Джудит Макнот
Спомни си кога (44)

Четиридесет и четвърта глава

Кори посочи към лъскавите снимки с размер осем на десет, които беше наредила на масата за съвещания в кабинета на Даяна.

— Какво мислиш? Коя да използваме?

— Какво? — разсеяно попита Даяна, докато гледаше през прозореца как един самолет се насочва на запад.

Кори постави ръка на рамото на сестра си.

— Даяна, мислите ти не са тук и ако не можеш да се концентрираш, защо просто не отидеш при Коул, вместо да чакаш до утре. Не мислиш ли, че ще е по-щастлив, ако отидеш още днес?

— Знам, че е така — отвърна Даяна със спокойна усмивка. Коул беше разочарован, че тя не можеше да тръгне днес, но все пак я разбра. — Както и да е, той вече е на път за Остин с чичо си. Дори ако секретарката му можеше да се свърже с него и да му каже, че ще тръгна днес, не мисля, че чичо му ще иска да се върнат.

Кори усети, че Даяна се колебае, и се зарадва. Беше сигурна, че Коул Харисън е точно мъж за сестра й.

— Можеш да научиш адреса на Кал от секретарката на Коул, да заминеш и да се обадиш на Коул да те посрещне, когато пристигнеш.

— Не ме изкушавай. — Даяна се изправи и се насочи към прозореца, толкова разсеяна от желанието си да тръгне веднага за Джеферсънвил, че не обърна внимание на черния мерцедес, който спря пред сградата. Когато го забеляза, вниманието й беше привлечено от младата жена, която излезе от него. Беше около двадесетгодишна, е тесен розов минижуп, който разкриваше дългите й крака, и с розова плетена блуза без презрамки, която подчертаваше едрите й гърди. Всичко в нея беше сластно, от дрехите до пълните нацупени устни и разпуснатата коса. Мъжът, който караше, се протегна, хвана я за ръка и я вкара обратно вътре, сякаш не искаше тя да идва с него.

Даяна удивено прошепна:

— Дан е тук. Довел е и жена си.

— Какво! — рече Кори и се приближи до прозореца. Жената отново излезе от колата, явно не желаеше да му се подчини, и докато Дан се смееше и се опитваше да я напъха обратно в колата, Кори успя да я огледа.

— Можеш ли да повярваш! — избухна. — Тя изглежда като преждевременно развила се тийнейджърка.

Даяна за миг изпита ревност и болка.

— Точно за него е — реши тя. — Явно ревнува от идването му тук и това му доставя удоволствие. Смее се.

— Той е свиня! — гневно изрече Кори. — Явно има непрекъсната нужда да доказва мъжествеността си. За какво ли си говорят?

Даяна се замисли за връзката си с този мъж и осъзна, че докато е казвал, че се гордее с всичко, което тя е постигнала в кариерата си, той винаги я е карал да се чувства непълноценна във всички други области: „Кариерата ти отнема много, Даяна.“ Казвал й го бе хиляди пъти. От друга страна, дори и без кариера тя никога не би могла да има големите гърди или дългите крака на жена му. А дори и да ги имаше, по-скоро би умряла, отколкото да се облече по подобен начин.

— Как може да съм била толкова сляпа! — промърмори. После се обърна и отиде до бюрото си.

— Ще го приемеш ли?

— За кратко — каза и натисна бутона на интеркома.

— Искаш ли да остана? — попита сестра й.

— Както искаш. Той желае да се освободи от вината си и да се опита да създаде някакви приятелски отношения.

Сали отговори по интеркома и Даяна я помоли да се свърже със секретарката на Коул, да я помоли да му предаде, че Даяна е тръгнала, да научи адреса и телефона на чичо му и да уреди полет за днес. Гласът на Сали премина към неспокоен шепот веднага щом тя приключи с поръчките си.

— Господин Пенуърт идва по коридора.

— Даяна! — След миг възкликна той с очарователно безгрижие. — Вчера пристигнах и веднага идвам да те видя.

Тя се облегна на стола си и скръсти ръце.

— Виждам — каза спокойно, като усети странно чувство на отвращение и облекчение. Не беше загубила прекрасния мъж. Той беше слаб егоцентрик, беше страхливец. Коул беше прав, когато вдигна онзи тост на терасата.

— Ще ми се да кажеш нещо, за да ме улесниш — започна Дан, разочарован от безразличието й. — Виж, знам, че разстроена.

— Разбира се, че съм — рече Даяна. Той изглеждаше поласкан от това признание. — В края на краищата — добави тя с усмивка, която успя да прикрие, докато цитираше Коул — бях изоставена от „най-голямата отрепка на света“.

Възмутен, той изхвърча от кабинета й. Даяна погледна към сестра си, която се бе облегнала на стената. С усмивка на лице Кори започна да ръкопляска.