Джудит Макнот
Спомни си кога (24)

Двадесет и четвърта глава

Докато вървяха към масата на семейството й, Даяна усети, че й се вие свят. Нищо чудно. През последните колко дни беше успяла да се държи храбро както на работата, така и вкъщи и да скрива болката от нечестната постъпка на Дан дълбоко в себе си, но това я беше изтощило. Напрежението й се засилваше и от мисълта за наближаващия бал, който виждаше в представите си като среднощ кошмар… Но ето, че аукционът беше минал и не се бе случило нищо кошмарно. Благодарение на Коул пред публиката се разигра една любопитна драма, с достоен за холивудски филм щастлив финал.

Внезапното облекчение й подейства като шок. Чувстваше се безтегловна, освободена от тежкия товар, кой беше носила на плещите си близо седмица. Сякаш плуваше на повърхността.

Преди няколко часа беше изоставената от Даниъл Пенуърт годеница, много скоро вестниците щяха да я представят в нова роля — тази на евентуалната любовница на Коул Харисън. Ситуацията изглеждаше толкова абсурди, че й идеше да се изсмее.

Успя да запази сериозното изражение на лицето си, докато представяше Коул на любопитните си близки, но вътрешно се забавляваше от техните реакции.

Кори поздрави стария си познайник с импулсивна прегръдка и весело одобрение.

Госпожа Фостър не реагира толкова възторжено, но определено беше приятелски настроена.

Спенс и дядо Брайтън учтиво се усмихнаха и се здрависаха с Коул.

Бабата впи поглед в очите му, сякаш опитвайки се да проникне до най-съкровените кътчета на душата му.

Ейми Лийлънд силно се изчерви, когато „мечтата на всички жени“ мило й се усмихна.

За разлика от останалите Дъг прояви остра враждебност. Когато Даяна му представи Коул, той се изправи, но пъхна ръце в джобовете си, за да избегне ръкостискането с бившия коняр на семейството си. Без да отмества презрителния си поглед от лицето на Коул, той обясни на приятелката си:

— Някога господин Харисън работеше в нашите конюшни. Сега подарява ценни произведения на изкуството за благотворителни цели. Интересно колко далеч може да стигне човек в страна като Америка, нали, Харисън?

Коул стисна зъби, очите му опасно блеснаха.

Взаимната неприязън на двамата мъже беше очевидна и всички около масата инстинктивно се обърнаха към Даяна с надеждата да ги измъкне от конфузната ситуация. Тя беше надарена с дипломатичност, чувствителност и невероятно чувство за хумор и можеше да намери изход от всяко положение.

Този път обаче Даяна или не можеше, или не искаше да се намесва. Тя се усмихна ослепително на двамата си приятели, които се гледаха като дуелисти, очакващи решителния сигнал от бавещия се секундант.

— Разбирам, че нямате търпение да си поговорите за доброто старо време, но ще трябва да почакате — весело подхвърли тя. — Ние с Коул трябва да тръгваме.

Взе черната чанта от масата и хвана Коул под ръка.

Той почувства, че доброто възпитание изисква от него да каже няколко думи. Хвърли поглед през рамо към близките на Даяна, забеляза, че Хейуърд вече се е отдалечил, и рече:

— Даяна реши да се вземе в ръце и да потанцува с мен.

Близките й с изумление ги проследиха, докато се отдалечаваха. Всички, с изключение на баба й, смятаха, че вечерта ще бъде истински триумф и ще доведе до щастлив обрат в личния живот На Даяна.

— Господин Харисън е най-подходящият човек, който ще помогне на Даяна да преодолее разочарованието си от Дан. Тя отново стъпва гордо и изглежда щастлива — възкликна някой.

— Даяна е човек, който винаги ще оцелява — отбеляза Спенс.

— Тя е практична — добави дядото. — Много добре знаеше, че Дан не беше за нея, и вече е загърбила миналото.

— Вярно. Даяна е невероятно храбра — кимна Кори.

— Даяна — равно изрече бабата — е на края на силите си!

— Глупости, бабо! — извика Кори. — Тя винаги е била независима и самостоятелна. Спокойна е… и…

— И току-що си тръгна с моята чанта! — победоносно я изгледа баба й.

Цялата група се извърна като по команда и се втренчи в отдалечаващата се Даяна. Всички установиха, че нейното внимание към дребните детайли, наистина беше изчезнало. Пословичното й чувство за стил беше сравнимо единствено със способността й идеално да се владее, независимо от обстоятелствата. На масата лежеше изящната чантичка на Даяна, фактът, че е тръгнала с безформената чанта на баба си, беше сам по себе си достатъчен повод за безпокойство и тревога.

— Както сами виждате, силите на Даяна наистина са изчерпани — тъжно заяви баба й.