Джудит Макнот
Спомни си кога (12)

Дванадесета глава

Коул стоеше пред мивката от тъмносив мрамор. Лицето му беше покрито с пяна за бръснене. Тъкмо прекарваше бръснача по шията си, когато чу новините по телевизията. В стената на кабинета, съседен на банята, беше монтиран огромен телевизионен екран.

Куфарът на Коул лежеше отворен на леглото. Вътре беше подреден багажът му за пътуването до Лос Анжелис. Мишел приготвяше напитки за двамата в трапезарията. Водещият от Си Ен Ен представяше специалния гост на предаването:

— Само за няколко години Даяна Фостър не само замисли и приведе в изпълнение плана да превърне хобито на семейството си в доходен бизнес, но и започна да издава списание „Прекрасен живот“. Освен това тя е президент на преуспяваща корпорация със седалище в Хюстън. Под нейно ръководство тази корпорация е вложила капитали в различни сфери на дейност, включително в телевизията, както и в производството и продажбата на разнообразни продукти за бита.

Коул чу името на госта. В първия момент реши, че е съвпадение, но после водещият спомена Хюстън. Той се изправи и взе кърпата. Избърса лицето си, влезе в кабинета и застана пред телевизионния екран.

Усмихна се, като видя прекрасния образ на Даяна Фостър, а водещият продължаваше да разказва биографията й.

— През последните две години Даяна се е появявала по кориците на списания като „Пийпъл“ и „Работеща жена“. За нея са публикувани множество статии в редица вестници, включително в „Ню Йорк Таймс“, „Инкуайърър“ и „Стар“. „Работеща жена“ я нарече „пример за това, каква може и каква трябва да бъде всяка жена на ръководна длъжност“. „Космополитън“ я представи в книгата си „Жени, надарени с красота, ум и смелост“.

Водещият се обърна към гостенката:

— Даяна, един телевизионен коментатор те нарече „Висша жрица на грацията и красотата в дома“. Как ви карат да се чувствате подобни определения?

Тя се засмя с онзи мек и мелодичен смях, който Коул помнеше от едно време. Омайните й очи и лъчезарната й усмивка го сгряха.

— Поласкана, разбира се — отвърна Даяна. — Всъщност ласкателството е незаслужено. „Прекрасен живот“ е резултат от усилията на цялото ми семейство, а аз съм само една малка частица от него.

— Бяхте едва двадесет и две годишна, когато взехте решението да извадите на пазара онова, което до тогава беше познато само като стил на живот на едно семейство от хюстънското висше общество. С младежки оптимизъм ли бяхте изпълнена или изпитвахте и някои страхове относно риска, който поемахте с издаването на това списание?

— Страхувах се само от едно — с достойнство изрече тя, но Коул се засмя. Познаваше я доста добре и сега успя да долови шеговитите нотки. — Но то беше достатъчно, за да ме държи будна в продължение на първите две години.

Водещият се отнесе много сериозно към признанието й и попита:

— Какво беше това, от което сте се страхували?

— Страхувах се от провал! — засмя се Даяна. Водещият се присъедини към смеха й и тя добави: — Трябва да призная, че някои от предците ми са натрупали богатството си от обир на банки и кражба на коне. Всъщност до 1900 година най-достойният от тях е бил професионален комарджия, застрелян в една кръчма.

Застанал по средата на стаята, Коул се смееше на неподправената й искреност и остроумие.

Мишел внесе табла с напитки и ордьоври в кабинета и заинтригувано попита:

— На какво се смееш?

Остави таблата на масата и приглади копринените си риза и панталони.

Той кимна към екрана, без да откъсва очи от лицето на Даяна.

— Това е Даяна Фостър — информира го Мишел. Тя произхождаше от видно семейство от Далас, което разполагаше с важни връзки в Хюстън, и затова знаеше всичко за своята социална среда. — Разчитайки на репутацията на семейството си, Даяна зае много пари и ги използва, за да започне малък бизнес, в който се включиха и близките й. Никой не предполагаше, че ще успеят, но те се справиха, и то как! Когато полагаше основите на този бизнес, всички посрещнаха опитите й с недоверие. Сега тя има доста врагове.

— Защо? — Коул усети, че в гърдите му се надига гняв.

— Това е Тексас, скъпи, забрави ли? Тук е домът на „доброто старо момче“, където първенството на мъжете все още е неоспоримо и където думата „мачо“ е свята. В Тексас богатите мъже покровителстват и хранят жените и дъщерите си. От тези слаби същества не се очаква да се занимават с бизнес, а ако все пак го направят, е недопустимо да преуспеят и да станат дори по-известни от мъжете.

Докато Коул преценяваше думите й, Мишел прокара пръсти по голите му гърди.

— Освен това Даяна Фостър е красива, неомъжена и жена от класа. При това положение по-вероятно е да бъде мразена, отколкото харесвана от представителките на собствения й пол.

Коул погледна дългите й пръсти с яркочервен маникюр.

— Ти също ли не я харесваш? — попита, макар да знаеше, че Мишел не влиза в това число. Тя беше прекалено интелигентна и умна, за да си губи времето да завижда на другите жени. Освен това току-що беше избрала мъжа, който да стане нейният трети съпруг, и Даяна Фостър не представляваше никаква заплаха за нея.

— Не — отвърна тя и се вгледа в очите му. — Но ако можех, бих се разменила поне за десет секунди с нея. Вече съм изпитала сладостта от покровителството на баща ми и двамата ми бивши съпрузи.

Мишел беше красива и естествена, освен това в леглото се държеше като дива котка. Коул много я харесваше и се чувстваше привлечен от сексапила и интелекта й. Той я хвана през кръста и я привлече към себе си:

— Защо не отидем до леглото, за да се порадваш на моите грижи?

Мишел поклати отрицателно глава и се усмихна съблазнително.

— В такъв случай — продължи дрезгаво той — какво ще кажеш да си легнем и да те оставя ти да се погрижиш за мен?

Тя никога не пропускаше възможността да се люби с него, затова отговорът й го изненада:

— Защо вместо това не се оженим?

— Не! — прошепна той.

После заглуши протестите й с целувка.

— Бих могла да ти родя деца — каза с разтреперан глас тя, когато Коул вдигна глава. — Искам да имам деца.

Той я притисна още по-силно към себе си и я целуна със страст, която беше в пълен контраст с хладната категоричност на последните му думи:

— Аз не искам деца, Мишел.