Боян Бойчев
Гибелно

Докога ще гледаме небето есенно

Из-зад решетките метални?

Понеже времето ни не е песенно

Пищят в ушите ни аларми.

 

Загрижени за собствената сигурност

Сами изграждаме затворите.

Но в този свят едно е сигурно —

За мечтите всичко е отворено.

 

И не е нужно някой да ни води,

Да ни обещава утре рая,

Ние можем и да сме свободни,

Научим ли се да мечтаем.

 

Улисани в борбата за насъщния,

Обсебени от злия демон на парите,

Ние гибнем. Защото всъщност

Лесно разпродадохме мечтите.

 

есента на 2003 г.