Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (4)

Трета глава

Лимузината на Престън Елдридж спря пред входа на хотела. След задължителните благодарности, коментари за изминалата седмица и пожелания за безопасен полет обратно до Бостън, Джоди слезе от колата. Меган се появи с Дейвид подръка. Лицето на Джоди помръкна, докато я чакаше. Меган обясни причината за присъствието си, като спомена, че й престои интервю във фоайето на хотела. Тя и Дейвид си размениха визитните картички. Казаха си нещо, което той не чу и най-накрая онзи се върна в лимузината. Меган и Джоди прекосиха фоайето и тя взе магнетофона си от рецепцията.

— Ти не промълви нито дума след вечерята. Изглеждаш ми изтощен. — Тя докосна ръката му. — Зная, че едва се държиш на краката си. Сега май не е време за едно прилично интервю…

— Меган, казах, че ще ти дам интервюто.

— О, разбира се, че ще го направим, но по-късно. Може ли да се качим първо до стаята ти, преди да си заспал прав?

Да се качим до стаята? Джоди се вгледа в огромните й сини очи и замълча. След като той не проговори, тя се усмихна:

— Помниш ли? Стая седемстотин и седемнайсета. — Тя се отправи към асансьора.

Той я последва и се облегна назад, а тя натисна копчето.

— Меган, действията ти предизвикват много въпроси…

— Трябва ли да се страхувам от теб? И двамата не искаме да усложняваме повече отношенията между нашите две фамилии. Вече ми каза, че не съм твоят тип. — Асансьорът стигна до седмия етаж и той я пропусна пред себе си.

— Така ли казах?

— Да. Но аз го знаех предварително. Мога да преценя, че при твоя произход харесваш по-земни жени, а не амбициозни интелектуалки. Само не се обиждай.

Той отключи вратата, като се чудеше дали да се престори на обиден. Но умората го надви и той се предаде.

— Мислиш, че родът Бренигън е толкова примитивен, че вижда в жената само средство за увеличаване на потомството?

Меган се засмя.

— Много странно мнение за края на осемдесетте. В отношението на нашите семейства към жените има много сходства. Майка ми не бе завършила колеж. Тя бе щастлива да се грижи за нас. Доколкото знам от Кевин, и майка ти е била същата.

Споменът на Джоди за майка му бе неизменен вечен символ, въплъщаващ сигурността на дома.

— Ако го призная открито, ще мислиш, че ти си правата, но…

— Ти си такъв, какъвто си, Джоди. Сигурна съм, че на много жени ще им се сториш неустоимо привлекателен и секси с това поведение на уморен каубой.

Джоди седна накрая на леглото.

— Благодаря ти. Не съм обаче много сигурен, че жените от рода ще ти бъдат особено благодарни за подобно пренебрежително отношение. Ние от семейство Бренигън не сме лесни.

— Мат и Кевин дори се бяха сбили заради Ерин, нали така?

— Тя беше много поласкана.

— Нищо подобно! Според нея тази работа била съвсем детинска.

Джоди реши да не навлиза в подробности.

— Май не сме ти особено симпатични, а? Сигурно смяташ, че животът в мочурищата ще погълне бедната малка Ерин…

— Само ме дразниш!

— Сигурно си го заслужаваш. — Той се прозя, без да направи опит да го прикрие. — Срещала ли си се с някоя Бренигън?

— Не можеш ли да назовеш снахите си по име?

— Мога. Холи, Ан и Скай. Така по-добре ли е?

— Да. Още не съм. Но всички те са се примирили с живота и работата в мочурищата.

Той вече нямаше капчица сила да спори. Нека Меган О’Конър си мисли каквото ще. След три месеца щеше да дойде в Милбрук и да коригира отношението си. Не че го вълнуваше особено.

Ан, Холи, Скай и дори Ерин се различаваха една от друга, както и мъжете, които обичаха. Ан и Шон бяха приятели още от училище и бяха женени много преди останалите, но Ан беше момиче на място.

Холи Банкрофт Бренигън бе наследила блатата Битърсуит, които граничеха с техните. Заедно с Дру ги бяха разработили и превърнали в една трета от плантацията Бренигън и тя работи дори по време на първата си бременност. Не само че получи бакалавърска степен, но отново забременя и възнамеряваше да се готви за магистърска степен след раждането на бебето.

А Скай-Джейн Гринлийф Шуйлър бе станала Бренигън от ноември. Тя бе внесла финансова и социална независимост в отношенията си с Райън и създаваше усещането за висока класа у околните. Това я правеше по-особена сред другите жени и поддържаше интереса към нея.

— Според теб, Ерин прави грешка, така ли?

Меган се отпусна на стола и изрита обувките си.

— Тя не мисли така.

— Никога не би могла да убедиш съда с такъв тон.

— Важното е Ерин да е убедена. Това, което е правилно за нея, не е задължително правилно за мен.

— Тогава, слава богу, че не те доведох тук, за да ти предложа женитба. — Обаче почувства как го обзема желание и си спомни, че не я бе поканил в стаята си, за да й предлага каквото и да било.

— Ти май се подиграваш с мен? — Тя изглеждаше изненадана.

Джоди се остави на инстинкта си на адвокат да го ръководи.

— Меган, ти просто си го изпросваш. Няма да ти направя предложение. Намери си някой Дейвид Хауел.

Тя се изчерви от гняв:

— Никого не търся! — Но той определено я бе хванал в крачка.

Джоди очакваше достоен отговор от перфектен професионалист като нея. Вместо това Меган сякаш омекна и за миг с копринената си прасковена кожа, розови страни и огнена коса го накараха да изгуби самообладание и той почувства такъв прилив на желание, че едва издържа да не я прегърне. Тя извърна глава и Джоди реши да насочи разговора към нея самата, за да не се издаде.

— Ти си толкова самоуверена, че ме предизвикваш да споделя някои мои наблюдения…

— Тук съм служебно и те моля да запазиш наблюденията за себе си. — Меган успя да запази самообладание и се върна към надменния си тон.

— Тогава нека оставим приказките и да се заемем с работа. Първо, запазила ли си си стая за нощес?

— Честно казано, не.

— Само не казвай, че тази нощ смяташ да разпънеш палатка тук! — Той отново се прозя, тъй като не смееше да си помисли за последствията, ако това стане.

— Искам да дойдеш с мен през почивните дни. — Тя прекоси стаята и седна до него на леглото. — Мисля, че сега си уморен до смърт. Дори и един нормален разговор ще ти дойде в повече. Освен това, реших да разширя този проект. Прекарай събота и неделя с мен! Утре ще направим интервюто.

— Да прекарам два дни с теб?!

— Да, моля те! — Гласът й прозвуча съвсем делово. — Напусни хотела и ела с мен. Можем да отидем даже до радиото за интервюто. Така ще бъде много по-лесно.

— По-лесно? За кого?

— Тази вечер научих, че Дейвид Хауел познава добре проблемите, интересуващи публиката ми. Но ти пък знаеш всички регионални последствия за крайбрежен Масачузетс. Джоди, нашата станция е в този район.

— Защо е толкова важно? Вече познаваш Хауел. Имаш всичко, от което се нуждаеш за Ню Джърси. Забрави за мен.

— Не мога. Важно е да използвам и теб, за да им докажа какво мога да направя — смутено призна Меган.

— Искаш да докажеш, че можеш да направиш предаване за станцията в Плимут?

— Да. Тогава ще удвоят или утроят времето ми.

Той бе заинтригуван, но алармената лампичка в мозъка му вече светеше постоянно. Имаше да довършва разни неща, чийто краен срок изтичаше, важни телефонни обаждания… Джоди сложи пръсти върху устните й, за да я накара да замълчи, и веднага съжали за това. Дъхът й го опари и той усети непреодолимо желание да продължи да я докосва.

— Забрави за това Меган. Следвам единствено моето разписание…

— Джоди, трябва да реализирам това предаване! — Гласът й го задушаваше с преднамерената си или неволна чувственост. Той не можеше да си припомни да е спорил някога с жена, която толкова силно е желал да вземе в обятията си. Тя докосна ръката му.

— Ти си много търпелив. Понякога можеш и да вбесиш човек, но си търпелив. Остани при мен и ти обещавам да се наспиш на воля. Ще те откарам в Нюарк рано сутринта в неделя и ще разполагаш с цял ден. Става дума само за час интервю…

— Меган, имам дела, които ме чакат, и проект за мочурищата, който трябва да довърша. Не съм сядал зад бюрото си цяла седмица. Не мога да ти отделя толкова време.

— Тази работа е много важна за мен. Мястото ми виси на косъм. — Тонът й бе убедителен, в очите й гореше отчаяние.

— Дали интервюто с мен ще те спаси? Едва ли съм силна карта.

— Как можеш да бъдеш толкова безчувствен?

— Професионална деформация.

— Говоря ти сериозно! — Гласът й звучеше крайно отчаяно.

— Тогава по-добре ми разкажи за какво става дума. Уморен съм до смърт и ми е омръзнало да ме манипулират.

— Който се опитва да те манипулира, си губи времето.

— Тогава се откажи и казвай направо.

— Добре! Май ще ни купят. Един медиен концерн от Средния Запад преговаря за станциите. Аз съм дребна риба и ако някой трябва да напусне, ще съм първата. Такава програма би могла да ми вдигне рейтинга. — Гласът й падна половин октава по-ниско и тя докосна ръката му. — Моля те, помогни ми!

Той я погледна в очите. Смущението й отпреди бе изчезнало. Гласът й, омекотен от молбата, противоречеше на иначе силната й решимост, и така тя представляваше още по-силно предизвикателство за него. Какво би му струвало, ако се опита да се възползва от уязвимостта й? Само една целувка? Щеше да го отблъсне по всяка вероятност заради принципите си.

— Защо ми звучи толкова познато?

— Нищо няма да ти коства да се съгласиш!

— Не съм сигурен.

Меган се изправи.

— Трябваше да се досетя. Всички вие сте толкова упорити! Добре тогава, поръчай кафе, интервюто ще ни отнеме час, което означава, че ще бъде вече два часа, след което ще ме изпратиш три пресечки до гаража, където съм паркирала…

— Ще те изпратя до асансьора.

— Не, ти все пак си джентълмен и няма да ме оставиш да си отида сама в този час. Ще ме изпратиш до колата и след това цяла нощ ще се въртиш в леглото, уплашен дали няма да заспя зад волана по пътя към дома.

— Откъде стигна до този извод?

— Това ви е семейна черта.

Джоди събра сили и се дотътри до куфара си. Май и тя знаеше за него толкова, колкото той за нея. Извади чиста фланелка и й я подаде.

— Никого няма да изпращам. Дори и теб. Съблечи се и облечи това.

— Ти се шегуваш!

— Сърди се на себе си. Щом искаш това интервю, налага се да спиш тук, от тази страна на леглото, и утре сутринта ще поприказваме. Можеш да сложиш микрофона между нас. Никъде няма да ходя, уморен съм до смърт. Ще станем към шест, ще ти дам интервюто и след това можеш да си отидеш, а аз ще хвана самолета и ще стигна навреме, за да удуша сестра ти, че ти е дала идеята за това интервю и брат ми заради това, че… — Тук той млъкна.

— За какво? Почервенял си като рак.

— Задето ми каза да стопя сърцето ти — промърмори най-накрая Джоди. — Ерин държи на благословията ти.

— Безпокоя се само за нейно добро. — Тя взе фланелката, погледна я, сетне я захвърли върху леглото. — Надали говориш сериозно! Съвсем не съм имала това предвид.

— Нито пък аз да прекарвам уикенда си в Ню Джърси! Имам друга представа за щастие. Приеми или се откажи.

Меган се изправи.

— Тогава забрави за цялата работа и се върни спокойно в Бостън. Ще преработя програмата и ще се задоволя с Дейвид Хауел. Искрено се съмнявам, че той ще ми подхвърли бельото си и ще ми предложи да споделя леглото му.

Джоди мислеше да й каже да не бъде толкова сигурна. Все още бе ядосана, но в очите й се четеше обида. Изчака я да вземе чантичката си и да оправи полата си.

— Истина ли е, че ще ви глътнат?

— Да не мислиш, че съм го измислила?

— За да ме принудиш да остана за уикенда? Да.

Долови по очите й вътрешната борба и изпита задоволство.

— Джеймс, след погледите, които ми хвърляш, ще трябва само да разкопчея блузата си, за да те накарам да дойдеш. — След тези думи тя се отправи към вратата.

Той едва сподави смеха си.

— Една красива жена в хотелската ми стая, дори такава, която може да ми навлече само неприятности, тласка въображението ми към неподозирани висоти.

Това разчупи леда и Меган се засмя.

— Трябваше да останем във фоайето.

Какво бе един-два дена? По причини, далеч по-ясни на подсъзнанието, отколкото на разума, той се изправи и каза:

— Добре, ще дойда с теб!