Боян Бойчев
Вечният път

И отново на път.

Обувам маратонките поизтъркани,

Обличам екипа поизбелял,

Раните ги позакърпих,

Сили все пак съм събрал.

 

И отново на път.

Това е. Жребият за мен е хвърлен.

Зад мен тече спокоен Рубикон.

Знам, утре Рим ще ме излъже,

Но днес възсядам белия си кон.

 

И отново на път.

Това е последният кръстоносен поход

Към моето собствено разпятие.

Кръстоносците се отдадоха на грабежи и похот.

Аз съм сам и мечът ми тежи от проклятия.

 

И отново на път.

Разпиляха се отдавна мускетарите.

Но моята шпага не е ръждясала,

Препускам пак по пътеките стари,

Там, накъдето ме води съдбата.

 

И отново на път.

Тази клада заради мен е запалена,

Около мен суети се, върти се инквизицията.

Вашите истини, иезуитски насаждани

Аз ги отричам! Помнете, светът се върти!

 

И отново на път.

Ще пратя на дъното тежките галеони.

Не ми трябват техните богатства.

Аз съм пиратът — презиран, отричан и гонен,

Но аз имам морето, бурите и свободата.

 

И отново на път.

Отново „Аврора“ изплува от мъглата.

Аз съм онова момче дребничко, голобрадо

С будьоновка и слънчева сабя в ръката,

Препускащо огнено и искащо правда.

 

И отново на път.

Брадясал, с разпилени коси,

Събрали в себе си свободата,

Тръгвам пак, а над мене кръжат

Лешояди от алчност, злоба и суета.

 

И отново на път.

Да, това са моите сутрешни стъпки,

Будещи ви, когато сред поредната оргия

Въргаляте се пияни, преяли и тъпи,

Тогава, когато зазорява и слънцетно се издига нагоре.

 

есента на 2006 г.