Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото (11)

Десета глава

Джоди влезе в кухнята, проследи с поглед кучетата, които се разположиха около печката, и погледна брат си.

— Къде е Ерин?

Бяха еднакви на ръст и Кевин го погледна право в очите.

— Спи горе. Лошо й е.

— Все още? Тя го имаше този вирус още преди да замина за Ню Йорк! Ти как успя да не се заразиш?

— Оказа се, че не е заразен.

— Нещо сериозно ли е? Кажи ми, Кевин, какво има?

Тревогата на Джоди се превърна в объркване, защото Кевин се усмихна. По-големият брат прекоси стаята и сложи дърва в печката. Джоди го последва.

— Изглежда Ерин има симптоми, характерни за първите три месеца на бременността. Чакаме бебе.

— Чакате бебе?! Ерин е бременна? — Джоди се задави от вълнение. — Ти? Дето ни изнасяше лекции зад хамбара от времето, когато гласовете ни започнаха да мутират?

— Звучиш ми съвсем като Райън — измърмори той.

— Бас държа, че искрено се е забавлявал. А Ерин? Че тя учи другите как да се предпазват от нежелана бременност, за бога!

— Сега вече звучиш като Меган.

— Тя затова ли се обади на сестра си?

Кевин въздъхна и седна.

— Истината е, че изглежда бяхме малко… по-спонтанни… отколкото трябваше. Ерин е така във всичко, познаваш я добре.

— Тя как приема нещата, освен че повръща?

Кевин пак се усмихна.

— Направо е във възторг. Сега, когато и Холи е бременна, тя счита, че всичко е просто прекрасно. Не зная с какво съм го заслужил, но тя твърди, че точно това е искала. Разбрахме миналата сряда и оттогава имах малко време да свикна с мисълта. — По лицето му се разля усмивка. — Боже, колко съм щастлив! Може малко да е прибързано, но аз съм готов да напълня тази къща с деца, ако тя ми позволи.

— Никога преди не си споменавал за деца.

— Тогава нещата стояха по съвсем друг начин. Тогава вие бяхте моето семейство. Докато не срещнах Ерин.

— Ами сватбата?

— Затова се обадихме във фермата. Явно е, че плановете ще трябва да се променят. Ще се оженим в събота. С Ерин решихме, че след като не можем да организираме нещата през юли така, както възнамерявахме, тогава ще се съберем само най-близките роднини плюс още няколко приятели. Скай и Райън ще организират тържеството и всички от семейство О’Конър ще отседнат у тях. Мат ще е кумът, а Меган — кумата.

— В събота?!

— И Меган реагира по същия начин. Тя ще долети заедно с Хю, Бриджет ще дойде с кола от Ню Хампшир.

— Тя сигурно подскочи до небето от радост?

— Бриджет наистина беше във възторг. Меган не чак толкова. — Усмивката на Кевин изчезна и той погледна Джоди сериозно. — Не че каза нещо специално. Просто не показа никакъв ентусиазъм. Убеден съм, че Меган все се надяваше, че сестра й ще си отвори очите и ще развали годежа. Сега няма връщане назад.

Джоди вдигна рамене.

— И по-тежка критика си понасял.

— Господи, пет пари не давам. За мен е важна Ерин. Каквото и да мисли по-голямата й сестра, това, което става, е прекрасно. Хю го знае, всички вие го знаете. Всички са на страната на Ерин, с изключение на Меган. Ти вече я познаваш, вие с нея имате много общи черти и оставям на теб да изгладиш нещата. Не искам Меган да развали щастливите мигове на Ерин.

Да изглади нещата… Само ако знаеше… Джоди повдигна рамене.

— Да не мислиш, че не съм се опитал? Убеждавах я до посиняване. Не зная какво повече бих могъл да направя.

— Сега вече я познаваш. Продължавай в същата посока. Опитай се да й налееш малко здрав разум. Каквото и да ти коства, опитай се да я накараш да види нещата такива, каквито са.

— Проблемът може да се окаже именно в това, че нещата са такива, каквито са — пошегува се Джоди, — но ще опитам.

Искаше да завърши разговора, защото се страхуваше да не издаде с нещо своите собствени преживявания през почивните дни. Дали Меган не бе казала нещо на Ерин? Дали тя бе в състояние да признае, че Джоди за малко не се е любил с нея на дивана на баща й, че са разговаряли за неща, които не бе обсъждал с никой друг, и е признал, че целият му професионален живот е бил тичане в погрешна посока? Изведнъж му се прииска веднага да си тръгне.

— Трябва да се връщам. Имам страшно много работа.

— Та за какво искаше да говориш с мен?

— В момента си имаш твърде много свои проблеми. Съсредоточи се върху ролята си на младоженец и помогни на младоженката да се изправи на крака. Моите проблеми ще почакат.

Кевин го изпрати до вратата на кухнята.

— Меган О’Конър е твоя, Джоди. Като първа стъпка й се обади. Може би, след като нещата се развиха по този начин, тя ще бъде много по-отзивчива към един Бренигън.

— Вече съм й представил гледната си точка — извика той и се качи в колата си.

Разходката и разговорът с Кевин му бяха подействали добре. Пак усети, че е част от семейството. Вярно е, че имаше усложнения, но боговете му се бяха усмихнали отново. Може би дори се кискаха? Меган пристигаше в Милбрук в петък.

За първи път от месеци насам Джоди бе включен не само в юридическите дела на семейството, а се наслаждаваше и на познатия ритъм на организиран хаос. Да бъдеш Бренигън означаваше да си майстор по справяне с кризисни ситуации.

Тъй като Матю живееше в Бостън, на него се падна задачата да посрещне самолета, с който пристигаха О’Конърови. В петък следобед щеше да има репетиция на сватбата и след нея Кевин бе успял да уреди самостоятелна зала за вечеря в Милбрукския Кънтри Клуб. Скай не само бе намерила фирма, която да подготви приема, но предложи на младоженците семейната им вила в Палм Бийч, за да прекарат там медения си месец.

Ан и Шон Бренигън уреждаха престоя на приятелите, които бяха поканени. Холи се занимаваше с цветята. Райън и Дру — със семейния бизнес.

През цялото време Ерин продължаваше да ходи в своята клиника и с пакетче солети се опитваше да се справи с утринното гадене. Съобщи новината на колегите си и си уреди едноседмичен отпуск за импровизирания меден месец.

Дните на Джоди бяха заети със служебни дела, а вечерите му — с Бренигънови. Той се обади на Меган чак в сряда, за да й даде време сама да свикне с новината. Взе от Ерин телефонния номер в апартамента й и старателно премисли какво да й каже. Тя отговори и гласът й прозвуча доста хладно.

— Изглежда ще ти покажа Милбрук малко по-рано от необходимото.

— Не очаквай да се преструвам, че съм във възторг.

— Сега имаме още повече поводи за празнуване.

Меган въздъхна.

— Моля те, не ми изнасяй лекции, Джоди. Няма нужда да ме чакаш на летището. Още не съм говорила със Скай, но ако е възможно да остана у тях още една нощ, ще пристигна с кола в четвъртък вечер. — По гласа й личеше, че се е предала.

— Четвъртък? Прекрасно! Няма нужда да наемаш кола. Без това ще работя наблизо до летището и ще дойда да те взема.

— Бих предпочела…

— Меган! — Тя замълча и той продължи: — Защо четвъртък? Да не би да има нещо друго, освен сватбата?

— Просто животът ми го налага. — Гласът й пресекна. — Вече е факт. Преместиха ме.

Въздухът между Ню Джърси и Масачузетс сякаш натежа от напрежение. Джоди си знаеше, че няма да чуе хленч.

— Значи са осъществили сливането.

— Във вторник следобед.

— А какво стана с демонстрационното предаване?

Тя се засмя горчиво.

— Много им хареса. В понеделник взех интервю и от Дейвид и до среднощ го редактирах. Вчера то бе представено като доказателство за творческите ми възможности. Според тях, това ме е спасило.

Джоди продължи предпазливо, окуражен от факта, че са се съсредоточили върху нейните проблеми, а не върху неговите.

— Сигурен съм, че е било чудесно.

— Няма значение, сега ние сме една от петте станции на „Рейнбах Комюникейшънс“, Чикаго. Моето място тук ще бъде заето от техния директор от Илинойс. Предложиха ми да заема сходна служба в радиостанцията в Плимут. — Сърцето му подскочи. Погледна през прозореца, сякаш искаше да види ония кискащи се богове, дето сигурно се носеха над него. — Джоди?

— Да, слушам те и се опитвам да се въздържа да не коментирам неведомите пътища на съдбата. Баща ти радва ли се?

— Естествено.

— А ти си направо смазана?

— Да. В цялата каша има толкова голяма ирония, че няма нужда да се правиш на прекалено доволен.

— Никога! При това сега ще имаш възможност да започнеш от абсолютната нула и да им покажеш какво можеш. Налага ти се да се преместиш, но това не е толкова странно, като се има предвид характера на работата ти. Съвсем не е толкова лошо.

— Чувствам се като куче, на което са хвърлили оглозган кокал.

— Мислила ли си да напуснеш? Пробвала ли си да си намериш работа някъде другаде?

— Естествено. Обаче няма нищо подходящо. Нищо! — Гласът й постепенно пак върна силата си. — В петък ще отида да огледам новото си работно място. Ще приема работата временно, за шест месеца.

— Докато се появи нещо по-добро?

— Да. Много по-лесно се търси работа, докато си нает някъде, отколкото като безработен.

— Ти не си от хората, които изгарят мостовете след себе си. Ерин знае ли?

— Ще й позвъня веднага след като завършим разговора. — След още една пауза Меган добави: — Ти нали нищо не си им казал?

— Нали ме помоли да не казвам.

— Благодаря ти, Джоди.

— Меган, а ти обсъждала ли си… — Той щеше да каже „нашата връзка“, но реши, че ще прозвучи твърде смело. — … почивните дни, които прекарахме заедно, с Ерин?

Тя не отговори веднага. Накрая Джоди я чу да въздъхва.

— Начинът, по който ти се отдръпна… Не. Твоите проблеми са си твои проблеми. Нали така искаше да бъде?

— Да. Благодаря ти.

— Докато все още имах известна сигурност в работата си, бях решила, че ще е най-добре да забравя, че всичко това се е случило. Ако не се брои сватбата, едва ли щяхме да се видим повече.

Думите й прозвучаха като плесница.

— А сега?

— Сега, аз непрекъснато ще ти се мотая пред погледа. Обаче няма да имам възможност да ти оправям живота, докато не измъкна своя собствен от пепелището. Така че повече няма да си навирам носа в твоите дела.

Настроението бе станало доста по-ведро, така че гласът й звучеше съвсем приятелски. Гласът на Джоди също прозвуча искрено:

— Добре. Искам да ти помогна, Меган.

— Колкото и странно да ти прозвучи, и на мен ми се иска да ми помогнеш. Подозирам, че те бива повече в оправянето на живота на другите, отколкото да закърпиш своя.

— Всичко ще бъде наред, Меган. Животът невинаги се подрежда така, както го планираме. Питай сестра си. Направи нещо за мен.

— Какво?

— Позволи ми да те посрещна на летището.