Джудит Макнот
Спомни си кога (32)

Тридесет и втора глава

Подобно на много други къщи, построени през петдесетте или шестдесетте години, домът на семейство Фостър беше внушителен.

Кухнята беше огромна и явно беше предвидена за големи празненства — имаше две големи печки, две мивки, огромен хладилник, фризер и множество медни тенджери и тигани, които висяха над тях.

Една жена на средна възраст, която Коул предположи, че е готвачката или икономката, кимна към задната врата, докато режеше тиква на дървена дъска.

— Всички работят отзад — каза тя на Даяна и после с раздразнение добави: — Дядо ти ми каза, че благодарение на новия му органичен тор тиквите стават много по-големи. Защо трябва да отглежда толкова много тикви? Нямаме повече място, нито рецепти за още тикви, фризерът е пълен с тиквени гювечи и тиквени какво ли не. Няма какво да ги правим, освен ако майка ти и баба ти не измислят тиквен сладолед!

— Винаги можем да ги боядисаме — невъзмутимо предложи Даяна.

Коул все още се опитваше да си представи боядисана тиква, когато излязоха отзад и се оказа в съвсем друг свят. Задният двор беше голям поне три акра и беше приятен за окото, а в същото време беше разпределен така, че да е от полза за семейния бизнес. Навсякъде имаше хора.

Докато двама помощници чакаха отстрани със светлините и рефлекторите, Кори беше застанала в средата на обширна зеленчукова градина и се опитваше да нагласи баба си, която беше облечена в ескимоски дрехи и държеше огромна тиква в ръце. В краката й бяха разпилени сухи дъбови листа. Мери Фостър, с буркан с боя в едната ръка и четка в другата, довършваше лицето на едно плашило. И трите жени бяха изненадани да го видят с Даяна, забеляза Коул. Обаче не изглеждаха обезпокоени, което означаваше, че още не са чули новините.

— След две минути свършваме — извика Кори. — Искам да направя само още една снимка.

Спенс стоеше до едно одеяло и разделяше вниманието си между жена си и близнаците, които се приближаваха към края на одеялото в преследване на огромна топка. Той се обърна и се усмихна на Даяна, после кимна на Коул.

— Сега работим над октомврийското издание — обясни Даяна, като кимна към градината.

— Баба ти ще заври в този костюм — отбеляза Коул.

Близо до една работилничка, която приличаше повече на къщичка от приказките, имаше маси. На една от тях две жени поставяха венци и други украшения, направени от шишарки, ягоди и боядисани зеленчуци. Действително зеленчуците изглеждаха много добре така, учудено забеляза той. На другата маса млад мъж и жена чистеха няколко големи месингови брави. На стената на работилничката бяха закрепени три врати.

— Имаме и поредица „Как да направим вратите си интересни“ — поясни Даяна.

Докато говореше, се появиха още двама младежи с изцапани с боя дрехи и внесоха вратите вътре.

— Внимателно с тези врати, момчета — извика Хенри Брайтън от масата пред работилницата. Над и под масата имаше чертежи, затиснати с различни по форма и големина дървени кутии, чието предназначение Коул не можеш да си обясни.

Щом забеляза новодошлите, Хенри избърса ръце, за да, поздрави Коул, после се обърна към внучката си и каза:

— Мисля си за това от седмици, Даяна. Сигурен съм, че съм прав. Погледни!

Тя се взря в чертежите и в малките дървени кутии, които той правеше, и попита:

— Какво е това?

— Това са къщички за птиците. Ще станат голям хит — предсказа Хенри. — Не просто обикновени, Даяна, а такива, които ще приличат на малки замъци, колиби със сламени покриви и къщи от южните плантации. Мога също да направя и няколко модерни къщи и блокчета.

Кори, майка й и баба й бяха достатъчно близо, за да чуят последните му думи.

— Хенри Брайтън — възкликна жена му, — нима току-що чух, че възнамеряваш да построиш блокчета за птици?

— Не съм казвал подобно нещо. Говорих с Даяна във връзка с чертежите си за къщички за птиците.

— Вече издадохме поредица за това преди две години, татко — отбеляза майката на Даяна.

— Това са птичи домове, но не за птиците, Мери — отвърна той малко смутен, — те ще изглеждат така, но ще служат за украшение. Човек ще украсява градините си с тях — заяви въодушевено той. — Ще бъдат много красиви наредени в градината…

Жена му не беше впечатлена:

— Искаш да кажеш, нещо като гето за птици?

Хенри й хвърли гневен поглед.

— Кори може да ги подреди, като зад тях сложи някои от моите розови и оранжеви цветя и като нахвърли малко зелени храсти тук-там. Може да направи някои страхотни снимки за списанието.

— Не мисля, че това ще се приеме от читателите ни.

— Напротив — всяка Коледа прекарваме по два дена пред коледната елха, като се опитваме да подредим малки керамични къщички така, че да приличат на град на Норман Рокуел, въпреки че и в тях никой не живее. Не мога да разбера защо моите малки къщички да не изглеждат толкова красиви навън през лятото.

Всички млъкнаха и зачакаха да се произнесе Даяна.

Въпреки че Кори се занимаваше с художественото оформление на списанието, а другите — със създаването на проекти за него, Даяна отговаряше за продажбите, което от своя страна влияеше на финансовия успех, а оттук и на семейния бизнес.

Ето защо трябваше да се концентрира над това, а не над съобщението за брака си.

— Всъщност — каза тя след малка пауза — мисля, че дядо е прав. Дори можем да използваме тази идея за отделно издание.

Доволен, Хенри се насочи към по-приятна тема и погледна към Даяна с надежда.

— Миналата нощ говорихме за още едно издание на тема органично градинарство. То е на мода. Може да комбинираме моите къщички с него. Е — каза дядо й, — ако ти харесва идеята, още утре ще поработя над нея.

Даяна се опитваше да реши къде да събере семейството си, за да направи важното съобщение.

— Добре, дядо. Хайде да го направим — добави тя и това накара майка й, баба й и Кори да я зяпнат учудено.

— Но неотдавна пуснахме издание за органично градинарство — обади се сестра й.

— О… вярно… забравих… — разсеяно отвърна Даяна — за зеленчуци и други хранителни продукти. Това може да е за цветя.

Тя ги погледна и изведнъж рече:

— Бих искала да поговоря с вас във всекидневната.

Кори погледна към слънцето.

— Цял следобед чакам слънцето да мине зад тези клони точно по този начин. Дай ми десет минути, за да събера Спенс и близнаците. Заслужавам тази снимка.

— Нека са тридесет — рече Даяна, като осъзна, че ще е необходимо поне толкова, за да могат да разчистят, да се съберат и екипът да си тръгне.

— Между другото — добави Кори, като се насочи към фотоапарата и статива, — обади се Синди Бертрило. Глена говори с нея. Казала да й се обадиш веднага щом можеш. Трябвало да разбере нещо.

Синди отговаряше за връзките с обществеността. Тя беше човекът, на когото пресата се обаждаше, когато искаше да потвърди нещо, и Даяна много добре знаеше каква е причината за обаждането й.

— Ще й позвъня по-късно — рече тя. Коул се спря да погледа как работят.

— И преди съм чувал изразите „семеен бизнес“ и „домашно производство“ — каза той с възхищение, — но никога не съм виждал, нито съм си представял нещо подобно. Трябва да се гордееш с това, което си създала.

— Аз просто вложих средства и започнах да го продавам — поправи го Даяна, — но не съм го създала. — Кимна към семейството си. — Те го създадоха.

Знаеше, че той не й вярва и че ще й отнеме много време, за да му обясни, че дълго преди баща й да се ожени за дъщерята на Хенри Брайтън и да въведе нея и дъщеря й в огромната си хюстънска къща с бели колони, семейство Брайтън са били привърженици на идеята „направи си сам“.