, която изваждаше една стреличка от бирата на Джайлс и му се смееше извинително, и Фейт, която мяташе опитно, усети познатото чувство за малоценност. Миранда бе твърде хубава и забавна и мъжете пет пари не даваха, че не е добра в това или онова, макар че всъщност умееше доста неща. А Фейт — е, оказваше се, че тя е добра направо във всичко, въпреки манията си по шоколадовите десерти. Освен това с новата прическа, която напълно променяше външния й вид, беше привлякла изцяло вниманието на Пол. Макар че ако питаха нея, сигурно би предпочела да се къпе сред айсберги посред зима, отколкото да се чувства обект на нечий мъжки интерес.

Ела си погледна часовника, усещайки се пренебрегната. Един час до затваряне. Изпита непреодолимо желание да се прибере у дома, да се пъхне под завивките и да заспи под звуците на нощта.

— Заболя ме глава. Отивам си — прошепна тя на Фейт, докато другите лазеха на четири крака, за да намерят една хвръкнала под масата стреличка. — Кажи на другите, ако забележат, че ме няма. Ще се видим по-късно.

Фейт кимна, но в момента изглеждаше по-заинтригувана от гледката на Пол, застанал на четири крака. Ела сподави една въздишка и напусна бара.

 

 

Паркингът бе добре осветен. Ела го прекоси, като си закопчаваше якето, и тръгна надолу по широката улица. До къщичката имаше само десет минути пеш и по пътя дотам светеха улични лампи. От време на време минаваше по някоя кола, затова й се стори по-разумно да върви по тесния тротоар.

Тя си пое дълбоко дъх и вдигна поглед към ясното небе. Все още бе сравнително топло и във въздуха се носеше миризмата на влажна земя и леко ухание на кестени. Тази вечер Орион светеше ярко, а Марс се виждаше като розова точица. Както беше вкисната, изведнъж се сети, че никога не й се е случвало да гледа звездите с любим човек. Това бе едно от пропуснатите неща в живота й и изведнъж, незнайно защо, й се доплака.

Продължи да върви и мина покрай тъмните прозорци на едно павилионче за вестници, като се мъчеше да обмисли разумно положението. Не би могла да гледа звездите с любимия човек, понеже през последните няколко години бе имала връзки само с мъже, които не излизаха вечер, а когато успяваха, то бе за някоя открадната нощ в хотелска стая или апартамента й в Лондон. Тогава нямаха време да седят и да гледат небето. Накратко казано, през последните няколко години бе имала връзки с мъже, които по някаква случайност се оказваха женени.

Не беше ги търсила, те сами идваха при нея. Но въпреки това, вместо да им каже да се разкарат, както знаеше, че някои нейни приятелки биха направили веднага, се заиграваше с идеята и неусетно я превръщаше в реалност. Това сякаш предопределяше бъдещето й. Макар да се бе откъснала от привичната си среда, бе напуснала работата и градския живот, към които бе започнала да изпитва неприязън, навиците умираха трудно.

Не беше свободна. Не и докато си позволяваше да размишлява защо отново й се е случило. Един досаден тъничък гласец не преставаше да й повтаря, че няма да разреши проблема, докато не си отиде у дома и не поговори с баща си, но тя все отлагаше.

Зави зад ъгъла, пъхнала ръце в джобовете си, и погледна с радост осветената си входна врата в далечината. Духна вятър, който разроши косата й, и тя разкърши рамена, за да прогони хладните тръпки. Вече й се искаше да побърза. Ветрецът караше златните листа на чинарите по улицата да шумолят и в това тревожно състояние на духа тя бе почти убедена, че изсъхналите листа и клончета по земята пращят под нечии стъпки.

Огледа се крадешком в тъмнината. Сенките на полюшващите се клони танцуваха под уличните лампи. Тя преглътна и излезе на улицата, по-далече от пътеката. Сметна, че е по-добре да върви по светлото, вместо да се спотайва до живия плет. Изведнъж ясно чу как изпращя някакво клонче.

Затича се. Къщичката вече бе на не повече от стотина метра. Вятърът духна силно и клоните на дърветата сякаш оживяха. Ела хукна с всички сили. Започна да рови в чантата си за ключовете. Само след минутка щеше да отключи вратата, да я затръшне и да се посмее на себе си, задето се е държала така глупаво. Пътят подскачаше нагоре-надолу пред очите й, докато завиваше към входната си врата, без да смее да погледне към номер единадесети. „Все едно не съществува“, окуражаваше се тя.

После събитията се развиха с такава скорост, че останаха в съзнанието й като неясна поредица от кадри. Блъсна се в някаква едра фигура, която беше застанала в тъмното. Вятърът свиреше в ушите й. Тя изпищя. Нещо твърдо я халоса по главата и в устата й заскърца противно.

Сетне й се зави свят и загуби съзнание.