Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (18)

Седемнадесета глава

В петък вечер комисията по опазване на околната среда се събра на специална сесия, за да обсъди проекта „Тафт“. Когато Джоди се изправи пред тях за втори път, Дру бе до него. Той бе първият от семейство Бренигън, с когото Джоди се срещна, след като си бяха разменили по-остри думи онази нощ, но в момента и двамата се бяха концентрирали върху прекия проблем, който ги занимаваше.

Комисията ги уведоми за решението си. Членовете поставиха изискване за изследване на запаса от подпочвени води, преди да позволят на Бренигънови да увеличат насажденията с боровинки. Основната грижа на комисията бе чистотата на питейната вода и запазване екологичното равновесие в района. Джоди и Дру се договориха да обжалват, ако проявят претенции към съществуващите плантации. Когато разговорите приключиха, двамата братя тръгнаха към паркинга и Дру въздъхна:

— Ти поне можеш да напъхаш всичко в куфарчето си, докато ние ще се потим и ще чакаме окончателното решение.

Джоди го изгледа подигравателно.

— Искаш ли да си сменим местата?

— Стегни се малко, Джоди. Всеки от нас минава през трудни периоди. Онази вечер ти разтревожи всички ни.

Джоди беше твърде уморен и моментът не бе подходящ да обсъждат състоянието му. Затова замълча. Разделиха се и той потегли за Плимут. От двете страни на пътя се простираха равни тъмни мочурища, но скоро те останаха зад него и той навлезе в заспалия Плимут, потънал в светлините на уличните лампи. Въпреки че бе изморен до смърт, Джоди не сви към дома си, а се насочи към пристанището. В края на пристана светеше самотна светлина. Той разхлаби вратовръзката си и разкопча най-горното копче на колосаната си официална риза, след това седна на гранитния вълнолом. Из въздуха се носеше уханието на смола за лодки и на морски деликатеси от близкия ресторант. Започваше приливът. Изкрещя чайка. Той вдигна глава. Имаше пълнолуние. Също както последната нощ с Меган в Ню Джърси. Нощният въздух бе студен, влажен и солен. Щипеше. Но той остана замислен на вълнолома, докато тялото му изтръпна съвсем, след това се върна в поршето и потегли към дома си.

Няколко часа по-късно сънят на Джоди бе смутен. Стреснат незнайно от какво, той се събуди и остана да лежи неподвижен, с учестен пулс и наострен слух. Нищо не се чуваше, къщата бе съвсем тиха. Обърна се и погледна фосфоресциращия часовник. Наближаваше един часа след полунощ, до утрото оставаха още много часове. Той се обърна на другата страна и в този момент чу еднократно, настойчиво позвъняване на вратата. Обзелата го тревога го разсъни напълно. Нямаше смисъл да вика от втория етаж, входната врата бе далече. Той намъкна мъхест халат и се спусна по стълбите. Ако беше някой от семейството, щяха първо да позвънят по телефона… Ако бяха съседите, щяха да се качат по стълбите… Полицията… Колата… Беше ли чул сирени? Слезе на долния етаж бос, потри очите си с длани и погледна през високото прозорче на входната врата, като продължаваше да се опитва да успокои дишането си.

Пред осветения вход стоеше Меган О’Конър. Бе се облегнала на една от колоните. Гледаше към улицата и приглаждаше коса. Бе с тесни стари джинси, доста избелели, почти до синьото на очите й. Забеляза дупка точно над коляното й. Беше навлякла две огромни ризи на квадрати и опърпани маратонки. Контрастът, след спомена за ленените й костюми, копринени рокли и високи обувки, бе направо зашеметяващ. При изщракването на бравата тя се обърна и широко се усмихна. В момента, в който той отвори вратата, тя му махна с такова облекчение и щастие, че от изненада, кръвта му застина.

— Ето ме — каза тя и се приближи. — Май закъснях.

Той се опита да бъде възпитан.

— Да, доста — успя да каже. — Влизай.

— Промених плановете си. Наех това малко ремарке и сложих на колата теглич. — Тя посочи към отсрещната страна на улицата, прекрачи прага и го последва нагоре по стълбите. — Нямаше нужда да вземам много неща, след като Ерин е оставила толкова вещи. Татко откара нещата, от които нямах нужда, във „Вали Вю“… — Гласът й долиташе зад него, докато се качваха по стълбите. Джоди я отведе в дневната и запали лампите. — Всъщност, времето бе чудесно за пътуване. Движението не бе натоварено, а и покрай пътя имаше доста отворени мотели и бензиностанции. — На лицето й заигра усмивка. — Утре ще имам нужда от приятел със здрав гръб.

Джоди потри брадичка.

— Знае ли някой, че си пристигнала?

— Не, стана късно и не исках да нахълтам и да будя семейство Морган. Мислех да ида при Ерин и Кевин…

— Радвам се, че не си отишла.

Стояха един срещу друг в полумрака.

— Благодаря ти, че го каза — прошепна Меган облекчено.

— Меган… — Той се смути. Очите му блестяха, но бяха пълни със съмнение.

— Всички очакват, че ще пристигна чак утре. През целия път дотук си мислех, че може да си променил решението си да ми помогнеш, но аз съм просто едно от твоите многобройни задължения. Ти не се обади и аз…

— Нали ме помоли да не ти се обаждам. Беше много глупаво. Поне сто пъти ми се щеше да го направя.

— И ти ли? Аз също бях изкушена да го сторя.

— Нима се поддаваш на изкушения?

— Виж какво, Джоди — прошепна тя, — дойдох тук, за да се уверя, че това, което става между нас, не е плод на моето въображение.

Джоди я притегли към себе си. Сякаш бяха изминали часове, а не седмици, откакто се видяха за последен път. Промяната в настроението й направо го довърши, като превърна иначе неукротимото му желание в намерение да я закриля. Тя имаше нужда от него и тази нужда съответстваше на неговата собствена. Меган О’Конър бе единственият човек на този свят, който можеше да го накара да усети вкуса на живота.

— Всичко ми изглежда ужасно нереално — измърмори той в ухото й, а тя прошепна приглушено името му и той притисна устни към нейните.

В главата му просветна сигналната лампичка, че е груб, че избързва, но Меган се бе вкопчила в него с жажда, не по-малка от неговата.

Той обгърна лицето й с длани, щастлив, че усеща вкуса й.

— Това е лудост!

— Зная — каза задъхано тя. Джоди изпъшка — пет пари не даваше за това. — Скъпи мой, целият ми живот е лудост. Трябваше да мисля за толкова много неща, а когато затворех очи, виждах само теб. Ден след ден нищо друго, освен Джоди Бренигън, сам в онази хотелска стая, полугол и смутено усмихнат като в някакъв секси сън…

— Сънят започна, когато отворих очи и те намерих до леглото си. — Той пак я целуна и усети прилив на нежност. — Ела в леглото, Меган.

— Дори и ако всичко е само заради мига?

— Все в един миг трябва да започнем. Позволи ми да те любя… — Той погали меката материя на ризата и проследи женствените форми под нея. Меган изстена и той целуна вдлъбнатината на шията й, като усети пулса й с устните си. Бързо разкопча дългата редица копчета на ризата и целуна нежната й плът.

Меган се изви към него и се задъха от вълнение. Той затвори очи, за да се овладее и в този момент тя докосна езика му със своя. Продължиха да се целуват и, без да я поглежда, той бавно смъкна дрехите й на пода. Когато обхвана скритите й под дантелата гърди, той усети наслада да се разлива по цялото му тяло.

— От толкова време насам нищо не ми е изглеждало толкова прекрасно — прошепна той. — Господи, колко си красива!

Тя нежно повдигна лицето му.

— Какво виждаш?

— Желание, Меган, не по-слабо от моето. Не се опитвай да го скриеш.

— Вече е твърде късно за това. — Тя започна да го целува по врата, след това се върна към устните му.

Не можеше да издържа повече. Единственото нещо, по-силно от желанието му да свърши, бе желанието му този миг да продължи вечно. Докосването до нея го освобождаваше от болката и наслоилото се объркване и нервност. Щом Меган бе в прегръдките му, бе готов да понесе всичко.

— Докосни ме — прошепна Джоди и притисна бедрата й към своите.

— Да — рече тя и плъзна ръце под халата му. Пръстите й трепереха.

— Прекрасно е, толкова си красива… — шепнеше той, докато тя продължаваше да го милва. В докосванията й имаше толкова жар, че той изстена.

— Това е раят — промълви тя.

— Ела по-близо. — Той се притисна към бедрата й и огънят им избуя. Магията на Меган проникна във всяка пора на вкоравеното му тяло с такава сила, че дъхът му секна. Ръцете му обхванаха протритите й джинси и той се залюля, трескаво притискайки я към себе си, сякаш се страхуваше да не избяга.

Страните й аленееха, очите й блестяха.

— Покажи ми какво искаш да направя, Джоди — прошепна тя.

Той хвана ръцете й.

— Много бих искал да видя… — Тя го целуна по пръстите. — … как ще развържеш възела. — И той постави ръцете й върху колана на халата си.

Тя се престори, че се затруднява.

— Ще ми отнеме известно време…

Той затвори очи и при първия допир на пръстите й си пое дълбоко въздух.

— Ще трябва да поработя повече върху това — промълви тя и погали кожата му.

— За бога, Меган, побързай!

Но тя не бързаше. Плъзгаше пръсти по кожата му сантиметър по сантиметър, докато всеки мускул от тялото му се опъна като струна. Никога досега не беше се чувствал така. Коланът се свлече и тя разтвори халата. Целуна го по рамото и свлече дрехата му така, както той бе свлякъл нейните. Притисна лицето си до неговото и каза в ухото му:

— Повтарям твоите движения…

И за да го докаже, тя обхвана бедрата му, плъзна ръце под бельото му и обхванала гърба му, залюля се сладострастно, докато той едва не обезумя от желание.

— Позволи ми да те настигна — успя да каже той, докато разкопчаваше металното копче на джинсите й и спускаше ципа.

— Коленете не ме държат повече, Джоди — изстена тя.

Смехът му бе пресипнал.

— Тогава ще е най-добре да легнем.

Тя обгърна врата му и той я повдигна. Докато я отнасяше към спалнята, тя притисна длан към сърцето му и лице към неговото.

— Усещам как бие сърцето ти. И моето бие в такт, Джоди, удар след удар, от онзи следобед досега.

В отговор той я положи върху леглото. Стаята тънеше в златисто-сребриста светлина от лампата в съседната стая и луната през прозореца. Освободиха се от останалите си дрехи и той долови насладата в изражението на Меган, когато се отпусна до нея и проследи линиите на тялото й.

Тя не спираше да го гали, като целуваше пламналата му кожа сантиметър по сантиметър, там, където бяха минали пръстите й.

— Джоди… — каза тя задъхано, докато върховете на пръстите й се спускаха по гръбнака му. — О, Джоди, представих си го още когато те видях в онази хотелска стая…

Докосването й го изгаряше. С последните остатъци от самоконтрол той сграбчи китката й.

— Почакай! — прошепна задъхано и спря, колкото да извади от най-горното чекмедже на нощното шкафче презерватив. Когато се обърна към нея, тя го посрещна с отворени обятия. Тялото й, тънещо в сенки, бе придобило невероятна мекота. До болка му се искаше да се слее с нея, да се разтопи, докато станат едно цяло и потънат в сладка забрава. Ако бе някоя друга жена, сигурно щеше да направи точно това.

— Джоди?

— Не още. Да изпитаме насладата заедно, Меган. Господи, колко си хубава на лунна светлина — успя да каже той.

Тя го погледна.

— Утре, когато се бориш с мебелите ми, искам да си спомня колко си прекрасен, облечен само в сенки. — Тя прокара ръка по гърдите му. — Искам да запомня усещането, когато те докосвам, обгърнат в полумрак…

Щастие струеше от лицето й. Той я целуна и започна бавното си невероятно пътешествие, опознавайки тялото й. През тътена на собствения си пулс той чуваше отново и отново: „Джоди!“. Гърдите й се надигаха и стягаха под целувките му, накрая той се плъзна към плоския й корем.

— Сега, Джоди, сега!

Той се наведе над нея и отметна косите й назад. Беше решил да изчака, за да бъде сигурен, че изживяването й ще е пълно като неговото. Краят настъпи, когато срещна широко отворените й сини очи и тя впи ръце в него. Вече не можеше да мисли за нищо друго, освен да я усети под себе си.

Джоди проникна в нея и това просто движение го потопи в море от нови усещания. Имената им се сляха в мрака. Забързаният ритъм на Меган се успокои, ритъмът на Джоди се ускори, докато накрая синхронът стана пълен. Като огромна морска вълна екстазът ги помете, издигна ги на върха и ги потопи в пълно блаженство.

Отпуснаха тела, останали без дъх, като бавно се връщаха към реалността.

— Крясък на чайка ли чувам? — попита след малко тя.

— Вероятно.

— Джоди…

Той докосна устните й.

— Не говори. Аз се държах съвсем егоистично. — Той я притегли към себе си и зарови лице в разпилените й коси. — Ти ми даваш такова невероятно усещане за блаженство, Меган. Остани тази нощ при мен.

Меган се бе обърнала на една страна и си играеше, прокарвайки показалец по рамото му.

— Само тази нощ. Защото никой не ме очаква. Последното нещо, от което и двамата имаме нужда в момента, е семействата ни да започнат да ни гледат с подозрение или очакване.

Минаха му през ум безброй начини да продължи разговора, но не искаше да развали настроението. Просто я прегърна и затвори очи.