Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- The Game of the Foxes, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- , 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- MesserSchmidt(2007)
- Допълнителна корекция
- hammster(2012)
Издание:
Ladislas Farago
The Game of the Foxes
Предисловие и перевод на русский язык
Международные отношения, 1979
Стефка Василева, Емилиян Абаджиев, превод 1981
с/о Jusautor, Sofia
Индекс 4–820
Ладислас Фараго
ИГРАТА НА ЛИСИЦИТЕ
ЕПИЗОДИ ОТ АГЕНТУРНАТА БОРБА
Първо издание. 1981.
Рецензент Пеньо Астарджиев.
Превели от руски Стефка Василева и Емелиян Абаджиев.
Редактор Кузман Савов.
Художник Веселин Павлов.
Художествен редактор Александър Хачатурян.
Технически редактор Ронка Кръстанова.
Коректор Петрана Медникарова.
Издателски номер №6564. Дадена за набор на 5. XII. 1980 г. Подписана за печат на 13.I.1981 г. Излязла м. февруари. Печатни коли 20. Издателски коли 16,80. Условно издателски коли 17,40. Формат 84/108/32 Цена 2 лв. Код 22/9536622411/5637-112-81
Партиздат — София, бул. „В. И. Ленин“ N47, ПК „Д. Благоев“ — София
ул. „Н. Ракитин“ №2
История
- —Добавяне
- —Корекции от hammster; отделяне на предговора като самостоятелно произведение
Епилог
На 26 април 1945 г. ФБР от името на Кохлер изпраща последното негово донесение в радиоцентъра на абвера за връзка със задграничната агентура, намиращ се на три хиляди мили, в сенчестото предградие на Хамбург Уолдорф. Това е огромна, грижливо замаскирана сграда над подземен железобетонен бункер, който в продължение на почти десет години е център на германската тайна служба.
Само няколко седмици преди това тук е можело да се видят офицери от разузнаването, радисти, шифровачи, секретарки, куриери… Тук са се събирали нишките за връзка със стотици агенти във Великобритания, Северна и Южна Америка и такива далечни страни като Патагония[1] и Афганистан.
Сега тук едва ли можело да се наброят повече от десетина души, равнодушни към всичко. Над тях огромният Хамбург, лежал в руини, а до падането му оставали няколко часа. Радиостанцията все още действувала с помощта на запасни генератори, но ако по-рано всяка смяна приемала стотици донесения, сега всяка телеграма предизвиквала учудване. На кого още му е притрябвало да поддържа връзка с Уолдорф?!
Радистът, приел телеграмата на Кохлер, също бил учуден, но все пак записал петзначните групи от цифри и без да ги дешифрира, ги предал на младия лейтенант Роер, старши на смяната. Роер равнодушно погледнал редовете от цифри, веднага накъсал телеграмата и я изхвърлил.
— Той чака отговор — напомнил радистът.
— Предай му да приключи работата.
През май 1945 г. на Кохлер е изпратена телеграма със следното съдържание:
Обстоятелствата ни принуждават да прекратим връзката, но продължавайте да дежурите веднъж в седмицата в съответствие с разписанието. Не се отчайвайте. Ще се грижим за вас и както обикновено, ще защитаваме интересите ви.
По-късно на същия ден от щаба на наследника на Хитлер адмирал Дьониц идва заповед за унищожаване на радиоцентъра. Специалистите поставят заряд, бързо се измъкват навън и се отдалечават на безопасно разстояние. Те почувствали как потреперила земята и видели как хвръкнал във въздуха и се пръснал на милиони парчета тежкият покрив на бункера. Така с пламък и грохот Уолдорф изчезва от етера.
Две седмици по-късно, в един от бурните дни на онова време, в концентрационния лагер във Флосенбург на струна от пиано, завързана към кука от някаква кланица, нацистите обесват адмирал Вилхелм Франц Канарис.