Джуд Деверо
Ангел за Емили (17)

Седемнадесета глава

Дотук с куража, помисли си Емили, щом се озова в гората и се скри от погледа на новинарите. А сега какво да прави? Част от нея искаше да се върне тичешком при Доналд, да се хвърли в ръцете му и да го моли за прошка.

— Да държиш сама на себе си е доста самотна работа — каза на глас, а после седна на един изгнил пън, като се надяваше някакво божествено вдъхновение да й каже какво да прави.

— Мен ли търсиш? — попита до болка познат глас, но Емили отказа да погледне към Майкъл. Той я бе изоставил, когато имаше най-голяма нужда от него, защо тя сега да се държи мило с него?

Като очевидно не обръщаше никакво внимание на гнева й, Майкъл се изтегна на тревата в краката й, а тя се обърна на другата страна, за да не го гледа.

— Не съм те изоставил и ти го знаеш. Трябваше сама да вземеш решение относно приятеля си, а аз не трябваше да вземам страна. Не ми е позволено да се намесвам.

За миг Емили остана загледана в далечината, а после гневът бавно започна да я обхваща.

— Да се намесваш? — процеди през стиснати зъби тя. — Само това знаеш да правиш. Ти взе абсолютно разумния ми, щастлив живот и го превърна в нещо като роман на ужасите. Жена държа пистолет, насочен в главата ми, а след минута я видях да хвръква във въздуха. Сложиха не една, а две бомби в колата ми, кола, която вече не съществува, да не забравя да ти поясня. После, разбира се, са всички онези жени, които оставяха съдини с храна пред вратата ми. А сега мъжът, когото обичам, е…

Майкъл й подаде носна кърпичка и тя издуха носа си. Трижди по дяволите, но гневът й започваше да се обръща на сълзи и то, опасяваше се, сълзи на самосъжаление.

— Откъде взе това? — попита тя и погледна голямата ленена кърпичка. В ъгъла имаше избродирана буквата „М“.

— От Мадисън. Сключихме мир, след като му обещах да не публикувам какво наистина се е случило, когато е бил жив.

Емили все още отказваше да го погледне или да захапе стръвта, която той размахваше под носа й. Нямаше да му достави удоволствието да попита какво наистина се е случило с капитан Мадисън.

— Срамно е как вашата история на простосмъртни може да извърти нещата. Всеки мисли, че капитан Мадисън е бил отвратителен човек, щом се е оженил за онази млада жена, но всъщност… — Майкъл въздъхна дълбоко. — Е, предполагам, че си прекалено разстроена за Доналд и не искаш да слушаш нищо за капитан Мадисън.

Емили трябваше почти да захапе езика си, за да се въздържи, но нямаше да му позволи да я отвлече от темата на разговора им.

— Всичко това е само една шега за теб, нали? Животът ми е съсипан именно заради теб, а ти можеш само да се шегуваш.

— Добре, край на шегите. Искаш самата истина, нали? Животът ти бе напълно объркан още преди да се появя. Както винаги, ти избираш ужасни мъже, в които да се влюбиш. Твоят Доналд? Избра те, защото те смяташе за толкова скучна, че едва ли би му създала някакви неприятности през целия си живот. Той забеляза, че начинът, по който го гледаш, е близък до обожание и знаеше, че ще поддържаш подредена и чиста къщата, ще подготвяш стотици партита и ще се скъсаш от работа за него. А освен това щеше да искаш съвсем малко или дори нищо в замяна. От своя страна, той можеше да продължи да си живее, както досега, а това означава да има любовни връзки с почти всяка жена, която може да вкара в леглото си, което, като имаме предвид професията и външния му вид, означава доста значителен брой.

Майкъл замълча и я погледна в очите.

— Искаш ли още?

— Не исках чак толкова много — промърмори тя. — Исках само…

— Да живееш с една мечта. Всички простосмъртни искат това. Никой от вас не иска да знае истината. Емили, знам, че точно в този миг си ми сърдита, но ако се бе омъжила за него, животът ти щеше да бъде много нещастен.

Тя гневно впи поглед в него.

— Ти си моят ангел-хранител. Защо тогава не го оправиш? От вас, момчета, не се ли очаква да правите точно това?

Майкъл замълча за миг, преди да отговори, и тя бе сигурна, че той подбира думите си много внимателно.

— Един ангел не може да се намесва в земните дела, докато не му се даде разрешение от Господ. Е, може да помогне на някой смъртен от време на време да си намери място за паркиране. — Спря и се засмя при мисълта за това. — Но ангелът не може да сложи край на нечий живот или да го продължи без разрешението на Господ… А освен това ангелът не може да се намесва в любовта! Това е строго забранено. На ангел-хранителите може да им е страшно неприятно да виждат своите подопечни да се омъжват за мъже, които ги бият и малтретират децата им, но им е забранено да попречат на естествения избор на любовта, защото, разбираш ли, Бог обича любовта.

Майкъл замълча, за да види дали тя ще го спре, но тъй като Емили запази мълчание, той продължи:

— Обаче ангелите могат да правят някои неща, за да разкрият на някого истината за този, когото обича. За съжаление е вярно, че любовта е сляпа и много рядко някой разбира истината дори когато му бъде предоставена. Бащите някога са предпазвали дъщерите си от омъжването им за неподходящи мъже, но днес любовта се е преборила с бащите. Любовта е единственото нещо на Земята, което е по-силно от злото. Тя е по-силна от парите, секса и всички грехове. Когато някой наистина обича някого от все сърце, то Господ става по-силен. Бог е дошъл на Земята, притеглен от любовта. — Той отново млъкна и я погледна. — Ти не обичаше Доналд и никога нямаше да го заобичаш. Не трябва да се примиряваш с това, което можеш да получиш, Емили, тъй като заслужаваш най-доброто.

Като чу това, тя не издържа, изправи се, сложи ръце на хълбоците си и погледна надолу към него.

— Знаеш ли, лекции като тази ме докарват до лудост. Всички в днешно време не спират да ораторстват за чудесния мъж, когото жената заслужава, но искам да попитам само едно: Къде е този мъж? Къде отглеждат тези легендарни мъже, които са мили, грижовни и заслужават любовта на една жена? Къде е мъжът, приличащ на баща ми, който си идваше от работа навреме и чийто живот се въртеше около семейството му? Изглежда, попадам все на мъже, които ме смятат за досадна, и на ангели, които ме любят, а после си тръгват, без да погледнат назад.

Майкъл веднага скочи на крака и протегна ръка към нея, но Емили не я пое. Той застана пред нея, но тя погледна настрана.

— Снощи не постъпих правилно — тихо промълви той. — Ако това може да ти помогне по някакъв начин, знай, че Ейдриън цяла сутрин ме кастри. Изглежда, направил съм сериозно нарушение на моралните норми и ще бъда… — Пое си дълбоко въздух. — Ще бъда понижен. Когато се върна, ще бъда изпратен на по-ниско ниво. Ще имам… — Гласът му сякаш заседна в гърлото. — Ще имам нови клиенти, нови подопечни, за които да се грижа.

— Това значи, че вече няма да си мой ангел-хранител — каза с блеснали сърдито очи Емили.

— Не — отвърна той меко. — Вече няма да се грижа за теб.

— Добре! Тогава ще мога да си избирам сама любовниците, приятелите и всичко останало без твоята намеса.

— Да — потвърди Майкъл. — Ще живееш живота си без мен.

Емили вирна глава.

— Е, защо тогава си все още тук? Здравата са те кастрили, казали са ти, че си се провалил във всичко, тогава защо още не са те отзовали?

Майкъл сви рамене.

— Нямам представа. Ейдриън се е опитал да се свърже с Архангел Михаил, но…

— Но са го оставили на изчакване? — „По дяволите!“, помисли си тя. Не искаше да се шегува.

Но Майкъл не се усмихна.

— На небето да те оставят на изчакване може да означава чакане с векове.

Емили искаше да прехапе устни, за да не се разсмее, но не успя.

— Ти си възможно най-некадърният ангел — каза тя, а в гласа й нямаше враждебност, тъй като най-после, след всички неприятни случки от сутринта, миналата нощ започваше да напомня за себе си. — Ейдриън каза ли нещо за…

— За снощи? — попита Майкъл и се усмихна толкова самоуверено, че Емили се извърна настрана. — Поговори ми малко. Всъщност поговори ми доста. Поговори ми… е… няколко дни. Наложи се да поразтегне земното време, за да може да се побере в него. Докато ти обясняваше на Доналд какво мислиш за него, на мен ми четяха конско в продължение на… по земно време — десет и половина дни.

— Мили боже! Явно Ейдриън обича да говори.

— Изглежда, обича да говори поне на мен. — Майкъл вдигна глава. — А ти откри ли нещо?

— Да открия нещо за какво?

— За това кой се опитва да те убие? Твоят бивш любовник няма ли някаква представа кой те преследва?

— Е, всъщност ние нямахме много време да обсъдим този въпрос. Той бе… — Тя погледна настрана.

Майкъл хвана брадичката й с пръсти, а после наклони главата й така, че да може да я погледне в очите.

— Какво се е опитвал да ти причини този мерзавец?

— Не искам да приказвам за това — отвърна тя и се отдръпна от него. — Искам само да си отида у дома и…

— Твоят дом вече не е безопасен. Когато Доналд поправи грешката си, мъжете, които сложиха бомбите в колата ти, ще разберат, че си все още жива. Или вече знаят. Чувствам, че апартаментът ти не е безопасен.

— Но къде предлагаш да живея? Как ще ходя на работа? Как ще?…

Майкъл я прегърна и притисна към себе си така, че тя усещаше как бие сърцето му до бузата й.

— Не искам да те докосвам — прошепна тя. — Ти не си истински. Няма да останеш тук. Току-що загубих един мъж, когото обичах, и няма да понеса да загубя още един. Не е честно!

— Точно това ми каза и Ейдриън — обясни й Майкъл, като продължаваше да я държи в прегръдките си и галеше косата й. — Не се интересуваше от това, което съм си причинил сам, а го бе грижа само за причиненото на теб, което излизаше извън рамките на правилата. Виждаш ли, щом една жена се влюби в ангел, никой простосмъртен не може да се издигне до неговото ниво.

— Какво? — избъбри Емили като се отдръпна, за да го погледне. — Мислиш, че си толкова добър, че след една нощ с теб вече никой мъж няма да ми се стори толкова страхотен? Никога досега не съм срещала някой да се държи толкова неангелски. Ти си суетен, самомнителен и не знаеш абсолютно нищо, така че си един голям некадърник. Мога да осиновя шест деца, които ще създават много по-малко неприятности от теб. Ти не можеш дори… Имаш ли нещо против да ми кажеш какво ти е толкова смешно?

— Радвам се, че отново дойде на себе си — засмяно каза той, а после приласка дланта й в своите ръце. — Смятам, че трябва да открием кой се опитва да те убие. Знаеш ли, Емили, мислех си, че ако го откриеш, би могла да напишеш книга за всичко това и сигурно би я продала. Чувствам, че ти дължа една история, тъй като капитан Мадисън изрече няколко страховити проклятия, ако неговата бъде публикувана.

— Предполагам, че ще мога да я напиша, но как да открием кой се опитва да ме убие?

— Ти не ми повярва, но Доналд наистина е изворът на проблема.

— Доста по-голям, отколкото предполагаш — промърмори тя.

Майкъл се подсмихна.

— Имала си някакви неприятности, нали?

— Мислех, че знаеш всичко.

— Знам само това, че сте имали различно мнение по някои въпроси. Искаш ли да ми кажеш и най-малките подробности?

— Не, не искам. Но какво започна да ми казваш за Доналд, че бил изворът на злото?

— Знаеш ли къде живее?

— Предполагам, че искаш да кажеш къде живее в окръжния град. Да, знам. Не възнамеряваш да ходиш там, нали? Знам, че аз не мога да отида, тъй като… — Тя замълча.

Майкъл я погледна с любопитство:

— Защо не можеш да отидеш там?

— Защото сега съм търсена престъпничка. Ако някой ме разпознае от телевизионното предаване, ще ме предаде. Но какво значение има всичко това, след като вече съм мъртва?

— О, хайде Ем, гледай по-весело на действителността. Ти си мъртва, а аз съм ангел. Нещата трябва да тръгнат към по-добро.

Тя не се разсмя на шегата му.

— Искам да възстановя доброто си име. — Като каза това, Емили го погледна с крайчеца на окото си.

— Хайде, давай, включи и мен! — каза той засмяно, като прочете мислите й. — Те не могат да ме наранят и уверявам те, ще се върна веднага щом небето ме доведе при теб. Приеми факта Емили, че сме осъдени да бъдем заедно, докато тази мистерия не бъде разгадана. В края на краищата аз съм пратеник на Господ Бог.

— Добре, откъде да започна? Искам да върна живота си обратно. Изморих се от бомби, от ФБР и от ангели. А особено ми дотегна от призраци. Искам всичко да е нормално!

— Ти току-що нарани чувствата на някои много добри хора — отвърна той, а очите му блестяха дяволито, но когато Емили го погледна, веднага стана сериозен. — Добре, повече никакви шеги. Знам само, че изворът на злото е твоят възлюблен Доналд, този, който те продаде за десетаче.

— Продаде ме за петаче.

— Както и да е. Трябва да влезеш в апартамента му — не този в Грийнбрайър, а онзи другия, където води жен… — Млъкна при погледа на Емили. — Където държи трофеите и наградите от своите честни журналистически репортажи.

Емили го изгледа предупредително, но Майкъл не й обърна никакво внимание.

— Как можем да стигнем до другото му жилище?

— С автобус, кола, влак, хеликоптер. Може да вървим и пеш, ако искаш да ни отнеме няколко дни. Но всичко струва пари, а чантата ми бе взривена в колата. Заедно с онази нещастна жена — каза последното с истинска тъга и ужас.

— Коя? Онази, която предала мъжа си за пари? Онази, която се опита да го убие втори път за втората награда? Онази жена ли? Хайде да вървим на влака. Един от моите клиенти някога притежаваше доста влакове.

— Не ми говори, сигурно е някой от крадците разбойници по влаковете.

Майкъл започна да я дърпа и тя тръгна.

— Той всъщност не крадеше, но караше хората да правят всичко, каквото си пожелаеше. Искаш ли да ти разкажа за перлената огърлица, която купи на жена си?

Емили искаше да й разкажат как ще си отиде у дома, ще си вземе топъл душ и ще разбере, че нищо такова не й се бе случило в действителност.

— Гледай по-бодро на нещата, Емили. Скоро ще открием каква е причината за всичко, ще се отървеш от мен и ще се върнеш към стария си начин на живот. Искаш ли да ти обещая нещо? Кълна ти се тук, в този миг, че ще намеря идеалния мъж за теб. Ще го намеря и ще го насоча към теб.

— Мислех, че вече няма да си моят ангел-хранител. Нали беше понижен?

— Така е, но чак след сто години. Трябва да довърша започнатото, нали? Освен това трябва да обуча някого за моето място и ще трябва сам да се подготвя за новата работа. А всичко това отнема време.

Емили неволно се засмя.

— Сто години. — Бяха стигнали края на гората и пред тях минаваше южното шосе, което излизаше от Грийнбрайър. — Е, а как ще стигнем до железопътната гара? — попита тя и се понамръщи. — Поне на двайсет и пет мили е. Освен това, като стигнем там, как ще платим билетите си?

— Ще измисля нещо. Имай ми доверие.

Странно, въпреки всичко, което й се бе случило, откакто го бе срещнала, тя все пак му вярваше.