Джуд Деверо
Ангел за Емили (24)

Първи епилог

Архангел Михаил стоеше пред Майкъл, а великолепието му бе страховито. Той бе войник, ангел, който бе наблюдавал всички войни в човешката история, и красотата, както и внушителното му присъствие, караха съименника му да тръпне от страх.

— Изпратих те да свършиш работа — каза архангелът, поглеждайки над аристократичния си нос към Майкъл.

Майкъл винаги бе мечтал да му бъде позволено да зърне лицето на този най-високопоставен ангел, но сега, когато трепереше в негово присъствие, той почти съжали за това си желание.

— Провалих се — прошепна Майкъл. — Признавам неуспеха си и моля за прошка.

Архангелът погледна настрана към приятеля си Гавраил — ангел на хиляди години. Гавраил някога бе ръководил планетата Земя, но от доста отдавна я бе предал на по-младия архангел — Михаил.

— Ти си бил наказан, така че сега можеш да си вървиш.

Но Майкъл не помръдна.

— Какво има? — попита архангелът като сви тъмните си вежди в права линия.

— Искам да бъда с нея — каза Майкъл, опитвайки се да бъде смел, но думите едва излизаха през схванатото му гърло.

— Ще бъдеш през следващите сто години, а после…

— Не! — изрече Майкъл по-остро, отколкото искаше, а после омекна: — Имам предвид, че искам да бъда с нея тук, през този живот и в този момент. На Земята. В човешко тяло.

Архангелът погледна Майкъл с толкова пронизващ и пламтящ поглед, че душата му сякаш бе облъхната от огнени пламъци.

— Но нейното земно тяло е мъртво.

Майкъл си пое дъх и преглътна:

— То може да бъде възкресено.

— Само Бог може да направи това — каза меко Архангел Михаил като погледна Майкъл любопитно.

— Тогава ще Го помоля — каза решително Майкъл.

— Но за такова възкресение трябва да има причина — обади се Гавраил зад своя по-млад приятел.

Майкъл събра целия си кураж:

— Ще направя всичко, за да върна тялото й към живот. Искам да бъда с нея.

На небето никой не преувеличаваше, тъй като мислите на духове от по-ниски нива като Майкъл много лесно се четяха от архангелите.

— Съзнаваш ли какво говориш?

— Да — отвърна Майкъл и когато го каза, страхът напусна тялото му. — Да, знам много добре какво говоря.

— Нима твърдиш, че ще се откажеш да бъдеш ангел заради нея? Ще се откажеш от Небесните селения заради нея?

— Да — отвърна без никакво колебание Майкъл. — Тя даде живота си за мен, така че аз, от своя страна, ще дам всичко за нея.

Архангел Михаил отхвърли това, като махна с ръка.

— Но тя ще отиде към по-добър живот. Справи се добре в този, въпреки че бе кратък, така че ще й бъде даден по-добър следващия път.

— Искам да бъда с нея в този живот и във… във всички следващи животи. Ще се откажа от Небесните селения заради това — каза Майкъл и се опита да се овладее, за да не започне да трепери отново.

Архангел Михаил го изгледа за миг.

— Ако направиш това, ще трябва да приемеш всички ужаси на човешкия живот. Ще преживееш болка и тъга, трагедия и…

— И любов — каза Майкъл, а като проговори, доби кураж. — Обичам я. Винаги съм я обичал, сега вече го зная. Не върша добре работата си като ангел-хранител. Отделям прекалено много време на Емили и недостатъчно на останалите си подопечни. Освен това манипулирах живот — нещо, което е недопустимо. Дори манипулирах няколко живота на Емили, тъй като не можех да понеса да я гледам с други мъже. Какъв ангел-хранител съм аз, ако се намесвам така? Освен това я обичам с любовта на смъртен. Няма нищо свято в любовта ми към Емили. Всъщност тя направо е плътска.

— О, така ли? — каза архангелът, като все още гледаше сериозно Майкъл. — Но ти разбираш, че ако се откажеш от Небесата, можеш да промениш съзнанието си.

За миг Майкъл сякаш се поколеба, но после се усмихна:

— Не, няма да го направя. Обичам я от векове, така че няма вероятност съзнанието ми да се промени.

— Няма да си спомняш за времето, когато си бил ангел. Ще бъдеш поразен от всички човешки болести.

— Разбирам, ще понеса всичко и ще платя необходимата цена. Ще върнете ли тялото й към живот?

— Ако твърдо си решил. Няма ли да промениш решението си?

— Не. Сигурен съм. — И когато го каза, той наистина бе твърдо убеден.

— Считай го за извършено — каза Архангел Михаил.

И наистина беше.