Джудит Макнот
Спомни си кога (18)

Осемнадесета глава

Семейството на Даяна и двама нейни приятели стояха в единия край на препълнената с хора зала на хотел „Балморал“. На устните им бяха изписани изкуствени усмивки, целящи да покажат, че нищо особено не се е случило, но погледите им непрекъснато бягаха към летящата входна врата в очакване на Даяна.

— Създали са прекрасна обстановка! — насили се да възкликне майка й.

Другите по задължение се огледаха наоколо. Хотелът се беше превърнал във вълшебна гора; измежду клоните на дърветата, покрити с изкуствен сняг, примигваха лампички. Около импровизираните езерца бяха подредени ледени скулптури на средновековни рицари и техните дами. Сервитьорите бяха облечени в старинни тоалети и безшумно се движеха сред огромното множество под звуците на нежната музика, изпълнявана от Хюстънския симфоничен оркестър.

— Съвсем като в първо действие на операта „Камелот“ — отбеляза Кори и потърси подкрепа от съпруга си: — Нали?

Вместо да отговори, Спенс обгърна талията й с ръка и окуражително я притисна към себе си.

— Не се тревожи. Всичко ще мине както трябва, скъпа.

— Даяна каза, че ще бъде тук в седем и петнадесет. Вече е седем и половина, а както знаеш, тя никога закъснява.

Майка й огледа фоайето. Поканените започваха да оттеглят към площадката в края на извитото стълбище.

— Може би в крайна сметка е преценила, че не е по силите й да присъства на тържеството — допусна Мери Фостър.

Кори продължи да се усмихва, но в погледа й се прокрадна тревога.

— Да отхвърли поканата за бала в последния момент е най-лошото, което би могла да направи.

— Ще дойде, ще видите — увери ги Спенсър. — Даяна кога не е бягала от трудностите в живота си.

— Не бих я обвинила, ако избяга от тази — каза съпругата му. — Даяна цени дискретността и достойнството си повече от всичко друго, а постъпката на Дан превърна личния й живот в основна тема за клюкарите. На нейно място нямаше да имам достатъчно смелост да се появя тук тази вечер.

— Напротив, щеше да се появиш — убедено рече Спенс.

Тя изненадано го стрелна с поглед:

— Защо мислиш така?

— Защото си прекалено горда. Гордостта щеше да принуди да се изправиш пред всичките тези хора с високо вдигната глава, гордостта е всичко, което е останало на Даяна в този момент, но именно тя ще я доведе на бала.

— И аз съм сигурен, че ще дойде — съгласи се Дъг Хауърд.

— Всъщност — внезапно каза Спенсър — Даяна току-що пристигна. — Той се усмихна на Кори и добави: — И го прави с невероятен стил.

Кори бързо се извърна. Видя как сестра й премина през тълпата с високо вдигната глава, без да се притесни от любопитните погледи на представителите на отбраното хюстънско общество. Кори беше така горда от сестра си и така силно впечатлена от блестящия й вид, че забрави за Дан Пенуърт и разваления годеж.

Обикновено, когато присъстваше на подобни събирания, Даяна залагаше повече на елегантността, отколкото на блясъка. Но не и тази вечер. Кори с възхищение огледа роклята на сестра си. Дрехата беше скроена като малайски саронг, с дълбока цепка от едната страна и тънки презрамки на раменете. Лилавият плат падаше на меки гънки и обгръщаше стройните й бедра. Даяна предпочиташе да носи косата си стегната в кок, но сега беше пусната по раменете й на едри вълни. Простотата на прическата беше в ярък контраст със сексапилната изтънченост на тоалета й.

Кори пламенно я прегърна и прошепна в ухото й:

— Така се страхувах, че няма да дойдеш!

— Не съм си го и помисляла — излъга Даяна, отвръщайки на прегръдката й, и окуражително се усмихна на останалите си близки. Истината беше, че се чувстваше невероятно нещастна и нервна, но загрижеността на семейството й, на Дъг и приятелката му, които напрегнато я очакваха, готови да влязат в битка, за да защитят честта й, я трогна до сълзи. А вечерта едва започваше…

— Красива си! — галантно рече Спенс. — Роклята също.

— Голям късмет е, че срещата ти в Ню Йорк приключи един ден по-рано, за да можеш и ти да присъстваш на бала — отбеляза тя.

Всъщност не късметът беше причина за преждевременното му връщане в Хюстън, а разваленият годеж, но Кори благоразумно премълча тази подробност.

Дъг Хейуърд се откъсна от приятелката си и се загледа в Даяна с нескрито възхищение.

— Изглеждаш фантастично! — възкликна той и целуна страната й, после я хвана за ръце и се отдръпна назад, за да я огледа още веднъж. — Ръцете ти са ледени — отбеляза загрижено. — Сигурна ли си, че искаш да застанеш пред всички, включително и пред представителите на медиите тази вечер?

Трогната от искрената загриженост на стария си приятел, Даяна си наложи да се усмихне лъчезарно и да отвърне:

— Ще се справя. Подобни неща се случват с повечето хора — много годежи се развалят и бившите годеници се женят за други партньори.

Дъг се намръщи. Не беше имал намерение да присъства на бала, защото като млад сенатор от щата Тексас беше претоварен с ангажименти, но щом разбра, че Даяна смята храбро да се справи с предизвикателството и да застане пред обществото въпреки скандала с Дан Пенуър промени мнението си и дори уреди да го сложат на една маса със семейство Фостър.

Даяна добре знаеше, че Дъг беше направил това не само за да й окаже морална подкрепа. Той разчиташе на огромното влияние, с което се ползваше пред хюстънското висше общество и вярваше, че присъствието му ще неутрализира значителна степен отрицателния ефект от постъпката на Дан.

— Благодаря ти за загрижеността — отвърна тя, а гласът й издайнически трепна. — Изглежда, че съдбата ти е винаги да даваш разумни съвети на мен и на Кори и да ни измъкваш от поредната каша, която сме забъркали.

— Първо, Кори се забърква в каши, когато следва съветите ми, и второ, доколкото си спомням, ти никога не ме молила за съвет и никога не си се забърквала в каква и да е каша.

Последното беше вярно, но Даяна не искаше да го оставя да подценява всичко, което беше правил за нея и сестра й до момента.

— Ти си много добър и много нежен — промълви тя.

Дъг пусна ръцете й и с престорен ужас отстъпи назад.

— Да не би да се опитваш да разрушиш така старателно изграждания ми имидж на желязно момче? Политическите ми противници ще ме направят за посмешище, ако разберат колко добър и нежен съм наистина!

Кори го чу, но продължи тревожно да оглежда сестра си. Въпреки умело поставения грим лицето на Даяна беше твърде бледо, а в очите й липсваше блясък. Погледът й издаваше умората и напрежението й. Очевидно Спенс беше забелязал същото, защото отпрати стоящия наблизо сервитьор и се отправи към един от импровизираните барове. Минута по-късно се върна с две чаши и подаде едната на Даяна:

— Изпий това. Така страните ти ще добият цвят, а смелостта ти ще нарасне.

Даяна с благодарност пое чашата и отпи глътка от нея. Опита се да се съсредоточи върху проблема, който толкова време беше отбягвала. Нямаше начин да разбере какво ще се случи през следващия час, когато щеше да влезе в балната зала заедно със семейството си, Дъг и приятелката му Ейми. Някои от участниците в бала бяха нейни истински приятели и въпросите, които щяха да й зададат във връзка с проваления и годеж, щяха да бъдат в резултат на искрена загриженост и съчувствие към нея. Но за съжаление това не се отнасяше за повечето от присъстващите. Трябваше да се подготви да се справи със стотици далечни познати и любопитни непознати, които щяха да дебнат за някаква проява на слабост от нейна страна и на другия ден щяха да я коментират. Някои от тях дори щяха да изпитват скрито задоволство от незавидното й положение.

През целия си живот Даяна упорито се беше стремила да не си създава врагове, но въпреки това й беше ясно, че има хора, които завиждат на успеха на семейство Фостър, и такива, които просто изпитват удоволствие при мисълта за чуждото нещастие.

— Журналистите ще кръжат около тебе през цялата вечер — мрачно я предупреди Кори.

— Зная.

— Стой плътно до Спенс и мен. Ще направим всичко по силите си да те защитим.

Даяна леко се усмихна:

— Спенс взел ли е пистолет?

— Не, защото ще издува фрака му — пошегува се Кори. Даяна отново се усмихна, но погледът й беше насочен към площадката, където се бяха струпали повечето от гостите.

— Съжалявам, че се съгласих да представя това колие на аукциона. Само ако знаех, че Дан ще постъпи по този начин! — въздъхна тя. — След минутка ще трябва да се кача горе, за да ми сложат накита.

— Мили Боже, съвсем забравих за това! — изохка сестра й. — Направи ми впечатление, че не си си сложила никакви бижута, но изобщо не се сетих, че е заради онези проклети аметисти, които ще трябва да носиш на благотворителната разпродажба.

В течение на повече от сто години Балът на бялата орхидея и аукционът, с който неизменно започваше, бяха най-важното и интересно събитие за тексаската аристокрация. Ежегодно най-знатните и богати семейства в околността почитаха събитието със своето присъствие, а славата му на значим благотворителен форум се носеше из целия свят.

Даяна беше поканена да представя един от предметите, които щяха да бъдат продадени на аукциона, и тъй като предварително беше дала съгласието си, един отказ в последния момент щеше да даде допълнителен повод за клюки. Тя и останалите добре знаеха това.

— Допий си питието — настоя Спенс. — Поне още две глътки.

Даяна се подчини, защото нямаше желание да спори.

Дядо й, който знаеше, че Даяна винаги проявява особена загриженост към него, реши да насочи вниманието й към себе си. Разхлаби леко яката на ризата си и каза:

— Ненавиждам този маймунски костюм, Даяна! Винаги, когато ми се наложи да го облека, се чувствам ужасно глупаво.

— Спри да се оплакваш, Хенри! — смъмри го съпругата му. — Фракът ти стои чудесно.

— Приличам на пингвин!

— Всички мъже са във фракове.

— И затова всички приличаме на пингвини! — Хенри се обърна към Даяна, сменяйки темата: — Използването на органични торове при отглеждане на зеленчуци винаги е било популярно. Какво ще кажеш да публикуваме една статия по този въпрос, скъпа?

Тя разсеяно отвърна:

— Чудесно, дядо. — Всъщност вече бяха поместили две статии в списанието на тази тема. — Ще го направим — добави тя, което накара дядо й и баба й да я изгледат поразени.

— По-добре да вървя да си сложа онова колие — неохотно каза Даяна. — Днес непрекъснато забравям по нещо. Първо забравих да си взема чантичката и трябваше да се връщам за нея. После, когато пристигнах, установих, че не мога да платя за паркинга, понеже съм си забравила парите. О, и още нещо — сетих се да си взема червило, но се оказа, че не съм улучила подходящия цвят.

Всички се засмяха на думите й, всички, освен Роуз Брайтън, която със загрижен поглед проследи оттеглянето на внучката си. Накрая се обърна към останалите и рече:

— Мисля, че Даяна едва се държи. Много се притеснявам за нея.

— Какво искаш да кажеш? — попита я съпругът й.

— Намирам, че от известно време насам поведението й е странно — още преди Дан да я зареже.

— Аз пък не забелязах нищо странно, мамо — намеси се госпожа Фостър, намръщвайки се на израза, използван от възрастната дама.

— Тогава ще ти дам няколко примера. Даяна винаги е била невероятно организирана, методична, точна и отговорна. Всеки петък в седем и тридесет сутринта отива на масаж, после на маникюр, а всеки четвъртък следобед провежда среща със служителите си. — Роуз Брайтън млъкна, за да се увери, че всички са съгласни е казаното от нея, и щом установи, че я слушат внимателно, продължи: — Преди две седмици Даяна пропусна масажа си, малко по-късно забрави, че има среща със служителите си, и не уведоми секретарката си, че вместо това си е уредила среща с един от нашите банкери! Зная за това, понеже секретарката й ми позвъни и ме пита къде може да я открие.

Спенс потисна усмивката си и подхвърли:

— На всекиго може да се случи да забрави за някой ангажимент, особено когато е претрупан с работа, бабо. Кори ми каза, че Даяна е под непрекъснато напрежение, че работи твърде много, за да задържи списанието на върха. Така че маловажни неща като масажи и маникюр лесно могат да бъдат пропуснати.

— Преди два месеца тя забрави дори за рождения ми ден! — мрачно рече бабата.

— По това време Даяна работеше до късно — припомни й дъщеря й. — Още щом й позвъних, тя заряза всичко и дойде на тържеството.

— Да, но когато се появи, се оказа, че е забравила подаръка ми! И настоя на всяка цена да отскочи до апартамента си и да го вземе.

— Това не е необичайно за Даяна, бабо — каза Кори. Знаеш какво значение придава на подаръците, които купува за близките си хора. Тя искаше на всяка цена да получиш подаръка си на самия ден.

— Така. Само че когато се върна в апартамента си, беше нужно повече от час, за да намери въпросния подарък, защото беше забравила къде го е сложила.

Дъг и Спенс размениха развеселени погледи и Дъг каза:

— Станало е така, защото вероятно Даяна го е купил цяла година преди светлата дата, госпожо Брайтън. Миналия август я срещнах случайно в един магазин и тя сподели с мен, че избира подаръци за Коледа.

Кори се засмя:

— Даяна винаги прави списък на коледните покупки още през август, а до края на септември подаръците вече са налице. Според нея от септември нататък магазините се опразват и човек не може да намери онова, което търси.

— Подаръците, които прави, са прекрасни — отбеляза! Дъг. — Миналата Коледа аз й подарих кутия шоколадови бонбони и бутилка шампанско, а тя ме изненада с кашмирения шал, който отдавна си бях харесал. Обзалагам се, че когато е открила подаръка и ви го е поднесла, в пакета се е криело точно онова, което сте си мечтали да получите.

— Пакетът съдържаше кутия цигари! — информира го възмутено тя.

Дъг тревожно присви очи, но господин Брайтън се закиска и побърза да разсее притесненията му:

— Цигарите бяха за мен, беше ги поръчала за моя рожден ден. Даяна опакова подаръците още щом ги купи. Просто е грабнала първия попаднал пред погледа й пакет, понеже е бързала да не пропусне празника.

Госпожа Брайтън поклати глава. Никой не можеше да я убеди, че греши.

— Преди две седмици на връщане от срещата с издателите ни в Чикаго тя хвана такси от летището и се придвижи с него до офиса.

— И какво странно има в това?

— Нейната кола я очакваше пред изхода на летището. Мен ако питате, Даяна е работила много прекалено дълго време — равно привърши тя.

— През последните шест години не е почивала — отбеляза госпожа Фостър с виновен тон. — Мисля, че трябва да настояваме да ползва поне един месец почивка.

— Казвам ви, Даяна е добре, но по принцип съм съгласен, че трябва да си почива — кимна дядото и сложи край на спора.