Джудит Макнот
Спомни си кога (55)

Петдесет и пета глава

Даяна се опита да се свърже с Коул, но човекът, който вдигна телефона, каза, че е на работа. В кабинета му секретарката отговори, че не е там. Тя стигна до извода, че е като ненужна вещ за мъжете и че Коул просто се е позабавлявал с нея при чичо Кал, поиграл си е на семейство. Когато бе ангажиран с важни за него неща, не искаше да го притесняват. Може би беше забравил за съществуването й!

Денят мина в работа. Независимо от това къде отиваше или с кого се срещаше, се опитваше да изглежда весела. Името на Коул и настоящото му положение беше споменато няколко пъти, но това беше просто опит на служителите да се държат така, сякаш всичко е наред.

Историята с Дан, която преди й се струваше трагедия, сега й изглеждаше смешна. Случилото се сега беше трагедия.

Тя напусна работа в пет и половина и по настояване на семейството си отиде да вечеря у тях. За разлика от служителите й членовете на семейството не криеха какво мислят за случилото се. Само Кори и Спенс мълчаливо я подкрепяха. Дори Глена имаше мнение, но и тя беше част от семейството. Освен това тя винаги надаваше ухо. Всички се бяха събрали около басейна преди вечеря, когато Глена пристигна, за да каже на Даяна, че я търсят спешно. Цялото семейство се надяваше, че е Коул.

— Един репортер — каза икономката, докато държеше слушалката.

— Не искам да разговарям с никакви репортери — отговори Даяна. После добави: — Не мога да разбера как се добират до този номер, но вероятно ще трябва да го сменим.

— Иска да те попита за развода ти.

Всички престанаха да говорят и впериха поглед в Глена.

— За какво?

— Иска да разбере какви са причините.

Даяна пое телефонната слушалка и изслуша репортера.

— Къде го чухте? — попита тя. — Е, не мисля, че наистина е толкова „известно“, господин Годфри — каза и бавно се изправи, — защото аз не знам нищо за това. Дочуване.

В сърцето й се прокрадна надежда. Тя се завтече до най-близкия телевизор, а останалите я последваха.

— Има нова информация, свързана с Коул Харисън, президент на „Юнифайд“ — каза говорителката. — Даяна Фостър, негова съпруга за по-малко от две седмици, иска развод по все още неизяснени причини.

— Бракът им не продължи дълго — допълни колегата й.

— Информацията беше потвърдена преди по-малко от час. Изглежда, Даяна Фостър е решила да се дистанцира от скандала.

Хенри Брайтън укорително погледна внучката си.

— Това ли ще направиш, Даяна?

Тя поклати глава, очите й блеснаха от щастие и облекчение.

— Това иска Коул. Чарлз и Дъг Хейуърд ме предупредиха да се отърва от него, за да не бъде опетнено името ми. Сега Коул се опитва да ме предпази.

Кори погледна към съпруга си:

— Дотук с теорията, че Коул се е оженил за нея, за да спаси името й. Той направо го съсипа.

Даяна не я чу. Тя мислеше, планираше.

— Какво ще правиш? — попита баба й, но Мери Фостър вече знаеше отговора. Като сложи ръка върху рамото на Даяна, тя каза с усмивка:

— Даяна заминава за Далас.

Даяна заминаваше за Далас и за жена, която винаги има план и не тръгва, без да е приготвила всичко предварително, тя се справи много бързо с това неочаквано пътуване. Напъха в куфарите си каквито дрехи успя да намери, докато Кори и баба й я наблюдаваха безпомощно. Най-накрая хвърли отгоре тоалетните си принадлежности.

— Готово — каза и затвори последния куфар. После се обади на двамата си главни администратори и ги упълномощи да действат вместо нея. А ако възникнеше проблем, да я търсят на телефона на Коул. После помоли Кори:

— Кажи на Сали да отложи всичките ми срещи.

— Какво да казва?

— Че съм в Далас със съпруга си — отвърна тя, като помъкна двата тежки куфара.

В седем и четиридесет Кори вече я беше оставила на летището. Даяна беше на опашката за самолета в осем, когато забеляза Спенс да тича към нея.

— Дай това на Коул. — Той извади един пакет от джоба си. — Кажи му, че е малко закъснял сватбен подарък и да го използва, ако се наложи.

— Какво има вътре? — попита Даяна.

— Краят на политическата кариера на Дъг — тъжно изрече Спенс.