Джейн Фийдър
Идеалната годеница (13)

13.

В Хенли спряха в същия хотел, където сутринта бяха пили кафе. Междувременно се бе стъмнило и Прюдънс, щастлива, че е с коженото палто, побърза да влезе в топлата, обляна в мека светлина зала. Бегло се запита дали Гидиън е поръчал маса, но бързо отхвърли тази мисъл. Той не беше от хората, които предоставяха нещата на случайността. Посрещнаха ги като очаквани гости и ги отведоха в отделно помещение, където в камината гореше буен огън. На масичка за сервиране бяха наредени гарафи с уиски и шери. Прюдънс свали палтото си, а Гидиън наля напитките.

— Тук явно ви познават — отбеляза тя, взе чашата си и се настани на високото кресло пред огъня.

— Още от студентските ми години това е едно от предпочитаните ми заведения — той седна в отсрещното кресло. — Позволих си да поръчам вечерята предварително.

— По телефона?

— А как иначе? — той отпи глътка уиски. — Заведението „Дог енд Партридж“ е известно със специалитета си: млада патица по местна рецепта. Просто опечена с мъничко портокалов сос. Ще видите колко е вкусна. Надявам се, че обичате патица.

Прюдънс си въобрази, че е чула в гласа му искрена загриженост и се зарадва като дете, че има случаи, в които самоувереността му се разклаща.

— Обичам патица — отговори тържествено тя.

Той се усмихна и се изправи бавно. Дългото стройно тяло се извиси над нея. Прюдънс неволно си представи лъв, готов за нощен лов. Атмосферата в помещението се промени изведнъж. Вече не беше спокойна и непринудена, а вибрираше от напрежение. Облегнат на перваза на камината, с чаша в ръка, вдигнал единия крак на скарата, Гидиън стоеше и я гледаше.

— Прюдънс — името й излезе от устата му тихо и замислено, с истинска наслада. Сивите очи я гледаха втренчено. Тя устоя на порива да свали очилата си, защото от опит знаеше, че без тази крехка защита погледът му я изгаря. Обзе я странно чувство, почти й се зави свят. В корема й запърхаха пеперуди. Каквото и да предстоеше, то не биваше да се случи.

Имаше чувството, че е прикована към креслото си. Тялото й бе притиснато върху тапицерията като от невидима тежест. Гидиън се отдели от камината и се приближи към нея. Тя остана неподвижна, изчаквайки да разбере какво ще се случи. Той се наведе и опря длани върху облегалките на креслото. Лицето му се приближи към нейното и тя усети топлия му дъх по бузата си, видя искрите в сивите очи. Отпусна глава на възглавницата и разголи шията си с движение, което означаваше отдаване и покорство. От гърдите й се изтръгна тиха въздишка.

Той я целуна. Целувката беше съвсем различна от предишните. Нямаше нищо общо с онази, която й бе откраднал. Натискът на устата му беше лек, проучващ и ако искаше да извърне глава и да го отблъсне, тя можеше да го направи. Не, тя искаше тази целувка. Езикът му се плъзна по устните й и внимателно, но целеустремено проникна в кадифената топлота на устата й. Дъхът му се смеси с нейния. Езикът му помилва зъбите, докосна вътрешността на бузите, поигра си с нейния език. Прюдънс затвори очи и отвори устни, за да се наслади на целувката. Тялото й победи разума и пое водачеството. Жадуваше да се покори на желанието и го направи. Обхвана главата му с две ръце, с бързи, гъвкави движения мушна език между устните му и отговори на целувката с цялата си пламенност.

Двамата се отделиха един от друг едва когато се задъхаха. Прюдънс отпусна ръце в скута и неохотно се отдалечи от аромата на кожата му, от топлия вкус на устата му. Той й се усмихна само с очи, без да се изправи.

— Това е смешно — произнесе задъхано тя. — Аз изобщо не ви харесвам.

— Винаги или само понякога? — лицето му си остана близо до нейното, топлият му дъх продължи да я гали.

— Понякога… поне така мисля — отговори тя с учудване и с леко смущение.

— Ще помогна ли, ако кажа, че чувството е взаимно? — попита той все така усмихнат. — Понякога и аз не мога да те понасям.

— Тогава не биваше да се целуваме…

— Светът е пълен с изненади. В противен случай щеше да е много скучно място — той я целуна бързо по върха на носа и попита: — Не съм ли прав?

— Разбира се, че си прав — отвърна тя. — Но има различни изненади, нали? Тази не биваше да се случва.

— Толкова ли е лошо? — той целуна едното ъгълче на устата й и докосването на устните му беше като пърхане на пеперудено крило. Очите и гласът му издаваха, че се забавлява.

Прюдънс понечи да се изправи и той веднага отстъпи настрана, макар и без да сваля поглед от лицето й. Тя свали очилата си и примигна.

— Не искам нещата да се объркат още повече — промълви тя. — А това, което правим сега, може да доведе само до ужасно, непоправимо объркване.

Той протегна ръка и й взе очилата.

— Нищо няма да се обърка — рече уверено. — Не виждам защо да не можем да се любим и да работим заедно в името на една цел.

Прюдънс примигна отново и се опита да различи израза в очите му с късогледия си поглед. Без очилата светът изглеждаше съвсем различен. Разумната, делова, целенасочена, винаги спокойна Прюдънс Дънкан съществуваше само зад златните рамки на очилата. Без тях светът изглеждаше по-мек. Коравата реалност на ежедневието отстъпи място на приятна мъгла.

Когато той протегна ръка и я накара да стане, тя не се възпротиви. Той сложи ръце на раменете й и целуна клепачите й.

— Искаш ли да вечеряме по-късно?

Думите му бяха съвсем ясни. Прюдънс осъзна, че няма смисъл да се прави на кокетка. Попипа тръпнещата си уста с връхчетата на пръстите и се усмихна. Понякога разумната, логична страна на природата й се покоряваше на внезапно пламнал, най-чист инстинкт — явно днес случаят беше точно такъв.

Тя взе бавно очилата от ръцете му и ги сложи на носа си. Имаше нужда от тази проверка. Със зрението ще се възвърне и разумът й и тя ще разбере, че всичко е било само лоша шега. Само че това не се случи. Видя съвсем ясно лицето на Гидиън, но желанието й си остана.

— Ще издържи ли патицата? — попита тя.

Гидиън кимна. Усмивката му засия.

— Почакай тук — помоли тихо той и я остави сама.

Прюдънс посегна към чашата с шери и я изпи на един дъх. Застана пред камината и се загледа в пламъците. Да, това беше лудост, но тя нямаше нито воля, нито желание да го спре. По дяволите последствията! Въпреки това се стресна, когато вратата се отвори, макар да го очакваше. Сърцето й ускори ритъма си.

Гидиън застана на прага с малка чанта в едната ръка, другата протегната подканващо. Тя прекоси помещението и я улови. Пръстите му се сключиха около нейните, топли и твърди.

— Горе ще ни е много удобно — обеща той.

Прюдънс кимна безмълвно. Вече не можеше да контролира ситуацията, но за първи път в живота й това й беше напълно безразлично. Изкачиха тясна стълба и тръгнаха по коридор, застлан с килим. Без да пуска ръката й, Гидиън отвори първата врата, до която стигнаха. Озоваха се в спалня с голямо легло, нисък таван, цялата облицована с дъбова ламперия. В камината гореше огън, плътните завеси пред двата малки прозореца бяха спуснати.

— Много удобно — промърмори Прюдънс.

Той я погледна подозрително, сякаш очакваше някоя острота, но по лицето й не се четеше нищо, което би потвърдило подозрението му. Изведнъж осъзна, че е обхванат от нетипична за него нервност. Беше имал много жени, но никога — с изключение на първите любовни преживявания като младеж — не се беше съмнявал в способността си да ги дарява с наслада.

Изведнъж се сети, че не знае дори дали Прюдънс е девица. По принцип неомъжена млада дама с нейния произход и обществена позиция би трябвало да е. Ала той вече се беше научил да не съди за Прюдънс Дънкан с нормалните мерки. Поколеба се дали да я попита, но разбра, че в момента не би могъл да зададе този въпрос с необходимата самоувереност — още един непривичен за него проблем. Нали формулирането на трудни въпроси беше част от професията му.

— Не — отговори тя и се усмихна сърдечно. — Не съм. Вярно е, че не съм особено опитна, но все пак знам как стоят нещата.

Той се усмихна с лек гняв към себе си.

— Как отгатна?

— Това е логичен въпрос, а ти изглеждаше някак нерешителен… и безпомощен.

Слабостта, която бе открила в изражението му, я успокои. Вече го чувстваше по-близък. В момента и той беше смутен, несигурен в себе си и в способностите си. Това го направи много по-мил. И по-достоен за любов.

Тя отиде до огъня и се наведе да стопли ръцете си, макар че изобщо не бяха студени. Виенето на свят се засили и тя се запита дали пък не сънува. Може би това изобщо не се случваше в действителност. После обаче усети как ръцете му я обгърнаха, как тялото му се притисна в гърба й и разбра, че не беше сън.

Той притисна устни в тила й и ръцете му потърсиха закръглеността на гърдите й под жакета на костюма. Тя облегна глава на рамото му и гърдите й изпълниха ръцете му.

— Прекалено много дрехи — прошепна той и целуна крайчето на ухото й. Разкопча жакета и сръчно го свали от раменете й. Пръстите му проникнаха между копчетата на кремавата копринена блуза и помилваха топлата кожа под тънката риза. Зърната на гърдите й моментално се втвърдиха и това го изпълни с радост. Езикът му започна да изследва мидата на ухото й и тя простена задавено. Той се засмя тихо и по кожата й пробягаха тръпки.

Той разкопча блузата й с такава бързина, че Прюдънс не разбра как е станало. Вече не беше нервен и несигурен — може би защото усещаше как желанието й расте. Хвърли блузата на пода върху жакета, бръкна в дълбокото деколте на долната ризка и обхвана гърдите й. Не беше очаквал, че са толкова пищни, фигурата й беше елегантна, но винаги му беше изглеждала тънка и ъгловата, а сега се оказа, че гърдите са твърди и доста големи.

Прюдънс навлажни с език пресъхналите й устни. Усещаше как под натиска на палците му зърната на гърдите й все повече се втвърдяват и щръкват. Усещаше нарастващо напрежение в слабините, което се събираше на топка. Поддаде се на внезапния импулс, сложи ръце върху неговите и ги притисна върху гърдите си.

Той я обърна нетърпеливо към себе си и тя разкопча копчетата на колана на дългата си плисирана пола. Той избута ръцете й и сам започна да я разкопчава. Тя се освободи от полата и остана само по бельо: комбинация от къса ризка и гащички от копринена тафта, украсени с дантела и панделки. Чорапите й бяха до над коленете, стегнати с красиво изработени ластици. Стъпалата и глезените бяха скрити в боти от козя кожа.

Той сложи ръце на талията й и усети топлата кожа под коприната. Остана възхитен, че тя не носи корсет. Това правеше тялото й достъпно и това беше безкрайно привлекателно. Ще я съблече гола и по кожата й няма да има следи от корсета. Тази мисъл го разтрепери. Посегна, свали очилата й и внимателно го постави върху перваза на камината.

— Нали нямаш нищо против?

Тя поклати глава. Мъглата, която правеше света по-мек, нямаше нищо общо с късогледството й. Посегна към жакета му, обзета от страстно желание.

— Побързай, моля те. Искам да те видя… да те докосна…

Той й помогна. Освободи се от жакета, смъкна вратовръзката и колосаната яка на ризата, свали жилетката и ризата. Тя докосна зърната на гърдите му и извика учудено, когато те веднага се втвърдиха под милувката й.

— Не знаех, че и при мъжете става същото.

— Всеки се стреми да изрази възбудата си, мадам — отвърна тихо той. Гласът му трепереше. Отвори ризата й и я притисна до гърдите си, за да усети голата й кожа. Когато гърдите й се опряха в неговите, Прюдънс извика тихо. Обгърна го, помилва гърба му и плъзна пръсти по линията на гръбнака към колана на панталона.

Той разбра безмълвната й молба и отстъпи назад. Разкопча панталона и го свали.

— О, по дяволите — промърмори, когато се натъкна на препятствието на обувките си. Отпусна се на леглото и Прюдънс се засмя тихичко. Наведе се и свали обувките, чорапите и панталона му. Този прозаичен момент наруши интензивността на срещата им, но краткият миг, в който страстта отстъпи пред баналното, само увеличи радостното очакване.

Той остана на леглото само по дълги долни гащи и Прюдънс го огледа без стеснение. Погледът й спря върху издутината на пениса му. Докосна го и той се стрелна към ръката й. Тя го обхвана внимателно и усети горещото му пулсиране.

— Извади го — прошепна той със затворени очи и накъсано дишане.

Прюдънс седна на леглото и отвори копчетата. Пъхна ръка в отвора и извади члена му. Съсредоточена изцяло в мига, тя го помилва, за да усети какъв е на допир, и продължи надолу към тестисите. Никога преди не се беше замисляла върху подробностите на мъжкото тяло, което познаваше главно от рисунките в учебника по анатомия и от древногръцките статуи в Британския музей. Единственият й сексуален опит беше твърде бегъл за такива интимности. Обхвана по-здраво члена и изпробва реакцията му, като затягаше и разхлабваше хватката. Чу Гидиън да стене, той се надигна и улови ръката й. Пое дълбоко въздух и пошепна:

— Нали няма да бързаме, любов моя?

Когато седна до нея, без да пуска ръката й, тя го погледна и се засмя.

— Това беше много приятно.

— И на мен. Но искам да се насладя на първата ни среща — стана, свали бельото си и го хвърли на един стол. — Сега е твой ред.

Прюдънс беше възхитена от тялото му. Изглеждаше толкова висок и строен — почти невероятно за мъж, който прекарва дните си наведен над дебели томове или с пледоарии в съдебните зали. Забележително атлетично тяло: мускулести бедра, плосък корем, ясно изразени бицепси. Тя сложи ръце на хълбоците му и плъзна палци към изпъкналите тазови кости. Помилва твърдия му задник и заби нокти в коравата плът.

— Тялото ти е прекрасно — пошепна тя и помилва с език зърната на гърдите му. — Сякаш си бил модел на Микеланджело.

Гидиън я погледна стреснато.

— Не съм много сигурен, че това е комплимент.

— Според мен да — отвърна тя и захапа зърното на едната му гръд.

— Тогава се чувствам поласкан — той разпусна косата й, хвърляйки фуркетите в посока към тоалетната масичка. Някои не улучиха целта и паднаха на пода. Пръстите му се заровиха в червено-кафявия водопад от вълни, който напада по раменете и гърба. Обхвана лицето й, повдигна го към своето и целуна очите й.

— Искам да те видя — помоли тихо той.

Тя кимна и свали ризата от раменете си. Тя се плъзна до хълбоците, Гидиън коленичи и бавно свали гащичките й, сантиметър по сантиметър, като милваше кожата й и се радваше на светлата плът на бедрата й. Тя излезе от купчината тафта и дантела и вдигна единия си крак, после и другия, за да може той да й свали обувките и чорапите.

Все още коленичил, той плъзна пръсти по задната страна на краката й и обхвана мекото й задниче.

— Толкова е хубаво да те докосвам — пошепна с доволна усмивка и започна да разтрива коприненомеката закръгленост. Целуна корема й и разтвори с една ръка бедрата й.

Прюдънс се разтрепери. Интимната милувка предизвика неочаквано силни усещания. Тялото й овлажня и се отвори. Почувства се разголена, доколкото това изобщо беше възможно, след като нямаше никакви дрехи по себе си. Чувството беше съвсем ново за нея и тя му се наслади докрай. Натисна здраво върху босите си стъпала и отвори още повече бедрата си в безмълвна подкана. Страстта я заливаше на вълни. Хвана го за косата и притисна главата му към тялото си. Пръстите й се заровиха в гъстите къдрици. Дълбоко в нея се зароди вълна на наслада, надигна се и се пречупи. Захапа долната си устна, хвана се още по-здраво за него и усети как вълната я заля и се оттегли. Чу собствения си вик и се смая. Коленете й трепереха неудържимо. Гидиън стана и я притисна до гърдите си, докато се овладее.

— Господи — пошепна задавено тя. — Господи…

Той се усмихна и целуна овлажнялото й чело.

— Каква страстна жена…

Обърна я към леглото и жадният му поглед се плъзна по крехкия, елегантен гръб. Тясна талия, идеално закръглени хълбоци, стегнато дупе и дълги, стройни бедра.

Прюдънс падна на леглото и се обърна по гръб. Отвори ръце, преизпълнена с желание да сподели насладата с него. Той коленичи и се наведе над нея. Тя вдигна крака и ги уви около кръста му. Заби пети в задника му и заповяда дрезгаво:

— Ела. Сега.

— На вашите услуги, мадам — засмя се той. — Почакайте само секунда.

Прюдънс проследи как нахлузи върху члена си предпазна гумена обвивка и неволно се запита дали винаги носи със себе си такива неща… Но сега това изобщо не беше важно, защото той се плъзна в пулсиращото й тяло, тя го обхвана с мускулите си и се наслади на прекрасното чувство, когато той я изпълни и стигна до центъра на тялото й.

Той я погледна и зелените й очи, пламтящи от страст, отговориха на погледа му.

— Не се движи, любов моя — помоли дрезгаво той. — Искам да продължим дълго, но вече съм съвсем близо до върха.

— Ти задаваш ритъма — отвърна тя и протегна ръце над главата си. Жестът, показващ цялостно отдаване, беше толкова чувствен, че той извика отчаяно и се вкопчи в последните остатъци от самообладанието си. Оттегли се бавно, после със същата бавност проникна навътре. Тя пое шумно въздух, затвори очи и тялото й се напрегна. И тя наближаваше върха.

Той се отдръпна отново, затвори очи и застина неподвижен над нея, после извика тихо и се заби дълбоко в тялото й. Тя се разтърси от силни тръпки, а пенисът му запулсира и затрепери неудържимо.

Той изстена тихо, отпусна се върху нея и притисна гърдите й така силно, че усети бързото биене на сърцето й съвсем близо до неговото. Вкопчена в мокрия му от пот гръб, тя лежа неподвижна, докато дишането и сърцето й се успокоиха.

Гидиън се отдръпна внимателно и легна по гръб. Едната му ръка остана върху тялото й, другата отиде под главата му.

— Исусе, Мария и Йосиф — промърмори той. — Вие сте истинско чудо, мис Дънкан.

— И вие не сте съвсем зле, сър Гидиън — отговори тя. — Радвам се, че няма да умра глупава.

Той обърна бавно глава и я погледна.

— Какво искаш да кажеш?

Тя се усмихна и затвори очи. Вече знаеше какво й е липсвало в миналото. Макар че никога не си го признаваше, малко завиждаше на Констанс, която се движеше свободно в царството на страстта заедно с Макс. Все така усмихната, тя премина без преход в царството на сънищата и спа дълбоко и непробудно почти час.

Събуди се от тихи гласове. Надигна се лениво и устреми поглед към вратата. Увит в халат, Гидиън разговаряше с някого на коридора. Прюдънс се отпусна отново и установи, че той я е завил, без да я събуди.

Гласовете замлъкнаха. Вратата се затвори. Прюдънс се надигна, облегна се на възглавниците и се зави до брадичката.

— Какъв е този халат?

Изключително елегантна дреха от копринен брокат, която със сигурност не принадлежеше към вещите, които хотелите предоставяха на разположение на гостите си.

— Мой си е — засмя се той и й показа малката пътна чанта.

— Значи всичко е било планирано?

Тя не беше съвсем сигурна дали харесва представата, че на сутринта той е потеглил на път, с цел да я прелъсти, затова се е запасил с всичко необходимо.

Гидиън поклати глава.

— Не бъди толкова подозрителна, скъпа. Не съм планирал да те направя своя любовница. Прекарах по-голямата част от деня в усилия да преодолея взаимната ни враждебност. Освен това съм страстен любител на автомобилите, както вероятно си забелязала.

— Бих те нарекла дори фанатик.

— Е, сега няма да се караме за степента на въодушевлението ми — той отвори чантата и продължи да обяснява: — Като опитен автомобилист знам, че дори най-сигурното превозно средство може да те изостави насред път, и то при най-неподходящи обстоятелства. Затова съм винаги подготвен. — Извади нещо копринено и го разгъна. — Това е за теб.

Оказа се халат от смарагдовозелена китайска коприна, избродиран с тъмносини пауни. Прекрасна дрешка. Прюдънс попипа меката материя и поклати глава.

— Много съм ти благодарна, но трябва по най-бързия начин да се приберем вкъщи.

— Не. Сега ще ядем. Помниш ли, че ти обещах печена патица?

Тя отметна завивката и хвърли тревожен поглед към часовника на камината. Почти девет и половина.

— Трябва да тръгваме, Гидиън. Семейството ми ще полудее от тревога.

— Не, няма — отговори той със спокойната увереност, с която винаги я смайваше. — Милтън знае, че може да се забавим. Дал съм му точни указания: ако до десет не сме се прибрали, да отиде на Манчестър Скуеър и да им каже, че ще нощуваме някъде по пътя и ще се върнем в понеделник сутринта.

Прюдънс го изгледа недоверчиво.

— Нима не си на работа?

— Първото ми дело е по обед. Ще тръгнем рано и ще стигна навреме.

Прюдънс се отпусна в леглото и се зави до брадичката.

— Я помисли дали не ти е убягнала някоя подробност!

— Не ми се вярва — отвърна самодоволно той. — Нося четка за коса, четка за зъби, прах за почистване на зъбите и нощница. Макар че няма да ти е нужна — добави след кратък размисъл.

— Щом казваш… Няма ли да се облечем и да слезем долу? Горя от нетърпение да опитам печената патица.

— Не, ще ядем тук. Нямам никакво желание да се обличам. Освен това ресторантът скоро ще затвори.

— О, така ли? — Прюдънс посегна към копринения халат. — Значи и аз трябва да стана и да облека това нещо.

— Браво на теб. Банята е отсреща. Мисля, че на този коридор няма други гости, така че ще си е само за нас.

Прюдънс стегна колана на халата.

— Не каза ли нещо за четка за коса?

— Предпочитам аз да те среша. В косата ти има нещо, което ме подлудява — той застана пред нея, повдигна лицето й и я целуна в ъгълчето на устата.

Тя се усмихна и отиде с боси крака до вратата. Банята беше малка, но съдържаше всичко необходимо: вана на метални крачета, мивка и тоалетна с казанче. Прюдънс пусна водата във ваната, вдигна косата си на кок на тила и се върна в спалнята.

— Къде са ми фуркетите?

Гидиън взе шепа фуркети от тоалетката и съвестно ги затъкна в кока.

— Искаш ли компания в банята?

— Много е малка — отговори със съмнение тя.

— Ще ти изтрия гърба.

— Неустоима перспектива — усмихна се тя и помилва бузата му. — Ау, имаш брада!

— Наричат я сянката на петия час — обясни той. — Обикновено се бръсна сутрин и вечер.

— Така ми харесва — призна тя. — Придава ти нещо… специално. Прави те по-мъжествен.

Той се наведе и нежно потърка буза о нейната.

— Значи ме предпочиташ грапав, а не гладък?

— Зависи от обстоятелствата. Отивам в банята. Водата ще прелее.

Той я последва и проследи с жаден поглед как тя свали халата, обърна се за миг към него и влезе във ваната.

— Наистина няма място за двама.

— Глупости — възрази решително той, захвърли халата и влезе след нея във ваната. Настани се насреща й и вдигна колене към брадичката си. Водата се разплиска на всички страни и заля пода.

Прюдънс мушна стъпалата си под задника му и сви пръсти. Той обхвана глезените й и водата отново плисна върху дървения под.

— Не мърдай — заповяда той и я стисна за глезените. — Водата ей сега ще потече надолу.

— Казах ти, че ваната е малка за двама — тя се отпусна назад и пръстите на краката й зашариха по интимните му части.

Гидиън се изправи рязко и по пода отново плисна вода. Той хвърли една голяма кърпа върху локвата, за да обере водата, и заяви сърдито:

— По-добре да се обръсна.

Докато той се бръснеше, Прюдънс се сапунисваше лениво и се наслаждаваше на интимността на малката баня. Усещаше се прикрита чувственост, базирана върху любовната им игра, която едновременно заздравяваше връзката им и създаваше прекрасно радостно очакване. Тя плъзна насапунисаната ръкавица по бедрата си… и между тях, за да провери как се чувстват местата на преживяната страст.

— Имаш ли нужда от помощ? — стресна я тихият му глас и тя отвори очи. Гидиън стоеше до ваната и тъмният му поглед издаваше какво чувства, докато я наблюдаваше.

— Не, благодаря — отговори с достойнство Прюдънс — доколкото това изобщо беше възможно при тези обстоятелства. — Вече доказахме, че ваната не е място за подобни игрички.

Той се засмя, грабна една голяма хавлия и я разгъна.

— Излизай от водата, защото започвам да се чувствам излишен!

Тя се надигна и посегна към кърпата, докато напразно търсеше подходящ отговор. Той я уви в хавлията и бързо влезе във ваната.

Прюдънс се изсуши енергично, облече копринения халат и отиде в спалнята. Пред камината ги очакваше наредена маса с отворена бутилка вино, кошничка с хлебчета, купичка с масло. Тя наля вино в чашите, седна, разчупи едно хлебче и го намаза дебело с масло. Сексът явно възбуждаше апетита.

Тъкмо когато отпи първата глътка, влезе Гидиън.

— Хубаво ли е виното?

— Страхотно. Нима не си го изпробвал?

— Не. Келнерът го е отворил.

Той седна насреща й и Прюдънс отбеляза развеселено, че мократа му коса се е навила на ситни къдрички. Това му придаваше лекомислен вид и изобщо не подхождаше на внушаващия респект, едва ли не плашещ адвокат на короната, с когото се бе запознала преди няколко дни.

На вратата се почука. Появиха се двама келнери. Единият носеше поднос на три крачета. Постави го върху масата и обяви тържествено, като показваше върху всеки отделен морски дар:

— Стриди, сър Гидиън. Венерини миди, сърцевидни миди, скариди, щипки от омари, морски охлюви и пушени черни миди.

— Много благодаря — Гидиън кимна и келнерите изчезнаха. Той набоде на пръчица едно мъничко морско охлювче и го поднесе на Прюдънс. — Невероятно вкусно е. Опитай.

Тя го послуша и кимна признателно. Досега беше смятала, че не си струва да се ядат дребни морски животни, които се изваждат толкова трудно от черупките, но сега разбра, че се е заблуждавала.

После си взе една мида, която се оказа също така вкусна. Постепенно осъзнаваше, че кулинарните предпочитания на Гидиън й доставят невероятна наслада. Двамата ядяха съсредоточено, без да говорят, само от време на време си кимаха доволно. Прюдънс опита от всички морски дарове на подноса и хареса всички до един. Когато се появиха келнерите, за да отсервират, тя се облегна назад и отпи голяма глътка вино.

— Никога не бих помислила, че си кулинар. И то какъв — прекъсна тя доволното мълчание. — Не подхожда на адвокат.

— Лъжеш се, любов моя — засмя се той. — Адвокатите също умеят да се наслаждават на живота. Нашата професия не е чак толкова различна от другите. Имаме си собствени клубове, кръчми и ресторанти. Там не се водят светски разговори. Обсъждаме дела или правни въпроси, но винаги подслаждаме професионалното с добрите неща от живота.

Прюдънс кимна разсеяно. Колко естествено я бе нарекъл „любов моя“. Това я зарадва. Почувства се много специална и готова за нови сексуални подвизи. Подобни интимности бяха необичайни за нея. Баща й и майка й почти не употребяваха мили думи. Самата тя се смущаваше, когато искаше да изрече някоя, и сега неволно се запита дали Гидиън е забелязал, че го нарича само по име. Дано поне да усети, че произнася името му със съвсем различен тон.

Двамата келнери поднесоха печена патица с портокалов сос, задушен зелен фасул и хрупкави картофи. Отвориха бутилка местно вино и се оттеглиха с поклон. Гидиън заби острието на ножа в запечената коричка, отряза малко парченце и го набучи на вилицата. Наведе се към Прюдънс и й поднесе първата хапка.

— Да знаеш, че е голяма чест клиентка да получи от адвоката си най-хубавата хапка от печена гъска с портокалов сос.