Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (153)

Лекарят

В отчаянието си Люсиен се бе отказал да изпрати писмото, смятайки, че завинаги се е погубил; но Жак Колен бе прочел този шедьовър и тъй като всичко, писано от Люсиен, бе свято за него, бе прибрал писмото в молитвеника си заради поетичните изображения на тази суетна любов. Когато господин дьо Гранвил му бе заговорил за състоянието, в което бе изпаднала госпожа дьо Серизи, този толкова проницателен човек бе помислил с основание, че отчаянието и лудостта на светската дама навярно идват от скарването между нея и Люсиен. Той познаваше жените, както съдиите познават престъпниците, отгатваше и най-съкровените движения на сърцето им, затова веднага помисли, че графинята сигурно ще припише смъртта на Люсиен отчасти на своята суровост, за която сигурно горчиво се разкайваше. Очевидно човек, върху когото се излива нейната любов, не би напуснал живота. Увереността, че въпреки строгостта й той е продължавал да я обича, можеше да й възвърне разума.

Трябва да се признае, че Жак Колен бе не само забележителен предводител на каторжниците, но и не по-малко забележителен лечител на човешката душа. Пристигането на този човек в двореца дьо Серизи донесе срам и надежда. Много хора, графът и лекарите, бяха събрани в салончето пред спалнята на графинята; но за да избегне всякакво петно върху честта на граф дьо Серизи, граф дьо Бован отпрати всички вън и остана сам с приятеля си. И без това присъствието на тази мрачна и зловеща личност бе чувствителен удар за подпредседателя на Държавния съвет.

Жак Колен бе сменил облеклото си. Той бе облякъл панталони и редингот от черно сукно и походката му, погледите му, движенията му — всичко бе напълно прилично. Той поздрави двамата държавници и запита може ли да влезе в спалнята на графинята.

— Тя ви чака с нетърпение — каза господин дьо Бован.

— С нетърпение ли?… Тогава тя е спасена — каза този страхотен магьосник.

Наистина след половинчасов разговор Жак Колен отвори вратата и каза:

— Влезте, господин графе, вие нямате вече причини за опасения.

Графинята държеше писмото до гърдите си; тя бе спокойна и сякаш се бе примирила със себе си. При тази гледка графът направи неволно движение на щастлив човек.

„Ето ги, значи, хората, които решават нашите съдбини и съдбините на народите! — помисли Жак Колен и вдигна рамене, когато двамата приятели влязоха при него. — Една въздишка, издадена накриво от някаква си женска, им преобръща ума като ръкавица! Загубват си ума заради един поглед! Стига само една фуста да е сложена малко по-високо или по-ниско, и те хукват в отчаяние през цял Париж. Прищевките на някаква жена се отразяват върху цялата държава! О! Колко много сила придобива мъжът, когато като мене се е освободил от тази детска тирания, от разстроената от страстта почтеност, от невинните злословия, от първобитните хитрини! Жената с присъщата й изобретателност на палач, със способността й да измъчва е и ще си остане завинаги гибел за мъжа. Главен прокурор, министър, всички са заслепени, всички усукват нещата заради едни писма, писани от херцогиня и от момиченца, или заради разсъдъка на една жена, която ще бъде по-луда, когато е с ума си, отколкото без него. — Той започна да се усмихва с чувство на превъзходство. — А освен това — каза си той — ми вярват, вслушват се в моите разкрития и ще ме оставят там, където съм. Аз винаги ще властвувам над това общество, което ми се подчинява от двадесет и пет години…“

Жак Колен бе приложил същата върховна власт, с която някога бе въздействувал над нещастната Естер; както видяхме вече толкова пъти, той притежаваше словото, погледа и държането, които обуздават тълпите, и бе представил Люсиен като човек, отнесъл образа на графинята със себе си.

— Никоя жена не устоява на мисълта, че само нея са любили.

— Вие нямате вече съперница! — бяха последните думи на този хладнокръвен подигравчия.

Той остана цял час; забравили го бяха в онова салонче. Когато господин дьо Гранвил дойде, намери го мрачен, потънал в размисли, като хората, решили да извършат нещо като Осемнадесети Брюмер в живота си.

Главният прокурор отиде до вратата на спалнята на графинята и остана там за няколко мига, после се доближи до Жак Колен и му каза:

— Държите ли все още на намеренията си?

— Да, господине.

— Така да бъде; в такъв случай ще заместите Биби-Люпен, а осъденият на смърт Калви ще получи смекчаване на наказанието.

— И няма да отиде в Рошфор?

— Дори не и в Тулон, ще можете да го използувате във вашата служба; тази милост, както и вашето назначаване обаче зависят от поведението ви през първите шест месеца, когато ще бъдете помощник на Биби-Люпен.