Цончо Родев
Пиратът (38) (С черен лъв на мачтата)

Приложение II
Обяснение на морските термини

Абордаж (старинен термин) — вид морско сражение, при което нападателите се прехвърлят на вражеския кораб и го превземат с ръкопашен бой.

Бак — носовата част на палубата.

Борд — странична стена на корабния корпус (прен. — на кораба).

Ванти — въжетата, които поддържат мачтата.

Воден ратник (ст.тер.) — воин от флота (срв. морски ратник).

Военачалник на корабните войски (ст.тер.) — главнокомандуващ военния флот; адмирал.

Галеацца (ст.тер.) — голяма галера (срв. галера).

Галеотто (ст.тер.) — гребец на галера по италианската терминология; прен. — каторжник, престъпник.

Галера (ст.тер.) — средновековен голям плавателен съд, обикновено с военно, но понякога и с търговско-товарно предназначение. Основно двигателно средство — гребла с по четирима гребци на гребло, платната имали спомагателен характер. Развивали добра скорост — до 7–8 възела (ще рече: 7–8 мили в час). Значителна товароподемност; за галерите на Амедей Савойски е известно, че са имали от 60 до 200 души, екипаж и са пренасяли по 150–200 бойци.

Галоер (ст.тер.) — гребец в галера, понякога наричан и шиурм (ст.тер.). Докато на италианските галери гребците по правило били роби или каторжници, на българските те са били рядкост, докато основният брой бил набиран от бедното население като волнонаемници.

Дрейф — оставяне на плавателен съд неподвижно, но без спуснати котви и затова под влияние на вятъра и течението.

Дромон (ст.тер.) — основен вид кораб във Византия с около 100 гребци; главно предназначение за пренасяне на товари, но можело да се приспособи и за военни нужди.

Канджа — метална кука на дълъг дървен прът.

Катарга (ст.тер.) — кораб (събирателно понятие).

Кок — корабен готвач.

Комит (ст.тер.) — пръв помощник на началника на кораба.

Корабни войски (ст.тер.) — бойната част (с пехотно въоръжение) от екипажа на кораб.

Корабник (ст.тер.) — моряк; член на екипажа, ангажиран само с плаването, който не е нито гребец, нито воден ратник.

Крен — наклоняване на плавателния съд по надлъжната му ос.

Кръма (ст.тер.) — кърма, задната част на кораба.

Кръмчия (ст.тер.) — кърмчия, кормчия; човекът, който управлява кораба с помощта на широко весло, спуснато от кръмата.

Линьо (ст.тер. от ит.) — кораб, по-малък от галерата.

Лот — прост уред (обикновено оловна тежест с връв) за измерване на морската дълбочина.

Лоция (ст.тер. — портулан) — помощна мореплавателна книга, в която е дадено подробно описание на крайбрежието — носове, заливи, селища, дълбочини, течения и т.н.

Лоцман — лице, което познава добре плавателен път и превежда плавателен съд по него.

Мегатриарх (ст.тер.; до ХIII в. друнгарий на флота) — адмирал във византийския боен флот, императорски наместник във флота.

Морски ратник (ст.тер.) — воин от флота (срв. воден ратник).

Началник на кораб (ст.тер.) — командир на кораб, капитан.

Неф (ст.тер.) — кораб, по-малък от дромона, обикновено за каботажни (т.е. крайбрежни) плавания; по предназначение бил лек търговски кораб, но можел да се съчетае и с известно въоръжение.

Оим(ин) (ст.тер.) — наемник на кораб (гребец или моряк).

Палуба — горната повърхност на плавателен съд.

Панфила (ст.тер.) — византийски търговски или боен кораб, по-малък от дромон.

Поворот — промяна на курса на плавателен съд до преминаване в насрещната посока.

Посейдон — при римляните Нептун — древногръцки бог на морето.

Рея — напречник на мачта на по-старите ветроходни кораби, съоръжени с четириъгълни платна (днес реи се срещат само на учебните ветроходи).

„Роза на ветровете“ — диаграма, изобразяваща главните (обикновено осем) ветрове със съответните имена (на съвременните също честота, интензивност и пр.). Акад. Иван Дуйчев („Извори за история на Черноморието“ в „Средновековна България и Черноморието“, сборник доклади, Варна, 1982, с. 15) установи, че в средновековна България са били използувани италианските имена на ветровете. Тъй като не намерихме „Роза на ветровете“ от ХIII в., тук използуваме една малко по-късна — от карта на Черно море, дело на прочутия италиански картограф Батиста Аньезе (Baptista Agnese) от 1542 г.

Рубка — кабина на кораб със специално предназначение.

Рудан (ст.тер., но се използува и днес) — ръчно съоръжение за вдигане на котва, за натягане въжетата и пр.; брашпил.

Сходня — мостче за връзка на кораба с брега или между два кораба.

Таран (ст.тер.) — старинно бойно пробойно средство; в корабоплаването — облечен с метал рог на носа на кораба, за пробиване корпуса на противниковия плавателен съд.

Трап — корабна стълба.

Трюм — помещение в долната част на кораба, предназначено за товари, гориво, храна, на днешните кораби — за машини и т.н.

Фокмачта — предна мачта на ветроходен кораб.

Шиурм (ст.тер.) — гребец в галера (срв. галоер).

Халс — начин на плаване на кораб срещу вятъра.

хытрост воинствена (ст.тер.) — военно изкуство.