Боян Бойчев
Съзерцание

Обичам да те гледам, когато спиш,

Да пия с поглед красотата ти,

Навън бушува вятър тих

И се закача със листата.

 

Не знам какво сънуваш в този миг

И сънищата ти какви са,

Но ти си толкова красива, че самата си

Нереален сън или пък приказка.

 

Обичам да те гледам, когато спиш.

Тогава красотата ти, недокосната от свян,

От притеснения и всекидневни грижи

Обхваща моя взор като лиричен блян.

 

И щом очи отвориш в утро с поглед плах

В порив аз прегръщам красотата ти,

Защото през деня си ти красива пак,

А вятърът заспал е във листата.

 

лятото на 2004 г.