Робърт Джордан
Нож от блянове (24)

Глава 23
Призив на Съвета

Тъй като Магла и Салайта бяха излезли заранта, Романда беше останала сама в кърпената кафява палатка, благословена възможност да почете, макар че от двете очукани месингови лампи леко намирисваше на гранясало масло и тя бърчеше нос. Напоследък човек трябваше да се примирява с подобни неща. Някои сигурно щяха да сметнат „Пламъкът, ножът и сърцето“ за недопустим за жена с нейната култура и положение — като момиче във Фармадинг подобни книги й бяха забранени, — но беше все пак приемлива промяна след досадните истории и ужасяващите донесения за развалящата се храна. Виждала беше говеждо, държано месеци наред толкова прясно, колкото в деня, в който са заклали животното, но сега Съхранителите един след друг се проваляха. Някои бяха започнали да мърморят, че имало някакъв недостатък в изобретенията на Елейн, но това си бяха празни дрънканици. Щом един сплит подейства, значи ако се запреде правилно, трябва да действа винаги, освен ако нещо не развали сплита, а новите сплитове на Елейн винаги действаха така, както тя твърдеше. Това поне беше длъжна да й го признае. И колкото и да се опитваха, а те се опитваха много упорито, никоя не можеше да открие каквато и да било намеса. Беше все едно че самият сайдар се проваля. Беше немислимо. И неизбежно. Най-лошото беше, че никоя не можеше да измисли какво да се направи! Тя самата определено не можеше. Един кратък отдих с историйки за любов и приключения бе много по за предпочитане пред това да размисляш за пълното си безсилие и за грешката в нещо, което по самото си естество е безпогрешно.

Новачката, която оправяше шатрата, беше достатъчно благоразумна да не коментира четивото й, нито да поглежда повече към книгата с дървените корици. Бодевин Каутон беше доста хубавичка, но въпреки това интелигентно момиче, макар в погледа й да имаше нещо от брат й, а пък в главата й — много повече, отколкото бе готова да си признае. Тя несъмнено вече твърдо беше избрала пътя на Зелената, или навярно на Синята. Момичето искаше да преживее приключението, не просто да чете за него, сякаш животът на Айез Седай нямаше да й донесе повече приключения, отколкото й се ще, и то без да ги търси. Романда не изпитваше съжаление за пътя, който бе избрало детето. Жълтата Аджа щеше да има голям избор между по-подходящи новачки. За приемане на по-стари жени и дума не можеше да става, разбира се, но все пак изборът беше голям. Опита се да се съсредоточи върху страницата. Разказът за Биргит и Гайдал Кайн наистина й допадаше.

Шатрата не беше особено голяма — и беше доста претъпкана. Побираше три походни легла от твърдо платно, едва омекотено от тънките, пълни със сплъстена вълна дюшеци, три стола с решетести гърбове, всеки с различна направа, разнебитен умивалник с напукано огледало и олющена синя кана в белия леген, а покрай масата, подпряна с парче дърво под единия крак, имаше обковани с месинг сандъци за дрехите, ленените чаршафи и личните вещи. Като Заседателка тя можеше да получи цялата шатра за себе си, но предпочиташе да държи под око Магла и Салайта. Това, че и трите заседаваха от името на Жълтата, все още не беше основание да им вярва съвсем. Магла уж й беше съюзничка в Съвета, но твърде често си я караше, както си знае, а Салайта рядко правеше нещо друго. Все пак, като се оставеше настрана теснотията, това създаваше неудобства. На Бодевин й се отваряше много работа, главно да прибира роклите и чехлите на Салайта, пръснати по опърпаните черги, след като тя решеше, че ней отиват. Суетна и лекомислена беше, досущ като Зелена. Всяка сутрин не мирясваше, докато не разрови целия си гардероб! Сигурно си мислеше, че Романда трябва да вкара слугинята си в пътя — винаги беше смятала, че Елмара е толкова нейна слугиня, колкото и на Романда — но Елмара й беше служила години наред преди пенсионирането си, да не говорим, че й помогна да избяга от Фармадинг след едно леко недоразумение скоро след това. Не беше възможно да поиска от Елмара да се грижи и за друга Сестра толкова добре като за нея.

Намръщи се отново над книгата, без да вижда и една буква. Защо, в името на Светлината, в Салидар Магла бе настояла Салайта да се върне? Всъщност Магла беше подхвърлила няколко имена, всяко от което по-нелепо от предишното, но се беше спряла на Салайта, след като реши, че пълничката тайренка има най-големия шанс да я издигнат до стола. Романда се беше отказала от своята подкрепа за Дагдара много по-подходяща кандидатка, да не говорим, че можеше да я скланя към позицията си без особени усилия, но тя самата се домогваше до стола, а Магла вече си го имаше. А това натежаваше, нищо, че Романда бе заемала стола на Заседателка повече от всяка друга, откакто се помнеше. Все едно, станалото — станало. Което не може да се поправи, се търпи.

Нисао се вмъкна в шатрата и сиянието на сайдар около нея угасна. В краткия миг, докато платнището се смъкваше, отвън се мярна Сарин, плешивият й трътлест Стражник, отпуснал ръка на дръжката на меча си.

— Мога ли да поговоря насаме с тебе? — попита дребничката Сестра. Бе толкова ниска, че Сарин изглеждаше до нея висок; винаги й напомняше за ококорен врабец. Виж, силата на наблюденията и интелекта й никак не бяха дребни. Съвсем естествено я бяха избрали в съвета на Аджите, създаден, за да държи изкъсо Егвийн, и не беше нейна вината, че въпросният съвет нямаше почти никакъв сдържащ ефект над Амирлин.

— Разбира се, Нисао. — Романда затвори небрежно книгата и леко се надигна, за да я тикне под възглавничката с жълтите пискюли на стола. Никак нямаше да е добре да се разчуе, че чете това. — Сигурно вече е почти време за следващия ти клас, Бодевин. Не бива да закъсняваш.

— О, няма, Айез Седай! Шарина много ще се ядоса. — Новачката разпери белите си поли в дълбок реверанс и изхвърча навън.

Романда стисна устни. Шарина щяла да се ядоса. Тази жена беше показателна за всичко грешно с това позволяване на жени над осемнайсет да влязат в редовете на новачките. Потенциалът й беше повече от невероятен, но не в това беше въпросът. Шарина Мелой беше пробив. Но как да се отървеш от нея? От нея, както и от всички жени, чиито имена бяха вписани в Книгата на новачките, преди всичко. Възможностите да се изключи жена, след като името й е влязло в Книгата, бяха строго ограничени. За жалост през годините бяха открити много жени, излъгали за възрастта си, за да получат достъп до Кулата. Само с няколко години в повечето случаи, но това, че им бе разрешено да останат, създаваше прецедент. А Егвийн ал-Вийр беше въвела друг, още по-лош. Трябваше да има някакъв начин да се преодолее това.

— Може ли да направя разговора ни личен? — попита Нисао.

— Щом искаш. Научи ли нещо за преговорите?

Въпреки плена на Егвийн разговорите под павилиона в подножието на моста в Дарейн продължаваха. По-скоро подобието на разговори. Бяха фарс, игра на глупав инат, но все пак беше необходимо да ги държат под око. Вирилин беше заграбила за себе си повечето работа, като се бе позовала на правата на Сивата Аджа, но Магла намираше начини да се вмъква при всяка възможност, а също и Сароя, Такима и Файсел. Освен че никоя от тях като че ли не разчиташе на другите, че ще доведат преговорите до успешен край — или до какъвто и да било край, — всички, те като че ли преговаряха в полза на Елайда. Какво пък, това като че ли не беше чак толкова лошо. Упорито се противопоставяха на нелепото й настояване Синята Аджа да се разтури и държаха, макар и не достатъчно твърдо, Елайда да отстъпи, но ако тя — както и Лелейн, принудена бе да признае — от време на време не се противопоставяха, като нищо можеше да се съгласят с някои от омразните условия на Елайда. Светлина, понякога като че ли буквално забравяха целия смисъл на похода към Тар Валон!

— Налей ни чай — подкани я тя и махна към дървения поднос върху двата сандъка, със сребърна кана и няколко калаени чаши на него. — И ми разкажи какво чу.

Сиянието обкръжи за миг Нисао, щом запреде преградата около шатрата и стегна сплита. После напълни двете чаши и отвърна:

— За преговорите нищо не знам. Искам да те помоля да поговориш на Лелейн.

Романда взе подадената й чаша и отпи бавно, за да й остане време Да помисли. Добре поне, че чаят беше нормален. Лелейн ли? Какво можеше да има около Лелейн, че да трябва преграда? Всичко, което можеше да й осигури лост срещу нея, щеше да е от полза. Твърде самодоволно се държеше напоследък. Тя се измести леко на възглавницата.

— За какво? Защо сама не поговориш с нея? Не сме паднали толко-ва ниско, както Бялата кула на Елайда.

— Говорих вече. По-скоро тя ми говори, и то доста твърдо. — Седна, остави чашата на масата и бавно почна да оправя диплите на полата си на жълти ивици. И тя май се опитваше да спечели време. — Лелейн настоя да престана да разпитвам за Аная и Кайрен. Според нея убийствата им били работа на Синята Аджа.

Романда изсумтя и отново се намести на стола. Дървените корици на книгата много убиваха отдолу, ръбовете им се забиваха в кълката й.

— Това е пълна глупост. Но ти защо си разпитвала? Не помня да си била толкова любопитна за такива неща.

Нисао допря чашата до устните си, но отпи едва-едва. Остави я и изведнъж сякаш стана по-висока, толкова вдигна гръб. Врабец, превърнал се в ястреб.

— Защото Майката ми заповяда.

Романда едва успя да скрие изненадата си. Тъй. Отначало бе при-ела Егвийн по същата причина, заради която подозираше, че са я приели останалите Заседателки. Лелейн поне го бе направила заради това, след като бе разбрала, че не може да спечели епитрахила и жезъла. Едно кротко и отсъпчиво момиченце щеше да е кукла в ръцете на Съвета и Романда твърдо смяташе да е тази, която ще дърпа конците, и нямаше начин да бъде спряна, освен ако не въстанеха срещу втората Амирлин, което със сигурност щеше да сложи край на бунта срещу Елайда. По-късно като че ли стана ясно, че истинската кукловодка е Сюан. Сигурно и Лелейн беше скърцала със зъби не по-малко от нея заради това. Егвийн сега беше в ръцете на Елайда, но на няколкото срещи бе останала хладна и сдържана, уверена в действията си и в каузата на Сестрите извън стените на Тар Валон. Макар и с неохота, Романда бе започнала да изпитва уважение към момичето. С голяма неохота, но не можеше да го отрече. Сигурно беше заради самата Егвийн. Съветът здраво държеше сънебродния тер-ангреал и макар никоя да не можеше да намери онзи, който Леане беше заела преди ужасната нощ, двете със Сюан буквално се бяха стиснали за гърлата. Никакво съмнение не можеше да има, че Сюан се промъква в Тер-айеран-риод, за да посъветва Егвийн какво да говори. Дали Нисао беше стигнала до същото заключение за Егвийн, без да я е виждала в Невидимия свят? Не можеше да престане да мисли за това.

— Това достатъчно основание ли е за теб, Нисао? — Едва успя да избута книгата назад, без другата да забележи. Отново се намести, но както и да седнеше върху проклетата книга, пак беше неудобно. Ако продължеше така, щеше да й отече бедрото.

Нисао повъртя чашата си, но не отмести очи.

— Това е главното ми основание. Отначало си мислех, че ще стане твое паленце. Или на Лелейн. По-късно, когато се видя, че се е отървала и от теб, и от нея, си помислих, че трябва я държи Сюан, но скоро разбрах, че греша. Сигурна съм, че Сюан й е била учителка и навярно приятелка също така, но съм виждала как Егвийн я реже изкъсо. Никоя не може да върже на каишка Егвийн ал-Вийр. Тя е умна, наб-людателна, бързо се учи и е ловка. Може да стане една от великите Дмирлин. — Напомнящата на птица Сестра се изсмя късо. — Даваш ли си сметка, че ще е най-дълго властвалата Амирлин в историята? Никоя няма да живее достатъчно дълго, за да излезе над нея, освен ако сама не се оттегли. — Усмивката отстъпи място на строгост, и може би на тревога.

Това, че чу да й подхвърлят собствените й мисли, при това коригирани, беше изнервящо. Велика Амирлин? Хм! Много години щяха да изтекат, преди да се види дали ще стане това. Но и да успееше Егвийн да постигне такъв невероятен успех, щеше да разбере, че Съветът съвсем не е толкова послушен, след като се изчерпят бойните й сили. Романда Касин поне не беше. Уважението си е уважение, но да станеш паленце е съвсем друго. Стана, уж за да оправи тъмножълтите си поли, извади книгата изпод възглавничката и седна отново, като се опита да я хвърли незабелязано. Тя тупна тежко на килима и Нисао повдигна вежди. Без да й обръща внимание, Романда я подбутна с крак под масата.

— Ще успеем. — Вложи в думите си повече увереност, отколкото изпитваше. Проточването на преговорите и дългото задържане на Егвийн я разколебаваха, караха я да забрави твърденията на момиченцето, че може да подрови позицията на Елайда отвътре. Макар че половината от работата май й беше свършена от други, ако сведенията й за Кулата бяха точни. Но Романда вярваше, защото трябваше да вярва. Нямаше никакво намерение да живее откъсната от Аджата си, да приема наказания, докато Елайда реши, че я устройва отново да бъде пълноправна Айез Седай, никакво намерение нямаше да приеме Елайда а-Ройхан като Амирлин. По-добре Лелейн вместо това, а единственият аргумент в главата й да предложи Егвийн беше, че така Лелейн няма да се докопа до епитрахила и жезъла. Несъмнено Лелейн си бе помислила същото за нея. — И много твърдо ще уведомя Лелейн, че можеш да разпитваш колкото пожелаеш. Трябва да изясним тези убийства, а убийството на всяка Сестра е грижа на всички Сестри. Какво си научила досега? — Може би не съвсем уместен въпрос, но това, че беше заседателка, й даваше някои привилегии.

Нисао не изрази възмущение, че я питат.

— Боя се, че много малко — отвърна тя със съжаление, загледана намръщено в чашата си. — Като че ли трябваше да има някаква връзка между Аная и Кайрен, някаква причина да бъдат избрани точно те, но единственото, което научих досега, е, че са били близки приятелки от много години. Сините наричаха тях и още една Синя сестра, Кабриана Мекандес, Тричките, именно защото са били толкова близки. Но и трите са били много мълчаливи. Никоя не помни да са говорили за личните си неща, освен помежду си. Все едно, приятелството изглежда слаб мотив за убийство. Надявам се да открия някаква причина някой да иска да ги убие, особено мъж, който може да прелива, но признавам, че тази надежда е малка.

Романда се навъси. Кабриана Мекандес. Не обръщаше много внимание на другите Аджи — само от Жълтата имаше истинска полза; как можеше да се сравнят пристрастията на другите с Цяра? — но щом чу името, малък гонг сякаш изкънтя някъде в тила й. Защо ли? Или щеше да се сети, или не. Можеше и да не е важно.

— От малките надежди понякога узряват изненадващи плодове, Нисао. Така гласи една стара поговорка във Фармадинг — и е вярна. Продължи разследването си. В отсъствието на Егвийн можеш да донасяш какво си научила на мен.

Нисао примига и за миг стисна зъби, но колкото и да не й допадаше, че ще донася на Романда, нямаше какво да направи, освен да се подчини. Трудно можеше да претендира, че й се месят в работите. Убийството не можеше да е работа на една Сестра. Освен това Магла можеше и да се е добрала до нелепия си избор за трета Жълта заседа-телка, но Романда все пак с лекота си бе осигурила положението на Първа Предачка. В края на краищата, преди да се оттегли, тя беше главата на Жълтите и дори Магла не изпитваше желание дай се противопостави. Постът носеше много по-малко власт, отколкото би й харесало, но поне можеше да разчита на подчинение в повечето неща. От страна на Жълтите сестри поне, ако не и от Заседателките.

Щом Нисао развърза преградата срещу подслушване и я остави да се разпадне, Теодрин нахлу в шатрата. Беше разстлала шала си на раменете и по ръцете, тъй че да се виждат дългите ресни, както често правеха новите Сестри. Гъвкавата доманка беше избрала Кафявата, след като Егвийн й даде шала, но Кафявите не знаеха какво да правят с нея. Като че ли общо взето я пренебрегваха, нещо съвсем погрешно, тъй че Романда я беше взела под крилото си. Теодрин се стараеше да се държи, все едно наистина е Айез Седай, но иначе беше умно и схватливо момиче. Сега направи реверанс. Малък, но все пак реверанс. Беше съвсем наясно, че няма право да носи шала, преди да е изпитана, и да издържи изпитанието. Щеше да е жестоко, ако не я беше накарала да го разбере.

— Лелейн е поискала събиране на Съвета — каза тя задъхано. — Не можах да разбера защо. Дотичах да ти го кажа, но не исках да ви прекъсвам, докато преградата беше вдигната.

— И правилно — каза Романда. — Нисао, ще ме извиниш, но трябва да видя какво е решила Лелейн.

Взе шала си с жълтите ресни, нагласи го на раменете си и оправи косата си пред напуканото огледало, след което подкара двете навън и ги изчака да се отдалечат. Не чак защото Нисао можеше да погледне какво беше тупнало на пода, но по-добре беше все пак да не рискува. Елмара щеше да прибере книгата на мястото й, при другите няколко подобни тома в сандъка с личните й вещи. Той пък си имаше много здрава ключалка с два ключа, един в кесийката й, а другият — у Елмара.

Утрото беше прохладно, но пролетта бе настъпила устремно. Тъмните облаци, трупащи се над проядения връх на Драконовата планина, щяха да донесат по-скоро дъжд, отколкото сняг, дано само да пощадяха лагера. Много от шатрите пропускаха, а уличките вече се бяха превърнали в блато. Каруците, каращи продоволствие плискаха кал с високите си колелета и разравяха дълбоки коловози; караха ги най-вече жени и тук-там побелели мъже. Достъпът на мъже в стана на Айез Седай вече бе строго ограничен. При все това почти всяка Сестра, която срещаше, се плъзгаше по дървените платформи, загърната със светлината на сайдар и следвана от Стражника си, стига да имаше такъв. Романда упорито не прегръщаше Извора, щом излезеше — все пак някоя трябваше да даде пример за прилично поведение, след като всички в стана бяха на тръни — но пък съзнаваше липсата му много Д°бре. Както и липсата на Стражник. Това, че не пускаха мъже в лагера — добре, но един убиец едва ли щеше да се съобрази със забраната. Отпред, в една от пресечките, яздеше Гарет Брин, едър мъж с почти побеляла коса, стегнал нагръдника си върху палто с жълтеникав Цвят. С него беше Сюан, поклащаше се на нисичката си рунтава кобила. Толкова приличаше на мило хубаво момиченце, че човек лесно можеше да забрави колко коравосърдечна и с лют език беше навремето като Амирлин. Лесно беше да се забрави и че продължава да е опитна интригантка. Синита си бяха такива. Кобилата стъпваше кротко, но Сюан насмалко не падна и Брин я хвана за лакътя. В края на отсека на Сините — лагерът бе подреден в грубо подобие на отсеците на Аджите в Кулата — той слезе, колкото да й помогне да се смъкне от седлото, след което яхна отново коня си и я остави там, стиснала юздите на кобилата и загледана след него. Това пък защо трябваше да го прави? Да му лъска ботушите, прането да му пере. Отвратителна връзка. Сините тряваше да сложат край на това и в Ямата на Ориста да върви обичаят. Не можеше да се злоупотребява с обичая — иначе всички Айез Седай щяха да станат за посмешище.

Тя обърна гръб на Сюан и закрачи към павилиона, който служеше за временен Съвет на Кулата. Колкото и приятни да бяха събиранията в истинския Съвет, при това под носа на самата Елайда, малко Сестри успяваха да заспят навреме, така че павилионът трябваше да продължи да служи. Плъзна се, без да бърза, по дървения тротоар. Нямаше да позволи да си помислят, че се е разбързала заради повика на Ле-лейн. Какво ли можеше да е намислила пък тя?

Изкънтя гонг, подсилен от сайдар така, че звукът се разнесе из целия стан — поредната идея на Шарина, — и дървените платформи изведнъж се изпълниха с новачки, забързани за следващия си урок или по работа, всички скупчени по семейства. Въпросните „семейства“ от по шест-седем винаги ходеха заедно на уроци, вършеха заедно работа, всъщност всичко правеха заедно. Беше добър начин да се оправят с толкова много новачки — само през последните две недели бяха постъпили почти петдесет, с което общият им брой вече достигаше близо хиляда, въпреки бегълките, и почти една четвърт от тях бяха достатъчно млади за истински новачки, повече, отколкото Кулата беше събирала от столетия! — но все пак беше жалко, че е работа на Шарина. Тя дори не го беше предложила на Наставничката на новачките. Беше го организирала изцяло сама и го беше поднесла на Тиана завършено и готово! Новачките, някои побелели и с толкова бръчки по лицата, че беше трудно да мислиш за тях като за деца въпреки белите им рокли, се нижеха по ръба на платформите, за да оставят място на Сестрите, и приклякаха учтиво, но никоя не стъпваше долу на калната улица, за да отвори повече място. Пак Шарина — беше заявила, че не иска да вижда момичетата да цапат хубавите си бели вълнени дрешки ненужно. Само това бе достатъчно, за да скръцне със зъби. Новачките, които й приклякаха, бързо се изправяха и направо хукваха, щом й видеха лицето.

Малко по-напред забеляза самата Шарина — говореше си с Тиана, която се бе загърнала в сиянието на сайдар. В поведението на Шарина нямаше нищо непочтително, но въпреки новашкото бяло с набръчканото си лице и сивата коса, стегнаха на дебел кок на тила й, тя изглеждаше точно това, което си беше — баба. Докато Тиана, за жалост, бе младолика. Нещо във фигурата й, както и в големите кафяви очи, надмогваше лишената от възраст външност на Айез Седай. Въпреки липсата на неуважение гледката твърде много напомняше за жена, наставляваща внучката си, за да й хареса. Щом ги приближи, Шарина я удостои с изряден реверанс — прекалено изряден, длъжна бе да признае Романда — и изтича припряно при семейството си, което я чакаше. Дали бръчките по лицето й не бяха по-малко отпреди? Все едно, знаеш ли какво може да стане, когато жена на нейната възраст започне да борави със Силата. На шестдест и седем — и новачка!

— Създава ли ти трудности? — попита тя и Тиана подскочи, все едно че ледунка се плъзна под роклята й. Липсваше й достойнството, тежестта, необходима за Наставница на новачките. Понякога изглеждаше премазана от броя на подопечните си. А и твърде мека беше освен това, приемаше извинения, когато извинения не можеше да има.

Обаче бързо се овладя и закрачи до Романда, макар съвсем ненужно да заприглажда тъмносивите си поли.

— Трудности ли? Не, разбира се. Шарина е новачката с най-добро поведение. Честно казано, повечето се държат добре. Повечето, които ми пращат в кабинета, са майки, притеснени, че дъщерите им се учат по-бързо или имат по-висок потенциал, или лели със същите оплаквания за племенничките си. Изглежда, вярват, че това може да се поправи някак. Могат да са изненадващо твърди, докато не им покажа какво значи да са твърди с една Сестра. Макар да се боя, че повечето ми ги пращат повторно. Някои все се изненадват, че могат да бъдат наперда-шени с брезовите пръчки.

— Тъй ли? — отвърна разсеяно Романда.

Очите й се бяха спрели на светлокосата Делана, забързана в същата посока, с шала със сивите ресни, заметнат над ръцете й, и тъй наречената й „секретарка“ до нея. Делана се бе облякла в почти траурно тъмносиво, но оная уличница беше в зелена коприна на сини ивици, в която половината й гръд се виждаше, и толкова прилепнала по бедрата, че се поклащаха най-безсрамно. Напоследък двете май се бяха отказали от версията, че Халима е просто слугиня на Делана. Всъщност тя жестикулираше изразително, докато Делана само кимаше по най-хрисим начин. Хрисим! Винаги беше грешка да си избереш дружна за възглавничката, която не носи шала. Особено ако си толкова глупава да се оставиш: тя да те води.

— Шарина не само се държи добре — продължи безгрижно Тиана. — Тя проявява голямо умение с новия начин на Церене на Нинив. Като много от по-старите новачки. Повечето са били селски Премъдри, тъй или иначе, макар че каква връзка има! Една е била благородничка в Муранди.

Романда се спъна и се олюля, замаха с ръце да запази равновесие, задържа се и намести шала. Тиана я хвана под мишницата да я подкрепи, замърмори колко неравни били дъските, но тя поклати глава. Шарина имала дарба с новия Цяр? И много от по-старите новачки? Самата тя беше научила новия начин, но макар да беше толкова различен от стария, че ограничението за втория научен сплит май беше неприложимо, нямаше особена дарба за него. Много по-слаба беше, отколкото със стария.

— И защо се позволява на новачки да упражняват това, Тиана?

Тиана се изчерви, и с право. Такива сплитове бяха твърде сложни за новачки, отделно, че бяха опасни, ако се сбъркат. Сбърка ли се, Цярът можеше да убие, вместо да изцери. Както пациента, така и жената, която прелива.

— Трудно мога да им попреча да видят сплита, Романда — взе да се оправдава тя и размърда ръце уж да си намести шала, какъвто не носеше. — Все има счупени кокали или някой глупак, който се е порязал лошо, отделно всички тия болести, с които трябва да се оправяме напоследък. Повечето стари жени само като го видят, и са готови.

— Изведнъж, само за миг, отново се изчерви. Но бързо се овладя и оправдателната нотка в гласа й изчезна. — Всеки случай, Романда, едва ли е нужно да ти напомням, че новачките и Посветените са мои. Като Наставница на новачките аз решавам какво могат да учат и кога. Някои от тези жени могат да бъдат изпитани за Посветени още днес, едва след няколко месеца учение. Поне що се отнася до Силата. Ако съм решила да се помотават, решението си е мое.

— Може би трябва да изтичаш да видиш дали Шарина няма други указания за тебе — каза й хладно Романда.

На бузите на Тиана избиха червени петна и тя се отдалечи, без дума да каже повече. Не чак забранена грубост, но почти. Дори в гръб беше самата картинка на негодуванието. Романда беше готова да си признае, че и тя самата бе стигнала до ръба на грубостта. Но с основание.

Помъчи се да пропъди от ума си Наставницата на новачките и отново тръгна към павилиона, но трябваше да се сдържи, за да не закрачи толкова бързо като Тиана. Шарина. И няколко още от по-старите. Дали не се налагаше да премисли положението си? Не. Разбира се, че не. Имената им преди всичко изобщо не трябваше да се допускат в Книгата на новачките. И все пак имената им бяха там и те явно бяха усвоили този удивителен нов Цяр. Много заплетен възел. Не искаше да мисли повече за това. Не и сега.

Павилионът се издигаше в самия център на лагера, обкръжен от улица, три пъти по-широка от всички останали. Тя вдигна високо полите си да ги опази от калта и закрачи през нея. Нищо лошо нямаше да побърза, стига това бързане да я измъкнеше от калта. Все пак на Елмара щеше да й се отвори доста работа, докато почисти обущата й. И фустите, помисли си тя, докато си оправяше полите, за да прикрие благоприлично глезените си.

Вестта за свикване на Съвета винаги привличаше Сестри, обзети от надеждата, че ще научат нещо ново за преговорите или пък за Егвийн, и вече поне петдесетина се бяха сбрали около павилиона със Стражниците си, или стояха току зад входа, зад местата, които щяха да заемат Заседателките. Дори и тук повечето сияеха със Светлината на Силата. Сякаш ги грозеше някаква опасност, докато са с други Айез Седай. Обзе я желание да тръгне из павилиона и да дърпа уши. Това, разбира се, беше невъзможно. Дори да се пренебрегнеше обичаят, а тя нямаше голямо желание да го прави, столът в Съвета не й даваше такава власт.

Сред тълпата ярко изпъкваше Шериам с тесния син шарф на Па-зителката на раменете, отчасти заради широката празна ивица около нея. Другите Сестри избягваха да я погледнат, още по-малко да я доближат. Червенокосата смущаваше повечето Сестри с това, че се появяваше при всяко свикване на Съвета. Законът беше съвсем ясен. Всяка Сестра можеше да присъства на Съвета, освен ако не е закрит, но Амирлин не можеше да пристъпи в Съвета на Кулата, без това да се обяви от Пазителката, а Пазителката не можеше да влезе без Амирлин. Шериам беше присвила очи и съвсем неподобаващо за титлата си пристъпваше притеснено като новачка, знаеща, че я чака поредната визита при Наставницата. Поне не беше прегърнала сайдар, а и Страж-ника й го нямаше.

Преди да влезе в павилиона, Романда погледна през рамо и въздъхна. Грамадата черни облаци зад Драконовата планина беше изчезнала изневиделица. Без вятър, който да я разнесе — просто я нямаше. Най-вероятно сред конярите, ратаите и слугините пак щеше да има паника. Изненадващо, новачките като че ли приемаха подобни странни явления по-спокойно. Може би се стараеха да взимат пример от Сестрите, но тя и в това подозираше ръката на Шарина. Какво наистина да прави с тази жена?

Осемнадесет сандъка, застлани с покривки с цветовете на шестте Аджи, представени в лагера, образуваха платформи за пейките; бяха наслагани в два коси реда върху пластовете черги на пода — редовете се разширяваха към сандъка, покрит с всичките седем цвята. Егвийн съвсем мъдро беше настояла да се включи и червеният цвят, въпреки сериозната съпротива. Докато Елайда като че ли беше решена да раздели всяка Аджа от всяка друга, Егвийн бе решена да ги скрепи включително и Червената. На дървената пейка над този сандък беше заметнат епитрахилът на Амирлин със седемцветните ресни. Нито една Сестра не признаваше, че тя го е поставила там, но и никоя не го беше махнала. Романда не беше сигурна дали той трябва да напомня за Егвийн ал-Вийр, Амирлинския трон, като ехо от присъствието й, или да напомня, че я няма, защото е в плен. Как се приемаше това безспорно зависеше от погледа на всяка Сестра.

Оказа се, че не е единствената Заседателка, позабавила се да се отзове на призива на Лелейн. Делана, разбира се, беше вътре, свита на пейката си, и гледаше тъжно с воднистите си сини очи. Преди време Романда я беше смятала за уравновесена. Неподходяща за стола, но уравновесена. Добре поне, че не беше позволила на Халима да влезе с нея и в Съвета, за да продължи с тирадите си. Или по-скоро Халима беше предпочела да остане навън. Всички, които я бяха чували как вика на Делана, не хранеха съмнение коя от двете командва. Самата Лелейн вече беше на пейката си, малко под тази за Амирлин — слабичка и с корав поглед; много усърдно пестеше усмивките си. А това правеше два пъти по-странен факта, че от време на време поглеждаше към седемцветния епитрахил с тънка усмивка. Тази усмивка обезпокои Романда, а малко неща можеха да я обезпокоят. Мория, със синя вълнена рокля със сребърно везмо, крачеше пред покритите със синьо платформи. Дали се мръщеше, защото знаеше повода Лелейн да свика Съвета и не одобряваше, или защото се тревожеше, че не знае?

— Видях Миреле, вървеше с Лив — тъкмо казваше Малайнд. — Не съм виждала някога Сестра толкова измъчена. — Въпреки съчувствения тон, очите й бляскаха и пълните й устни се кривнаха насмешливо. — Как изобщо успя да я придумаш да го обвърже? Бях наблизо, когато една й го предложи, и се заклевам, че тя пребледня. Този мъж може почти да мине за огиер.

— Изразявам се много твърдо, когато се наложи. — Файсел, едра и мускулеста, с твърдо лице, беше твърда във всичко — не жена, а чук — опровергаваше всички приказки за съблазнителните доманки. — Изтъкнах, че Лив става все по-опасен за себе си и околните, откакто умря Кайрен, и й казах, че това не може да продължи. Накарах я да разбере, че като единствената Сестра, спасила други двама Стражници при подобни обстоятелства, няма друг избор, освен да се опита отново. Признавам, че се наложи да я попритисна, но в крайна сметка разбра, че съм права.

— Как в името на Светлината си могла да попритиснеш Миреле? — Малайнд я изгледа с любопитство.

Романда ги подмина. Наистина, как можеше която и да било да се наложи на Миреле? Не. Никакви клюки.

Джаня беше на пейката на Кафявите, примижала и умислена. Но пък тя винаги изглеждаше умислена, дори докато говори с някого. И вечно примижаваше. Може пък очите й да не бяха добре. Останалите пейки обаче бяха празни. Жалко, че не се бе позабавила повечко. По-добре да беше дошла последна, отколкото една от първите.

След миг колебание се приближи до Лелейн и я попита:

— Ще си направиш ли труда да ми обясниш защо свика Съвета?

Лелейн й се усмихна — с весела, но все пак неприятна усмивка.

— По-добре изчакай да се съберат достатъчно Сестри, за да започнем. Не обичам да се повтарям. Мога да ти кажа само това: ще е драматично. — Очите й се изместиха към пъстрия шал и Романда се смрази.

Не го показа обаче, а спокойно седна на пейката срещу Лелейн. Не можа да се сдържи все пак и също погледна с тревога към епитра-хила. Дали това не беше ход за свалянето на Егвийн? Лелейн едва ли можеше да каже нещо, което да я убеди да настоява за Големия консенсус. Както и повечето Заседателки — защото това отново щеше да ги хвърли в борбата между нея и Лелейн за власт и щеше да отслаби позицията им срещу Елайда. Но самоувереността, която излъчваше Лелейн, беше изнервяща. Тя си придаде външно спокойствие и зачака. Нищо друго не можеше да направи.

Квамеса само дето не влетя в павилиона. Остроносото й лице посьрна, като видя, че не е първата пристигнала. Седна при Делана. Появи се и Салайта, мургава, със суров поглед, в зелено на жълти ивици, извезано с жълти спирали по гърдите. И изведнъж занахлуваха. Лирел се плъзна вътре, гъвкава и изящна в синия брокат, за да заеме мястото си при Сините, след нея — Сароя и Аледрин, допрели глави: едрата доманка изглеждаше почти слабичка до грамадната тарабонка. Щом и те заеха местата си на пейките на Белите, Самалин с лисичето лице приседна при Файсел и Малайнд, след нея доприпка дребничката Ескаралд. Доприпка! Тя поне беше от Фармадинг, трябваше да разбира от добри маниери.

— Вирилин е в Дерин според мен — рече Романда, щом Ескаралд се настани до Джаня. — Но и да дойдат още някои, вече имаме повече от единайсет. Готова ли си да започнем, Лелейн, или искаш да изчакаме?

— Готова съм.

— Официално заседание ли желаеш?

Лелейн отново се усмихна. Нещо много щедра беше на усмивки тази сутрин. Само дето изобщо не стопляха лицето й.

— Не е необходимо, Романда. — Пооправи полите си. — Но моля това, което ще се каже тук, засега да бъде заключено в Съвета. — Откъм тълпата Сестри зад пейките и другите извън павилиона се надигна учудено мърморене. Дори някои от Заседателките се изненадаха. Щом нямаше да е официално, защо това ограничаване да го научат всички?

Романда обаче кимна, все едно че това бе съвсем уместно искане.

— Моля всички, които нямат стол, да напуснат. Аледрин, би ли се погрижила да останем насаме?

Въпреки тъмнорусата си, тънка като коприна коса и лъскавите си големи кафяви очи Бялата тарабонка не можеше да мине за хубава, но поне имаше ум в главата, а това бе по-важно. Тя стана, като че ли неуверена дали трябва да изрече официалните слова, но най-сетне се задоволи само да запреде преградата срещу подслушване и да я затегне. Мърморенето взе да заглъхва, докато Сестри и Стражници се точеха през изхода през преградата, а накрая съвсем замря и настъпи тишина. Всички обаче останаха на дървения тротоар, плътно струпани според ранга си.

Лелейн нагласи шала на раменете си и стана.

— Доведоха при мен една Зелена сестра, дошла да пита за Егвиин ал-Вийр. — Зелените се размърдаха на пейката си и се спогледаха, явно учудени защо Сестрата не е била доведена при тях. Лелейн се направи, че не забелязва. — Забележете, да пита не за Амирлинския трон, а за Егвийн ал-Вийр. Носи предложение, което отговаря на някои наши нужди, макар да не беше склонна да каже много на мен. Мория, ще я поканиш ли, за да направи предложението пред Съвета. — И си седна.

Мория излезе от павилиона, все тъй намръщена, и тълпата отвън се раздвои, за да й направи път. Няколко Сестри се опитаха да я попитат какво става, но тя ги подмина мълчаливо и се скри оттатък улицата, запътена към отсека на Синята Аджа. В главата на Романда се въртяха десетина въпроса, които можеше да зададе в паузата, но пък въпросите в този момент можеше да се окажат неуместни. Заседателките обаче не чакаха мълчаливо — Сестрите почнаха да си шепнат. Освен Сините и Жълтите. Салайта се приближи до платформата на Романда, но тя леко й вдигна ръка да я спре, щом отвори уста.

— Какъв смисъл има да обсъждаме, след като още не знаем предложението, Салайта?

Кръглото лице на Заседателката тайренка си остана неразгадаемо като камък, но след миг тя кимна и се върна на мястото си. Съвсем не беше глупава, ни най-малко. Просто неподходяща.

Най-сетне Мория се върна. Водеше някаква висока жена в тъмнозелено, с коса силно дръпната назад от суровото, бледо като слонова кост лице и стегната със сребърен гребен. Всички отново насядаха по пейките. Следваха ги трима мъже с мечове на бедрата. Необичайно. Доста необичайно, щом нещата трябваше да останат „заключени“ в Съвета. Отначало обаче Романда не им обърна внимание. Не проявяваше особен интерес към Стражници, откакто бе загинал последният й, преди много години. Но някои сред Зелените ахнаха, а Аледрин изписука. Направо изписука! И се беше вторачила в тримата. Трябваше да е заради това, което са, а не само защото влязоха със Зелената. Опасното изящество в походката на Стражник не можеше Да се сбърка с нищо.

Романда се вгледа малко по-продължително и също за малко да ахне. Бяха много различни, приличаха си колкото леопард може да прилича на лъв, но единият от тях, хубавичко смугло момче с коса на тънки плитки със звънчета и облечено в черно от глава до пети, носеше на високата яка на палтото си две игли. Сребърен меч и извито като влечуго гривесто същество от червен емайл и злато. Беше чувала достатъчно описания, за да разбере, че вижда Аша’ман. При това Аша’ ман, който явно беше обвързан. Малайнд сбра полите си, скочи от пейката и изхвърча навън при тълпата Сестри. Не можеше да е изплашена! Макар самата Романда да си призна, че изпитва лека тревога. Само на себе си.

— Не си от нашите — рече Джаня, както винаги неуместно. Беше се навела напред и гледаше примижала новодошлата Сестра. — Допускам, че не си дошла, за да се присъединиш към нас, нали?

Устните на Зелената се кривнаха с явно отвращение.

— Правилно допускаш — отвърна тя със силен тарабонски акцент. — Аз съм Мерайз Хайндел и няма да застана с никоя Сестра, решила да се бори срещу други Сестри, докато светът се крепи на ръба. Нашият враг е Сянката, а не жени, които носят шала като нас. — Из павилиона се разнесе мърморене, къде сърдито, къде — като че ли изпълнено със срам.

— Щом не одобряваш делата ни — продължи Джаня, все едно че имаше правото да говори преди Романда, — защо ни носиш предложение?

— Заради Преродения Дракон. Той помоли Кацуан, а Кацуан помоли мен — отвърна Мерайз. Прероденият Дракон? Напрежението в Съвета изведнъж стана осезаемо, но жената продължи, все едно че не го усещаше. — Всъщност предложението не е мое. Джаар, кажи им.

Смуглият младок пристъпи напред и докато подминаваше Мерайз, тя го потупа окуражително по рамото. Уважението на Романда към нея се повиши. Да обвържеш Аша’ман само по себе си бе подвиг. Да го потупваш така, като ловна хрътка, изискваше самоувереност и кураж, каквито самата тя не беше сигурна, че притежава.

Момчето спря в центъра на павилиона и се взря в пейката с епит-рахила на Амирлинския трон. После бавно се завъртя и погледът му, леко предизвикателен, обходи Заседателките. Не беше уплашен. Айез Седай държеше връзката му, беше сам и обкръжен от Сестри, но и една трошица страх нямаше у него. Владееше го напълно.

— Къде е Егвийн ал-Вийр? — попита строго младежът. — Заповядано ми беше да поднеса предложението пред нея.

— Дръж се прилично, Джаар — промълви Мерайз и той се изчерви.

— Майката в момента отсъства — заговори спокойно Романда. — Можеш да го кажеш на нас, а ние ще й го предадем при първа възможност. Значи това предложение иде от Преродения Дракон? — И от Кацуан. Но да се разбере какво прави пък тя при Преродения Дракон беше второстепенно.

Вместо да отговори, Джаар изръмжа и рязко се обърна към Мерайз.

— Току-що един мъж се опита да подслуша. Или навярно Отстъп-ницата, която уби Ибин.

— Той е прав — рече колебливо Аледрин. — Най-малкото нещо докосна преградата ми и не беше сайдар.

— Той прелива? — попита невярващо една от Сестрите. Заседателките неспокойно се размърдаха по пейките и сиянието на Силата мигом обгърна няколко от тях. Делана изведнъж скочи.

— Трябва да глътна чист въздух. — И изгледа Джаар с толкова гняв, сякаш бе готова да му прегризе гърлото.

— Няма защо да се безпокоиш — рече й Романда, макар че самата тя не беше сигурна за себе си. Но Делана бързо излетя от павилиона, загърната в шала си.

Едва се разминаха на входа с влизащата Малайнд, а с нея — и Насел, високата стройна малкиерка, една от последните останали в Кулата. Много от тях бяха измрели през годините, откакто Малкиер бе паднал под Сянката, оставяха се да ги въвличат в планове за мъст заради отечеството им, а новите попълнения бяха все по-редки. Насел не беше особено умна. Но пък на Зелените не им и трябваше много ум, само кураж.

— Това заседание на Съвета е закрито, Малайнд — сряза я Романда.

— На Насел й трябват само няколко минутки — отвърна Малайнд и потри ръце. Дори не си направи труда да погледне Романда, а задържа очите си на другата Зелена. — Това е първата й възможност да изпробва нов сплит. Хайде, Насел. Опитай го.

Сиянието на сайдар обгърна стройната Зелена. Смайващо! Нито ги помоли за разрешение, нито им каза дори кой сплит се кани да запреде, въпреки изричните ограничения кои приложения на Силата са допустими в Съвета. Преля и Петте сили и запреде около аша-мана нещо, което наподобяваше много сплита, улавящ утайки — нещо, в което Романда не я биваше особено. Сините очи на Насел се ококориха.

— Той прелива — ахна тя. — Или поне държи сайдин. Веждите на Романда подскочиха. Дори Лелейн ахна. Да откриеш мъж, който прелива, винаги беше въпрос на това да разпознаеш утайките от онова, което е направил, а после много усърдно да сведеш броя на заподозрените до същинския виновник. Или поне така беше досега. Това наистина беше удивително. Или щеше да е, преди мъжете, способни да преливат, да започнат да носят черните палта и открито да се перчат. Все пак това отменяше едно предимство, което тези мъже винаги имаха спрямо Айез Седай. Ашаманът като че ли не се трогна. Само леко сви устни, готов сякаш да изръмжи.

— Можеш ли да разпознаеш какво прелива? — попита Романда. За жалост Насел поклати глава.

— Мислех си, че ще мога, но не. От друга страна… Ей, младежо! Насочи потока си към някоя от Заседателките. Внимавай само да не е нещо опасно и не я докосвай. — Мерайз я изгледа с гняв, с ръце на кръста. Насел може би не беше разбрала, че е от Стражниците й. Във всеки случай жестът й към него беше много властен.

Джаар я изгледа, присвил упорито очи, и отвори уста.

— Направи го, Джаар — подкани го Мерайз. — Той е мой, Насел, но ще позволя да се подчини на твоя заповед. Само този път. — Насел я изгледа стъписано. Явно наистина не беше го разбрала.

Колкото до ашамана, упоритостта в погледа му си остана, но явно се беше подчинил, защото Насел плесна радостно с ръце и се засмя.

— Сароя — рече тя възбудено. — Ти насочи потока си към Сароя. — Бялата доманка. Права ли съм?

Медената кожа на Сароя пребледня, тя се присви под шала с белите ресни и припряно се дръпна назад по пейката, докъдето можа. Впрочем Аледрин също се дръпна на пейката си.

— Кажи й — подкани го Мерайз. — Джаар може да е упорит, но все пак е добро момче.

— Бялата доманка — призна с неохота Джаар, а Сароя залитна и още малко да се прекатури от високата пейка. Той я изгледа презрително. — Беше само Дух, и вече го няма. — Лицето на Сароя помръкна, но дали от яд, или от смушение — така и не се разбра.

— Забележително откритие — заговори Лелейн. — И съм убедена, че Мерайз ще позволи да го изпробваш по-нататък, Насел, но Съветът трябва да си свърши работата. Сигурна съм, че ще се съгласиш с мен, Романда.

Романда едва се сдържа да не я изгледа сърдито. Лелейн много често прекрачваше границата.

— Ако демонстрацията ти е приключила, можеш да се оттеглиш, Насел. — Зелената от Малкиер си тръгна с неохота, навярно защото по изражението на Мерайз разбра, че повече проби няма да има — вярно, точно една Зелена уж трябваше най да внимава с мъж, който може да е Стражник на друга Сестра — но нямаше избор, разбира се. — Що за предложение има към нас Прероденият Дракон, момче? — попита тя, щом Насел се озова отвъд преградата.

— Следното — отвърна той и гордо се обърна към нея. — Всяка Сестра, която е вярна на Егвийн ал-Вийр, може да обвърже Аша’ман, всичко до четиридесет и седем. Не можете да молите Преродения Дракон, нито никой мъж, носещ дракона, но всеки Боец или Вречен, когото помолите, не може да откаже.

Романда се смая.

— Ще се съгласиш ли, че това отговаря на нуждите ни? — рече кротко Лелейн. Знаела беше същността на цялата работа, огън да я изгори дано.

— Съгласна съм — отвърна Романда. С четиридесет и седем мъже, способни да преливат, щяха да могат да разширят кръговете си, докъдето стигнат. Навярно щяха да могат да свържат кръг, който да включи всичките. И ако се окажеше, че има граници, щяха да ги преодолеят.

Файсел скочи на крака, все едно че заседанието беше официално.

— Това трябва да се обсъди. Призовавам за официално заседание.

— Не виждам нужда — отвърна й Романда, без да става. — Това е много по-добро, отколкото… каквото се бяхме разбрали. — Нямаше смисъл да се казва твърде много пред момчето. Или пред Мерайз. Каква ли беше връзката й с Преродения Дракон? Възможно ли беше да е една от Сестрите, положили клетва пред него?

Сароя беше станала, преди последната дума да е излязла от устата й.

— Все още си остава открит въпросът с договореностите, за да сме сигурни, че държим нещата под контрол. Още не сме се споразумели по тях.

— Според мен Стражническата връзка ще направи всякакви други договорености фиктивни — каза сухо Лирел.

Файсел се надигна припряно и двете със Сароя заговориха една през друга:

— Покварата… — Млъкнаха и се спогледаха подозрително.

— Сайдин е чист — заяви Джаар, без никой да се е обърнал към него. Мерайз наистина трябваше да научи хлапака на прилично държане, като ще го води пред Съвета.

— Чист? — повтори с присмех Сароя.

— Омърсен е преди повече от три хиляди години — намеси се рязко Файсел. — Как може да е чист?

— Ред! — почти викна Романда, за да овладее положението. — Ред! — Изгледа твърдо Сароя и Файсел, докато те не си седнаха, след което се обърна към Мерайз. — Мога ли да приема, че си се свързвала с него? — Зелената само кимна късо. Компанията явно не й харесваше и тя не желаеше да каже нито дума повече от нужното. — Можеш ли да пот-върдиш, че сайдин е прочистен от покварата?

— Мога. Отне ми време, докато се убедя. Мъжката половина на Силата е нещо много по-чуждо, отколкото можете да си въобразите. Не е неумолимата и в същото време — нежна власт на сайдар. По-скоро е като кипящо море от огън и лед, пометено от щорм. И все пак съм убедена. Чист е.

Романда издиша дълго. Чудо, след толкова ужаси.

— Не сме на официално заседание, но поставям въпроса. Коя е за приемането на това предложение? — Беше станала още с последната дума, но не по-бързо от Лелейн, а Джаня ги изпревари и двете. След кратка пауза всички бяха станали, освен Сароя и Файсел. Отвъд преградата Сестрите шушукаха: явно обсъждаха какво може да е гласувано току-що. — Малкият консенсус е станал, предложението за обвързване с Аша’ман е прието. — Сароя беше отпуснала рамене, а Файсел тежко въздъхна.

После призова за Големия консенсус в името на единството, ала не се изненада, когато двете твърдо си останаха на пейките. В края на краищата се бяха противили непрекъснато срещу всякакви преговори с Аша’ман, борили се бяха въпреки закона и обичая да попречат на сближаването с тях, след като беше решено. Все едно, вече бе станало, при това без да е нужно да се сключва дори временен съюз. Обвързването, разбира се, беше за цял живот, но все пак беше по-добро от каквото и да било съюзяване. То предполагаше твърде много равенство.

— Странна бройка, четиридесет и седем — каза Джаня. — Може ли да задам въпрос на Стражника ти, Мерайз? Благодаря. Как Прероденият Дракон е стигнал до точно този брой, Джаар?

Много добър въпрос, помисли си Романда. Беше й убягнал заради слисването, че получават това, което им трябваше, без никакво наложително партньорство.

Джаар се стегна, сякаш го беше очаквал и се боеше да отговори. Лицето му обаче си остана твърдо и невъзмутимо.

— Аша’ман вече са обвързали към себе си петдесет и една сестри, а четирима от нас сме обвързани от Айез Седай. Четиридесет и седем изравняват. Бяхме петима, но един загина, закриляйки своите Айез Седай. Запомнете името му. Ибин Хопвил. Помнете го!

По пейките настъпи мъртва тишина. Романда усети как стомахът й се вледени. Петдесет и една Сестри? Обвързани от Аша’ман? Отвратително!

— Поведението, Джаар! — сопна се Мерайз. — Не ме принуждавай да ти го повтарям.

За изненада на всички той й отвърна с гняв:

— Трябва да го знаят, Мерайз. Трябва! — Погледът му обходи пейките. Очите му пламтяха от жар. От нищо не се беше побоял. Беше се ядосал и продължаваше да е ядосан. — Ибин беше свързал със своите Дайгиан и Белдеин, Дайгиан владееше връзката, тъй че когато се озоваха срещу една от Отстъпниците, успя само да им извика: „Тя прелива сайдин“ и я атакува с меча си. И въпреки всичко, което му причини, колкото и да беше съсипан, успя да се вкопчи в живота, да се вкопчи в сайдин достатъчно дълго, за да може Дайгиан да я отблъсне. Така че помнете името му! Ибин Хопвил. Той се бори за своите Айез Седай много след като вече трябваше да е мъртъв!

Млъкна и се възцари тишина. Най-сетне Ескаралд отрони съвсем тихо:

— Ще го помним, Джаар. Но как стана така, че петдесет и една Сестри са… са обвързани към Аша’ман? — И се наведе към него, сякаш очакваше отговорът му да е също толкова тих.

Момчето сви рамене, все така гневно. Не беше негов проблем, че Аша’ман са обвързали Айез Седай.

— Елайда ги прати, за да ни унищожат. Прероденият Дракон беше издал изрична заповед да не се поразява нито една Айез Седай, освен ако тя първа не се опита да ни нанесе щета, тъй че Таим реши да гипленим и обвържем, преди да получат шанс за това.

Така. Бяха поддръжнички на Елайда. Имаше ли значение? Да, донякъде, но малко. Сестри обаче, които и да бяха, държани от Аша’ман, отново свеждаше всичко до равенството, а това беше нетърпимо.

— Имам друг въпрос към него, Мерайз — каза Мория и изчака Зелената да кимне. — Вече на два пъти каза, че жена е преливала сайдин. Защо? Това е невъзможно.

Сестрите из павилиона замърмориха и закимаха.

— Може и да е невъзможно, но тя го направи — отвърна хладно момчето. — Дайгиан ни каза за последните думи на Ибин, а тя самата не е могла да засече нищо, докато онази е преливала. Трябва да е било сайдин.

Изведнъж звънчето в тила на Романда звънна отново и тя си спомни къде бе чувала името Кабриана Мекандес.

— Трябва да заповядаме Делана и Халима веднага да бъдат арестувани.

Наложи се да обясни естествено. Дори Амирлинският трон не можеше да заповяда ареста на Заседателна без обяснение. Убийствата със сайдин на две Сестри, близки приятелки на Кабриана, и Халима която също твърдеше, че й била приятелка. Отстъпничка, преливала мъжката половина на Силата. Трудно се убедиха, особено Лелейн, и то едва когато след упоритото издирване из стана се оказа, че от двете няма и следа. Бяха ги видели да отиват към един от терените за Пътуване, заедно със слугинята Делана. Двете носели големи вързопи и подтичвали зад Халима.