Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (3)

Втора глава

Меган се усмихна:

— Наистина ценя възможността да те интервюирам, но вечеря с Престън Елдридж предполага безкрайни възможности!

Джоди бе жегнат от чувството, че е пренебрегнат.

— Меган, ти не си лично поканена.

— А поканени ли са съпруги или приятелки? Би могъл да ми кажеш истината. Вече се изчерви, така че няма смисъл да лъжеш.

Кой ли го съзнаваше по-добре от него?

— Доколкото зная, единият юрист от Агенцията за опазване на околната среда ще бъде със съпругата си. Но няма какво да се радваш…

— Бих могла да мина за твоя приятелка!

Сигурно умората бе виновна за всичко. Това невъзможно създание не само че надделяваше и над малкото му съпротивителни сили, но невинните й намеци пораждаха картини, които караха пулсът му да бие ускорено. И блузата й бе виновна. Когато тя се движеше, светлината на лампата пронизваше нежните копринени гънки, сякаш бяха паяжина. Меган О’Конър в ореол от светлина. Явно бе прекалено уморен и съсипан.

Джоди отиде до прозореца, без да отговори.

Смрачаваше се.

Той дръпна завесите и включи още една лампа.

— След вечерята с Престън и колегите ти, ще се върнем в стаята за едно бързо интервю…

— Няма да се върнем в стаята ми!

— Тогава ще те интервюирам във фоайето и веднага ще си тръгна. И няма да ти напомням за себе си до сватбата на Ерин.

— Не можеш да дойдеш на вечеря като моя приятелка и след това да засипваш юристите цяла вечер с въпроси.

Меган чакаше.

Джоди погледна отново самоувереното й изражение. Сигурно е интересно да я види човек в действие.

— Добре. Ще видя какво мога да направя. Дължа ти го все пак.

— Благодаря ти, Джоди!

— Може да не приличаш външно на сестра ти, но си упорита като нея.

В усмивката на Меган се прокрадна топлина.

— Ерин винаги преследва това, което иска. Тя ми показа какво означава истинска решимост, но доколкото знам от Кевин, в това отношение ние двамата с теб си подхождаме.

— Без последователност не бих стигнал доникъде.

— Както и аз. — Меган облече отново жакета си, което даде на Джоди извинение да я проследи с поглед. Страхотна гледка!

Меган използва банята му да се освежи, докато той се обади в апартамента на Елдридж, за да я включи в списъка на поканените. Когато Джоди обясни проекта й за серията радиопредавания, той веднага получи бурно одобрение. Всичко се оказа толкова просто, че той не знаеше дали да се радва.

Меган се появи гримирана и с променена прическа, след това го изчака във фоайето, докато вземе душ и се избръсне.

— Не ти оставих много време да подремнеш — извини се тя, когато той й отвори вратата.

— Не, не ми остави. — Смутеното й изражение пробуди чувството му за вина и той меко добави: — Ще се справя някак.

— Надявам се, че ще успееш да се освежиш.

Той сподави желанието си да я проследи как се отправя към асансьора и затвори вратата. За пореден път смъкна дрехите си и се просна на леглото за минута, опитвайки се да си представи Меган на вечерята. Щеше да бъде интересно. Опита се да се отпусне, но мисълта за нея, изправена до леглото му и втренчила очи в тялото му, не му даде тази възможност. Бе забелязал удивлението в очите й. Трябваше да разкаже на братята си за тази случка, преди Меган да я опише на Ерин. Подобни нелепи истории се разнищваха в продължение на месеци, преди да бъдат забравени.

Май и тя се бе изчервила? Животът му бе пълен с отговорни задължения и присъствието на жена след напрегнатата юридическа работа би му подействало освежаващо и релаксиращо. Но тя не бе подходящият тип жена. Зад безупречната й външност, той бе усетил желязна воля. Меган бе жива и импулсивна натура. А Джоди не искаше нито спорове, нито усложнения. Всяка крайност изглеждаше еднакво недопустима, но скоро тя щеше да бъде член от семейството. Той изруга и се отправи към банята, но даже под ментоловия аромат на пяната за бръснене, до него достигаше съблазнителното ухание на парфюма й. Сестрата, толкова често описвана от Ерин, най-накрая бе придобила реални човешки измерения. Ако някоя жена трябваше да бъде държана на разстояние от него, това бе Меган О’Конър.

 

 

Точен до минута, Джоди излезе от асансьора и прекоси фоайето на хотела. Бе облякъл светлосиня риза и безупречен костюм в антрацитеносиво.

Меган седеше на кожения диван до фикуса и се изправи, щом го зърна. Този адвокат, излязъл от боровинковите храсти на Масачузетс, изглеждаше страхотно в дрехи или без дрехи.

— Оставих магнетофона си, но взех бележник. Това би могло да се окаже много интересна и полезна вечер — рече тя.

— Приятно прекарване тогава!

— Благодаря, не се и съмнявам, че ще бъде така. Изглеждаш свеж и отпочинал. Всъщност, правиш страхотно впечатление.

— Радвам се.

Смехът й прозвуча самоуверено.

— Семейство Бренигън не се нуждае от одобрението ми.

Джоди я хвана подръка и я поведе към изхода.

— Те с нищо не са заслужили и неодобрението ти.

— Мълвата ме изпреварва — измърмори тя. — Да не би да съм била прекалено критична към семейство Бренигън?

— Сестра ти ще се омъжи за брат ми и за нея твоето мнение е изключително важно.

— Тя е обсъждала това с теб?!

Джоди заби поглед право пред себе си.

— Нормално е семейните проблеми да се обсъждат в семеен кръг. Братята Бренигън са много привързани един към друг.

— Ти май изключваш себе си.

Джоди повдигна рамене. Искаше да поговорят за Кевин и Ерин. Нямаше защо да обсъждат него. Меган знаеше за Милбрук и боровинковите плантации само от разказите на сестра си, но не бе в състояние да сдържи мнението си, че женитбата за човек, който отглежда боровинки и живее в пясъчните равнини на Ню Ингланд не е кой знае каква алтернатива на живота сред кравите и царевичните ниви на родното й място. Какво привлекателно имаше в това? Меган бе питала Ерин много пъти.

— Независимо какво е отношението ми към женитбата на Ерин и Кевин, надявам се, знаеш, че оценявам това, което правиш — каза неопределено Меган.

— Доколкото мога да преценя, когато един Бренигън се изправи срещу една О’Конър, компромисът спестява редица неприятности.

Меган се засмя и той почувства как смехът й танцува нежно по гръбнака му и в главата му светва червена алармена лампичка. Това усещане се засили, когато тя се притисна към него. Портиерът им отвори вратата и Джоди бе благодарен за освежаващия ефект на нощния въздух.

— Нека се наслаждаваме докрай на прекрасната вечер — рече Меган, сякаш не забелязваше въздействието си върху него.

Лимузината и шофьорът на Престън Елдридж ги очакваха отвън. Докато се разполагаха на задната седалка, Меган му прошепна:

— Каза ли на Елдридж, че съм представителка на медиите, а не някаква случайна позната?

— Нямам навика да каня случайни познати на подобни събирания, макар и ти да не си моя тип.

— Добре. Някой ден ще ми обясниш какъв е твоят тип. Точно сега ме интересува как законът за опазване на водите ще повлияе върху проекта за строителство в община Уорън.

— Разбрахме се за вечеря. Нито дума, докато не стигнем до там.

Той отпусна главата си назад и в продължение на целия път седя със затворени очи, като вдишваше уханието на покорно притихналата Меган.

В тишината си спомни това, което знаеше за нея и изгради в представите си образа й от плът и кръв по начина, по който се готвеше за съдебно дело. На двайсет и четири години, Меган вече бе си създала престижна репутация. Тя бе средната от три сестри, но искаше да остави далеч зад себе си своя обикновен произход и кравефермата в Дийнс Корнър. Бе умна и бе спечелила стипендия в скъпо частно училище. Доколкото бе успял да долови, Ерин не одобряваше, че Меган бе усвоила до съвършенство походката, маниерите и говора на хората от елита и начина им на живот. Бе се движила сред отбрано общество през всичките тези години на главоломен възход. Когато я приеха в колежа, Меган вече бе си изработила отношение към парите, целите и живота като цяло и в частност към мъжете.

Джоди се усмихна. Финес прозираше дори в начина, по който седеше до него в лимузината на Елдридж. Финес, интелигентност и прозорливост. Джоди я погледна в лицето. Дали Меган някога се бе чувствала не на място?

 

 

Когато пристигнаха, те бяха посрещнати във фоайето от останалите поканени на вечерята.

„Мезон Прованс“ бе ресторант в Ийст Сайд, който отговаряше на представите на Меган за изискана кухня и изискана клиентела. Едно ядене щеше да струва месечната й заплата, а да се намери място, бе малко чудо, но за компанията й тази вечер това бе нещо обичайно. От поканените бяха дошли седем — Джоди, Елдридж и младшият му съдружник Дейвид Хауел, двама юристи от Агенцията, една съпруга и тя. Последваха салонния управител и Меган хвана Джоди подръка. Той я наблюдаваше как дискретно се оглежда наоколо. Въпреки че невинаги можеха да се разпознаят преуспяващите бизнесмени и финансисти по външния вид, нямаше съмнение относно ценза на присъстващите.

Отведоха ги до маса, достатъчно уединена, за да могат да разговарят необезпокоявани от никого.

С напредването на вечерта Меган все повече се чувстваше в свои води. След като Джоди я представи и последваха обичайните любезности, тя се включи в разговора по общинските въпроси, които обсъждаха Елдридж и Хауел. Задаваше целенасочени въпроси, ласкаеше групата, когато бе необходимо, и си вземаше бележки с разрешението им.

Меган бе седнала отляво на Джоди, а отдясно бе Дейвид Хауел и Джоди надаваше ухо за разговора, който водеха. Даже след тежък работен ден Меган бе пълна с енергия и притискаше Дейвид със същата концентрация и ентусиазъм, които бе упражнила върху Джоди в хотелската стая. Спряха да говорят едва когато количката с десертите се приближи към масата. С кафето разговорът стана общ и вечерта завърши с анекдоти, а не с бизнес разговори.

Две лимузини бяха наети, за да обслужат групата и те се разделиха на тротоара. Меган, Джоди и Дейвид се качиха в едната кола при Престън, а хората от екологичната агенция — в другата. Меган настоя да седне на междинната седалка и докато колата ги отвеждаше към центъра, тя седеше с лице към тях. Джоди мълчеше. Изглеждаше щастлив, че денят е към края си. Натежал от изисканата вечеря, той задремваше и се чудеше на енергията, която червенокосата срещу него продължаваше да бълва.

Тя излъчваше увереност и ентусиазъм, и това, което у други би било взето за арогантност, при нея се смекчаваше от остроумието й. Меган бе вдъхнала живот на една делова вечеря. От осанката й до смеха, посланието бе ясно: Меган О’Конър въртеше света на пръста си!

Джоди не бе единственият, който й се възхищаваше. Дейвид бе запазил за нея не само безценните си мнения, но и цялото си внимание. Хауел бе от старо заможно семейство, самоуверен, бърз и способен да оцени интелигентността й. Джоди наблюдаваше как светлините на града играят по лицето на Меган. Тя се засмя на някаква реплика на Дейвид и се извърна към прозореца.

Приличаха си с Хауел. И тя бе умна и енергична, пълна с ентусиазъм, който замаскирваше агресивността, която професията й предполагаше. Държеше се на положение и тъй като задаваше въпросите, без да влага нищо лично, продължаваше да бъде загадка за останалите.

Джоди се чудеше докъде допуска Меган мъжете. Продължи да я наблюдава, докато говореше. Представи си я как изненадва Дейвид, така както го изненада него следобед — полугол в леглото. Стомахът го присви и той го отдаде на обилната вечеря, тъй като мисълта, че това би могло да се дължи — не дай си боже — на ревност, очевидно бе смешна.