Метаданни
Данни
- Серия
- Човешка комедия
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Splendeurs et misères des courtisanes, 1847 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Ангелина Терзиева, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik(2013)
Издание:
Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките
Френска, второ издание
Редактор: Пенка Пройкова
Художник: Александър Поплилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Техн. редактор: Божидар Петров
Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова
Дадена за набор юли 1980.
Подписана за печат октомври 1980.
Излязла от печат ноември 1980.
Формат 84×108/32
Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.
УИК 28,75 Цена 3,26 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
История
- —Добавяне
Исторически, археологически, биографични, анекдотични и физиологични данни за Съдебната палата
Сега, докато двете затворнически коли стигнат от кейовете, по които се движат, до „Консиержри“, ще трябва да кажем няколко думи за нея, за да стане повествованието ни по-интересно. „Консиержри“ — това историческо име, тази страшна дума, това още по-страшно „нещо“ — е свързана с френските революции и най-вече с революциите в Париж. Тя е видяла повечето големи престъпници. Макар и най-интересна от всички парижки паметници, тя е и най-малко известна… за хората от висшите слоеве на обществото; и все пак, въпреки че това отклонение е много интересно, ще го направим също така набързо, както бързо се движат затворническите коли.
Има ли парижанин, чужденец или провинциалист, останал макар и само два дни в Париж, който да не е забелязал черните стени, до които са долепени три големи кръгли кули с наблюдателници, две от тях почти съединени — мрачна и тайнствена украса на кея, носещ наименование Люнет? Той започва при долната част на моста Шанж и стига до Пон-Ньоф. Една четвъртита кула, наречена Ла тур дьо л’Орлож — където е бил даден сигналът за кланетата през Вартоломеевата нощ, — почти толкова висока, колкото е и кулата на Сен-Жакла Бушри, сочи мястото на двореца и образува ъгъл с кея. Четирите кули и стените са облечени с възчерна плащаница, като всички парижки фасади, обърнати на север. От една пуста аркада към средата на кея започват частните постройки, издигнати след построяването на Пон-Ньоф по времето на Анри IV. Кралският площад е бил направен по подобие на площад Дофин — същото архитектурно устройство: тухли, заобиколени с дялан камък. Тази аркада и улица Арле бележат границите на Съдебната палата на запад. Някога Полицейската префектура — седалище на първите председатели на парламента — е била пристройка към Палатата Сметната палата и съдът, който е решавал спорове по данъците, са били допълнение към върховния съд на владетеля. Вижда се, че преди революцията дворецът се е радвал на онази изолираност, която се стремят да създадат днес.
В това четвъртито пространство, в този остров от къщи и паметни сгради, където се намира „Сент-Шапел“ — най-прекрасният бисер от всички ценности, останали от Сен-Луи, — е светилището на Париж, неговата света обител, свещеният му Ноев ковчег. Преди всичко там е бил разположен първоначално градът, защото мястото, където е площад Дофин, е било ливада, граничеща с кралския имот; там се е намирал Монетният двор, където секли пари. Оттам и името на улицата, водеща към Пон-Ньоф: Моне. Оттам идва и наименованието на една от трите кръгли кули, на втората, наречена Ла Тур д’Аржан, което като че ли доказва, че първоначално там са секли парите. Прочутият Монетен двор, който се вижда по старите парижки планове, е вероятно от по-късно време, след сеченето на пари в самия дворец, и навярно е резултат на някакво усъвършенствуване в монетното изкуство. Първата кула, която почти е съединена с Ла Тур д’Аржан, се нарича Монгомери. Третата, най-малката, но най-запазена от трите, защото по нея още стоят бойниците й, е наречена Бонбек. „Сент-Шапел“ и четирите кули (включително и Кулата с часовника) дават прекрасен облик на цялата сграда — периметър на двореца, както би казал някой служител от кадастралното отделение — от времето на Меровингите до последната сграда, построена от династията Валоа; за нас обаче, вследствие на редица преустройства, този дворец възкресява по-специално времето на Сен-Луи.
Пръв Шарл V остави тази сграда на новосъздадената институция на парламента и отиде да живее под охраната на Бастилията в прочутия дворец Сен-Пол, към който е бил добавен по-късно дворецът Турнел. После, по времето на последните Валоа, кралете са се върнали от Бастилията в Лувър, който е бил техният пръв затвор. Първото жилище на френските крале, дворецът на Сен-Луи, който си запази името „палат“ без нищо друго, в смисъл на истински дворец, се намира изцяло под днешната Съдебна палата; понастоящем това са неговите зимници, тъй като той е бил построен в Сена — както и катедралата, — и то така грижливо, че дори и когато се издигнат най-високо, водите на реката едва покриват първите стъпала. Кеят Де-з-Орлож е на около двадесет стъпки над тези десетвековни постройки. Колите се движат на равнището на капитела на дебелите колони на горните три кули, чиято височина някога навярно е съответствувала на изящните линии на двореца и е имала живописен ефект над водата, тъй като и днес още тези кули съперничат по височина с най-високите паметници на Париж. Когато съзерцаваме просторния столичен град от Пантеона, Съдебната палата със „Сент-Шапел“ продължава да изглежда най-внушителната постройка измежду толкова други. Този дворец на нашите крале, по който вие тъпчете, когато минавате през огромната чакалня на Съдебната палата, е бил и продължава да бъде чудо на архитектурата за разбиращия поглед на поета, дошъл да види и разгледа „Консиержри“. Уви! „Консиержри“ е завладяла кралския дворец! Сърцето кърви, когато виждаме как са издълбани килии, карцери, коридори, жилищни помещения и зали без светлина и въздух в това великолепно творение, където трите аспекта на старото изкуство — византийският, романският и готическият стил — са били съчетани в архитектурата на XII век. Този дворец е за историята на френските паметници на изкуството от първите времена онова, което е за същата история от по-късните епохи замъкът Блоа. (Виж „Изследвания за Катерина Медичи. Философски проучвания“.) Както в един от дворовете на замъка Блоа вие се възхищавате на замъка на графовете Блоа, на замъка на Луи XII, на Франсоа I, на Гастон, така и в „Консиержри“ ще намерите в една и съща сграда характеристика на първите стилове, а в „Сент-Шапел“ — архитектурата от времето на Сен-Луи. Хора от общинския съвет, щом като давате милиони, прибавете към архитектите и един-двама представители на изкуството, ако искате да спасите люлката на Париж, люлката на нашите крале, като дадете на града и на кралския двор дворец, достоен за Франция! Преди да се започне каквото и да било, този въпрос трябва да се проучва няколко години. Ако се построят още един-два затвора като затвора „Рокет“, дворецът на Сен-Луи ще бъде спасен.