Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (19)

Осемнадесета глава

Съботното утро се процеждаше през прозореца и слънчеви петна играеха по изпомачканите завивки. Меган се размърда и Джоди се събуди, когато тя прекара ръка по гърдите му.

— Добро утро — каза той.

— Здрасти.

— Изпитваш ли някакво съжаление?

Тя се изправи на лакът.

— Съжаление?

— Че се преместваш тук.

— Много е рано да си отговоря на този въпрос.

— А за снощи?

— Не. А ти, Джоди?

Той се усмихна.

— Не съм се наспивал така добре от години.

Меган се протегна над него.

— Предполагам, че си забравил тревогите си.

Тъй като се страхуваше, че тя може да избяга от леглото, той я прегърна.

— Поне за малко.

— Как вървят нещата през тези две седмици? Работиш ли по проекта „Тафт“?

Меган се надигна на лакът, за да го вижда по-добре, и гърдите й опряха неговите. Той се притисна към нея и тя го целуна.

— Още не. Работата преди удоволствията.

Той й разказа за разговорите в комисията. Отпусната върху него, Меган го слушаше и от време на време се намесваше. Думите му се лееха така естествено в нейно присъствие. Накрая, по средата на едно изречение, Мегън въздъхна. Той прокара ръце по бедрата й и усети, че магията отново ги завладява.

— Стига ли толкова работа?

— Това е прекалено приятно, за да е работа.

— Истинско удоволствие.

— Невероятно е… — прошепна тя и се притисна още по-силно към него.

— Да, невероятно е! — Джоди пак се пресегна за презерватив и след това отново се отпусна по гръб.

Меган започна да го гали под чаршафите. Ръцете й не пропуснаха нито едно местенце и огнените й докосвания бяха многократно подсилени от спомените за изминалата нощ. Джоди нетърпеливо отметна завивките. Тя хвана чаршафа, а той стисна китката й.

— Не се крий. Гледай ме и ме остави и аз да те гледам.

По страните й пропълзя розовина.

— Някак на лунната светлина е…

Той прекара палец по шията й.

— Споменът за това как изглеждаше на лунна светлина ме кара да искам да те видя на дневна.

Тя се усмихна срамежливо.

— Добре.

Той остана да лежи по гръб.

— Отметни завивките.

Тя се наведе и прекара език по очертанията на устните му и едновременно с това смъкна завивката от гърдите си. Коленичи и отметна смачканите чаршафи в края на леглото.

Слънцето заигра по тялото й така, както през нощта сенките. Един лъч пробяга по раменете и гърба й, когато тя се извърна, усмивката й натежа от страст и гърдите й се полюшнаха.

— Ела тук.

Той се пресегна и я придърпа, като очакваше да легне до него. Но тя остана на колене, наведе се и плъзна длани по гърдите му. Тихата й въздишка накара кръвта му да закипи.

Той вплете ръка в косите й и нетърпеливо я притегли към себе си така, че да може да обсипе с целувки огряното й от слънцето тяло.

— Толкова гладка и мека… — въздъхна той и затвори очи.

— Силен и стегнат — прошепна тя и прокара ръка по тялото му. — През цялото време си мисля за снощи.

— Повтори всичко от снощи.

Той се надигна. Ръцете й трепереха, докато го галеше. В един момент удоволствието му стана толкова силно, че извика името й и трескаво започна да я милва. Продължи да стене, като я гледаше в очите. От страст те бяха потъмнели като дълбините на залива. Навсякъде, където я докосваше, кожата й пламваше.

— Красива си… — промълви той.

Меката тежест на гърдите й стопли дланите му. Той погали зърната й с палци и тя се изви назад. Името му заседна някъде в гърлото й и това го накара да изпита нещо, което не бе изживявал досега.

— Моля те, Джоди…

Но това не стигаше.

— Сега, Меган.

Той потъна във възглавницата и се вкопчи в бедрата й. Тя се изви, точно го намери и го остави да проникне в нея. Джоди я поведе в лабиринт от удоволствия. С всяко движение се извисяваха към предела на насладата. Тя изпълваше съзнанието му така, както той изпълваше тялото й. Достигнали върха, те се оставиха вълните на екстаза да отшумят и да успокоят духовете им.

Дълго още Меган лежа в прегръдките му. Когато накрая напуснаха леглото, слънцето се бе извисило над дърветата.

Джоди нахлузи джинси и дебел пуловер над полото си, а Меган пак се намъкна в протритите си джинси и двете ризи на карета. Той купи закуска от павилиона на ъгъла и двамата се отправиха с чашки кафе към пристана, като разговаряха за обществени проблеми, лодки и семейни работи. Въздухът бе хладен, а острият бриз бе типичен за началото на май.

До яхтата му бе подпряна стълба, още я ремонтираха. Той се качи пръв и подаде ръка на Меган. Наоколо стари морски вълци се суетяха около лодките си. Той огледа с възхищение своята яхта.

— Скоро ще приключат с ремонта. Тази седмица ще я пуснат на вода. — Изпиха кафето си и се оставиха соленият вятър да обветри лицата им.

— Членуваш ли в яхтклуб?

— Мислех, че отдавна си ме проверила.

Меган трепна и отклони поглед към пристанището и сивите очертания на увеселителните корабчета, скрити под брезентите.

— Просто любопитство, това е всичко. Мъж, който кара порше и има бизнес на Уолстрийт, би могъл да членува и в яхтклуб. И съвсем не ме е грижа дотам, че да правя проверки.

Въпреки, че не остана убеден, той замълча.

— Двамата с Мат сме членове на яхтклуб „Сакиш“. Аз плащам таксите на Мат, докато той започне да печели сам. Чрез адвокатската кантора пък членувам в клуб „Комънуелт“ в Бостън, а по бизнес съображения — в Милбрукския клуб. В някой следващ живот се надявам да имам време за тенис или за голф. Всяка година се абонирам за цикъла от концерти на Плимутския филхармоничен оркестър и освен това нашето семейство спонсорира едно представление годишно. Подпомагаме и женската програма на клиниката и всеки сезон заделяме средства за Фенуейския парк.

— Ерин вече ми разказа за повечето ваши инициативи. — Тя насочи пръст към него. — Но ти май нещо ме будалкаш.

— Не, просто ти давам представа с кого имаш връзка…

Меган се облегна назад.

— Значи това нашето е връзка, така ли?

— Да. — Слънцето грееше косо и Джоди погали лицето й. — Ти търсиш отговори, но аз не съм сигурен, че правилно задаваш въпросите.

— Като например „И накъде оттук нататък?“. Не съм мислила да завързвам връзки с никого, още по-малко с теб. Въобще не съм имала такова намерение.

— И за мен беше неочаквано.

— Зная. Странно, но намирам това за успокояващо. И ти изглеждаш толкова объркан, колкото и аз. Аз не съм като Ерин, Джоди. Сигурна съм, че и ти си го забелязал.

— Да, по-предпазлива си, по-взискателна…

Тя се загледа в кафето си, преди да вдигне очи към него.

Джоди обхвана чашата си между длани.

— Какъв поглед ми хвърляш само!

— Главата ми се замайва само като си помисля. Имам чувството, че живея нечий чужд живот. Преместих се на стотици километри в един непознат град, приех нова работа и на всичкото отгоре се влюбих. — Тя рязко вдигна поглед към него. — Да, мисля, че се влюбих.

— Бях готов да приема, че това е просто химическа реакция, тласък, първичен инстинкт… Да съм пропуснал случайно някой термин?

— Как смееш да се шегуваш! Всичко става прекалено бързо. Нищо не налагаше да се любим… два пъти. — Последното бе измърморено под нос.

— Пълно нарушение на благоприличието.

— Пълна липса на всякакъв разум — додаде смръщено тя, въздъхна и отпи от кафето си.

— Нуждая се от приятел, Джоди. Трябва ми подкрепа, докато се аклиматизирам. Не се нуждая от…

Той коленичи и я целуна.

— Цяла нощ си мислих, че съм неотразим. Не ми разваляй илюзиите.

— Там е проблемът, господин адвокат. Наистина сте неотразим! — Меган допи кафето си.

— Караш ме да забравя, че в живота съществуват и други неща, освен блаженото чувство, което ме обзема, когато си в прегръдките ми. Не знаеш колко важно е за мен всичко това.

— Не мога да си позволя да бъда толкова важна за някой друг, когато собственият ми живот е толкова объркан.

Джоди замислено я изгледа и се усмихна. Сигурен, че няма да го спре, той се пресегна и пъхна ръка в разкопчаната й риза. Меган обаче веднага покри ръката му и възкликна:

— Продължаваш да ме желаеш?!

— Така е от първия миг, когато те видях в хотелската стая.

— Не се шегувай с тези неща.

— То си е за шега. Един мъж и една жена се влюбват, сестра й не одобрява връзката, а брат му иска да оправи нещата и ето че… Добре, ще сменя тактиката. Не помага ли това, че не приличам на Кевин? — Той дръпна ръката си и се облегна назад.

— Не. Ако беше като Кевин или другите, това изобщо нямаше да се случи. Ти си юрист, ти си образован, начетен си…

— И се разкарвам в лимузини, въртя бизнес в Ню Йорк, притежавам прекрасна яхта, закотвена в пристанището… Да, сигурно нищо нямаше да се случи, ако бях останал да отглеждам боровинки.

— Ако говоря честно, вероятно не.

Това му подейства като удар в слабините, но той я остави да продължи.

— Никога не съм изпитвала нищо към момчетата, които израснаха покрай мен, тези, чието бъдеще бе предопределено от семейните ферми. Ти си загадка за мен, Джоди. Всичко е толкова объркващо… — Тя го изгледа, без да се усмихне, и понечи да прибере косата си. — Какво ще стане, ако Милбрук ми хареса, но и двамата останем без работа? Ами ако отново ме преместят и загубя мястото си?

Джоди продължи да си играе с кичур от косата й.

— Мислех, че не гледаш толкова далече в бъдещето.

— От усложненията получавам мигрена. А ти, защо толкова нехаеш за бъдещето?

Той я целуна, за да приглуши безпокойството й.

В мига, в който се отдръпна, Меган се притисна към него.

— Не искам да нося отговорност за твоето сърце, Джоди, нито ти за моето.

— Прекалено е късно и ти го знаеш.

Тя го целуна.

— Как можа да се случи всичко това?

Те завиха по улица „Сакиш“ и Меган влезе в колата си.

— Ако само посмееш да кажеш и дума за всичко това на някой…

Той махна с ръка.

— Няма да се бавя. Започвай да разопаковаш нещата си. Престори се, че току-що си пристигнала, ако това е толкова важно.

— Важно е и ще го направя. Изглеждаш отпочинал, Джоди.

— Ти ми действаш по-добре и от чаша топло мляко. Ще изляза за час-два, имам някои неща за оправяне.

— Пак ставаш неспокоен, Джоди. Забелязах го още в Ню Йорк и във фермата. Тогава си помислих, че е нещо временно и се дължи на преумора, на носталгия по боровинковите плантации или на целия този стрес от Уолстрийт, но ти продължаваш да бъдеш напрегнат.

— Трябва да мисля за много неща.

— Ти си страхотен, когато трябва да оправяш живота на другите. Винаги знаеш какво е добре за тях. Погрижи се за собствения си живот. Приеми съвета на Кевин и остави мочурищата на братята си.

Той отвори вратата на колата й. Меган дръзко се усмихна и го целуна силно по устните. Дъхът му секна от изненада.

— Ти наистина изглеждаш страхотно и не мога да се въздържа. — Тя докосна с пръст челото му. — Меган О’Конър ти принадлежи! Където е тялото й, там е и мозъкът й. Очаквам същото и от теб. Не искам нищо, Джоди, ако не можеш да ми посветиш сърцето си. Ти твърдо си решил да се намесиш в живота ми и това ми харесва… Но ти пречи да помислиш за своя. Някой е виновен за проблемите ти. Помисли върху това — назидателно рече Меган, увери го, че знае пътя до Милбрук и се качи в колата си. Ала се сети за нещо и спря: — Каквото и да е това, което става между нас…

— … си остава между нас — завърши той думите й.

Никой от тях не искаше нещата да бъдат по друг начин.

Джоди й махна с ръка и проследи как задните стопове премигнаха, когато колата изчезна зад ъгъла.