Джудит Макнот
Спомни си кога (61)

Шестдесет и първа глава

Надеждата на Даяна, че Дъг ще се извини и ще предложи да се прекрати разследването, беше извън възможностите и желанието му. Вместо това двамата мъже се погледнаха като заклети врагове.

— Няма да остана много — каза той. — Дойдох да се извиня на двама ви за всичко, което сторих. Беше заради Барбара.

— Това означава ли, че ще ме оставиш на мира? — иронично попита Коул.

Дъг не само че не мислеше да го прави, но и самото предположение го ядоса.

— Никакъв шанс — отвърна язвително той. — Градиш компания, като унищожаваш такива като „Къшман“, които не могат да ти се противопоставят.

— Наистина ли си толкова лицемерен, или просто си наивен? — запита Коул, като се опитваше да го засегне. — Не е ли интересно, че забрави да споменеш хората, които печелят, когато аз поглъщам компании. Нали се сещаш за акционерите в тези компании с некадърно управление и остарели методи, които не са от полза за никого, освен на шефовете, които измъкват печалбата. Въобще не те интересуват етиката, методите или мотивите ми. Трябва ти изкупителна жертва и направи грешката да избереш мен. Ако мога да ти докажа, че съм невинен по всички точки на обвинението, ти пак ще си срещу мен с надеждата, че федералният съд ще ме признае за виновен.

— Терминът дело за клевета говори ли ти нещо? — отвърна Дъг.

— Да — присмя се Коул. — Говори ми да ти заявя, да си го завреш отзад.

— Прекратете! — извика Даяна, като забрави, че Дъг вече не е онзи безгрижен младеж, който я учеше да шофира. — Коул е невинен. Видях доказателството, дявол го взел!

— Той не иска доказателство — каза съпругът й и хвърли пренебрежителен поглед към Дъг. — Той иска известност.

Когато Даяна се застъпи за Коул, Дъг се поколеба.

— Нима искаш да кажеш, че можеш да докажеш, че не си виновен.

Постигнал желаното, Коул рече:

— Хората, които трябва да стоят пред съдията утре, са Къшман и техните приятелчета. — Смяташе да приключи спора с това, но докато наблюдаваше Хейуърд, установи, че има нещо в поведението на сенатора, което беше… честно.

— Просто от любопитство — добави той с по-мек тон, когато Хейуърд се обърна да си върви. — Какво ще направиш, ако мога да ти докажа, че братята Къшман са виновни?

Дъг беше убеден, че не е господар на положението, но беше достатъчно любопитен, за да спре и да отговори на въпроса:

— Ще изкарам съдията от леглото, за да подпише призовките. После ще си поставя за цел да ги видя в затвора за злоупотреба.

Коул толкова се забавляваше с тази наивна реч, че реши да блъфира, ако не поради друго, то за да отмъсти на Хейуърд за неприятностите, които беше създал на Даяна през последните две седмици.

— Абсолютно сигурен ли си, че ще го направиш?

— Това ще е само началото — рязко отговори Дъг.

— В такъв случай — последвай ме!

Коул го заведе до една стая, пред която стояха двама мъже. Щом Коул им кимна, те се отдръпнаха.

— Ще ти представя господин Бретлинг — каза Коул, — а той ще ти разкаже всичко за съдружниците ти и техния предполагаем чип — чудо. След като поговориш с него, ще ти покажа приятеля му. На масата е в голямата кутия за пица.

 

 

В седем и тридесет същата вечер, докато Даяна се преобличаше за вечеря, чу как съпругът й и приятелят й от детинство се връщат в апартамента. Неспособна да издържи на напрежението, тя отвори вратата и надникна във всекидневната.

Дъг изглеждаше ядосан. Той грабна телефона, разхлаби вратовръзката си и започна да се обажда. Даяна се успокои. Само мисълта да се възползват от досието на Дъг я караше да се чувства зле. Той беше почтен в работата си.

Коул влезе в спалнята и я прегърна. В отговор на мълчаливия й въпрос каза:

— Сенаторът би искал да се присъедини за вечеря.

— Ти какво му отговори? — внимателно попита тя.

— Аз бях длъжен да приема от любезност — отвърна той хрисимо.

— Разбира се — рече тя.

— Но не преди да предложи да плати за нея.