Боян Бойчев
Онзи, когото не познавам

Загубих всички битки с вятърни мелници,

Уморих се да мечтая, да се надявам,

Уморих се от недоверие, от неразбиране,

Отслабва тренираното ми тяло,

Угасва душата ми непокорна,

В огледалото вече не съм аз,

Или, по-точно, съм този,

Когото не искам да виждам,

Когото не познавам.

Мразя се.

В очите ми тъмни, загубили блясъка,

Внезапно, бързо и сигурно

Спускат се всички гладни мъгли.

Безнадеждно изтича между пръстите пясъка,

Чертаейки тайнствени фигури…

А в мен самотата жадно мълчи.

 

И онзи, от огледалото, се смее,

Преди да ме застреля.

 

есента на 2004 г.