Джейн Фийдър
Идеалната годеница (14)

14.

Гидиън се събуди рано сутринта с много приятни усещания. Меко женско тяло се плъзна върху неговото, топли устни се впиха във вдлъбнатинката на шията му. Той не отвори очи и не помръдна, когато Прюдънс покри лицето му с леки пърхащи целувки — клепачите, носа, устата, брадичката…

— Не се преструвай на заспал — пошепна тя и плъзна език във възхитителната дупчица на брадичката му. — Усещам, че най-важната ти част е съвсем будна — и се намести върху слабините му, за да придаде изразителност на думите си.

Когато тя легна върху него, Гидиън започна да милва гърба и дупето й.

— Моят ум, както на онзи известен учен от Оксфорд, е моята най-важна част — заяви той и зарови лице в ароматната ръждивокафява коса.

— Зависи от обстоятелствата — изкиска се Прюдънс. — В момента изобщо не ме интересува колко си умен. Това обаче да — тя посегна надолу и обхвана убедителното доказателство за възбудата му. — Иска ми се да разбера дали може да се направи и така.

— Но разбира се — в гласа му нямаше и следа от сънливост. — Изтегли се малко назад и се повдигни.

— Така ли?

— Точно така — с леко, почти небрежно завъртане на хълбоците той проникна в нея и тя извика от изненада.

— Усещането е съвсем различно — в гласа й имаше искрено учудване.

— Възможностите са безброй — отговори засмяно той. — Само не ми казвай, че не си разглеждала Кама сутра, защото няма да ти повярвам.

— Разбира се, че съм я разглеждала. Само че някои от позите изглеждат напълно невъзможни и сигурно са ужасно неудобни — тя се опря на колене и бавно стегна мускулите си около почиващия дълбоко в нея пенис. — Изпробвал ли си ги?

— Не, разбира се. Не можах да намеря партньорка, готова да опита — той обхвана таза й и го притисна лекичко. — Приведи се малко напред… ето така… много добре.

Засмя се и започна ритмично да повдига хълбоците си. Прюдънс се задвижи в такт с него. Той наблюдаваше с интерес лицето й и по някое време помоли:

— Отвори очи. Искам да виждам докъде си.

Тя отвори очи и улови погледа му. Светлината в зелените зеници се засилваше. Когато наближи върха, от дълбините лумнаха искри. Точно тогава той съвсем лекичко притисна пръсти към клитора й. Зениците й се разшириха, той се заби дълбоко в нея и здраво хвана дупето й. Тя извика от наслада, той се метна настрана, излезе от нея и се сгърчи в екстаза на собствения си оргазъм.

Прюдънс трепереше с цялото си тяло. Усещаше го леко и въздушно, реещо се из облаците на физическата наслада, останало сякаш без мускули. Слабините й бяха празни. Обърна се настрана и притисна глава към влажната издутина на рамото му. Той легна по гръб и внимателно приглади потните кичури от лицето й. После тежко отпусна ръка върху гърдите й.

— Питам се дали някога ще се наситя на това великолепно преживяване — промърмори Прюдънс, когато отново можеше да говори. Пресметна на пръсти и установи, че от осем миналата вечер са се любили четири пъти. Навън беше ранно утро.

— Аз няма да се наситя.

— И аз няма — съгласи се тя и се засмя доволно.

— За съжаление, а може би и за щастие, ежедневието поставя своите изисквания — каза Гидиън, надигна се и изохка. — Трябва да тръгваме. Искам да те отведа вкъщи, преди семейството ти да е уведомило полицията.

— Нали каза, че икономът ти ги е уведомил? — Прюдънс стана и раздвижи схванатите си мускули.

— Разбира се, но те въпреки това ще искат да те видят жива и невредима, преди утрото да е напреднало — подчерта той и също се изправи. — Да пусна ли водата във ваната?

— Да, моля те — тя затвори за миг очи. Така й се искаше да се върне в леглото… Ала като чу шума на водата в банята, разумът й отново заработи будно. Докъде ще доведе това? Зад тях беше великолепна нощ, изпълнена с невероятно блаженство. Но оттук нататък?

Гидиън се появи на прага и я повика.

— Ваната е пълна, Прюдънс. Побързай, моля те, трябва да тръгнем скоро.

Тя отвори широко очи, уплашена от заповедническия тон. Докато се любеха, беше забравила, че той обича да заповядва — енергично, авторитарно. Запита се дали този тон отговаряше на истинската му същност. Къде остана нежният, деликатен любовник, който по време на любовната игра шепнеше мили думи в ухото й? Може би се появяваше само от време на време.

— Идвам — отговори кратко тя и посегна към халата си. Мина бързо покрай него и влезе в банята. Бегло се запита дали ще я последва, но не се учуди, когато той не го направи. Идилията бе приключила. Реалността изискваше своето.

Тя приключи бързо с утринния си тоалет и се върна в спалнята. Гидиън беше вече облечен и макар че носеше неофициалния костюм за края на седмицата, беше ясно, че се е върнал към предишното си поведение. Възхитителното безредие на къдравата му коса беше изчезнало, бе гладко избръснат, държеше се сковано. Отново бе влязъл в ролята си на адвокат на короната, напълно овладян, уверен в себе си и в превъзходството си.

Прюдънс застана пред огледалото и направи гримаса: косата й представляваше невъзможна джунгла и щеше да й бъде трудно да я среши. Седна на столчето, хвана четката и започна да разресва сплъстените къдрици.

— Нека аз да го направя — той застана зад нея и посегна към четката.

Тя му я връчи с думите:

— Правилно, защото ти си виновен за тази бъркотия.

Сивите очи засвяткаха. Любовникът се появи отново, но само за миг.

— Не съвсем — възрази той, сложи едната си ръка върху главата й и заработи методично с четката. — Извинявай — прошепна той, когато тя извика протестиращо. — Има ли друг начин?

— Не. Продължавай. Натискай, колкото можеш.

Тя стисна сълзящите си очи, наклони глава и го остави да я среши.

След пет минути дърпане и теглене той остави четката.

— Май не мога повече.

Прюдънс отвори очи и зарови пръсти в значително по-гладката си грива.

— Оттук нататък ще се справя и сама.

— Чудесно — той се запъти към вратата. — Ще поръчам закуска. Ще можеш ли да слезеш след десет минути?

— Щом трябва — отвърна сухо тя.

— Прибери халата и всичко останало в пътната чанта. Ще пратя някое от момчетата да я отнесе в колата.

Прюдънс кимна, нави косата си на кок и я закрепи здраво с няколко фуркета. Той излезе с енергични стъпки и тя си представи как тропа по стълбите почти като военен в униформа. Облече се бързо, гонейки всяка мисъл за събличането си снощи, и прибра нещата в чантата. Когато я затвори и щракна ключалката, през главата й мина мисълта, че в този жест има нещо символично: почистване и подреждане след сладка идилия. Преди да излезе, огледа за последен път стаята. С изключение на разбърканото легло с висящите до пода чаршафи и завивки, всичко беше наред. По пода около тоалетката имаше няколко нападали фуркета и тя си спомни как Гидиън ги изваждаше трескаво от косата й. Поклати глава и бързо излезе в коридора.

Когато влезе в стаята за закуска, той четеше вестник, но щом я видя, се изправи учтиво.

— Искаш ли вестник? Поръчах два — и й подаде грижливо сгънатия брой на „Таймс“.

Прюдънс неволно се усмихна. Този мъж явно не обичаше да разговаря по време на закуска. Тя наля чай, намаза едно хлебче с масло и запрелиства вестника. Нямаше намерение да отклонява сътрапезника си от интересното четиво, нито от чинията с бъбречета и сланина.

Скоро седнаха в автомобила и потеглиха по тихите улици на Хенли. Няколко магазинчета вече бяха отворени, но клиентите не бързаха да се покажат. Прюдънс бе облякла коженото си палто, главата й бе скрита под шапката, ръцете дълбоко в маншона. С небрежен светски тон тя заговори по една тема, която бе събудила любопитството й.

— Сутринта не използвахме кондом, но ти се оттегли в последната секунда. Това не е ли неприятно за теб?

Той вдигна рамене.

— От гледна точка на мъжа няма идеален метод, но възможните последствия, ако няма предпазване, са много по-тежки.

— О! — Прюдънс се опита да премисли чутото. Пръстите й напипаха бележника. Можеше да промени темата. — Ти би ли искал още деца? При подходящи обстоятелства, разбира се.

— Ти искаш ли деца, Прюдънс? — попита той и я погледна бързо, но тя не можа да види израза в очите му под каскета и очилата.

— Първо попитах аз. Ако се ожениш отново, разбира се.

Той я погледна почти сърдито.

— Май си напипала бележника в маншона.

Тя се изчерви и се ядоса на себе си.

— Казах си, че няма нищо лошо да те попитам, след като вече заговорихме по темата.

— Зад нас е нощ на любовни радости, а ти започваш отново да ми търсиш съпруга? Не те разбирам, Прюдънс. Това е абсурд.

— Не си прав — възрази сърдито тя. — Вчера ми каза, че няма да настане бъркотия. Всеки от нас има задължения към другия. Аз очаквам да дадеш най-доброто от себе си, за да ме защитиш, аз от своя страна ще направя всичко за теб. Вече се разбрахме, че искаш бъдещата ти жена да е достатъчно млада, за да може да има дете, но не сме говорили дали искаш и други деца. Не мога да те представя на жена, която копнее за деца, ако ти не искаш — обърна се към него и го погледна настойчиво. — Бъди разумен, Гидиън. Трябва да разбереш.

Той гледаше право напред. Без да се извърне, произнесе със стиснати устни:

— Разговорът ми е неприятен.

— Криеш си главата в пясъка! — извика тя и размаха ръце. — Как да изпълня задачата си, като не ми даваш отговори?

Гидиън само поклати глава.

— Е, добре — примири се тя. — Засега ще оставим темата. Нали няма да се разсърдиш, ако поразсъждавам малко на глас? Сара би ли се зарадвала, ако се сдобие с братче или сестриче на нейната възраст?

— Доколкото си спомням, ти заявих, че не искам Агнес Харгейт!

Прюдънс се направи, че не е разбрала какво означава острият тон.

— Нямам предвид определена жена. Просто се старая да си създам опорни точки. Надявам се, че имаш мнение по въпроса.

Въпреки волята си Гидиън се улови, че обмисля въпроса. Стана му ясно, че няма представа как ще реагира Сара, ако й заведе мащеха, при това с дете. А после, ако се роди друго дете…

— Не знам — отговори най-после той. — Ще я попитам.

Прюдънс продължи с въпросите, този път от чисто лично любопитство — колкото и да й беше неприятно да го признае.

— А как ще реагираш, ако харесаш някоя жена и се окаже, че тя има извънбрачно дете?

И неговият интерес се събуди.

— Познаваш ли някоя жена в тази ситуация?

Разбира се, че не. Жените от кръговете, в които се движеха тя и сестрите й, нямаха извънбрачни деца или поне не го признаваха.

— Не познавам нито една, която би си признала.

— Защо тогава ми зададе този въпрос?

Защото искаше да разбере какъв е истинският Гидиън Малвърн. Който не отговаряше на изискванията му, го виждаше традиционен, скован, безчувствен. Но тя беше погледнала зад тази фасада и бе разбрала, че той може да бъде друг, отворен за необичайното, за промените. Но кой беше в действителност? Може би тази открита, неортодоксална страна беше само привидна, за да предизвика определена реакция, а истинският Гидиън беше непоколебимият и агресивен адвокат, който няма търпение към хората и човешките им слабости. И никога не проявява съчувствие към онези, които не се придържат към наложените от него правила. Тя имаше чувството, че собственият й душевен мир зависи от отговора на този въпрос и това я уплаши.

— И аз не знам точно — отвърна тя, стараейки се да се върне към безгрижния тон на предишните им разговори, — но вече съм убедена, че бъдещата ти партньорка трябва да прояви желание да изучи някои пози от Кама Сутра.

— Аз със сигурност бих опитал някои от не толкова крайните пози — рече той и се обърна да я погледне. Сега беше усмихнат. — За какво е всичко това, Прюдънс?

— Старая се да ти намеря подходяща жена.

— Бих предпочел аз сам да си я намеря.

— Ти се съгласи с условията.

— Изразих готовност да те оставя да опиташ.

— Нали това правя. Впрочем, ако продължаваш така, ще блъснеш каруцата — отбеляза спокойно тя. — Когато шофираш, гледай пътя пред себе си, а не настрани.

Гидиън изруга, завъртя рязко кормилото и успя да избегне сблъсъка с един флегматичен кон, теглещ натоварена с тор каруца. Старецът, който караше каруцата, беше обвит в облаци дим от лулата си, но миризмата на тютюн не беше в състояние да прогони вонята на товара.

— Можеше да стане неприятно — натякна Прюдънс, когато преодоляха препятствието.

— Защо просто не се наслаждаваш на природата, за да мога да се съсредоточа?

И гласът, и лицето му издаваха колко е ядосан. Прюдънс си спомни мокрите чорапи от вчера и за малко да избухне в смях. Гидиън не обичаше да прави грешки.

— Разбира се — кимна любезно тя. — Случайно не съм се наспала и бих могла да наваксам — уви се в палтото, вдигна яката и затвори очи зад очилата.

Не очакваше, че ще заспи, но когато се събуди, колата вече бе спряла пред къщата им на Манчестър Скуеър.

— По дяволите! Проспах цялото пътуване!

— Точно така — той заобиколи колата, за да й отвори вратата. — Хъркаше си тихо и мирно.

— Аз не хъркам! — извика възмутено тя.

— Откъде можеш да знаеш?

— Позволи ми да ти кажа, че навикът ти да предизвикваш спорове започва да ми става неприятен — изсъска вбесено тя. — Пред съда може да е добре, но в ежедневието е нередно и неприятно.

С величествен жест свали автомобилните очила и ги хвърли на седалката.

Той вдигна очилата си на челото и попита невинно:

— А ти никога ли не си се замислила, че не ми е приятно да ми задаваш толкова лични въпроси?

— Само си вършех работата — отговори все така важно Прюдънс, но добави с примирено поклащане на главата: — И сега пак не можем да се търпим.

— Така изглежда. Мисля, че връзката ни винаги ще се подчинява на тези цикли — той сложи пръст върху нослето й и вдигна вежди.

— Може би — отвърна тя и усети в гласа си мекота, която не беше нарочна, но той бе успял да я обезоръжи, като показа отново лицето на другия Гидиън Малвърн. — Може би — повтори тя, — но ти провокираш тези реакции, Гидиън. Аз съм общо взето кротка и не усложнявам нещата. Попитай сестрите ми.

— Със сигурност няма да го направя. Те са длъжни да те подкрепят. Когато пак се скараме, ще си припомня дивата, страстна любовница и няма да се изкуша да реагирам по същия начин — той се наведе, целуна я по върха на носа, после и по устата. — Трябва да ми намериш документи за сделките на лорд Дънкан с Баркли, Прюдънс. Без тях не мога да направя нищо. Ела утре след пет в кантората ми, за да обсъдим как трябва да се държиш пред съда и какво впечатление трябва да избегнеш на всяка цена.

Махна й и без да изчака отговор, се качи в колата.

Прюдънс се поколеба. В главата й имаше много отговори, но никой от тях не изглеждаше подходящ. Първо я целуваше и й говореше мили думи, в следващия миг й даваше нареждания. Тя изчака, докато колата обиколи площада, и се изкачи по стълбите към къщата.

Дженкинс отвори точно когато тя извади ключа си.

— Мис Прю! Защо се забавихте толкова? — лицето му изразяваше сериозна загриженост.

— Ти ли си, Прю? — Частити се появи на горната площадка на стълбището. — Злополука ли имахте? Добре ли си?

— Разбира се, че съм добре. Нямаше никаква злополука — Прюданс се качи бързо по стълбата. — Знам, че автомобилите често отказват, но с нас не се случи нищо такова. Прекарахме нощта в хотела в Ханли — тя целуна бързо сестра си и мина покрай нея. — Трябва да се преоблека. Втори ден нося тези дрехи.

— Разбирам — засмя се Частити. — Сигурно си и спала с тях?

Във въпроса имаше нещо, което накара Прюдънс да спре и да се обърне. Частити я гледаше с леко наклонена глава и усмивка на устата.

— Не — отговори Прюдънс. — Това не.

— А с какво беше облечена?

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че хотелът предоставя на късните си гости нощници и пижами?

Прюдънс усети как и нейните устни се изкривиха в усмивка.

— Разбира се, че няма да ти повярвам — отсече Частити.

— Ще ми кажеш ли най-после какво стана?

— Разбира се — кимна сериозно Прюдънс. — Ела и ми помогни да си измия главата. Косата ми изглежда ужасно.

Когато двете седнаха пред огъня в салона, Прюдънс с увита в кърпа глава, Частити вече знаеше цялата история. Тогава се появи Констанс.

— Върнала си се! Слава богу! Когато Час ми каза, че няма да се прибереш, много се разтревожих. Какво се случи?

— Прю се е поддала на внезапен импулс и е прекарала страстна нощ в Хенли на Темза — отговори небрежно Частити.

Прюдънс свали кърпата от главата си и кимна одобрително.

— Кратко и ясно.

— Прекалено кратко — Констанс приседна до нея на дивана. — Добър любовник ли е той?

Прюдънс се изчерви.

— Както знаеш, нямам с кого да го сравня — отвърна тихо тя. — Но съм убедена, че не бих могла да намеря по-добър.

Констанс се засмя доволно.

— Звучи окончателно. Въпросът обаче е как тази нощ ще се отрази…

— … на нашите делови взаимоотношения с адвокат Малвърн — завърши изречението Прюдънс. — Знам, Кон. Не мисли, че не съм взела предвид този аспект. Но аз наистина не вярвам, че тази нощ ще повлияе по някакъв начин на делото. Сър Гидиън Малвърн, адвокат на короната, не е човекът, с когото прекарах прекрасна дива нощ. Той се преобразява с учудваща лекота.

Тя посегна към четката и се зае да разресва влажната си коса.

— Това добре ли е? — попита със съмнение Частити.

— Разбира се, че е добре — заяви Прюдънс въпреки собствените си съмнения. — Що се отнася до процеса, той ми заяви, че бележката на Баркли не е достатъчна, за да изгради върху нея защитата ни — тя въздъхна и заключи: — Утре ще трябва да отида в банката.

— Мисля, че по тази точка сме на едно мнение — каза Частити и стана да добави въглища в огъня.

— Знам, но имах искрица надежда, че ще го избегна.

Констанс поклати глава.

— Вече сме с двата крака в торбата, Прю, и няма накъде да бягаме. Час разказа ли ти какво предприех аз?

— Не, не стигнахме дотам — обясни Частити. — Решихме аз да те чакам тук, Прю, а Констанс да обиколи местата за продажба, за да провери дали някой е разпитвал за нас. — На лицето й се изписа загриженост. — Какви са резултатите, Кон?

Сестра й се намръщи.

— Хайде, кажи — помоли Прюдънс. Инстинктът й подсказваше, че няма да чуе нищо добро.

Констанс стана и направи няколко крачки из стаята.

— Както се уговорихме, обиколих някои от основните места за продажба: Хелън, Робърт на „Пикадили“ и още няколко. Престорих се, че това е обичайно наминаване и попитах колко броя са продали миналата седмица.

Тя помълча малко, но сестрите й изчакаха търпеливо.

— Навсякъде ми казаха, че непознати хора са разпитвали как им доставят вестника, кой следи продажбите, кой проверява колко бройки са останали, кой приема поръчки и прибира парите.

— Детективи — прошепна съкрушено Прюдънс. — Изпратени от адвокатите на Баркли. Гидиън се оказа прав.

Констанс кимна.

— Никой няма представа кои сме. Ходим там само като представителки на „Мейфеър лейди“. Винаги сме забулени. Нищо не издава кой е адресът ни. Според мен обаче следващата седмица не бива да има издание.

— Искаш вестникът да не излезе? — предложението беше толкова необикновено, че никой не се учуди на вика на Частити.

— Може би е най-добре да не даваме признаци на живот, докато мине процесът — обясни колебливо Констанс.

— Но това би означавало да клекнем пред онези — възпротиви се Частити и около устата й се очерта твърда линия. — Според мен тази стъпка е последен изход. Сега не е време да прибягваме до нея.

— А мисис Бийдъл? Детективите сигурно са открили адреса, на който пристига пощата — обади се Прюдънс и загрижено поклати глава. — Знам, че тя никога не би ни предала, но не можем да позволим да я подложат на натиск.

— Една от нас да иде утре да говори с нея — предложи Констанс.

— Аз не мога — промълви Прюдънс. — Утре ще ходя в банката.

— Аз ще отида — предложи веднага Частити.

— Не ми се вярва, че през тази нощ на необуздана страст си намерила време да разпиташ сър Гидиън какви жени харесва, или се лъжа? — Констанс погледна сестра си с високо вдигнати вежди.

— Опитах — засмя се Прюдънс. — Първо ми заяви, че не иска да вижда нито Агнес, нито Лавендър. По тази точка е железен.

— Но той изобщо не ги познава! — извика сърдито Частити.

— За него това няма никакво значение — обясни Прюдънс. — Честно казано, не вярвам, че някога ще пожелае да ни сътрудничи.

— Защо тогава се е съгласил? — попита подозрително Констанс.

Прюдънс вдигна рамене.

— Сигурно е решил, че го занасям. Че не е нужно да го приема сериозно.

Сестрите й замислено се спогледаха.

— Вярно е, че сега въпросът стана по-завързан — усмихна се леко Констанс. — Любовницата търси съпруга на партньора си. Почти перверзна ситуация, бих казала.

— Май си права — кимна сериозно Прюдънс.

— Проблемът е друг — възрази голямата сестра. — И той е дали сърцето ти е съгласно да продължиш търсенето.

— Бъди уверена, че сърцето ми няма нищо против — отговори твърдо Прюдънс. — Едно бегло приключение с адвоката не е в състояние да повлияе на обективността ми, скъпа сестричке.

— Не, разбира се — кимна замислено Констанс. — Не и ако си остане само бегло приключение.