Джудит Макнот
Спомни си кога (48)

Четиридесет и осма глава

Когато приключиха с вечерята, залезът беше оцветил небето в бледолилаво и червено.

Нервността на Кал беше изчезнала. Даяна вече беше част от семейството. Но тя се чувстваше като измамница. Кал зададе няколко въпроса относно майчинството, като например как ще управлява компания и ще гледа бебе и тя имаше чувството, че Кал подозира нещо.

Но Коул, изглежда, не изпитваше вина. Всъщност я караше да се чувства неудобно и сякаш го правеше нарочно. Като уж участваше в разговора, погледът му не се откъсваше от лицето й, което накара Даяна стеснително да оправи една паднала къдрица.

Той се беше облегнал на стола си и беше протегнал дългите си крака, като пренебрегваше залеза, за да се наслаждава на съпругата си. От него се излъчваше мъжественост.

И на всичкото отгоре двамата мъже обсъждаха теми, които караха Даяна да се чувства неловко. Комплиментът за ръчно изработената желязна масичка, около която бяха седнали, накара Кал да съобщи, че Коул е поръчал огромното легло в спалнята преди четири дена. Освен това отбеляза, че сред новите придобивки е и диванът във всекидневната, който имаше повече възглавници, отколкото бе виждал някога на едно място.

Когато тя каза, че много й харесва природата, разбра, че един час преди да пристигне, Коул е довел армия от работници, които да се погрижат за мястото.

— Не беше подходящо за младоженка — информира я Кал. После кимна към двойния шезлонг на верандата. — Коул го поръча от Далас. — Никога не съм виждал нещо подобно, а ти?

Тя се обърна и погледна към шезлонга с усмивка.

— Само веднъж.

— Туй е то. Имах чувството, че ще сложи легло и на верандата. Виждал съм такива работи — пошегува се той, — но обикновено те имат пружинени матраци и до тях стоят стари мивки.

Даяна се смути.

— Кал — меко каза Коул.

Даяна се бе съгласила на „меден месец“ тук, но не си го представяше толкова внезапен.

Точно в осем и половина Коул погледна към Кал, а той към часовника си и като се изправи, съобщи:

— Е, време е да се захващам за работа.

И понеже не работеше и вече почти се беше стъмнило, Даяна стигна до извода, че Коул е решил да изпробва едно от новите си меки легла и Кал не иска да им пречи.

Даяна рязко се изправи, когато останаха сами.

— Мисля да взема душ и да се преоблека в нещо по-чисто.

Коул я видя как излиза, объркан от реакцията й. Той беше напълно сигурен… Въобще не беше сигурен.

Няколко минути по-късно отиде в кухнята, за да си налее чаша чай с лед, и забеляза, че вратата на спалнята му е отворена. Един от куфарите й липсваше и банята, която използваше, беше в съседната спалня. Той повдигна каната, като обмисли последиците от това. Отделните бани в кръга на Даяна, който беше вече станал и негов, се смятаха за нещо нормално — практично и удобно. Тя просто се държеше цивилизовано и изтънчено или се срамуваше, а може би го отбягваше.

Обикновено той лесно се ориентираше и в най-заплетената ситуация. Тази вечер обаче не можеше да разгадае намерението на собствената си съпруга. Като се намръщи, влезе в спалнята си с намерение да се изкъпе, свали ризата си и си спомни със закъснение, че вече беше взел душ един час преди тя да пристигне. Държеше се като нервна булка.

Отиде в кухнята, изхвърли чая и реши да си налее едно питие. Занесе го на верандата и се изтегна на двойния шезлонг.

Много добре знаеше, че Даяна го желае.

Той й беше предложил да вземе решение. Тя или не можеше да реши… или вече беше взела такова решение, което не би му харесало, и не искаше да му го каже.

Небето потъмня и звездите заблестяха като бисерна пътека.

 

 

В спалнята за гости Даяна започна да се чуди какво да облече. Наистина беше прекалено рано за роба, особено ако е твърде прозрачна. Затова си сложи бели шорти и яркозелена копринена риза. Вероятно Коул я очакваше да се появи с някаква прозрачна дреха.

Като си представи, че той очаква повторение на сватбената им нощ, тя се разтрепери така, че изпусна червилото. Тогава беше пияна, но сега не бе и стомахът и нервно се сви.

Тя взе четката и отново разреса косата си. Съпруг или не, Коул й беше непознат. Неизвестно същество, което прекрачваше граници с размерите на планини, без да се колебае или да се затруднява, без да се притеснява от последствията.

Тя се притесняваше достатъчно и за двама им. Нямаше смисъл да отрича, че когато той напусна Хюстън, тя продължи да мисли за него през целия ден и всяка следваща мисъл беше по-приятна от предхождащата. Но сега, когато вече беше тук, всичко беше различно. Въпреки че те бяха официално женени, беше ясно, че това е временно. Така че всъщност това, което Коул беше предложил в Хюстън, беше просто усложняване на фарса с едноседмична оргия.

Когато й го предложи, той остави на нея да вземе решение. Тя реши да го направи.

Сега, когато вече беше тук, беше ясно, че той си е направил някакви изводи, действал е и е възнамерявал нещата да се развият по неговия план. Тя реши да не го прави. Поне не тази вечер.

Държеше да контролира живота си, настоящето, бъдещето и обикновено се справяше много добре. Разбира се, с изключение на случаите, когато се намесваше Коул и обръщаше всичко наопаки. Това трябваше да приключи.

Даяна остави четката на тоалетката и решително напусна спалнята за гости.

Останалата част от къщата беше тъмна, но в стаята на Коул светеше и тя си помисли, че той се къпе, тъй че реши да го изчака на верандата.

Излезе навън и затвори вратата, после се приближи до перилата и се загледа в облените от лунна светлина хълмове. Постоя така известно време, преди да чуе нисък прелъстителен глас:

— Ще се присъединиш ли към мен?

Даяна рязко се извърна. Той се беше излегнал на шезлонга по мокасини и панталони и в състоянието, в което се намираше тя, фактът, че беше свалил ризата си, й се стори като провокация от негова страна.

Погледът й беше привлечен от бронзовата му кожа. Той искаше тя да отиде на шезлонга. Беше я изчакал тук отвън. Сърцето й се разтуптя.

Даяна си припомни какво беше решила преди малко.

— Не мисля — рече тя с усмивка, която несъзнателно направи отговора й да изглежда лекомислен. — Но ще си налея чаша лимонада.

Като мина покрай шезлонга, той хвана ръката й, накара я да спре и да се обърне. Мълчаливо се взря в лицето й, сякаш се опитваше да намери някакъв отговор. После бавно я притегли към себе си. Гласът му беше толкова нежен, че тя загуби самообладание.

— Не си играй с мен, котенце! Хвана другата й ръка и я притегли.

Даяна се намери върху него и гневно го изгледа. Той вдигна ръка и нежно погали голото й рамо, докато я гледаше в очите. Призивът в тези непреодолими сиви очи беше толкова ясен, сякаш той й шептеше: „Реши!“

Даяна се взря в чувствената му уста. Приканваща. Нежно усмихваща се: „Реши!“

Устните й неволно се приближиха до неговите и сърцето й започна лудо да бие: „Реши!“

Тя затвори очи и въздъхна, после го целуна нежно и почувства отговора на устните му, които се сляха с нейните, а ръцете му хванаха здраво раменете й. Тя прекъсна, целувката и той й позволи, но вече беше възбуден, а сивите му очи горяха. Погали я по бузата, после по врата и бавно я привлече към себе си.

Ръцете й отмаляха, а зърната на гърдите й се втвърдиха, когато той я целуна настоятелно и жадно. Пръстите се заровиха в косата й, устните му бяха притиснати към нейните и той я обърна така, че да застане отгоре й.

Езикът му изследваше устата й, докато тялото му настоятелно се притискаше към нейното.

Той отлепи устни от нея, за да може да разкопчае ризата й. Разтвори я и гледката го възбуди още повече. Наперени зърна, втвърдени като пъпки, стърчаха от бледи сфери.

Той докосна едното зърно и то се втвърди още повече. Наведе се и го целуна. Тя високо изстена и изви гръб. Като се опита да забави мига, той целуна и другото и го засмука. Тя зарови пръсти в косата му.

Той бавно се обърна по гръб, като я настани върху себе си. За негова изненада тя придърпа ризата си и започна да се изправя. Той я спря.

Даяна знаеше много добре защо беше намалил темпото. Тя наведе глава, за да отбегне погледа му, и срамежливо започна да закопчава ризата си.

Пресипналият му глас я спря:

— Недей!

Тя се взря в очите му, а ръцете й стискаха ризата. Коул ги отмести, за да може да я види.

— Красиви са… — промърмори и я съблече. Обхвана с длани гърдите й и започна да ги гали.

Сърцето на Даяна заби по-силно. Сърцето на Коул също заби лудо.

— Докосни ме… — промълви той развълнуван от това, което щеше да се случи след малко.

Гласът му накара ръката й да се разтрепери, докато тя се наведе над него, покри с устни зърната му и ги погали с език. Когато той рязко пое дъх, тя усети как той влиза в нея с тласък и в следващия момент беше под него на шезлонга. Те се прегръщаха и целуваха, като се опитваха взаимно да се разсъблекат, за да изпитат по-силно удоволствие.

Гърдите й бяха прекрасни, тялото му беше като гравюра. Той беше господар и роб. Стоновете му бяха за нея музика, а въздишките й бяха за него благословения. Те се притиснаха й замряха за миг, докато тялото й го приемаше и това, което беше започнало с нежни вълнообразни движения, се превърна в силни и жадни тласъци. Тя се напрегна трепереща от жажда и той отново и отново я обладаваше, изпълнен от желанието да я възбужда все повече. Тя изстена и го спря, щом достигнаха до оргазъм.

После, докато тя лежеше омаломощена и изпълнена с наслада в ръцете му, той усети горещи сълзи върху гърдите си. Погледът му се рееше в небето, а звездите, които му се струваха ярки, сега бяха странно замъглени.

Той затвори очи и заговори. Увещаваше, подкупваше, обещаваше.

И когато не чу отговор, измърмори:

— Моля те!

Постави ръка върху мократа й буза. Тя обърна лице към него.

— Обичам те — промълви.

Той беше щастлив.

Докато лежеше в огромното легло с глава върху гърдите му, Даяна се усмихваше в тъмното и чакаше Коул да каже нещо. Подозираше, че точно в този момент той спокойно пренарежда бъдещето й, и то със същата увереност, с която се беше справял с всичко до този момент.

Интересно й беше как ще успее да се справи с някои от пречките, които се явяваха в съвместния им живот. Той я обичаше и тя го обичаше и наистина само това беше от значение, но имаше и усложнения.

Тя живееше в Хюстън и ръководеше голям бизнес там.

Той живееше в Далас и ръководеше още по-голям бизнес там.

Тя искаше да му роди деца.

Той не искаше деца.

Очевидно беше, реши тя, че това щеше да изисква чудо.

Като затвори очи, реши да вярва, че то ще се случи, после се унесе и когато се събуди няколко минути по-късно, лампата на нощното шкафче беше включена. Пръстите му бяха преплетени в нейните.

— Мислех си — рече нежно той — и стигнах до някой заключения.

Тя вътрешно се усмихна на това очаквано съобщение и като се обърна към него, се приготви да чуе докъде е стигнал с решенията, без да се консултира с нея.

— Имам проблем — започна Коул. Той видя, че очите й заблестяха весело, и я прегърна още по-крепко. Ако можеше, щеше да се слее с нея. — Мисля, че ще трябва да се преместиш в Далас, скъпа. Аз не мога да преместя „Юнифайд“ в Хюстън поради няколко причини, най-вече финансови.

Тя се престори, че се възмущава.

— Според първоначалния ни договор би трябвало да живеем в два различни града. Такова беше споразумението ни.

Коул си помисли, че тя говори сериозно:

— Това е невъзможно.

— Така се договорихме. Имахме железен устен договор.

Той отхвърли твърдението с мъжка арогантност:

— Не може да имаш железен устен договор. Това е пълен абсурд.

— Значи нищо не е вярно?

Коул я погледна внезапно, изучавайки измамната невинност на широко отворените й нефритени очи с дълги кафяви мигли.

— Даяна — промърмори, — ти си прекрасна. И какво се опитваш да ми кажеш?

— Ще преместя административния отдел в Далас, но производството и оформлението ще остане в Хюстън под ръководството на Кори.

— Тогава всичко се урежда — каза той и се наведе да я целуне. Тялото му вече отговаряше на призивите отново да се любят.

Тя разтвори пръсти и ги прокара по корема му, а в очите й имаше надежда и молба.

— Каквото и да искаш с този поглед — каза сърдечно Коул, — отговорът е да.

— Искам бебета. Твои бебета.

Той наклони глава и я погледна внимателно.

— Колко?

Усмивката й грейна като слънце, очите й блеснаха като осемкаратовия диамант, който беше поставил на ръката й, докато спеше. Той беше донесъл пръстена с надеждата, че това ще се случи. Не, той никога не се бе осмелявал да мисли, че това ще се случи.

— Три — отговори тя.

— Едно — противопостави се той.

Тя го погледна.

— Ще ти дам Парк Плейс и Бордуалк, ако се съгласиш на две.

— Става! — каза той и се засмя.