Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Фостър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Remember When, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 168гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джудит Макнот. Спомни си кога
ИК „Плеяда“, София, 2000
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Атанасова
ISBN: 954-409-196-3
История
- —Добавяне
Тридесет и първа глава
Половин час по-късно облечена в бели памучни панталони, бели сандали и лилава копринена риза, завързана на кръста, Даяна, придружена от Коул, пътуваше към Инууд драйв.
И понеже тя все още не се чувстваше добре, Коул пое волана. Докато шофираше по добре познатите булеварди с красиви къщи и кичести дървета, почувства нещо нереално и близко. От всичките странни и неочаквани поврати в живота му, след като напусна този град, най-странното беше да се върне тук с Даяна Фостър като съпруга.
В този миг Даяна се опитваше да измисли някакъв начин да съобщи новината на семейството си. Трябваше да изглежда оптимистично настроена, а не се чувстваше така, трябваше да ги убеди, че женитбата не е само разумна стъпка, но и най-доброто решение.
Тя репетираше встъпителните си слова и се опитваше да реши къде ще е най-добре да ги събере, когато Коул извади от джоба на сакото си сгънат лист хартия и докато й го подаваше, делово изрече:
— Докато спеше, написах основните правила на нашата сделка. Най-важното е, че бракът ни ще трае една година. В края на този период ще получим тих, приятелски развод, без да предявяваме финансови искове.
На завоя имаше колоездачка. Той замълча, за да я заобиколи и после продължи:
— Разбира се, всички подаръци, които си правим, като например венчалните халки и колиетата, остават.
— Венчални халки? — изненада се Даяна.
Той бръкна в джоба си и извади две обикновени широки златни халки и й ги поднесе.
— Тези.
— Кога ги купи?
— В сватбената църквичка „Силвър Белс“ има всичко необходимо за ритуала. Купих ги оттам и си ги разменихме по време на церемонията. — Укори я с шеговита въздишка: — Колко бързо забравят някои хора нежните, трогателни мигове в живота си.
Даяна пое по-малкия от двата пръстена и го погледна, учудена от описанието на събитието.
— Наистина ли бе нежен миг? — попита тя и се взря в него. На устните му се появи усмивка.
— Ти май мислеше така. Плака през по-голямата част от церемонията.
— Винаги плача на сватби — призна тъжно Даяна.
— На собствената си сватба плака толкова много, че трябваше на два пъти да спираш, за да си издухаш носа — нетактично добави той.
Като си представи пияната булка в лилава рокля, която си изплаква сърцето и си духа носа, тя започна да се смее.
— По време на церемонията беше потресена от декора.
Даяна започна да се смее още по-силно.
Обаче няколко минути по-късно резките думи на Коул я отрезвиха:
— Прегледай списъка и виж дали имаш въпроси или коментари.
Тя разгърна листа и прочете какво беше написал.
— Ясно ли е? — попита той.
— Съвсем — промърмори Даяна.
— Твоят адвокат може да го използва, за да изготви официалния документ. Изпрати ми го в Далас.
Той извади елегантен портфейл от джоба си и й под една визитка. Даяна с ужас осъзна, че дори не знае адреса и телефона на съпруга си.
— Имаш ли доверен адвокат, който да се занимае с това дискретно и бързо?
Не можеше да се обърне към адвокатската кантора, която представляваше „Фостър Ентърпрайсиз“. Дори да имаше смелостта да каже на някого от адвокатите какво е направила, не можеше да е сигурна, че той ще запази вълнуващата информация за себе си. Единственият адвокат, на когото можеше да се довери, беше Дъг Хейуърд.
Подобни следбрачни договори бяха станали нещо нормално, въпреки че бяха предшествани от такива преди брака. Според това, което четеше и слушаше, богатите хора на средна възраст, които имаха достатъчно деца от предишен брак или даваха дарения, често използваха следбрачни договори, когато сключваха брак повторно, защото в съда бяха много по-добри от тези, правени преди брака.
Чарлз Хейуърд, бащата на Дъг, вероятно имаше много, приятели, които са ги използвали, и вероятно би могъл да й даде много добър съвет. Неговата помощ и съвет й помогнаха много след смъртта на баща й.
— Познавам един човек — отвърна тя след продължително мълчание.
Коул отби по дългата алея на Инууд, която водеше до дома на Даяна, и видя няколко коли спрени на входа.
— Май имате доста гости.
— Експлорърът е на Кори, а беемвето — на Спенс. Той е тук, защото вечеряме заедно в неделя. Другите коли са на помощниците на Кори. Тя повтаря едни снимки, които не й харесаха.