Джудит Макнот
Спомни си кога (47)

Четиридесет и седма глава

Когато все пак пикапът не се разпадна, Даяна се успокои достатъчно, за да обърне внимание на околността. Тази част на Тексас й беше непозната, но всеки, който беше гледал уестърни, ги свързваше с нея. В заградените пасбища се боричкаха новородени теленца и палави жребчета подскачаха с повдигнати опашки и все още несигурни крака.

Тя можеше да си представи как ще изглеждат тук през пролетта, когато лютичетата и мишите уши цъфнат и разпрострат цветовете си като пухкав юрган по хълмовете и долините.

Трябваше да спре на една бензиностанция, за да се увери, че не е подминала отбивката за дома на Кал, защото адресите бяха надраскани по странен начина на пощенските кутии.

Видя пред себе си мястото и притеснено насочи камиона, като се молеше да не спре след завоя. Той избумтя, когато тя намали, и скоростите издадоха ужасен звук, когато превключи, но успя да вземе завоя. Щом се справи с това, тя потегли по път, който се виеше сред буйни дървета.

 

 

— Тя ще дойде всеки момент — каза Коул на Кал, като погледна часовника си. — Ако не дойде, ще отида да я потърся.

Беше се обадил на секретарката си и бе научил, че Даяна пристига. Веднага след това беше позвънил на летището. Жената, която работеше там, го осведоми, че Даяна е пристигнала и се е качила в колата на един местен жител, който, увери го тя, е „напълно почтен“.

— Трябваше да си тръгнал вече да я търсиш — рече чичо му. — Не можеш да оставиш жена си да се мотае из провинцията, объркана и самотна. Една съпруга не бива да се третира по този начин.

— Ако знаех по кой път са поели, щях да ги пресрещна — търпеливо поясни Коул, учуден от нервността на чичо си от момента, в който беше разбрал, че Даяна е на път.

Следващите думи на Кал бяха прекъснати от шумен трясък, който идваше откъм пътя.

— Какво е това, по дяволите? — каза той, като последва бързо младия мъж, който вече се беше запътил към входната врата.

— Предполагам, че е колата, в която се е качила Даяна — каза той, като невярващо се взираше в оранжевия пикап, с вързана броня и стърчащ фар, който бавно се приближаваше към тях, съпровождан от оглушителни трясъци и ритмично скрибуцане на стържещи скорости.

Кал погледна, обхванат от желание да направи добро впечатление на новата си племенничка. Внимателно приглади коса, изправи рамене и оправи вратовръзката си.

— Коул — смутено попита той, — мислиш ли, че Даяна ще ме хареса?

Изненадан от вълнението на чичо си, той уверено изрече:

— Даяна ще се влюби в теб.

Доволен, Кал насочи вниманието си към приближаващата кола, докато тя издаде още един трясък и след това се юрна лудо напред.

— Изглежда, този най-накрая откри къде му е втората скорост. Като присви очи, добави: — Можеш ли да видиш дали Даяна е с него?

Когато камионът стигна до главния портал Коул, се взря в лицето на жена си.

— Това е Даяна — промърмори, като забърза по стълбите на верандата и надолу по алеята, последван от Кал.

Когато застанаха пред нея, Даяна беше толкова щастлива да ги види, че обърка педала на съединителя и спирачката и натисна скоростта.

— Внимавай! — извика Коул, като отскочи от пътя й и дръпна Кал със себе си. Пикапът се размина на сантиметри от тях, спря, изтрещя и заглъхна.

Като трепереше от ужас, че едва не ги прегази, Даяна отпусна глава на кормилото. Коул притича покрай пикапа, за да й помогне да излезе. Тя се изправи точно когато той сграбчи дръжката, за да отвори вратата.

— На кого е това лай… този боклук? — попита Коул.

Дръжката на вратата остана в ръцете му и той се протегна през отворения прозорец да я отвори отвътре. Протегна ръка на Даяна. Както подхождаше на елегантна млада дама, каквато беше тя, Даяна прие ръката му, внимателно се премести от една дупка на седалката и грациозно слезе.

Като спря за момент, за да изтупа праха от дрехите си, тя се усмихна на Кал, който стоеше до племенника си. После погледна към Коул със смутена усмивка.

— Наш.

Старецът се засмя.

— Това е домът ми — обясни Кал, като я въведе в стаята и настоя да седне на стола му, защото беше най-удобното място, после изтича в кухнята, за да й донесе чаша лимонада. Имаше купища списания и книги, а на масата за кафе се виждаше последният брой на „Прекрасен живот“.

Даяна не можеше да повярва, че галантният, мил старец срещу нея, който грееше така, сякаш тя беше слънцето на живота му, е същият решителен мъж, който беше накарал властния си племенник да се ожени.

— Ще поостанем малко тук — обясни той, като й подаде лимонадата и застана пред нея така, сякаш да й помогне да я изпие. Най-накрая явно удовлетворен от това, че тя ще се справи сама, седна срещу нея и продължи да обяснява плана за деня:

— След малко ще отидем в другата къща. Там ще вечеряме и после ще останете с Коул, а аз ще се върна тук.

След по-малко от пет минути Даяна вече го обожаваше.

— О, но аз мислех, че ще останем с теб — каза, като отправи объркан поглед към Коул, — за да можем да се опознаем, докато съм тук.

— Другата къща е в ранчото — увери я Кал, щастлив, че тя иска да го опознае.

След като й показа дома си, той обяви, че е време да тръгват.

Къщата на Кал беше удобно разположена на равно място в сечище, но нямаше кой знае какъв изглед, за разлика от другата къща, която беше с добро местоположение и прекрасна гледка.

— Прекрасно! — възкликна Даяна, като слезе от комбито на Коул.

Построена върху залесен хълм, който се изправяше пред равна долина, уютната къща от камък и кедър беше заобиколена от дървена веранда, която сякаш я държеше във въздуха. В Дневната имаше огромна камина и плъзгащи се врати, които водеха към верандата. Други две врати водеха към огромни спални, а кухнята гледаше към хълмовете.

— Това е Лети — каза Коул, като въведе пълничка жена с вдигната на кок коса. Лети беше щастлива да се запознае с Даяна.

— Вечерята ще е готова в шест — каза тя. — Не е кой знае какво. Нито прилича на красивите картини в списанието ви.

— Аз не съм голяма готвачка — призна си Даяна. Тя се обърна и забеляза, че Коул оставя багажа й до огромната спалня. Той видя, че го наблюдава, и сякаш електрическа вълна премина от неговото тяло в нейното. Беше поставил ръка върху раменете и, когато я представяше на Кал. Но нищо в този жест или в това, което беше направил, не подсказваше, че смята да прекарат истински меден месец.