Джудит Макнот
Спомни си кога (5)

Пета глава

Даяна грабна учебниците от кожената седалка на новото БМВ, подарък от баща й за шестнадесетия й рожден ден, и се втурна по стълбите на огромната сграда в джорджиански стил, която беше нейният пръв и единствен дом. Беше преизпълнена с радост от добрите новини, които носеше.

За двете години, през които новата й майка и новите й баба и дядо се бяха пренесли да живеят тук, видът и атмосферата на къщата и градината се бяха променили до неузнаваемост. Смеховете и възбудените разговори замениха обичайната тишина; от кухнята се носеха прекрасни ухания; цветята изпълваха с цялото си великолепие градината и къщата.

Всички бяха доволни от новата атмосфера, освен домашната помощница Глена, поела грижите за Даяна след смъртта на майка й. Именно на нея се натъкна момичето, когато като вихър влетя във фоайето.

— Глена, Кори вкъщи ли е?

— Мисля, че е в задния двор заедно с останалите. Предполагам, че обсъждат утрешното вечерно парти. — Тя приключи с бърсането на една малка масичка, изправи се и критично огледа резултата от работата си. — Когато майка ти беше жива, наемаше сервитьори и декоратори, щом се наложеше да организира парти. И оставяше на тях да свършат цялата работа — добави. — Така всъщност правят повечето богаташи, но не и ние.

— Права си, не и ние — с усмивка се съгласи Даяна. — В момента въвеждаме нова мода.

Тя се запъти към вътрешността на къщата, съпровождана от Глена, която ядосано прекарваше парцала по идеално чистите мебели.

— Когато навремето давахме прием, всичко изглеждаше прекрасно и беше образец на добрия вкус и изисканост. Но очевидно това вече не е достатъчно. Сега всичко трябва да бъде свежо, всичко трябва да бъде естествено, всичко трябва да е отгледано в домашни условия и направено у дома. Само че отглеждането на продуктите в домашната градина и изработването дори на най-малката дреболия в домашни условия е за провинциалистите. Вярно, дядо ти и баба ти са именно провинциалисти и не разбират, че…

Откакто новите майка и баба на Даяна бяха поели домакинството в свои ръце, Глена беше вечно недоволна.

Бабата и дядото на Кори от пръв поглед бяха обикнали Даяна, а тя им отвръщаше със същото. След първото гостуване на Роуз и Хенри Брайтън в Хюстън момичетата често започнаха да прескачат до Лонг Вели. Накрая Робърт Фостър реши да обнови и разшири къщата за гости, а следващата стъпка беше да построи оранжерия за Роуз и да определи място за зеленчукова градина на Хенри.

Като награда за своята добрина той вече можеше да яде пресни плодове и зеленчуци, отглеждани в неговото имение, както и апетитни ястия, сервирани по всевъзможни начини и на необичайни за него места. Той например никога не беше обичал да се храни в просторната кухня в задната част на къщата. Тя беше пригодена за малка армия сервитьори, които обикновено пристигаха по повод организирането на някое парти. Стените бяха снежнобели, по тях висяха кухненски принадлежности с огромни размери, а през единствения прозорец се откриваше скучна и безлична гледка. Робърт намираше помещението за стерилно и неуютно.

Преди Мери и родителите й да се появят в живота му, Робърт Фостър беше свикнал с лютивите ястия, които неговата готвачка Кончита му приготвяше. Той ги изяждаше възможно най-бързо в неприветливата трапезария. Не беше си и представял, че може да се храни под клоните на дърветата в неговата приятна, но занемарена градина или пък край правоъгълния басейн с олимпийски размери, който архитектът на къщата, проявявайки отчайваща липса на въображение, беше поставил по средата на двора и беше заобиколил с океан от бетон.

Сега Робърт беше друг мъж. Живееше в страхотна обстановка и обожаваше вкусната храна. Кухнята, която някога така упорито беше отбягвал, се беше превърнала в негово любимо място. Стерилната белота и огромните празни пространства бяха изчезнали. В единия край Хенри беше изработил солариум, монтирайки множество стъкла в тавана, а на отсрещната стена беше избил високи прозорци. В така оформеното уютно кътче бяха подредени удобни кресла и канапета, където човек можеше да изчака приготвянето на обяда или вечерята. Мери и Роуз сами бяха изрисували дамаската с лозови филизи и цветя и бяха изпълнили пространството със зелени растения, поставени в бели саксии.

Бялата теракота на пода беше обградена с бордюр от плочки в ярки цветове. Стари глинени плочи, взети от една разрушена постройка, покриваха едната стена и образуваха арка над огромната пещ. Там висяха медни съдове и тигани във всякакъв размер и форма.

Съпругата му и семейството й бяха преобразили заобикалящата го среда, внасяйки спираща дъха естествена красота във всичко наоколо. Независимо дали изработваха уникални килимчета, рамки за картини, леки мебели, украси за маса или елегантни опаковки за подаръци, те го правеха с огромна любов.

Година след женитбата им Мери беше направила своя дебют като домакиня на пищно градинско парти за приятелите и познатите на Робърт от изисканото хюстънско общество.

Вместо да възложат организацията на някоя фирма, Мери и Роуз сами се нагърбиха с приготвянето на храната. Ястията бяха по техни рецепти с ароматни подправки от градината на Хенри и бяха изкусно подредени върху ръчно апликирани покривки, обсипани с ярки цветя.

Мери и майка й събраха стотици орхидеи от оранжерията, после възложиха на Даяна, Кори и четири техни приятелки да изплетат цветни гирлянди. Беше решено всяка дама да получи по една малка кутийка за бижута, изработена от лакирано дърво, изрисувана с орхидеи. Двете жени искрено вярваха, че дори изисканите и разглезени милионерски съпруги ще оценят уникалните подаръци и украси, вкусните ястия и освежената атмосфера в дома на Робърт Фостър, затова прекараха много часове в размисъл и творчество.

Два часа преди началото на партито Мери беше направила последен оглед на къщата и градината, после се беше хвърлила уплашена в прегръдките на съпруга си, обляна в сълзи:

— О, скъпи, не биваше да ми позволяваш да правя това! Всички ще кажат, че съм загрозила прекрасната ти къща с тези ръчно изработени боклуци. Приятелите ти са обикаляли из целия свят, свикнали са да се хранят в ресторанти с пет звезди, да присъстват на официални балове, да се движат сред безценни антики, а аз им предлагам едно… едно лишено от изисканост увеселение в задния ти двор. — Сълзите потекоха още по-силно от очите й и тя притисна мокрото си лице към гърдите му. — Ще си помислят, че си се оженил за някаква смотанячка и селяндурка!

Робърт нежно я погали по гърба и се усмихна. Той също беше обиколил къщата и градината, опитвайки се да погледне на всичко с окото на външен човек. Онова, което видя, го изпълни с вълнение и гордост. Мери и родителите й наистина бяха придали ново значение на думата „домашно направен“. Бяха я издигнали до висотата на изкуство, на творчески акт, който вдъхваше живот на безличното, придаваше значение и на най-дребния детайл и превръщаше съвсем обикновени на пръв поглед вещи в образци на красотата. Беше убеден, че неговите гости са достатъчно проницателни, за да разпознаят и оценят уникалността и красотата на създаденото от съпругата и тъщата му. Вярваше, че те ще се възхитят от самата Мери така, както щяха да се възхитят от всичко, което бяха изработили сръчните й ръце.

— Ти ще ги шашнеш, момичето ми! — прошепна в ухото й той. — Ще видиш!

Оказа се прав.

Гостите възторжено хвалеха вкусната храна, украсите, цветята, градината, къщата и най-вече — свежата хубост и естественото държание на домакинята. Онези, които преди няколко месеца бяха шокирани от вестта, че Робърт е превърнал част от зелените площи около къщата си в зеленчукова градина, опитаха свежите зеленчуци и изявиха желание да хвърлят един поглед на мястото, където растяха. В резултат на това в продължение на няколко часа Хенри гордо сновеше из градината и охотно даваше обяснения на любопитните. В края на вечерта голяма част от мъжете заявиха, че имат намерение също да се сдобият със свои собствени зеленчукови градини.

Мардж Кръмбейкър, журналистка от „Хюстън Поуст“, беше поканена специално на тържеството и отрази събитието по следния начин:

Госпожа Робърт Фостър (по баща Мери Брайтън от Лонг Вели), която беше домакиня на това прелестно парти, блестеше с любезността си, гостоприемството и подчертаното си внимание към всички гости, а това със сигурност й отрежда водеща роля сред дамите, организаторки на подобни тържества в Хюстън. На събитието присъстваха и родителите на госпожа Фостър, господин и госпожа Хенри Брайтън, които бяха любезни да разведат заинтригуваните гости и бъдещи градинари из новата градина, оранжериите с цветя и работилницата, които Боб Фостър е построил в своето имение „Ривър Оукс“…

Сега, година по-късно, Даяна си спомняше за всичко това, докато Глена недоволно мърмореше по повод на предстоящото парти. За да не се ядоса, момичето си повтори няколко пъти, че Глена всъщност харесва мащехата й и нейните родители; домашната помощница просто се дразнеше от мисълта, че са й отнели водещото място при организирането на домакинството. Според Даяна животът беше прекрасен, изпълнен с хора и движение, със смях и обич…

— Аз съм последната, която ще изважда на преден план произхода на хората — продължаваше Глена, — но ако госпожа Фостър беше израснала в семейство, принадлежащо към висшето общество, щеше да знае как богатите вършат едно или друго нещо. — Миналата година, когато баща ти ми съобщи, че смята да покани родителите й да живеят в къщата за гости, не допусках, че нещата ще бъдат чак толкова лоши. Но новият ти дядо собственоръчно изкопа и засади цяла зеленчукова градина и струпа купчина оборски тор направо върху тревата в задния ни двор; после превърна гаража в… в навес за мотики и в парник! А преди да успея да си поема дъх, новата ти баба вече изскубваше тревата, за да прави лехи за билки и подправки и се захвана да вае глинени съдове със собствените си ръце! Цяло чудо е, че онази журналистка от клюкарската страница на вестника — Мардж не знам коя си — не ни нарече селяндури и простаци, след като присъства на първото парти, дадено от мащехата ти.

— Глена, много добре знаеш, че никак не е честно да говориш така — възрази Даяна. — Всеки, който познава мама, баба или дядо, смята, че те са чудесни. Наистина са такива! Из цял Хюстън се носи славата ни заради онова, което мама нарича „връщане към природата“. Точно поради тази причина утре вечер ще пристигне фотограф от „Саудърн Ливинг“, за да снима нашето парти.

— Цяло чудо ще е, ако не ни направят за смях в очите на хората!

— Никой не ни смята за смешни — отвърна Даяна и отвори вратата в дъното на коридора. — Хората от „Саудърн Ливинг“ са забелязали снимките от последното ни парти, поместени в „Хюстън Кроникъл“, и сега искат да напишат статия за това, как правим всичко.

Спомняйки си съветите на баща си да проявява разбиране и търпение спрямо Глена, тя лъчезарно й се усмихна. Знаеше, че двамата с баща й са единственото семейство, което възрастната жена има:

— Аз и татко знаем, че ти е трудно с още четирима души на главата, особено с такива, които са погълнати от своето хоби. Притесняваме се, че ще ти дойде много и ще се преумориш, затова татко предлага да наеме жена, която да ти помага.

При тази висока оценка за нейните качества раздразнението се изпари от лицето на Глена.

— Нямам нужда от помощ. Достатъчно добре се справям и сама с грижите около това семейство, нали така?

— Години наред ти си ми била като майка, Глена. Двамата с татко не бихме се справили без теб нито преди, нито сега. — Последното не беше съвсем вярно, но момичето чувстваше, че е простимо леко да преувеличи нещата, след като това щеше да накара Глена да изпита облекчение и задоволство.

Момичето се спря на балкона и се огледа за Кори. Сестра и сигурно беше сред тълпата от помощници, наети за подготовката на партито.

По проект триакровият заден двор беше замислен така: огромен плувен басейн в средата, къща за гости зад него, тенис корт вляво и гараж, побиращ шест коли вдясно. Гаражът беше свързан с голямата къща посредством извит портал. Даяна играеше в този заден двор откакто се помнеше и той винаги й се беше струвал малко пуст и безинтересен, както впрочем и огромната къща. Сега всичко беше променено.

Въпреки удоволствието, което изпитваше от промените в дома и семейството, Даяна беше леко обезпокоена от етапа, до който беше достигнала подготовката на предстоящото парти. Журналистите от „Саудърн Ливинг“ скоро щяха да пристигнат, а още нищо не беше завършено. Наоколо бяха разхвърляни столове, маси и градински чадъри; дядо й се беше покачил на стълбата, опитвайки се да закачи едно белведере; баба й спореше разгорещено с двама градинари за най-добрия начин, по който биха могли да украсят масите със събраните магнолии; майка й четеше от някакъв лист задачите на двете помощнички, наети за седмицата.

Даяна все още търсеше с поглед Кори, когато баща й се появи откъм гаража с куфарче и шлифер в ръка.

— Здравей, татко — поздрави тя и се приведе, за да го целуне. — Днес се прибираш по-рано.

Той смутено сложи ръка на рамото й:

— Реших да видя докъде са стигнали приготовленията. Как беше в училище?

— Добре. Избраха ме за председател на класа.

Баща й ласкаво я притисна към себе си:

— Това е чудесно! Опитай се да се представиш възможно най-добре. — Погледна я с любов, после потърси съпругата и тъща си. Двете жени го бяха забелязали и сега с усмивка и решителна крачка се приближаваха към него. — Е, драга ми председателко, нещо ми подсказва, че всеки момент ще бъда впрегнат в работата. Изненадвам се, че ти и Кори не сте включени в списъка на помощниците.

— Нашето задължение е „да не се мотаем в краката на хората“ — изрецитира Даяна. — Наминах да взема Кори. Барбара Хейуърд ни кани да пояздим тази вечер у тях.

— Мисля, че Кори е в банята — осведоми я майка й. — Промива някаква лента.

— О, сигурна съм, че идеята да отидем до дома на семейство Хейуърд ще й хареса — каза девойката на път за къщата. Всъщност можеше да се закълне, че сестра й ще приеме поканата с радост, и то не защото много й се яздеше, а защото щеше да види Спенсър Адисън, който също трябваше да бъде при конюшнята.

Спалнята на Кори беше точно срещу тази на Даяна. Двете стаи бяха еднакви по размер. Към всяка от тях имаше баня, гардеробна и будоар. Въпреки това стаите изглеждаха коренно различни, както бяха различни и обитателките им.

Даяна беше дребничка, уравновесена и женствено очарователна. Обичаше да чете, обожаваше реда и чистотата, притежаваше организаторски талант и се държеше резервирано с непознати.

Спалнята й беше обзаведена с антикварни мебели във френски стил — масивен гардероб и легло, тапицирано с жълт кретон. Отсреща беше френското бюро, където Даяна пишеше домашните си. Всяко нещо беше на мястото си.

Тя влезе в стаята си, сложи учебниците на бюрото и тръгна към гардеробната. Съблече червения си памучен пуловер, сгъна го прилежно и го постави на една празна полица сред дузина изрядно сгънати пуловери, разпределени в различни купчини по цвят, а не по модел или дължина. Свали тъмносиния си панталон и го сложи на закачалка в отделението за сини панталони и шорти, после се запъти към секцията с бели дрехи и извади оттам шорти. Добави тъмносиньо поло, поръбено с бяла ивица. Избра бели сандали от множеството обувки, подредени в редици на пода, накрая спря пред тоалетната масичка и прекара гребена през косата си. Автоматично посегна към светлорозовото червило, сложи малко на устните си и отстъпи назад, за да се огледа.

Стори й се, че лицето, което я гледа отсреща, е съвсем обикновено. Въпреки че Даяна растеше, то сякаш изобщо не се променяше: същите зелени очи и тъмни мигли — дори лекият грим не беше в състояние да ги направи изразителни според нея. Скулите й бяха високи, но тя не ги подчертаваше с руж, защото имаше чувството, че ще изглежда като нагласена за маскарад, фон дьо тенът изобщо не променяше вида на кожата й, затова избягваше и него. На брадичката й имаше лека трапчинка. Косата беше най-хубавото нещо у нея — беше гъста и блестяща, но Даяна не желаеше да си прави сложни прически, а предпочиташе обикновения стил, който не изискваше толкова внимание и време, освен това най-много й отиваше. Навън беше топло, затова прибра косата си на конска опашка и се запъти към стаята на Кори, за да й съобщи новината.

Сестра й беше оставила вратата на спалнята си отворена, но не се виждаше никъде. Даяна си проправи път сред купищата дрехи, шалове, обувки, фотоалбуми, различни фотографски приспособления, разхвърляни из цялата стая.

— Кори? — извика Даяна, приближавайки до банята. — Вътре ли си?

— Ей сега излизам — чу се гласът й. — Трябва да закача този филм да съхне. Струва ми се, че снимката, която направих на Спенс, докато играеше тенис в клуба, е станала страхотна! Мисля, че най-после съм овладяла тънкостите на нощната фотография.

— Побързай. Имам чудесни новини — с усмивка рече Даяна и се отдалечи от затворената врата.

Интересът на Кори към фотографията се беше породил преди две години, когато господин Фостър й подари първия фотоапарат, а с течение на времето беше прераснал в хоби. Що се отнася до интереса й към Спенсър Адисън, той беше възникнал преди година, когато Кори го зърна на едно парти, и се беше превърнал в мания. Снимките му, направени по време на различни партита, на спортни състезания и къде ли не, бяха навсякъде из стаята — затъкнати в рамката на огледалото, забодени на дъската с най-важните задачи, окачени по стените.

Въпреки че Спенсър беше футболна звезда в Южния методистки университет и излизаше на срещи с множество красиви студентки, лепящи се за него заради красивата му външност и спортните му успехи, Кори не преставаше да вярва, че с малко повече късмет, настоятелност и молитви Спенсър някой ден ще бъде само неин.

— Права бях! — възкликна тя, излизайки от банята. В ръката си държеше няколко влажни негатива. — Само погледни тази поза, където Спенс прави сервис!

Даяна се засмя:

— Защо да не отидем на гости у семейство Хейуърд? Така ще имаш възможност да го видиш на живо.

Лицето на сестра й светна от задоволство:

— Значи се е върнал? Сигурна ли си? — Преди Даяна да успее да отговори, тя се втурна обратно в банята, закачи отрязъка от лента да съхне и се залепи за огледалото на тоалетната масичка. — Какво да облека? Дали ще имам време да си измия косата? — И после с тон, който показваше, че направо ще умре от разочарование, ако сестра й е сбъркала, рече: — Ама ти сигурна ли си, че той ще е там?

— Напълно. Дъг Хейуърд спомена, че Спенс ще намине у тях веднага след вечеря, за да види новия кон за игра на поло. Щом узнах това, открих Барб и издействах покана да ги посетим. После дадох газ и ето ме тук. Можем да тръгнем, щом се нахраним.

Кори знаеше, че Даяна не обича да язди и че се отегчава да наблюдава ездата на останалите, когато двете гостуваха у Хейуърдови, но сестра й винаги я придружаваше с готовност. Сега беше уредила да отидат там, за да може Кори да се срещне със Спенсър.

— Ти си невероятна сестра! — възкликна тя и импулсивно я прегърна.

Даяна отвърна на прегръдката и отстъпи назад.

— Побързай. Облечи се, преди да сме седнали на масата, за да можем да потеглим веднага и да пристигнем в дома на Барб преди Спенсър. Ако го изпреварим, никой няма да си помисли, че го преследваш.

— Права си! — Кори беше впечатлена от проницателността на сестра си. Каквото и да поискаше тя, Даяна винаги беше готова да й помогне, както и да я предпази от погрешни стъпки. Даяна умееше да гледа напред и да предвижда рисковете, но Кори беше толкова импулсивна, че понякога все пак сгазваше лука, въвличайки в неприятности и по-голямата си сестра.

Беше неизбежно някои от техните злополучни лудории да не станат известни на родителите им, а когато това се случеше, майката на Кори ги привикваше настрана и им обясняваше, че не се е случило нещо чак толкова лошо.

Бащата на Даяна обаче не приемаше нещата така философски. Той не смяташе, че е нещо нормално дъщерите му да се загубят в националния парк „Йелоустоун“, понеже Кори искала да снима някакъв лос на фона на изгряващото слънце. Не му стана весело, когато прочете във вестниците, че дъщерите му били свалени от тринадесетия етаж на новострояща се сграда, опасана с висока ограда с надпис: „Влизането абсолютно забранено!“

Даяна тръгна към стълбището, водещо към кухнята:

— Докато се обличаш, ще отида да видя дали мога да намеря нещо за хапване, за да го занеса на Коул.

— На кого? — запита разсеяно Кори. Мислите й бяха съсредоточени върху неочакваните тръпки, които пробягваха през тялото й заради предстоящата среща със Спенс.

— На Коул Харисън. Младежът, който работи в конюшнята на семейство Хейуърд. Дъг каза, че ваканцията му е свършила и той отново е започнал работа у тях — обясни тя с усмивка и едва доловим трепет в гласа. — Освен ако нещо не се е променило, ще му е нужна храна, както обикновено.

Кори я проследи с поглед. Току-що беше станала свидетелка на скритите чувства, изпълващи сърцето на Даяна. Нито веднъж досега сестра й не беше казала или направила нещо, с което да разкрие отношението си към коняря на Хейуърдови, но тя си беше такава — не говореше много, за разлика от Кори.

Замисли се за Даяна и Коул. Докато изстискваше шампоан върху косата си, се опита да си представи каква двойка биха били сестра й и симпатичният коняр, но все не успяваше. Струваше й се направо абсурдно.

Даяна беше сладка, хубава и много популярна сред младежите от своята среда. Можеше да избира сред богатите момчета като Спенсър Адисън, които никога не се излагаха, бяха начетени и до седемнадесетата си година бяха обиколили почти целия свят. Те членуваха в престижни клубове, където играеха голф и тенис, и щом навършеха шестнадесет години, започваха да се появяват на официалните приеми, облечени във фракове.

Кори се уви в хавлията и прокара четка през дългата си руса коса. Не разбираше как е възможно Даяна да предпочете човек като Коул, на когото липсваше всякакъв чар и изисканост, каквито Спенс например притежаваше. Спенсър изглеждаше божествено в тъмносиньо спортно сако и панталони в цвят каки, в къси бели панталонки за тенис или в бял вечерен костюм. Каквото и да облечеше, каквото и да направеше, Спенсър Адисън изглеждаше като „роден аристократ“, както често казваше баба й за богатата хюстънска младеж. Косата на Спенс беше светлокестенява, с изрусели от слънцето краища, усмихнатите му очи бяха с цвят на кехлибар. Той беше много изтънчен.

Коул беше пълна негова противоположност. Косата му беше черна, лицето — матово, чертите му — груби, а очите — сиви и студени като навъсено небе. Кори никога не го беше виждала в друго облекло, освен в избелели джинси и стара тениска или пуловер. Не можеше да си го представи да играе тенис с Даяна или да й партнира на танците, облечен в смокинг.

Беше й известна поговорката, че „противоположностите се привличат“, но в този случай различията бяха прекалено големи. Беше невъзможно да се повярва, че практичната, изтънчена и претенциозна Даяна ще се остави да бъде покорена от сексуалното излъчване на Коул и от неговата груба природа. Та той не се държеше приятелски с никого! Наистина, не можеше да се отрече, че има страхотна физика, но Даяна беше много дребна и ако двамата се появяха някъде заедно, Коул щеше да стърчи над нея като кула.

Доколкото й беше известно, Даяна още не се беше влюбвала истински в никого, дори не и в Мат Дилън или Ричард Гиър. Невъзможно беше да се повярва, че ще хлътне по младеж като Коул, който не се интересуваше какво облича и къде спи. Не че имаше нещо неестествено в начина му на живот, просто той не подхождаше на момиче като сестра й.

Кори взе светлокафяви панталони за езда и започна да ги обува, но се спря, сещайки се, че Барб Хейуърд и другите момичета не споделяха нейното безразличие към Коул. Той всъщност беше обект на множество тайни сексуални фантазии и размишления. Барб Хейуърд смяташе, че в сравнение с Коул всички останали момчета изглеждат направо грозни. Хейли Винсънс го намираше за много „секси“.

Кори беше така объркана, че за миг дори забрави за предстоящата си среща със Спенсър. Когато се сети, отново почувства лекото бодване в гърдите, съпроводено с копнеж и удоволствие — чувства, които не я напускаха, откакто го зърна за пръв път.