Боян Бойчев
Улицата

Една след друга затварям

Всички врати —

Какъвто бях

И какъвто исках да бъда.

Улицата за миг

Ще ме приюти,

Щом изляза

И завия зад ъгъла.

 

Ще ме поеме неусетно

Сивият поток,

Вълна след вълна

От делничната проза,

Тук — там вир,

После — водоскок,

Така си прецъфтяха

Дървета бели, дървета розови.

 

А исках, исках да бъда,

Дори може би в нещо успях,

Притиснат до стената,

Във ъгъла,

Усещам с отчаянието

На уморените сетива,

Че улицата е моят маршрут,

Моята вятърна мелница,

Моят Цезар и моят Брут,

А аз — крачеща мишена на прицел.

 

По улицата вървя

С донкихотовски стъпки,

Не ми достигат нито въздухът,

Нито думите.

Не мога да спра,

Нито да бъда стъпкан,

Шпагата ми е безсилна

Срещу куршумите.

 

Една след друга затварям

Всички врати,

Гибелно разпилях

Всички копнежи,

Улицата ще ме убие,

Ако ме приюти

На цената

На всички надежди.

 

лятото на 2005 г.