Джуд Деверо
Ангел за Емили (16)

Шестнадесета глава

Когато се събуди, слънцето отдавна бе изгряло и Емили бе сама на малката горска поляна. И лежеше чисто гола. Да бъдеш гола през нощта, когато красив мъж прави любов с теб е едно, но когато се събудиш посред бял ден, сама и без никакви дрехи върху себе си — бе съвсем друго и я караше да се чувства объркана.

— Майкъл? — прошепна тя, но не получи отговор, така че съвсем се притесни. Какво щеше да стане, ако някои ученици, избягали от училище, попаднеха на нея съвсем случайно?

Грабна забързано дрехите си от храсталаците, където бяха захвърлени снощи, и ги намъкна. Е, дотук с ангелите, помисли си с отвращение. Един ангел не може просто да се обърне и да заспи, той трябва да отлети в незнайни земи.

Сега, посред бял ден, разумната и здравомислеща Емили отново се върна, така че се опитваше да забрави какво точно се бе случило миналата нощ. Или какво си мислеше, че бе станало. Не биха могли да съществуват крила и горски елфи, не би могло да… Е, ако трябва да се придържаме към истината, то тя бе сгодена и затова в сърцето й просто нямаше място за друг мъж.

И точно когато обличаше пуловера си, Емили най-после си спомни какво се бе случило миналата вечер. Жената с пистолета! Избухването на колата! Нима наистина бе избягала от местопрестъплението?

Опъвайки пуловера си, тя се затича към библиотеката. Дали вече са намерили колата й?

Все още бе на известно разстояние от библиотеката, когато видя червените светлини и чу множество гласове. Очевидно колата е била намерена. Емили забави крачки и продължи да се спотайва сред дърветата, като си мислеше, че е по-добре да открие какво става, преди да се появи на сцената. Когато се приближи достатъчно, видя две пожарни коли, пет-шест полицейски и два нови буса със сателитни антени върху тях. Цареше пълен хаос и сякаш стотина души тичаха напред-назад и си пречеха взаимно.

В покрайнините на гората имаше купчина от защитни пожарникарски облекла — грамадни тежки палта, които биха прикрили фигурата на човек, поне два пъти по-едър от Емили. Тя внимателно взе едно от тях, сложи го, а после нахлупи и шлем, който почти закри лицето й.

Предпазливо се вмъкна в средата на бъркотията и отиде до някакъв мъж, който бърникаше нещо като звукозаписно устройство към един от телевизионните бусове.

— Какво става тук? — попита го тя.

Мъжът не вдигна поглед към нея, а продължи да върти копчетата.

— Къде си била досега, та не си чула?

— Цяла нощ лудувах с ангели и горски елфи и току-що се събудих.

Мъжът се подсмихна и продължи да развърта копчетата.

— Местната библиотекарка била взривена в колата й.

— К-какво?

— Емили Тод, библиотекарката, била взривена — повтори той. — Явно е водила двойствен живот. Библиотекарка през деня, а престъпничка — през нощта.

— Престъпничка?!

Мъжът погледна внимателно към Емили, но тя дръпна по-ниско каската, така че да не може да види лицето й.

— Да. Живеела с най-търсения от ФБР престъпник. Според слуховете имала нещо общо с разни престъпни групировки. Прекарвала доста време в планините и се смята, че е носила провизии на гангстери, които са се криели от полицията. Изглежда, била е доста добра, тъй като е успяла да внуши на целия град, че разнася книги на бедните деца. Дори била наградена за тази си дейност, а тя работела за организираната престъпност.

Емили стоеше и го гледаше смаяно, докато той човъркаше по апаратурата, а после сложи и слушалките.

— Доналд разнищи цялата история — продължи мъжът.

— Доналд? — едва успя да прошепне през схванатото си гърло Емили.

— Да, познаваш ли господин Новинаря? Сигурно си чувала за него. Той разкри случая Джонсън преди няколко години. — Мъжът престана да си играе с апаратурата, тъй като явно вече я бе нагласил задоволително. — Е, изглежда, сега е разрешил случая Тод. Знаеш ли, питам се дали тя има някакви роднински връзки с Мери Тод Линкълн? И онази жена бе полудяла. Хей! Може би трябва да подхвърля на Доналд тази идея, а той да я огледа. Хайде, вземи си малко кафе и пирожки. Никой не гледа насам.

Емили бе твърде потресена, за да помръдне, да не говорим — да яде нещо. Просто стоеше там и гледаше контролното табло, сякаш в него имаше нещо кой знае колко интересно. Е, изглежда, в момента вече бе мъртва. И сигурно това не бе лоша идея, като се има предвид какъв зъл човек е била и как е помагала на гангстери да избегнат ръката на закона.

— Това направо е невъзможно — промърмори сама на себе си. — Ще трябва само да кажа истината и всичко това ще се уреди. — Вдигна решително ръка, за да свали шлема, но тогава видя мъжете, които бяха дошли в хотелската й стая онази нощ. ФБР, помисли си. Ако отидеше при тях, щеше да се наложи да каже истината, че бе подслонила човек, когото смятаха за престъпник. И че ги бе излъгала. А миналата нощ съпругата на този човек бе взривена в колата на Емили и вместо да докладва на полицията, тя бе избягала в гората и бе правила любов с онзи мъж, а не с годеника си.

— От лошо по-лошо — промълви тя.

— Кое? — попита една жена близо до нея. — Цялата тази бъркотия или животът изобщо?

— Тази бъркотия — отвърна Емили като наведе глава, за да не се вижда лицето й. — Току-що пристигнах, така че бихте ли ми казали защо всички смятат, че госпожица Тод е била в колата? — Помисли си, че като употреби „госпожица“, името й ще прозвучи по-достойно за уважение.

— Защото нейната кола, в която е била и дамската й чанта, е била взривена. Е, явно все още не е съвсем сигурно, тъй като от тялото няма достатъчно, за да бъде идентифицирано, но Доналд е разпознал бившата си годеница.

— Как е успял да го направи?

Жената повдигна рамене:

— Не знам, но той изглежда съвсем сигурен, че е била тя и вероятно това ще бъде най-сензационната история в кариерата му. Вероятно госпожица Тод е била здравата затънала в мръсотия. Говори се за наркотици и пране на мръсни пари, а кой знае какво още ще изскочи? Мили боже! И като си помислиш, че Доналд щеше да се жени за нея? Което доказва, че дори години наред да си имаш работа с престъпници, доста лесно би могъл да бъдеш измамен. Ей! Добре ли си? Трябва да хапнеш нещо. Да се бориш с огъня сигурно е доста тежка работа.

Емили се опита да диша дълбоко, но никак не й бе лесно. Под тежкото палто се потеше непрекъснато. Сякаш виждаше собственото си бъдеще и какво би й се случило, ако бе запалила тя собствената си кола. Ако го бе направила, сега сигурно щеше да е мъртва и репутацията й би била съсипана завинаги. Всичките тези години на опити да прави добро и да дава повече, отколкото получава, щяха да отидат на боклука. Вместо това всички щяха да я запомнят като свързана с мафията. Като някой, който крие престъпници и заблуждава ФБР.

Краката й се олюляха и почувства, че ще загуби съзнание, но се опита да се овладее. Няма да припадам сега! — заповяда си тя. Ако си позволеше да се срине на земята в безсъзнание от несправедливостта на чутото, никога не би могла да се реабилитира. Щеше да бъде предадена на ФБР, тикната в затвора и сигурно никой нямаше да чуе повече за нея.

Не, по-добре да премисли нещата и да реши какво да прави. Сама, помисли си с известна горчивина тя. Дотук с ангелите, каза си ядосано. Къде бе нейният ангел-хранител, когато имаше нужда от него? Дали не тренираше ниско летене и затова я беше оставил сама да се чуди какво да прави?

Като се извърна, забеляза, че жената има втъкнат в джоба си бележник. Небеса, сигурно бе репортерка! Само ако сбъркаше нещо и щеше да се озове в затвора.

Емили погледна жената изпод каската, като позволи само част от зачервената й буза да се види. Надяваше се жената да реши, че е зачервена от яд, а не от срам.

— Може ли да ви помоля за нещо? Познавате Доналд Стюърт, нали? Искам да кажа, че сте достатъчно близки колеги, за да може да го помолите за един автограф от мое име?

— Разбира се, че мога — отговори жената грубо, така че Емили разбра, че сигурно никога не бе и разговаряла с Доналд.

— Тогава може ли да ми вземете един автограф? Може ли да го помолите да го надпише за Кифличката! Така когато сестра ми види прякора ми на автографа, ще си помисли, че двамата с господин Стюърт може би сме били… е, разбирате, нали, близки по някакъв начин.

— На Кифличката! — сви презрително устни жената и Емили вече я виждаше как съжалява, че се е съгласила да й вземе автографа. Като направи неприятна физиономия, тя каза на Емили да не мърда никъде, тъй като веднага ще се върне с автографа.

— Не бих помръднала за нищо на света — съвсем искрено каза Емили, а после остана на мястото си, докато жената си проправи път през тълпата до Доналд, когото Емили виждаше да седи на някакъв стол, докато гримираха лицето му, за да се подготви за появяване пред камерата.

Докато Емили наблюдаваше върха на главата му, разбра, че бе получил съобщението й и бе проумял напълно значението му. Доналд се извъртя на стола, погледна към нея и забеляза дребната й фигура, захлупена от огромното пожарникарско наметало. Тя вдигна ръка за поздрав и само след секунда Доналд се озова до нея, сграбчи вдигнатата й ръка и почти я завлече в сянката на дърветата.

— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш в момента? — рязко попита той, щом останаха насаме.

Емили се отскубна от ръката му.

— Какво означава това? Не се ли радваш, че съм жива?

— Разбира се, че се радвам — рязко отвърна той, но в гласа му не се чувстваше и капчица радост. — Просто за мен всичко това е страшен шок. Всички мислехме, че…

— Че си улучил шестица от тотото с тази невероятна история, с която се каниш да направиш удара на живота си — горчиво го прекъсна тя, а после куражът я напусна. Почувства, че очите й се пълнят със сълзи. — Доналд, а аз си мислех, че ме обичаш.

— Обичах те. Искам да кажа, обичам те, но Емили, мила, трябва да признаеш, че се държа много лошо с мен през последните няколко седмици. Ти живееше с друг мъж.

— Не беше така, както го мислиш — отвърна тя и се опита да открие в джобовете на палтото си нещо, с което да избърше носа си, но те бяха прекалено дълбоки и ръцете й стигаха само донякъде. — Казал си ужасни неща за мен, след като си сигурен, че не са истина. Прекрасно знаеш, че само помагах на Майкъл, защото съм с най-жалостивото сърце на света.

Доналд сви рамене.

— Това си бе просто част от работата.

За миг грубостта и безразличието му я стъписаха, а после сви устни.

— Значи си знаел много добре, че не съм била аз в колата, нали?

Доналд не й отвърна, а продължи да я гледа:

— По-добре да бе умряла, отколкото да избягаш с онзи… с онзи…

— Направил си всичко това, за да си отмъстиш, нали? Решил си да очерниш името ми, да направиш голяма новина от тази история, а след няколко дни щях да се появя жива и здрава и опровержението щеше да се появи на двайсет и трета страница на някой местен вестник. Така ли си планирал всичко?

— Това заслужаваш — отвърна грубо Доналд. — Как смееш да засягаш репутацията ми и да застрашаваш цялата ми кариера с този убиец? Наистина, Емили, как можа да ми причиниш всичко това?

— Не съм го направила заради теб. Направих го, защото той е добър човек, който се нуждаеше от помощ. И това няма нищо общо с теб.

— Всичко, което правиш ти, ме засяга. Засяга и бъдещето ми. Избрах те, защото бе лоялна и бях сигурен, че няма да създаваш никакви неприятности. Как можа да ме предадеш по такъв начин?

— Аз? — ахна тя, а после се опита да се успокои. — Доналд, защо ме помоли да се омъжа за теб? И преди да измислиш някоя нова лъжа, бих искала да ти напомня, че трябва само да изляза ей там и да кажа на всичките тези хора, че съм жива и ти ще заприличаш на истински глупак по националната телевизия. Национална е, нали? Поне това си успял да постигнеш, нали?

— Да, национална е. И това е големият ми удар.

— Тогава отговори ми. Защо ме помоли да се омъжа за теб? Честно казано, Доналд, ти си такъв хубавец, че се питам защо не поиска някоя от онези дългокраки хубавици, които винаги са се навъртали наоколо ти?

Доналд се протегна и хвана ръцете й в своите.

— Защото исках жена, която да обръща внимание на мен. Не исках някоя, която да изпада във внезапни нервни кризи и да очаква да успокоявам сълзите й с рози и диаманти. Не, исках някоя като теб, Емили, някоя, която ще има очи само за мен, която си стои у дома и чака да я повикам. Искам жена, която може да бъде майка, която ще се задоволи да стои вкъщи и да отглежда децата ни. Господ да ме пази от онези провалени жени, които очакват мъжът да се върти около тях и да им казва колко са красиви по десет пъти на ден. Когато един мъж се стреми към успех в кариерата си — като мен, той няма нужда от жена, която се развява по разни мотели. Не, искам жена от майчинския тип. Красива, но не пищна. Умна, но не интелектуалка. Забавна, но не кой знае колко остроумна. Жена, на която мога да разчитам. Като теб, Емили.

Като държеше все още ръцете й, а по лицето му бе изписана самата честност, той се наведе и я целуна по носа.

— Емили, мила, знам колко си чувствителна и колко си загрижена за онзи ужасен човек, онзи престъпен елемент. Знам, че ще го предадеш, щом те помоля. Нуждая се от жена, която ще ми помага с желание и… — Очите му светнаха и той се усмихна заговорнически. — Ще те възнаградя за помощта ти. Какво ще кажеш да уговорим деня на венчавката след една година, броено от днес?

За миг Емили го погледна смаяно. Представата му за награда бе венчавката й с него.

Изведнъж всичко й стана ясно и тя разбра защо красив и известен мъж като Доналд бе помолил обикновена, скучна и практична жена като нея да се омъжи за него.

— Всичко е било заради кариерата ти, нали? Никога не си ме обичал, така ли е?

— Емили, не беше точно така. Обичах те. Наистина.

— Обичаше ме, докато не ти създавах никакви неприятности, но в мига, в който направих нещо, което би могло да застраши безценната ти кариера, ти бе готов да ме захвърлиш на лъвовете. — Погледна го право в очите. — И то по националната телевизия!

— Емили — каза той и начинът, по който го изрече, я накара да проумее, че тя има някаква власт над него, ала все още не знаеше каква.

Но после разбра всичко. Ако сега излезеше от гората и се покажеше, Доналд щеше да заприлича на пълен глупак. По националната телевизия. Ако щеше да се спасява, по-добре да го направеше сега.

— Знам, че винаги съм била олицетворение на доброволното подчинение. — Проклета да бъде, ако се наречеше сама домашна изтривалка. — Но ако не ми помогнеш, Доналд, ако не оправиш тази каша, аз сама ще го направя. Жената, която бе взривена в колата, бе съпругата на Майкъл.

За миг Доналд погледна объркано, сякаш изобщо не можеше да си спомни кой бе Майкъл.

— Чембърлейн? Искаш да кажеш, че жена му най-после го е намерила? След като ФБР не успя? Казах, че тя ще го намери първа, но все пак не вярвах да съм толкова прав.

— Спести ми самопоздравленията си. Тя го откри и искаше да го убие. И защо не, след като точно тя го е предала на ФБР още първия път? А ето ти и една сензационна новина: целта на тези, които са заложили бомбата под колата, съм била аз, а не Майкъл или съпругата му.

— Ти? — изненадано възкликна Доналд, а после устните му се извиха в ехидна усмивка. — Кой, по дяволите, би искал да убие точно теб?

Без изобщо да му отвърне, Емили се обърна и тръгна към бусовете на телевизията, но Доналд я хвана за ръката.

— Добре, извинявай. Той те е омагьосал, знаеш ли? Какво стана с малката мила Емили, която толкова ми харесваше?

— Бомби под колата. Заплахи с оръжие. Вадене на куршуми от черепи. Призраци. Каквото и да споменеш, вече съм го преживяла. Какво ще направиш с тази информация?

— С коя? С тази, че взривената е била съпругата на Чембърлейн?

Емили го погледна в очите.

— Добре, ще измисля нещо и ще се погрижа репутацията ти да бъде възстановена.

— По-добре го направи, за да не се погрижа твоята да бъде толкова окаляна, че никога повече да не бъдеш нает в никое студио.

— Ти не си тази Емили, която познавах.

— Добре. Искам да обясниш съвсем ясно на хората, че съм невинна жертва в цялата тази история и че никой не знае къде съм. Но не искам да бъда преследвана.

— Какво ще кажеш, ако обявя, че си в списъка на защитените свидетели?

— Ако по този начин свалиш подозренията от мен — съгласи се тя, после свали тежкото палто и каската и му ги връчи.

Когато Емили се обърна и тръгна навътре в гората, той я попита:

— Емили, кой се опитва да те убие и защо?

— Цялото небе работи по въпроса — отвърна през рамо Емили и продължи да върви.

— А какво ще стане със сватбата? — извика след нея Доналд.

Тя го погледна и му отправи най-сладката си усмивка:

— Как можеш да се ожениш за мен, Доналд? Забрави ли, че съм мъртва?