Метаданни
Данни
- Серия
- Дами и легенди (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Cowboy, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Грозда Русева, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 81гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Ralna(2009)
- Разпознаване и корекция
- Дани(2009)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh(2013)
Издание:
Джейн Ан Кренц. Истинският мъж
ИК „Коломбина прес“, София, 1999
Американска. Първо издание
Редактор: Теодора Давидова
ISBN: 954-732-011-4
История
- —Добавяне
Осма глава
На следващата сутрин в ранни зори Рейф оседла най-добрия си кестеняв кон. С ъгълчето на окото си, с приятно чувство гледаше как Маги нагласява седлото на сивата кобила. Истинско удоволствие му доставяше компетентността, с която тя се справяше с такъмите и с животното. Конър беше прав. Дъщеря му се чувстваше в конюшнята като риба във вода. Рейф са упрекваше как е могъл да прекара с Маги цели два месеца миналата година и да не научи точно този важен факт за нея.
Обаче тези месеци изминаха неусетно в заплетената паяжина на внезапно избухналата всепоглъщаща страст, на фона на опасната игра на корпорации, в която действаха милиони долари. Имаше твърде малко време, за да научи тези мили подробности за личността на новата си приятелка. А и нямаше търпение да прекара оскъдното свободно време, с което разполагаше, с нея в леглото.
Рейф откри, че парите и любовта са много опасна комбинация. Жалко, че отпреди не се беше научил да ги разделя. Но ако трябваше да бъде честен към себе си, допреди миналата година не му се беше случвала двете да се съчетаят така фатално.
Но този път знаеше какво прави. Щеше да овладее и любовта, и парите си.
— Готова ли си? — попита той, след като провери подпруга на седлото си.
— Готова съм — Маргарет хвана юздите и поведе кобилата си към изхода на конюшнята.
— Ще яздим по подножието на планината към изток. Искам да ти покажа земята, която възнамерявам да продам — Рейф изведе кестенявия кон навън, където вече се развиделяваше. С лекота се метна на седлото. Обърна се, за да се порадва на тялото на Маргарет, привлекателно опнато в джинсите, докато се качваше на кобилата си. Изглеждаше много добре като ездачка. Почти толкова хубава, колкото в леглото. Рейф ръгна коня си с коляно и той с готовност енергично запрепуска напред.
Рейф си помисли, че денят ще бъде много горещ. Винаги е бивало горещо по това време на годината. Но в този ранен час пустинята беше невероятно красива — достатъчно прохладно бе, за да може човек да се любува на необятния простичък пейзаж. Този пейзаж винаги силно го привличаше и събуждаше в него някакви дълбоки чувства. Никога не бяха обсъждали това, но той усещаше, че баща му и дядо му са имали същото отношение към земята.
Те яздеха в доброжелателно мълчание, докато стигнаха до място, откъдето се откриваше широка панорама към ранчото. Виждаше се само малко добитък. Тук в пустинята животните се нуждаеха от огромни поляни, на които да пасат, и затова много често се разпиляваха.
Рейф спря коня си и изчака Маргарет да застане с кобилата си редом с него. Когато дойде, тя започна да оглежда надиплените пред тях предпланини.
— Каква част от тези земи принадлежат на семейство Касиди? — попита тя.
— Ами почти всичко, което виждаш — отговори й Рейф. — Земите ни стигат чак горе, до планината. С по-голямата част от тях се е сдобил прадядо ми. А дядо ми и баща ми добавили още. Всички са отглеждали добитък и са имали малко мини в планината! Тази земя винаги е била щедра към семейство Касиди.
— Но сега ти искаш да я продаваш, така ли?
Рейф кимна.
— Само една част. Би било изгодно. Истината е, че скотовъдството вече не е така доходно, както е било в миналото, и вероятно никога повече няма да бъде. А мините вече са изчерпани. Ако бях по-далновиден, щях се отърва от имота още преди пет години. Можех да го продам на един предприемач, който искаше да вложи пари в игрища за голф и съответните съоръжения!
— И защо не го направи?
— Не знам — отговори той простичко. — Бог ми свидетел, че не се нуждая от няколко хиляди декар пустиня. Аз печеля пари от сделки по закупуване продажба на предприятия, а не от гледане на добитък. В сравнение с другите ми инвестиции заниманието с животни е повече като хоби, отколкото препитание. Но кой знае защо не можах да се настроя да обявя земята за продажба.
— Може би защото дълбоко в себе си съзнаваш, че не е твоя, за да я продаваш. Ти си я наследил и се чувстваш отговорен за нея, че трябва да я поддържаш и да я предадеш на следващите поколения на семейство Касиди.
Рейф се изненада от нейното наблюдение. Права е помисли си той. Абсолютно е права.
— Като във феодализма, нали?
— Може да се каже, че звучи малко старомодно — съгласи се Маргарет. — Но разбирам предимствата на тази философия. Когато погледнеш тази земя, започваш да мислиш по-принципно, нали?
— Така е. Когато бях по-млад, често яздех насам и наистина мислех така. След това се отделих за известно време. Но миналата година пак се върнах към този си навик.
— Заради мен ли?
— Точно така.
Маргарет погледна юздите, които държеше в ръцете си.
— И аз много мислих. Едва не полудях от мислене.
— Знам какво си изпитала — Рейф замълча, доволен, че еднакво са страдали през изминалата година. — Знаеш ли, наистина трябваше да продам този огромен къс пустиня. Има много предприемачи, които биха ми броили цяло състояние.
— Не ти ли стига едно състояние?
Рейф сви рамене.
— Да, напълно ми стига.
— Тогава не продавай земята. Поне засега — Маги му се усмихна с лъчезарната си усмивка, която винаги го караше да поиска да я сграбчи и да я целува, докато остане без дъх. — Кой знае, може би следващото поколение на семейство Касиди няма да се справя така добре в света на бизнеса, както това поколение. Твоите наследници може да се нуждаят от земята много повече, отколкото ти — от парите. Никой не може да предвиди бъдещето, а земята е сигурно и дълготрайно капиталовложение. Задръж я и остави на потомството да реши дали да я продаде, ако имат нужда.
— Искаш да кажеш, че истинската причина да я задържам, е, защото искам да я предам на следващите поколения от семейството?
— Да.
Рейф огледа ширналите се земи пред него. Изведнъж простичкото обяснение на Маги му се стори много логично. Изпита облекчение, че може да си каже, че в момента няма належаща нужда да продава земята с цел печалба.
— Мисля, че точно това ще направя. Защо ли не съм се сетил за тези аргументи досега?
— Защото, както обикновено, мислиш за изгодата от сделката. Но има и други не по-малко важни неща. Едно от тях е наследството на едно семейство. Баща ми е продал земята си, защото не е имал друг избор и се е оказало, че е много по-добър инженер и бизнесмен, отколкото земевладелец. Но дълбоко в себе са винаги е съжалявал, че се е лишил от земята си. А ти не си принуден от обстоятелствата, така че защо да продаваш?
Рейф протегна ръка, така, както конете им бяха наблизо, и я прегърна през врата. Наведе се и здраво я целуна. Но трябваше веднага да я пусне, защото конят му разтръска главата си и се изправи на задните си крака. Рейф бързо го усмири и се усмихна на Маги.
— Напомняй ми в бъдеще да се съветвам с теб, ако се появят някакви проблеми в бизнеса, Маги, любима. Харесва ми начинът ти на мислене.
— Ето какво значи да получиш комплимент от самия Цезар — тя се засмя меко и някак снизходително. — Даваш ли си сметка, че това е първият и единствен път, когато ме молиш да ти кажа мнението си по някакъв делови въпрос?
— Очевидно ще трябва да те питам по-често.
Рейф се подвоуми известно време, защото не беше сигурен дали трябва да изрече на глас мисълта си. По дяволите, той изобщо не беше сигурен дали иска да я каже.
— Маги, за нашата сделка…
Тя го погледна изненадано.
— Какво сделка?
Той се подразни, че вече е забравила.
— Не се прави на разсеяна, госпожице. Говоря за сделката, която сключихме оня ден. Дето се съгласих да отида на изложбата на Уинтърс ако ти се съгласиш да ми позволиш да обявя официално нашия годеж. Или този незначителен въпрос е изскочил от ума ти?
Тя замига, стъписана от разпалеността, с която той говореше.
— Почти. Предполагам, че не съм погледнала на това като на сделка.
— Ама разбира се, че беше истинска сделка.
— Добре, нека така да е било. Донякъде. Но какво те притеснява в нея, Рейф?
Той въздъхна тежко. Искаше му се да не си отваря устата, докато не бе станало късно. Но думите сами се изговориха:
— Не искам да се сгодяваш за мен, само защото сме направили сделка, Маги. Не искам да те накарам да си мислиш, че трябва да се сгодиш за мен, само за да защитиш Джули от дебелоглавия ми инат.
— О, Рейф, наистина не си мисля така.
— Все едно, исках да ти кажа, че ще отида на тази проклета изложба, без да се чувстваш задължена към мен, без никакви условия. Ще бъда справедлив към Уинтърс и ще му дам тази възможност. А колкото до нас двамата, не си длъжна да ми обещаваш нищо, докато не му е дошло времето. Искам да имаш толкова време, колкото смяташ за необходимо, за да се убедиш, че искаш да се омъжиш за мен.
— Ти ме изненадваш, Рейф.
— Това е очевидно — той още беше раздразнен. — Не трябва да изглеждаш като вкаменена от факта, че мога да бъда без предразсъдъци, щом поискам!
— Ами…
— Смяташ ли, че съм способен да бъда справедлив към този човек? Смяташ ли, че единственият начин, по който действам, е да се налагам, ако случаят го позволява?
— Ако трябва да бъда съвсем откровена, Рейф…
Той нетърпеливо вдигна ръка и я прекъсна.
— Остави. Не съм сигурен, че искам да чуя истинското ти мнение. Важното е, че в момента правя всичко, на което съм способен, за да си призная греховете, така че дай ми възможност да го направя.
— Добре — тя му се усмихна мило.
Коженото седло изскърца в тишината, докато той изучаваше лицето й на утринната светлина.
— Искам да се ожениш за мен. Но искам да дойдеш при мен на добра воля, Маги, любима. А не защото съм те принудил — Рейф си пое дълбоко въздух и изговори неразумните си думи, преди да може да ги обмисли. — Разполагай с времето така, както искаш и колкото искаш, за да вземеш това решение.
— Стига решението да е такова, каквото очакваш, нали? — очите й го гледаха палаво.
Той бавно се усмихна и душата му се отпусна.
— Точно така. Стига да вземеш решението, което аз очаквам от теб — сутрешното слънце се издигаш в небето и вече започваше да се усеща жегата. Рейф огъна периферията на шапката си така, че да засенчва, очите му, и насочи кафявия кон към ранчото.
Стана очевидно още когато Маргарет и Рейф влязоха в претъпканата галерия, че изложбата на картините на Сийн Уинтърс се приема с успех. Обширната, престижна зала беше изпълнена с добре облечени хора, които пиеха шампанско и разговаряха компетентно за съвременното изкуство. Маргарет видя в спокойните очи на Рейф неговото одобрение и се усмихна.
— Май очакванията ти не се сбъдват, а, каубой?
— Добре де, признавам, че човекът очевидно има публика и добре се пласира. Залата е препълнена. Всичко това на стените трябва да са негови работи. Нека да ги разгледаме, преди Джули да открие, че сме тук.
Творбите на Сийн Уинтърс определено спадаха към югозападната школа, изпълнени с богатите, наситени със слънце цветове на пустинята. Рисунките му в по-голямата си част бяха абстрактни, с интересни нюанси на сюрреализъм. Имаха необикновено мъжествено излъчване, което ги отличаваше от произведенията на други художници, отразяващи същите теми. Маргарет беше запленена от картините му.
— Тези са великолепни — възкликна тя, като не можеше да скрие благоговението си. — Погледни този каньон, Рейф. И това вечерно небе над него.
Рейф се приближи до картината и занаднича в нея.
— Сигурна ли си, че е каньон? На мен повече ми прилича на ситни плескавици от боя.
— Озаглавена е Каньон, мърморко такъв. И да не си посмял да играеш ролята на некултурен, недодялан селски каубой пред мен, Рейф. Тази картина е хубава и ти го знаеш. Признай си.
— Интересна е. Поне това определение заслужава — Рейф сбърчи вежди, като прочете цената на етикета, залепен до картината. — А също така скъпа. Ако Уинтърс наистина може да продаде това нещо за такава пара, голяма печалба трябва да пада.
— Почти колкото от купуването и продаването на компании.
Рейф й се намръщи заплашително. Точно в този момент към тях бързо се приближи Джули, за да ги поздрави.
— Успяла си. Така се радвам. Надявах се, че ще го накараш да дойде, Маргарет — Джули се обърна към брат си с очи, изпълнени с надежда. — Благодаря ти, че си дошъл, Рейф. Наистина високо оценявам вниманието ти.
— Благодари на Маргарет. Практически тя ме върза за краката и ръцете и ме довлече. Знаеш, че не си падам много по разни претенциозни творби.
Навъсеното лице на Джули поразително много напомняше една от физиономиите, които бяха от арсенала на Рейф.
— Няма да ти позволя да принизяваш изкуството на Сийн, като го наричаш претенциозно. Чуваш ли ме, Рейф? Той е много талантлив художник и най-малкото, което можеш да направиш, е да покажеш малко уважение към него.
— Добре, де, добре, успокой се. Нали съм тук? Имам желание да дам на човека възможност.
Джули поглеждаше неуверено ту към брат си, ту към Маргарет.
— Така ли?
— Разбира се. По кодекса на Запада и разни други такива.
— За какво говориш, Рейф?
Рейф се усмихна лъчезарно на Маргарет, която му се мръщеше с неодобрение.
— Няма значение.
Джули се отпусна и с жест показа картините, които ги заобикаляха.
— Кажи ми истината, Рейф. Сега, като имаше възможност да ги видиш, какво мислиш за работите на Сийн? Не са ли великолепни?
Маргарет не се довери на отговора, който Рейф се готвеше да даде и смисъла, който видя в очите му. Тя бързо се намеси, за да отговори на въпроса на Джули.
— Рейф тъкмо ми казваше колко силно впечатление са му направили. Нали, Рейф?
Рейф отмина думите й без коментар, срещна пак погледа й и очевидно промени решението си.
— А, да. Точно това й казвах — той се огледа, сякаш търсеше допълнително вдъхновение. — Тълпата е голяма тази вечер.
— О, винаги е така на неговите изложби. От известно време има солиден пазар за картините му, но напоследък му посвещават много внимание в разни обзори и статии. Неговата кариера определено процъфтява.
Рейф кимна.
— Но успехът в света на изкуството е на приливи и отливи, нали? Не е много сигурна работа. Един художник може да бъде на гребена на вълната една година, а следващата изобщо да забравят за него, сякаш е умрял.
Маргарет видя как Джули стисна устни, готвейки се да се нахвърли на Рейф. Но това се оказа ненужно. Точно в този момент се приближи Сийн Уинтърс и чу мъдрата забележка за художниците. Той се усмихна хладно на Рейф.
— Нищо не е сигурно нито в света на изкуството, нито в който и да е друг свят. Ето защо аз посвещавам такова голямо внимание на моите инвестиции, след като направих първата си продажба.
— Така ли? — Рейф грабна една чаша шампанско от минаващия с поднос сервитьор и предизвикателно погледна Сийн. — И в какво си влагаш парите, Уинтърс, в бои ли?
— Мисля, че може и така да се каже. Притежавам тази голяма снабдителна къща за материали за художници, където Джули работи като управител. Печалбата ни за миналата година беше половин милион долара, а тази година за първото тримесечие стокооборотът ни надвишава предишното тримесечие. Или поне така ме информираха. Току-що прегледах финансовите отчети. Не се занимавам пряко с това. Джули се справя с всичко.
Рейф едва не се задави с шампанското си. Маргарет любезно го потупа по гърба. Той я изгледа.
— Съжалявам. Силно ли беше? — тя му се усмихна с лъчезарна невинна усмивка.
Рейф се обърна към Уинтърс.
— Джули за теб ли работи? И ти притежаваш тази фирма, която тя управлява от няколко месеца, така ли?
— Тя е най-добрият ми управител.
— А колко са всичко?
— Двама. Миналия месец открихме нов магазин във Финикс. Джули ще наглежда управлението и на двата клона. Не ми е приятно да се занимавам с деловата страна на нещата, така че изцяло съм се облегнал на сестра ти. Тя изглежда е наследила семейния ви талант за бизнес.
— Разбирам — каза Рейф. Той пак пийна от шампанското си и огледа залата. — Ние разгледахме картините ти. Маги ги харесва.
Сийн се усмихна.
— Благодаря ти, Маргарет.
— Те са невероятни. Харесват ми. Ако можех да си позволя, бих купила Каньон, без дори да се замислям. За съжаление малко надвишава финансовите ми възможности.
Сийн трепна от разочарование.
— Знам. Смешно, нали? Дълго време дори аз самият не можех да си позволя да купувам собствените си картини. Оставям определянето на цените на картините си на Сесил.
— Кой е Сесил?
— Той притежава тази галерия и още една в Скотсдейл. Но ако трябва да ви кажа откровено, Сесил е безпощаден човек — Сийн се усмихна на Рейф. — Като става дума за него, на теб сигурно ще ти хареса, Касиди. Двамата несъмнено имате много общо. Искаш ли да те запозная с него?
— Защо не? Бих искал да чуя нещо повече за кухнята на бизнеса с изкуство — Рейф остави празната си чаша на Маргарет и се отдалечи със Сийн.
Двете известно време гледаха как мъжете си проправят път през залата, а след това Джули възбудено се обърна към Маргарет:
— Рейф ще върти на шиш Сийн, знам си го.
— На твое място не бих се притеснявала. Имам чувството, че Сийн е способен добре да се грижи за себе си.
Джули изглеждаше изненадана, но след това се отпусна.
— Права си. Въпросът е в това, че вече ми е станало навик да защитавам и пазя приятелите си от Рейф. Ставам нервна, когато се срещнат. Така се получава, че той ги кара панически да избягат през най-близкия изход. И сега, когато взех решение да се омъжа за Сийн, просто съм ужасена, че Рейф може да го наплаши и прогони.
— Няма никаква опасност — възрази й Маргарет безгрижно. — Сийн не е от хората, които могат да бъдат лесно наплашени — тя се обърна, за да разгледа Каньон още веднъж. — Защо не си казвала на Рейф, че всъщност работиш за Сийн?
— Исках да се уверя, че мога да се справя успешно с работата, преди да кажа на Рейф или на майка ми. Знаеш ли, това е първата работа, която сама си намерих. Рейф винаги се е нагърбвал да ми намира работа. Дори ми пазеше нещо подходящо до деня, когато завърших колежа. Каза, че това е подаръкът му по случай моето завършване. И всеки път, когато напуснех, той използваше връзките си, за да ми намери нова работа.
— Рейф си е Рейф, такъв е той. Ако му позволиш, започва да господства и да управлява всичко и всички.
Джули въздъхна.
— Проблемът е в това, че много го бива да върти бизнес. Не можеш да отречеш, че за това има природна дарба. Но когато започне да се меси в работите на хората, става опасен.
Маргарет се засмя.
— Разбирам за какво говориш.
— А вие двамата как я карате горе на ранчото, без майка ми и Конър да ви светят?
— Бавно, но сигурно постигаме мирно споразумение.
Джули се усмихна.
— Радвам се. Брат ми може да е труден човек, но аз искам да бъде щастлив. А той определено не беше щастлив през изминалата година. Маргарет, искам пак да ти благодаря за всичко, което направи за тази вечер. Надявам се, че не е трябвало да отстъпваш от принципите си, за да ни помогнеш. Беше много мило от твоя страна.
— Не се притеснявай. Рейф по принцип е добър човек. Просто от време на време се нуждае от някоя малка лекция по практическо приложение на теорията за управление на човешките ресурси. Но ако трябва да знаеш истината, той дойде заради теб, Джули. В края на краищата ти си му сестра.
— Не — възрази й Джули с усмивка, — не е дошъл заради мен. Направил го е заради теб.
Рийф потреперя силно и заглуши вика си на чувствено удовлетворение, надвесен над Маги. Ехото на нейните стонове още се носеше във въздуха заедно с ароматите на телата им. Само миг преди това той усети нежните тръпки на нейното освобождаване, които го доведоха до забрава.
Винаги му действаше така, мислеше си Рейф, докато бавно се връщаше към действителността. Тя притежаваше властта да отприщи онзи бурен поток на физическа и емоционална реакция, който се криеше в него. Винаги, след като се любеха, той се изпълваше с невероятно чувство за лекота и удовлетворение. Нищо друго на света не можеше да се сравни с това усещане.
Рейф се откъсна от великолепното й голо тяло и легна по гръб, като подложи ръка под главата си. Другата му ръка продължаваше да лежи на приятно закръгленото й бедро, изпълвайки го с усещането, че я притежава.
Дълго време лежаха мълчаливо, както често правеха по време на сутрешните си разходки с коне до подножието на планината. В много отношения любенето му напомняше тяхната близост, когато яздеха заедно, помисли си Рейф и неочаквано се усмихна в нощния мрак, изпълнен с лунна светлина.
— Кое е толкова смешно? — Маги се протегна с удоволствие, обърна се към него и сложи ръка на гърдите му.
— Нищо. Просто си помислих, че когато сме така с теб, това ми напомня как яздим заедно.
— Не искам да слушам разни грубиянски сравнения на любовта ни със среднощно родео.
— Дадено, мадам. Никакви грубиянски сравнения — той пак се усмихна. — Среднощно родео ли каза? Откъде си научила този израз? Сигурно тайничко си слушала много радиостанции за кънтри музика, нали?
— Отказвам да отговоря на този въпрос — тя се сгуши в него. — Но може да се протоколира, че си страхотен на седлото.
— Аз съм ездач по рождение — отбеляза Рейф с явно лицемерна скромност. — А ти си единствената малка кобилка, на която искам да се качвам.
— А-ха. Нека така да бъде. Кажи ми за какво си говорихте със Сийн Уинтърс в галерията тази вечер.
— Мъжки разговор — отговори й Рейф надменно и веднага беше наказан с жестоко дръпване на космите на гърдите му. — Ох, добре де, добре, престани да ме мъчиш. Ще ти кажа.
— Да?
— Говорихме за бизнес.
— За бизнес ли?
— Да. За бизнеса в света на изкуството. Там човек за човека е вълк, знаеше ли това? Също като в моя бизнес с корпорациите. Говорихме и за неговото намерение да се ожени за Джули. Независимо дали аз ще одобря или не.
— И?
Рейф леко се размърда.
— И какво?
— Ти опита ли се да го откажеш?
— Това не е твоя работа.
— Опитал си се, нали? — Маги рязко се надигна и седна, като го гледаше. — Рейф, предупредих те да не се държиш така с него.
Той изучаваше гърдите й, осветени от луната. Има красиви гърди, каза си, като се опитваше да ги оцени обективно. Съвършено прилепваха към дланите му.
— Не се притеснявай. Уредихме въпроса.
— Кой въпрос?
— Картините на Уинтърс се продават, но той — не — обясни й Рейф лаконично.
Маги се отпусна на възглавницата си.
— Нали ти казах.
— Е да, каза ми. А на тебе никой ли не ти е казвал, че това е много лош навик? — попита я Рейф между другото.
— Дето казвам „нали ти казах“ ли? — тя се обърна към него и му се усмихна дръзко. — Но ме бива за това.
Той я плесна влюбено по красивото бедро и се прозя.
— Бива те, така е. Но както изглежда, трябва да призная, че скоро в редовете на семейство Касиди ще влезе художник.
— Сийн започва да ти харесва, нали?
— Бива го.
— И ще кажеш ли на Джули, че ти харесва и го одобряваш?
— Вероятно — съгласи се Рейф. Чувстваше се твърде самодоволен и преситен, за да спори за каквото и да е в този момент.
Маги се изкиска от удоволствие в тъмното.
— Обичам те, когато си такъв.
— Какъв?
— Благоразумен.
Рейф изведнъж бе обзет от студени тръпки. Доволството, което изпитваше допреди малко, изчезна. Сети се за папката в кабинета си и за предстоящите ходове, за които тази сутрин беше инструктирал Хачър. Той се подпря на лакът и погледна някак отстрани жената до себе си.
Тя веднага усети промяната в него.
— Рейф? Какво има?
— А какво ще стане, ако не съм благоразумен по твоите критерии, Маги? — попита я той. — Пак ли ще ме обичаш?
Тя го погледна. Очите й излъчваха нежност в здрача.
— Да.
Рейф си пое дълбоко дъх и си помисли, че тя го казва искрено.
— Кажи ми го с цяло изречение. Искам да чуя истинските думи.
— Обичам те, Рейф — тя го докосна по рамото. Пръстите й се плъзнаха надолу по ръката му в нежна ласка. — Никога няма да престана да те обичам, макар че с всички сили се опитвах да те забравя, признавам си.
Рейф се отпусна на възглавницата и я привлече върху гърдите си. Прокара пръсти през разпиляната й коса и обхвана с длани главата й.
— Обичам те, Маги. Искам винаги да помниш това.
— Добре, Рейф.
Той лежеше така, загледан в нея, и обзелото го напрежение постепенно започна да изчезва. Върна се ведрото му настроение.
— Това означава ли, че най-после сме сгодени?
Тя се усмихна едва доловимо.
— Ами да, мисля, че означава.
— Сигурна ли си? — настоя той. — Готова ли си да определим датата?
Маги кимна.
— Да. Ако ти си съвсем убеден, че искаш да се ожениш за мен.
— Никога за нищо в живота си не съм се чувствал толкова убеден — както я държеше за главата, той я привлече, за да я целуне. Тя с готовност открехна устните си и прие целувката му, допускайки го дълбоко в себе си, за да може той да даде израз на най-интимните си помисли. Рейф изръмжа нежно, тъй като почувства, че пак я пожелава. Маги прихна.
— Защо се смееш, госпожице?
— Защото ми приличаш на тигър, когато ръмжиш така.
Той се претърколи до края на леглото, повличайки я със себе си. След това се изправи и я понесе, без да я пуска от обятията си. Маги се смееше и се гушеше в него.
— Какво правиш? Къде отиваме?
— Да плуваме.
— Но сега е три часът през нощта.
— Можем да спим до късно.
— Ама и двамата сме чисто голи.
Той се усмихна и погледна с одобрение тялото й.
— Да, така е.
— Ти си просто невъзможен, знаеш ли?
— Но ти ме обичаш и такъв, нали?
— Точно така — Маги го гледаше в очите, докато я носеше до басейна. После разбра намеренията му и се изплаши.
— Нямам нищо против да плувам посред нощ, но да не си посмял да ме пускаш във водата, Рейф!
— Тя не е студена.
Маргарет го погледна с укор.
— Все едно, не обичам да влизам в басейни, като ме хвърлят в тях.
— Гледай на това просто като на малък пограничен конфликт.
— Рейф, да не си посмял! Но, все пак, за какъв пограничен конфликт говориш?
— За интригата да ме насадиш в галерията тази вечер.
Тя невинно ококори очи.
— Но ти се съгласи да отидеш на изложбата, и то без да поставяш никакви условия. И каза, че Сийн ти е харесал, след като си го опознал.
Рейф замислено поклати глава.
— Не в това е въпросът. Въпросът е, че ти се опита да ме насадиш там нарочно. Опита се да ме манипулираш да се държа според твоите очаквания. Ако смяташ да ми играеш такива игри, Маги, любима, трябва да си готова да платиш съответната цена — той отвори обятията си и я остави да падне в басейна.
Тя изпищя, за негово удоволствие, докато падаше във водата. Щом излезе на повърхността, веднага започна да го плиска, като се смееше възторжено на опитите му да се предпази.
Рейф също се разсмя, а след това се гмурна във водата. Мислеше си, че тази нощ е една от най-красивите през целия му живот.