Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (21)

Двадесета глава

Джоди се появи на мочурищата малко след осем. Паркира поршето си близо до камиона. Отиде в хамбара и си извади ботушите, остави ги на площадката пред къщата и влезе в кухнята. Всички бяха вътре, с изключение на Мат. Кевин, Райън, Дру и Шон си поделяха последните кифлички. Всички бяха облечени в протрити панталони и избелели ризи. Всички до един го изгледаха от главата до петите. Стана му горещо, както и бе очаквал.

— Кевин, имам нужда от едни джинси. Дошъл съм да помогна.

Райън го посочи с кифличката си.

— Не те ли видях издокаран така снощи с Меган?

Дру сръга Райън с лакът.

— Време беше някой да му разкаже играта. Горкият, толкова време само работеше и работеше…

Джоди ги огледа поред.

— Можех да се върна в Плимут да се преоблека, но се надявах да проявите малко повече отзивчивост.

Ерин се усмихна.

— Чудех се колко ли време ще мине, преди да хлътнеш. Виждам, че си приел съвета ми присърце.

Кевин се изкиска.

— Ерин излезе права! Никога нямаше да допусна, че точно ти, Джоди, ще си позволиш да се компрометираш, като се появиш тук в този вид.

Джоди тръгна към стълбата.

— Кевин, може да се окаже, че никой от вас не ме познава така добре, както си мислите.

Той ги остави само докато намъкне едни джинси на брат си и избеляло поло, после слезе и си обу ботушите.

Геройски понесе закачките и подигравките им, че сигурно се е преработил през нощта и трябва да си почине. Беше му хубаво, че е с тях и че животът му се подрежда така. Няколко пъти се опита да подхване темата, че се кани да се върне тук завинаги, но все не уцелваше момента. Знаеше, че Меган няма да се появи. Тя го целуна и му каза довиждане с извинението, че има работа в радиото. Не искаше да стане свидетел как братята му ще го будалкат.

Свършиха чак късно следобед. И когато те го попитаха какво ще прави вечерта, Джоди само се усмихна.

— Любов, а? — попита Дру.

— Точно така — отвърна той.

Джоди потегли към градското си жилище, облече си всекидневни дрехи и нахвърли някои неща в колата. Купи продукти и пристигна в къщата на Меган преди нея. Когато тя се прибра, той вече приготвяше вечерята. Меган го целуна.

— Каква приятна изненада! Работата на чист въздух ти действа положително. — Тя си свали жакета. — Забрави, че казах това.

Останаха вкъщи, вечеряха, гледаха телевизия и разговаряха за предстоящото интервю, което Джоди й бе уредил с шефа на пристанището. Сърцето му преливаше от щастие.

Когато си легнаха, Джоди й каза:

— Обичам те, Меган. Ти ми вдъхваш спокойствие, непознато за мен досега. Ще ми се да вярвам, че така ще продължи и в бъдеще.

— И аз така смятам. Преди месец не бих повярвала, но сега вече съм убедена в това.

— Ще се чувстваш ли удовлетворена професионално тук?

— Може би… в Бостън. Има вероятност да успея да пробия до централното радио. Тогава ще живеем в Бостън и ще идваме тук през лятото, както е правило семейството на Скай, когато е била дете. Може би ти ще стигнеш до Сената, както планира Кевин и тогава…

Сърцето му лудо заби, но този път не от страст.

— Меган, ако ме обичаш, време е да ме изслушаш!

— Обичам да те слушам. Знаеш го.

Дланите му се овлажниха.

— Ти и аз… Ти си всичко, което съм очаквал от една жена, но… Време е вече да сложа ред в живота си.

Тя се притисна към него и въздъхна.

— Тогава ще послушаш ли братята си да престанеш да се мотаеш тук? Толкова щеше да е хубаво да излезем в залива днес следобед.

— Винаги ще има време за яхтата — отвърна той нервно. — Аз не се мотая тук. Братята ми въобще не могат да го разберат, скъпа. Искам да напусна адвокатската кантора. Искам да си подам оставката от „Хемъл, Прайс & Бенет“ и да дойда да работя на мочурищата.

Чу я как си пое дъх в тъмното. След малко тя стана и запали лампата.

— Джоди, сериозно ли говориш? Има и други начини да се справи човек със стреса, без да обръща гръб на кариерата си!

— Меган, от една година мисля по този въпрос. Ако ме обичаш, трябва да разбереш, че аз никога няма да се променя. За мен не е важно дали работя в юридическа фирма или не. — Прозвуча съвсем неубедително. Дори за самия него. Разбира се, че имаше значение. — Твърдо съм го решил и няма да се откажа — повтори той.

Очите й помръкнаха от тревога и объркване.

— Джоди, това е глупаво! Не проваляй живота си!

— Животът, който водя, направо ме убива, Меган. Намирам спокойствие само когато съм с теб. Ти ме направи нов човек. Ти ме накара да усетя, че нещата могат да бъдат хубави. Останалото обаче няма да стане толкова лесно. Важното за мен е дали ти ще ме подкрепиш, Меган?

Тя не отговори и сърцето му замря.

— Ти говориш сериозни неща, върху които трябва да помисля…

— Аз не те моля да се омъжиш за мен. Моля те да приемеш решението ми и да не скъсаш с мен. Помогни ми да се преборя с тях. Помогни ми да им изясня нещата…

Тя затвори очи.

— Аз самата се опитвам да си изясня нещата от известно време.

Той изгаси лампата и я прегърна.

— Утрото е по-мъдро от вечерта.

Меган напрегнато мълчеше.

— Как можеш да обърнеш гръб на всичко, за което семейството ти се е жертвало години наред?

— Каква ирония! Кевин мислеше, че си от противниковия лагер, а сега се оказва, че мислиш като него.

Тя остана да лежи неподвижно, без да му говори, и накрая той заспа.

На сутринта нещата не изглеждаха по-добре. И двамата се облякоха в мълчание. Меган се среса и го погледна.

— Ако заговоря, ще решиш, че те предавам. Дори сама усещам, че разсъждавам егоистично, но…

Той прочете по лицето й това, което тя не смееше да изрече, и заговори вместо нея.

— Мисля, че ние с теб трябва да се разделим за известно време. Меган, разбирам объркването ти. Известно време ще трябва да се концентрирам върху семейството си.

Тя премигна.

— Джоди, само ако ми беше казал от самото начало…

Той се усмихна, въпреки болката, която изпитваше.

— Още от самото начало ти разказах толкова много неща, които не съм разказвал на никой друг. Усещам те като част от себе си, Меган…

— Да, но това… Джоди, ти през цялото време си бил наясно какво мисля за мочурищата, за фермерството, за този начин на живот.

— Няма да ти хареса да имам кал под ноктите. Може би затова нищо не ти казах. Не трябваше да мълча, но и аз се държах егоистично. Дълбоко в себе си знаех как ще реагираш. Винаги си била откровена с мен. Аз съм човекът, който не се държа открито. Твърде дълго мълчах, отначало заради Кевин и Дру, а после заради теб. Изпитвам чувство за вина, но то не бива да повлияе на любовта ни. Твърде дълго живях сам и…

Тя се приближи.

— Мога ли да направя нещо, за да те накарам да промениш намерението си? Няма ли да размислиш още веднъж?

— Размислям от много време насам. Зная, че мога да те загубя, но по-добре сега, отколкото по-късно, когато ще са минали месеци и години.

— Не трябваше да задълбочаваме толкова отношенията си.

— Да, но го направихме. Нека не съжаляваме. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало, Меган. Ти промени живота ми.

— Не съм го искала. Не и по този начин.

Той се усмихна, погали я по лицето и си тръгна.

 

 

Следващата утрин бе слънчева и ветровита — прекрасен ден да излезе с яхтата в открито море. Но Джоди се върна обратно в Милбрук. Отвъд ливадата, пред къщата на Кевин, се намираха петте ара мочурище, захранвано от езерото на границата на имението на Шон и Ана. Помпената станция бе съвсем близо. Бренигънови вече бяха свалили изгнилия покрив. Когато Джоди се появи в двора, братята му товареха камиона с материали за ремонта.

Гърдите му тежаха. Болеше го от загубата на жената, която бе направила живота му тъй прекрасен, че през цялото време се бе съмнявал дали не сънува.

Той се запъти към помпената станция и мълчаливо се залови за работа.

— Горе ли си оставил костюма си или си донесъл още дрехи снощи? — подразни го Шон.

— Дошъл съм тук да работя, оставете ме на мира.

Искаше да седне с тях, да поприказва, но все още не бе преживял вътре в себе си раздялата с Меган.

Денят се стопли и Джоди съблече ризата си и се наплиска с ледената езерна вода. Неочаквано усети остра болка отляво и притисна гърди с дясната си ръка, като отваряше и затваряше левия си юмрук.

Кевин го изгледа.

— Няма нужда да идваш. Щом си изморен, върви си. Можем да се оправим и без теб, знаеш…

— Много добре го знам!

Кевин се приближи към него и сниши глас:

— С Меган ли нещо? Или заради вчера? Знаеше предварително, че ще си навлечеш подигравки, като се покажеш в костюма от концерта.

— По дяволите, защо ако имам проблеми, непременно трябва да са свързани с жена! Меган е прекрасна.

— Ако нямаш проблем с Меган, защо пилееш времето си тук, когато би могъл да бъдеш с нея в залива?

— Не си пилея времето! — Джоди се изправи и закова поглед в Кевин. — Всичко, което искам, е да бъда тук… — Отново го прониза болка и той притисна гърдите си с ръка. — Да съм с вас.