Метаданни
Данни
- Серия
- Човешка комедия
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Splendeurs et misères des courtisanes, 1847 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Ангелина Терзиева, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik(2013)
Издание:
Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките
Френска, второ издание
Редактор: Пенка Пройкова
Художник: Александър Поплилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Техн. редактор: Божидар Петров
Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова
Дадена за набор юли 1980.
Подписана за печат октомври 1980.
Излязла от печат ноември 1980.
Формат 84×108/32
Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.
УИК 28,75 Цена 3,26 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
История
- —Добавяне
Писмата на светските жени
— В ръцете си държа честта на три големи семейства, а във вашите е само животът на трима каторжници — продължи Жак Колен, — аз съм по-силен от вас.
— Можем да ви поставим отново в единична килия; какво ще направите тогава? — запита главният прокурор.
— А, значи, играта продължава! — каза Жак Колен. — А аз говорих ясно и просто! Говорех на господин дьо Гранвил; но щом главният прокурор е тук, пак раздавам картите и хвърлям коз; ако ми бяхте дали думата си, щях да ви върна писмата до Люсиен от госпожица Клотилд дьо Гранлийо! — Това бе казано с интонация, хладнокръвие и поглед, които разкриха на господин дьо Гранвил, че има пред себе си противник, с когото и най-малката грешка е опасна.
— Това ли е всичко, което искате от мене? — запита главният прокурор.
— Сега ще ви обясня — отговори Жак Колен. — Честта на семейство Гранлийо ще бъде заплатена със смекчаване на Теодоровото наказание: това значи да дадеш много, да получиш малко. Какво представлява един каторжник, осъден на доживотен затвор?… Ако избяга, толкова лесно можете да се отървете от него! Той е като полица срещу гилотината! Само че, тъй като го бяха натикали с неособено любезни намерения в Рошфор, вие ще ми обещаете, че ще наредите да го откарат в Тулон с препоръка да се отнасят с него добре. Искам още нещо: у мен са писмата на госпожа дьо Серизи и на херцогиня дьо Мофриньоз, но какви писма!… Слушайте, господин графе: в писмата си проститутките излагат хубави чувства с възвишен стил! А знатните дами, които говорят възвишено за хубави чувства през целия ден, показват в писмата си онова, което уличниците вършат на дело. Учените ще открият причината за този кадрил, аз нямам намерение да я търся. Жената е низше същество, тя твърде много се вслушва в страстите си. За мен една жена е красива само когато прилича на мъж!
„Значи, онези така по мъжки интелектуални херцогини са писали шедьоври… О! Прелестна история от край до край, също като прочутата ода на Пирон…“
— Наистина ли?
— Искате ли да ги видите?… — запита Жак Колен усмихнато.
Прокурорът се засрами.
— Мога да ви ги дам да ги прочетете, само че да не ме изиграете! Ще играем открито, нали?… Ще ми върнете писмата и ще забраните да проследят лицето, което ще ги донесе, за да видят кое е или да правят доноси за него.
— Много време ли е необходимо за това? — запита главният прокурор.
— Не, сега е девет и половина… — продължи Жак Колен, като погледна към стенния часовник — до четири минути ще имаме по едно писмо от всяка дама; но след като ги прочетете, ще отмените гилотината! Ако нещата не стояха така, нямаше да бъда толкова спокоен. Впрочем и двете дами са предупредени…
Господин дьо Гранвил прояви изненадата си.
— В тоя момент те сигурно здраво са се разтичали, ще вдигнат на крак пазителя на държавния печат и кой знае? Може би ще отидат дори при краля… И така, давате ли ми дума, че няма да поискате да узнаете кой ще дойде и ще наредите да не следят това лице един час?
— Обещавам ви!
— Добре, едва ли ще поискате да измамите един избягал каторжник. Вие сте издялан от същото дърво, от което са и хора като Тюрен, държите на думата, дадена на крадци… И така, в този момент в чакалнята на Палатата, точно в средата на залата, има една просякиня в дрипи, стара жена. Предполага се, че тя разговаря с някой просбописец по някакво дело за междинна стена; изпратете прислужника си да я потърси, нека и каже: „Dabor ti mandana.“ Тя ще дойде… Само че не бъдете излишно жесток!… Или приемете предложенията ми, или не желаете да се излагате с някакъв си каторжник… Забележете, аз съм само фалшификатор!… Е добре, не оставяйте Калви да се мъчи в ужаса на предсмъртните приготовления…
— Екзекуцията е вече отложена… Не искам правосъдието да стои по-ниско от вас — каза господин дьо Гранвил на Жак Колен.
Жак Колен погледна главния прокурор някак учудено и видя, че той дръпна шнура на звънеца.
— Нали няма да избягате? Дайте ми честна дума и аз ще се задоволя с нея. Хайде, потърсете тази жена…
Влезе прислужникът.
— Феликс, кажете на стражата да си върви… — каза господин дьо Гранвил.
Жак Колен бе победен.
В този двубой с прокурора той искаше да бъде по-силният, по-величавият, по-благородният, а прокурорът го бе смазал. И все пак каторжникът почувствувал превъзходството си заради това, че си е поиграл с Темида и я е убедил, че виновният е невинен, че е успял да спечели една човешка глава; това превъзходство обаче си оставаше приглушено, стаено, скрито, докато Темида го смазваше с величието си посред бял ден.