Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Боян Бойчев. Тридесет и петият километър
Българска, първо издание
Редактор: Николай Петев
Художник: Милена Георгиева
Издателство „Български писател“, 2008
ISBN: 978–954–443–708–4
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Богатство (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Богатство | |
| Богатство | |
| Автор | Валентин Пикул |
|---|---|
| Създаване | 1977 г. |
| Първо издание | 1977 г. СССР |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | Исторически-приключенски |
| Вид | роман |
„Богатство“ (на руски: Богатство) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1977 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Романът описва живота и обичаите, преобладаващи на полуостров Камчатка в началото на 20 век. На територията на тези „покрайнини“ на империята са смесени азиатци и руснаци, търговци на риба и избягали престъпници, спекуланти на кожа и златотърсачи ... Освен това доста страници от романа са посветени на описанието на уникалната природа на този суров край.
Всичко се променя с началото на Руско-японската война от 1905 г. Командването на японската армия планира да изпрати мощен десант за завладяването на Камчатка. Войски за защитата на полуострова Русия няма, и поради това за защитата му се събира група доброволци под ръководството на редактора на местния вестник Соломин и местния ловец Исполатов. Шепа зле въоръжени, но смели хора трябва да защитават земята си от японското нашествие ...
Източници
- ((ru)) Анотации за книги на писателя Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
Останах без пукната пара.
Наистина. Последните стотинки
Броя за цвете.
Два жетона телефонни
Прозвънват глухо в празния ми джоб.
Като в дълга, тягостна игра
Заровете хвърлям —
Една надежда, че резонно
Ще дойде най-накрая моят ход.
Но отдавна заровете са
С разпределени шест страни.
А аз набирам
Два тъй скъпи телефона,
За да чуя мама, татко,
И да си побъря със сестра ми.
За да чуя добре ли са децата,
И да призная на жена ми,
Че я обичам,
И че с последните пари
Съм й купил цвете.
Така, с ръка небрежно
В празния ми джоб,
Захвърлил зарчета надежда
Аз се прибирам —
Най-богат на този свят.
А в краката ми игриви
Зарчета подскачат,
Но жетони се намират трудно.
лятото на 2003 г.