Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (140)

Писмата на светските жени

— В ръцете си държа честта на три големи семейства, а във вашите е само животът на трима каторжници — продължи Жак Колен, — аз съм по-силен от вас.

— Можем да ви поставим отново в единична килия; какво ще направите тогава? — запита главният прокурор.

— А, значи, играта продължава! — каза Жак Колен. — А аз говорих ясно и просто! Говорех на господин дьо Гранвил; но щом главният прокурор е тук, пак раздавам картите и хвърлям коз; ако ми бяхте дали думата си, щях да ви върна писмата до Люсиен от госпожица Клотилд дьо Гранлийо! — Това бе казано с интонация, хладнокръвие и поглед, които разкриха на господин дьо Гранвил, че има пред себе си противник, с когото и най-малката грешка е опасна.

— Това ли е всичко, което искате от мене? — запита главният прокурор.

— Сега ще ви обясня — отговори Жак Колен. — Честта на семейство Гранлийо ще бъде заплатена със смекчаване на Теодоровото наказание: това значи да дадеш много, да получиш малко. Какво представлява един каторжник, осъден на доживотен затвор?… Ако избяга, толкова лесно можете да се отървете от него! Той е като полица срещу гилотината! Само че, тъй като го бяха натикали с неособено любезни намерения в Рошфор, вие ще ми обещаете, че ще наредите да го откарат в Тулон с препоръка да се отнасят с него добре. Искам още нещо: у мен са писмата на госпожа дьо Серизи и на херцогиня дьо Мофриньоз, но какви писма!… Слушайте, господин графе: в писмата си проститутките излагат хубави чувства с възвишен стил! А знатните дами, които говорят възвишено за хубави чувства през целия ден, показват в писмата си онова, което уличниците вършат на дело. Учените ще открият причината за този кадрил, аз нямам намерение да я търся. Жената е низше същество, тя твърде много се вслушва в страстите си. За мен една жена е красива само когато прилича на мъж!

„Значи, онези така по мъжки интелектуални херцогини са писали шедьоври… О! Прелестна история от край до край, също като прочутата ода на Пирон…“

— Наистина ли?

— Искате ли да ги видите?… — запита Жак Колен усмихнато.

Прокурорът се засрами.

— Мога да ви ги дам да ги прочетете, само че да не ме изиграете! Ще играем открито, нали?… Ще ми върнете писмата и ще забраните да проследят лицето, което ще ги донесе, за да видят кое е или да правят доноси за него.

— Много време ли е необходимо за това? — запита главният прокурор.

— Не, сега е девет и половина… — продължи Жак Колен, като погледна към стенния часовник — до четири минути ще имаме по едно писмо от всяка дама; но след като ги прочетете, ще отмените гилотината! Ако нещата не стояха така, нямаше да бъда толкова спокоен. Впрочем и двете дами са предупредени…

Господин дьо Гранвил прояви изненадата си.

— В тоя момент те сигурно здраво са се разтичали, ще вдигнат на крак пазителя на държавния печат и кой знае? Може би ще отидат дори при краля… И така, давате ли ми дума, че няма да поискате да узнаете кой ще дойде и ще наредите да не следят това лице един час?

— Обещавам ви!

— Добре, едва ли ще поискате да измамите един избягал каторжник. Вие сте издялан от същото дърво, от което са и хора като Тюрен, държите на думата, дадена на крадци… И така, в този момент в чакалнята на Палатата, точно в средата на залата, има една просякиня в дрипи, стара жена. Предполага се, че тя разговаря с някой просбописец по някакво дело за междинна стена; изпратете прислужника си да я потърси, нека и каже: „Dabor ti mandana.“ Тя ще дойде… Само че не бъдете излишно жесток!… Или приемете предложенията ми, или не желаете да се излагате с някакъв си каторжник… Забележете, аз съм само фалшификатор!… Е добре, не оставяйте Калви да се мъчи в ужаса на предсмъртните приготовления…

— Екзекуцията е вече отложена… Не искам правосъдието да стои по-ниско от вас — каза господин дьо Гранвил на Жак Колен.

Жак Колен погледна главния прокурор някак учудено и видя, че той дръпна шнура на звънеца.

— Нали няма да избягате? Дайте ми честна дума и аз ще се задоволя с нея. Хайде, потърсете тази жена…

Влезе прислужникът.

— Феликс, кажете на стражата да си върви… — каза господин дьо Гранвил.

Жак Колен бе победен.

В този двубой с прокурора той искаше да бъде по-силният, по-величавият, по-благородният, а прокурорът го бе смазал. И все пак каторжникът почувствувал превъзходството си заради това, че си е поиграл с Темида и я е убедил, че виновният е невинен, че е успял да спечели една човешка глава; това превъзходство обаче си оставаше приглушено, стаено, скрито, докато Темида го смазваше с величието си посред бял ден.