Боян Бойчев
Тийнейджъри

На дъщеря ми Мими

Моето ту засмяно, ту сърдито момиче,

Тийнейджърка с детски инат,

С крехката хубост на бяло кокиче,

Тя се вглежда в околния свят.

 

И търси там отговор на въпроси

От никого никога не решени,

И на раменете си иска да носи

Сама детските си недетски проблеми.

 

Бунтуват се в нея странни представи,

Иска различна да бъде, не като нас,

Иска своето „аз“ да отстоява,

Ако трябва, дори на инат.

 

Да, знам, днес светът е различен,

Аз много трудно бих го приел,

Но се надявам порасналото ми момиче,

В него да не открива предел.

 

Ала се страхувам реката сива

Неусетно да не я повлече,

Да не вярва само на телевизора,

Да не я излъже дръзко момче.

 

Да не се пропилее по заведения,

Да не живее ден за ден,

В капана на лесните изкушения

Да не падне случайно във плен.

 

Затова и скришом така се надявам

Зад този смешен детски инат

Най-доброто от нас да остане

В нейния различен от нашия свят.

 

2006 г.