Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (84)

Наблюдения

Стражата пренесе умиращия на един стол срещу прозореца в кабинета на господин Камюзо, който седеше в креслото си пред бюрото. Кокар бе седнал на една масичка на няколко стъпки от съдията с перо в ръка.

Разположението в следователските кабинети не е без значение и ако не е направено нарочно, трябва да се признае, че случайността се е отнесла сестрински с Темида. Следователите приличат на художниците, те се нуждаят от равномерна и несмесена светлина, която да идва от север, защото лицето на престъпниците е като картина, чието изучаване трябва да бъде достоверно. Затова почти всички следователи поставят бюрото си като Камюзо, с гръб към прозореца, така че лицето на разпитваните да бъде обърнато към светлината. След шест месеца практика всеки от тях възприема, докато трае разпитът (освен ако носи очила), разсеяно и безразлично изражение. Разкриването на престъплението, извършено от Кастел, се дължи на внезапната промяна в лицето, наблюдавано по горния начин, и причинена от някакъв въпрос, зададен съвсем неочаквано, и то точно в момента, когато, след дълги разисквания с главния прокурор, следователят щял да освободи престъпника поради липса на доказателства. Тази малка подробност може да покаже и на най-несхватливите хора колко е разпалена, интересна, любопитна, драматична и страшна борбата при следователското следствие, борба без свидетели и винаги протоколирана. Бог знае какво остава по хартията от онези смразяващо разпалени сцени, където очите, интонацията, едно потрепване или някоя най-лека промяна в цвета на лицето поради вълнение — всичко е криело опасност, както при диваците, които се следят един друг, за да се открият и убият. Протоколът следователно е само пепел от един пожар.

— Кое е истинското ви име? — запита следователят Жак Колен:

— Дон Карлос Ерера, конник при кралския духовен съвет в Толедо, таен пратеник на негово величество Фердинанд VII.

Тук трябва да отбележим, че Жак Колен говореше развален френски език и така го чупеше, че отговорите му биваха почти неразбираеми, та трябваше да го карат да ги повтаря. Но германизмите на господин дьо Нюсенжан вече доста накърниха нашето повествование, та няма да слагаме и други изречения в курсив, трудни за четене, които биха попречели за бързата развръзка.