Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (70)

Следователят изпада в затруднение

Господин Камюзо, зет на един от разсилните в кралския кабинет и премного известен, за да е нужно да изясняваме кои са родствениците му и какво е общественото му положение, бе в този момент озадачен от повереното му следствие почти колкото Карлос Ерера. Бивш председател на провинциален съд, той бе доведем оттам и назначен на поста съдия в Париж (една от най-видните служби в съдопроизводството) благодарение на покровителството на известната херцогиня дьо Мофриньоз, чийто съпруг — възпитан заедно с престолонаследника и полковник в един от кавалерийските полкове на кралската гвардия — бе много добре поставен пред краля, така както тя — пред кралската сестра. За една съвсем дребна, но съществена услуга, направена на херцогинята, по повод тъжбата за фалшификация, подадена от един банкер от Алансои срещу младия граф д’Егриньон (виж „Сцени от живота в провинцията“ — „Музей за антикварни вещи“), той бе станал от обикновен провинциален съдия — председател на съд, а от председател на съд — съдия-следовател в Париж. Той заседаваше вече осемнадесет месеца в най-важната съдебна инстанция в кралството и бе успял, по препоръка на херцогиня дьо Мофриньоз, да се наложи на вниманието на друга, също така влиятелна дама, маркиза д’Еспар; но там се бе провалил. (Виж „Поставяне под настойничество“.) Както видяхме в началото на нашия разказ, за да отмъсти на госпожа д’Еспар, която бе пожелала да постави съпруга си под опекунство, Люсиен бе успял да установи истината пред главния прокурор и граф дьо Серизи. А когато тези две влиятелни личности се присъединиха към приятелите на маркиз д’Еспар, неговата жена можа да избегне порицанието на съда само благодарение на снизходителността на съпруга си. Предната вечер, научавайки за арестуването на Люсиен, маркиза д’Еспар бе изпратила девера си, кавалер д’Еспар, при госпожа Камюзо. Госпожа Камюзо бе направила начаса посещение на известната маркиза и щом се върна в къщи — точно по време на вечеря, — дръпна мъжа си в спалнята.

— Ако можеш да изпратиш онзи млад развейпрах Люсиен дьо Рюбампре пред наказателния съд и той да получи присъда, ще станеш съветник в кралския съд — каза му тя на ухото.

— Как така?

— Госпожа д’Еспар би желала да види как отсичат главата на нещастния младеж. Тръпки ме побиха, като чух с каква омраза говори тази красива жена.

— Не се бъркай в работите на съда — отговори Камюзо на жена си.

— Че аз бъркам ли се? — възрази тя. — Дори да ни беше чул някой, нямаше да разбере за какво става дума. Двете с маркизата се преструвахме чудесно, както и ти лицемериш сега с мене. Искала да ни благодари за големите ти усилия в нейното дело; каза ми, че въпреки загубването му все пак ти била много признателна. Започна да говори за жестоката задача, която ви възлагат законите. „Ужасно е да си длъжен да изпратиш един човек на ешафод, но за този това би било справедливо!…“ И така нататък. Изказа съжаленията си, че един тъй хубав млад човек, който бил доведен от братовчедка й, госпожа дю Шатле, в Париж, тръгнал по толкова лош път. „До това ги довеждат леки жени като Корали, като Естер — каза тя, — а тези младежи са толкова покварени, че делят с тях нечестно спечелени пари!“ С една дума, хубави приказки за милосърдието и за религията! Госпожа дю Шатле й била казала, че Люсиен заслужавал сто пъти да умре, защото едва не убил сестра си и майка си… Спомена за някакво свободно място в двореца, познавала пазителя на държавния печат. И накрая ми каза: „Вашият съпруг, госпожо, има прекрасна възможност да се отличи!“ Това е.

— Ние се отличаваме ежедневно, като изпълняваме дълга си — каза Камюзо.

— Далеч ще стигнеш, ако се държиш пред всички, дори и с жена си, като съдебен служител! — възкликна госпожа Камюзо. — Слушай, мислех те за глупав, но днес се възхищавам от тебе…

На устните на Камюзо се появи усмивка, присъща само на съдиите, също както танцьорките се усмихват по начин, присъщ само на тях.

— Мога ли да вляза, госпожо? — запита камериерката.

— Какво има? — каза господарката.

— Госпожо, докато ви нямаше, дойде камериерката на херцогиня дьо Мофриньоз; моли ви от името на господарката си, щом се освободите, да отидете в двореца Кадинян.

— Сложете по-късно вечерята — нареди жената на съдията, сещайки се, че кочияшът на файтона, който я бе довел, чака да му платят.

Тя сложи шапката си, качи се отново в колата и за двадесет минути бе в дома на херцогинята. Въведена през черния вход, госпожа Камюзо остана само десетина минути в будоара до спалнята на херцогинята, която се яви в целия си блясък при нея, защото бе поканена в кралския двор и тръгваше за Сен-Клу.

— Мила моя, само две думи…

— Да, госпожо херцогиньо?

— Люсиен дьо Рюбампре е арестуван, вашият мъж разследва случая, аз гарантирам за невинността на бедното момче и той трябва да бъде освободен, преди да са минали двадесет и четири часа. Това не е всичко. Има някой, който иска да види тайно Люсиен утре, в килията му, вашият мъж може, ако желае, да присъствува, стига само да не го забележат… Знаете, че съм вярна на хората, които вярно ми служат. Кралят очаква смело държане от страна на съдиите си в тежките обстоятелства, които му предстоят; аз ще изтъкна мъжа ви и ще го препоръчам на краля като човек, предан нему, та ако ще да рискувам и главата си. Нашият Камюзо ще стане най-напред съветник, после — първи председател на съд, не е важно къде… Довиждане, чакат ме, ще ме извините, нали? Правите услуга не само на главния прокурор, който не може да се произнесе по това дело, но спасявате живота и на една жена, която умира от мъка, госпожа дьо Серизи. Така че няма да ви липсва подкрепа… Хайде, виждате какво доверие имам във вас, няма нужда да ви препоръчвам… знаете какво!

Тя сложи пръст на устните си и изчезна.

„Аз не успях да й кажа, че маркиза д’Еспар иска да види Люсиен на ешафода!…“ — мислеше жената на следователя, като сядаше отново във файтона.

Тя се върна така разтревожена, че като я видя, съдията запита:

— Какво ти е, Амели?…

— Между два огъня сме…

И тя разказа срещата си с херцогинята на ухото на мъжа си, толкова се страхуваше камериерката й да не подслушва на вратата.

— Коя от двете е по-силна? — запита тя накрая. — Маркизата едва не те изложи в глупавото си дело с искането мъжът й да бъде поставен под настойничество, а на херцогинята дължим всичко. Едната ми даде смътни обещания, а другата казва: „Той ще бъде първо съветник, после пръв председател!…“ Пазил ме бог да ти давам съвети, никога вече няма да се меся в съдебните работи; длъжна съм обаче да ти предам точно всичко, което се говори и гласи в двореца…

— Ти не знаеш, Амели, какво ми изпрати тази сутрин префектът на полицията, и то чрез кого? С едно от най-важните лица на главната полиция в кралството, Биби-Люпен, от политическия отдел, и той ми каза, че държавата била тайно заинтересована от този процес. Да вечеряме и да отидем на театър… тази нощ ще си поговорим за всичко това в кабинета ми, там е спокойно; ще имам нужда от твоя ум може би, умът на съдията няма да е достатъчен…

Девет десети от съдиите ще отрекат влиянието на жената върху съпруга й в подобни обстоятелства; но дори това да е едно от най-големите изключения в обществения живот, все пак може да се отбележи, че то, макар и случайно, е вярно. Съдията е като свещеника и особено в Париж, където се намира най-отбрано съдийско общество, той говори рядко за процесите в Съдебната палата, освен ако присъдите по тях са вече произнесени. Съдийските жени не само се правят, че никога нищо не знаят; те всички притежават доста голям усет за това какво може да се говори, защото им е известно, че биха навредили на мъжете си, ако покажат, че са осведомени за нещо. И все пак при особени случаи, когато става въпрос за напредване в службата, в зависимост от това какво решение ще се вземе, много жени като Амели са участвували в съображенията на съдията. Както и да е, тези изключения, които поради това, че винаги са неизвестни, могат съвсем лесно да бъдат отричани, зависят изцяло от начина, по който се води борбата между два характера в семейството. А госпожа Камюзо владееше напълно своя мъж. Когато всичко в къщи заспа, съдията и жена му седнаха до писалищната маса, където той бе подредил материалите по делото.

— Ето справките, които ми предаде префектът на полицията по мое искане — каза Камюзо.

„Абат Карлос Ерера

Това навярно е именуваният Жак Колен, наречен Тромп-ла-Мор, чието последно арестуване е станало през 1819 година в дома на някоя си госпожа Воке, собственица на семеен пансион на улица Ньов-Сент-Жьонвиев, където се криел под името Вотрен.“

На полето сам префектът бе добавил:

„Изпратена е телеграфически заповед до Биби-Люпен, началник на обществената безопасност, да се върне незабавно за очна ставка, тъй като той познава лично Жак Колен, когото е арестувал през 1819 година със съдействието на някоя си госпожица Мишоно.

Обитателите на пансиона Воке са още живи и могат да бъдат извикани за установяване на самоличността.

Иженарицаемият Карлос Ерера е близък приятел и съветник на господин Люсиен дьо Рюбампре, на когото е давал в продължение на три години значителни суми, получени очевидно от кражби.

Ако се установи, че човекът, представящ се за испанец, е същият Жак Колен, дружбата му с господин Люсиен дьо Рюбампре ще отегчи положението на последния.

Внезапната смърт на агента Пейрад се дължи на отравяне, извършено от Жак Колен, Рюбампре или от някой техен човек. Това убийство се дължи на обстоятелството, че агентът е бил от доста време по следите на горните двама ловки мошеници.“

Съдията посочи на полето едно изречение, написано лично от префекта:

„По мои лични сведения аз съм уверен, че господин Люсиен дьо Рюбампре се е подиграл по недостоен начин с негова светлост граф дьо Серизи и с господин главния прокурор.“

— Какво ще кажеш, Амели?

— Ужасно! — отговори жената на следователя. — Продължавай по-нататък!

„Представянето на каторжника Колен като испански духовник се дължи на някакво престъпление, извършено още по-майсторски от престъплението, след което Коняр се превърна в граф дьо Сент-Елен.“

„Люсиен дьо Рюбампре

Люсиен Шардон, чийто баща е бил аптекар в Ангулем, а майка му е по произход дьо Рюбампре, е получил с кралска заповед правото да носи името Рюбампре. Тази заповед е била издействувана благодарение на застъпничеството на госпожа дьо Мофриньоз и граф дьо Серизи.

През 182… младежът дошъл в Париж без каквито и да било средства с графиня Сикст дю Шатле, по онова време — госпожа дьо Баржьотон, братовчедка на госпожа д’Еспар.

Проявил се като неблагодарник към госпожа дьо Баржьотон и заживял незаконно с някоя си госпожица Корали, актриса в театър «Жимназ», сега покойница, която заради него напуснала господин Камюзо, търговец на копринени платове на улица Бурдоне.

Изпаднал в бедност наскоро след това поради недостатъчни средства, които получавал преди от актрисата, Люсиен Шардон изложил сериозно зет си — уважаван печатар в Ангулем, — като подписал фалшиви полици, за чието изплащане Давид Сешар бил арестуван по време на един кратък престой на Люсиен в Ангулем.

Тази история накарва Рюбампре да избяга и той внезапно се появява в Париж заедно с абат Карлос Ерера.

При неизвестни източници на препитание Люсиен дьо Рюбампре е изхарчил средно през трите първи години на втория си престой в Париж около триста хиляди франка, които е можел да получи само от така наречения абат Карлос Ерера, но на какво основание?

Освен това той наскоро е вложил повече от милион за закупуване на имението Рюбампре — условие за женитбата му с госпожица Клотилд дьо Гранлийо. Развалянето на този проектиран брак се дължи на обстоятелството, че семейство Гранлийо, на което Люсиен казал, че е получил горната сума от зет си и сестра си, се е осведомило посредством адвоката Дервил от самите съпрузи Сешар; те не само нищо не знаели за подобна покупка, но дори смятали Люсиен затънал в дългове.

Впрочем наследството, получено от съпрузите Сешар, се състои от недвижими имоти; според думите им наличните средства са възлизали на двеста хиляди франка.

Люсиен е живял тайно с Естер Гобсек, следователно сигурно е, че всички суми, давани от барон дьо Нюсенжан на тази госпожица, после са отивали у Люсиен.

Люсиен и неговият другар каторжникът са могли да се задържат по-продължително от Коняр в обществото, тъй като са печелили от проституирането на гореспоменатата Естер, която преди това е била лека жена.“