Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (13)

Дванадесета глава

Когато Джоди навлезе в Милбрук, Меган сподели, че селището излъчва особено очарование.

— Най-привлекателната черта на Ню Ингланд, надявам се. — Той й показа къщата, която Ерин бе наела.

— Предполагам, че аз ще я взема под наем след нея. Тя може дори да ми остави някакви мебели, след като къщата на брат ти е напълно обзаведена.

— Сигурен съм, че Ерин ще има поле да се развихри из новия си дом — каза той, когато спряха на алеята пред дома на Скай. Беше му интересна нейната реакция. Джоди измъкна багажа й от колата и поспря, впечатлен от възторга, с който тя оглеждаше достолепния старинен дом.

— Представа нямах… — измърмори тя.

— Тази къща е принадлежала на семейството й, откакто е била построена. Тя си идваше тук всяко лято, а преди две години я реставрира. По същото време „реставрира“ и връзката си с брат ми.

— Тогава той е бил полицай?

— Да, за да плаща част от обучението ми.

— Дължиш доста на братята си, а, Джоди?

— Всичко, което съм в момента, го дължа на тях, Меган.

— Това е проблемът — отвърна тя и в този момент Скай отвори входната врата.

Тренираната адвокатска психика на Джоди се задейства и той реши да не обръща внимание на думите й. Двете жени се поздравиха и Меган веднага придоби светски вид. Държеше се толкова мило и изискано, колкото и Скай, и не показа по никакъв начин умората и объркването, които почти я бяха довършили. Трудно бе да се повярва, че тази изискана дама преди час се бе сгушила отчаяно в ръцете му със сълзи на очи.

Братът на Джоди се появи в сиви кадифени панталони и размъкната фланелена риза. И Скай бе облечена непретенциозно, но бе омотала копринен шал около врата си и бе нахлузила кожени пантофи.

Райън отнесе багажа на Меган на горния етаж, а Скай настоя Джоди да остане за лека закуска. Изненадата на Меган накара Джоди да се разсмее. Когато останаха сами, той й прошепна:

— Ти какво очакваше — работни гащеризони и гумени ботуши, така ли? Съжалявам, остана излъгана. — Изпита удоволствие, когато я видя да се изчервява.

Преди Скай да се върне, Меган изведнъж притихна и започна да разглежда скъпите старинни мебели, достойни за музей. Поканиха ги в библиотеката.

Разговорът бързо се завъртя около предстоящата сватба, но докато Скай и Меган обсъждаха подробностите, Райън заговори за плантациите. Мъжете се преместиха на писалището и Райън измъкна фотокопия на проектите за борба с вредителите, които щяха да експериментират върху малка част от плантацията на Дру и Холи.

— Хвърли един поглед. Не мога да разбера някои неща. Ако имаш време след сватбата, може би в неделя ще бъде добре да обсъдим по-подробно системата на Холи. Тя смята, че нещата са под контрол, но не зная как ще се оправя, когато се роди бебето.

— Холи сигурно има повече време от мен — каза Джоди замислено, докато разглеждаше проекта.

Райън постави ръка на рамото на брат си.

— Има още едно нещо. Дру се мъчи над проекта „Тафт“ за Консервационната комисия.

Джоди внимателно погледна Райън.

— Цялото начинание е риск. Той го знае така, както го знаете и вие. Консервационната комисия, щатската и федералната агенция по опазване на околната среда също… Той не е единственият, който има проблеми.

— Дру не очаква нещата да станат бързо.

— Наистина няма шанс да станат бързо — сряза го Джоди и продължи да разглежда документацията. Райън му обясни с каква задача е натоварен самият Джоди.

— Цялата тази бумащина стряска — говореше Меган.

Райън се засмя.

— Така няма да има време да обръща внимание на неприятностите…

Джоди ги слушаше. Слушаше нея. Гласът й достигаше до съзнанието му и му пречеше да се съсредоточи. Той се обърна към тях. Тя говореше за интервюто, което й предстоеше да вземе, и в гласа й за първи път се прокрадна ентусиазъм.

Джоди я наблюдаваше от другия край на стаята. Лампата осветяваше профила й, косата й приличаше на пламък. Приведена леко напред, тя обясняваше професионалните си затруднения. Райън каза нещо и тя се засмя.

Джоди се върна пак към работата си. Това бе Меган, такава, каквато искаше да се покаже пред света — изискана, светска, здраво хванала съдбата си — жената, която така неочаквано се бе появила край хотелското му легло. Но какво бе станало с другата Меган — задъханата страстна Меган на хълма край фермата „Вали Вю“. Искаше да прегърне онази жена и да я притисне до себе си, под себе си…

Никога нямаше да се умори да съзерцава тези сини очи. Съдбата бе благосклонна към него. Меган въплъщаваше идеала му за жена — тя караше адреналинът му да се покачва, сърцето му лудо да тупти от желание, създаваше му неизмерими усложнения… Искаше тя да остане в Милбрук. Искаше да бъде негова.

Когато Джоди неохотно се сбогува, Скай тъкмо обещаваше на Меган да й преотстъпи една от колите си и я уговаряше да вземе под наем къщата на Ерин. И тримата го изпратиха до вратата и така само засилиха желанието му да остане насаме с нея.

— Отбий се в офиса ми да кажеш как е минало интервюто! — Това бе най-интимното нещо, което си позволи да й каже.

— Ако ми остане време, ще го направя — бе отговорът, който получи.

Да не усложнява нещата. Как му се искаше да остане! Тя бе приела ангажимента за шест месеца. Щеше му се да вярва, че това ще продължи вечно.

 

 

В петък сутрин Джоди занесе проекта на Бренигънови в офиса си. Седна на бюрото си още в седем, но въпреки това не му остана много време за семейните дела. В един часа, точно когато говореше по телефона, Меган връхлетя в кабинета му. Той й посочи един стол и бързо приключи разговора. В момента, в който остави слушалката, тя посочи недоядената поничка и хапчетата му против киселини.

— Да не би това да ти е закуската?

— Всъщност обядът. Как мина интервюто? Искаш ли кафе?

— Добре. Не, благодаря. Не сменяй темата. Джоди, как можеш да ядеш тази жалка субстанция от… При напрежението, с което работиш, сигурно ще си докараш някоя язва или инфаркт.

— Благодаря ти за загрижеността. Ако ти обещая утре да ям салата и пълнозърнест хляб, ще ми кажеш ли как ти се стори новата радиостанция?

— Джоди, много те товарят с работа. Снощи дори не успяхме да си изядем десерта, защото Райън държеше да ти набута папката в ръцете. Кевин и Дру очакват да поемеш всички задачи, които ти прехвърлят.

Джоди се замисли над думите й.

— Вие май сте ме обсъждали.

— След като ти си тръгна, дойдоха Кевин, Ерин и Дру. Явно им беше интересно да чуят какво мисля за теб.

— Знаеш ли, че и на мен ми е интересно.

— Направо ще ме подлудиш, Джоди! Ти притежаваш фантастично тяло, но много ми се иска да зная как работи мозъкът ти. Казах им, че беше направо полумъртъв, когато се запознах с теб миналата седмица. Веднага си личи под какво напрежение си. Всеки страничен човек го забелязва, но не и членовете на твоето семейство.

— Много съм поласкан, но съм сигурен, че те не приемат довода ти относно напрежението, под което се намирам.

— Беше им по-интересно да чуят как те намерих в хотелската стая…

Джоди простена.

— Нали не си им казала как бях облечен?

Меган се изкиска и кимна.

— В крайна сметка те са ти роднини. Преди няколко години ти си видял Холи полугола…

— Но Дру просто връхлетя в стаята заедно с нея. — Ушите на Джоди пламнаха. — Това ми напомня, че не бива да те оставям насаме с тях в събота и неделя.

Тя стана сериозна.

— Те те обичат, Джоди. Но очакванията им са големи, почти колкото уважението им към теб. Няма място за провали.

— На човек малко му става страшно, нали?

— Говоря сериозно.

Джоди седеше и я гледаше. Подейства му крайно възбуждащо да си представи как е говорила за него, анализирала е положението, в което той се намира, обсъждала е живота, който води, стигнала е до заключението, че притежава фантастично тяло…