Боян Бойчев
Наследство

На дъщеря ми Инка — Гери

Моето бебе неуетно расте,

Вече уверено стъпва и тича,

Иска всичко да разбере

И подражава с усмивка на всички.

 

Думички странни реди,

А тези непослушни ръчички

Непрекъснато вършат бели,

Докопвайки бързичко всичко.

 

И се вкопчва в мене, когато

Усеща страх или нужда от ласка,

Вълшебната думичка „тати“

Е толкова нежна и властна!

 

И беснее, как беснее възторжено!

Превзема люлки, пързалки,

Сигурно перпетум моторче

Има моето дяволче малко!

 

Две черни искрящи маслинки

Попиват света тъй голям,

Тя расте, променят се снимките

Толкова бързо. Как — аз не знам.

 

Своя характер тя проявява

И буйно се втурва напред,

Непременно иска да побеждава,

Упорито да застане отпред.

 

Знам, неусетно някак ще порасне

Моята приказна мъничка фея,

Малко тъжно, но така прекрасно —

Остарявайки, се прераждам във нея.

 

2006 г.