Боян Бойчев
Венчално

Толкова много е недоизказано,

Никога не може да бъде,

Любовта ни — от бога белязана,

В бъдното ще пребъде.

 

Думите рамкират понятия,

Затова никога не достигат,

Сред хаоса на хиляди атоми

Значими сме единствено ние.

 

Необятни пространства любовни,

Светлината вярна в прозореца,

Всеки миг е венчален отново,

Устните, дланите, очите говорят.

 

Аз вярвам в нашата любов,

Всеобхватна, вечна, нетленна,

И шепна тих благослов,

Затова, че ти си до мене.

 

Затова и навеки остава

Мигът, в който се вричаме,

В който всичко ти казвам:

Обичам те! Обичам те!

 

20.10.2002 г.