Джейн Ан Кренц
Истинският мъж (2)

Първа глава

— А как влезе, Рейф? — едва ли това беше най-умният въпрос, който можеше да зададе при тези обстоятелства, но затова пък — най-логичният, който Маргарет можа да измисли в момента. Така беше зашеметена, че почти не можеше да мисли.

— Съседката ти отсреща се смили над мен, като разбра колко път съм изминал, само за да те видя, а тебе те няма вкъщи. Явно сте си разменили по един резервен ключ, ако някоя от вас се заключи отвън. Така че тя ми отвори.

— Струва ми се, че ще е по-добре отсега нататък да дам резервен ключ на някоя друга съседка, която ще е по-благоразумна.

— Хайде влез и затвори вратата, Маги. Имаме да обсъждаме много неща.

— Грешиш, Рейф. Ние с теб няма за какво да говорим — тя продължаваше да стои на същото място, сякаш не искаше да се раздели с твърде съмнителната безопасност, която й предлагаше осветеният коридор.

— Страх ли те е от мен, Маги? — гласът на Рейф, идващ от тъмното, би могъл да се сравни образно с кристал и черно кадифе. Говореше с онова меко провлачване, характерно за хората от югозапад, но странно защо — това засилваше в нея чувството за надвиснала опасност. Пораждаше представата за въоръжен стрелец, който посред бял ден примамва пред бара някоя нещастна душа, обрекъл я на орис зла.

Маргарет не му отговори. Вече се беше подлагала на изпитанието да спори с Рейф и беше загубила.

Сега й се виждаше, че усмивката му е по-заплашителна. Той се пресегна и щракна ключа на лампата, непосредствено до стола, на който седеше. Светлината обля тъмнокестенявата му коса и смекчи суровите, агресивни очертания на лицето му. Сивото му сако с каубойска кройка беше преметнато на гърба на един съседен стол. Беше останал по бяла риза с дълги ръкави, разкопчана на врата. Тънкият му кръст бе пристегнат с кожен колан, на който блестеше специално изработена тока от сребро и тюркоаз.

— Няма нужда да се страхуваш от мен, Маги. Най-малко сега.

Неприкритото предизвикателство подейства на Маргарет точно така, както Рейф очакваше. Тя бавно влезе в антрето и затвори вратата зад себе си. Презираше се, че му се подчинява. Но след това си напомни, че се намира в собствения си апартамент.

— Мисля, че от само себе си се разбира, че не те искам тук, и не е необходимо да ти го казвам — тя хвърли златната си чантичка на бялата полирана маса.

— Можеш да ме изриташ малко по-късно. След като поговорим. Защо не си налееш един коняк, за да се успокоиш и да продължим разговора като цивилизовани хора.

Маргарет погледна чашата в ръката му и си помисли, че беше намерил уискито й. Бутилката стоеше неизпита още от миналата година. Никой от познатите й не пиеше скоч, с изключение на Рейф Касиди и баща й.

— Ти никога не си бил особено цивилизован.

— Настъпиха известни промени.

— Съмнявам се.

— Налей си коняк, Маги, любима — посъветва я той пресилено мило.

Тя искаше да му откаже, но знаеше, че няма да се получи. Нямаше друг начин да накара Рейф да излезе от апартамента й, преди той сам да е поискал, освен да извика полицията. А пък ако си налее коняк, поне ще има какво да прави с ръцете си. И може би алкохолът ще спре леките тръпки, които я обземаха.

Суровите устни на Рейф едва доловимо се извиха от задоволство, когато разбра, че тя започва да му се подчинява. С мъжествена грация той смъкна обутите си с ботуши крака от масичката, стана и я последва до сиво-бялата кухня.

— Никога не съм харесвал тази картина — подхвърли той небрежно, минавайки покрай платното в рамка, окачено на стената. — Прилича на рециклиран боклук, наклепан с боя.

— Вкусовете ни към изкуството се разминават и това беше една от многото сфери, в които интересите ни нямаха нищо общо, не е ли така, Рейф?

— О, имахме и много общи интереси, Маги. Особено посред нощ — той се беше облегнал на рамката на вратата, докато тя тършуваше из бюфета, за да си вземе чаша. Чувстваше как златистокафявите му очи са вперени в нея, същите очи, които винаги й бяха напомняли за едно от най-големите хищни животни от семейството на котките.

— Точно така. Посред нощ. Това беше единственото време от денонощието, което ти благоволяваше да посветиш на нашите отношения — напомни му тя с горчивина. — Освен това си спомням за много нощи, когато дори и това време не ми отделяше. Имаше много нощи, когато се събуждах и откривах, че ти си отишъл в хола и преглеждаш записките си и кроиш планове как да изненадаш някоя бедна, нищо неподозираща компания.

— Значи малко повече съм поработвал тогава.

— Така е много меко казано, Рейф. Ти си се вманиачил по „Касиди и Компания“. Една простосмъртна жена няма никакъв шанс да спечели в това съперничество.

— Сега всичко е съвсем различно. Но ти изглеждаш добре, Маги. Наистина си много хубава.

Нейната ръка потрепери леко от овладяното желание, което прозвуча в гласа му. Тя непохватно чукна ръба на чашата с бутилката коняк.

— А ти не си се променил, Рейф. Ти си поразителен, жесток, опасен. Все още си каубой.

Той сви рамене.

— Всъщност не сме се виждали година и нещо.

— Не е толкова много време.

— Не си права. Отвратително много е. Но след малко ще стигнем и до това.

Щом тя си наля коняк, той взе чашата и й я подаде с престорена галантност. Голямата му ръка докосна пръстите й, той явно съвсем умишлено търсеше физически контакт. Маргарет грабна чашата от ръката му и се обърна с гръб към него. Запъти се към всекидневната. Зад огромните прозорци светлините на Сиатъл блестяха в нощта. Обикновено тази гледка я успокояваше, но тази вечер не й се видя привлекателна.

Седна на един от белите кожени фотьойли. Почувства сякаш известно облекчение от това, че не трябваше да издържа собствената си тежест. Усети се слаба.

— Не си играй с мен, Рейф. Преди една година се наситих на твоите игри. Просто кажи, каквото си решил да ми кажеш, и си върви.

Рейф я изгледа изпитателно и седна срещу нея. Дари я с оскъдна усмивка — това беше единственият начин, по който можеше да се усмихва.

— Нека поговорим на тази тема — кой играеше игри преди една година? Това е въпрос на гледна точка.

— Не е въпрос на гледна точка, а такива са фактите. Що се отнася до мен, фактите са съвсем ясни.

Той поклати глава отрицателно, сякаш отказваше да се предаде.

— Това можем да го изясним някой друг път, ако изобщо стигнем до него. Моето лично мнение е, че е най-добре да забравим почти всичко, което се случи преди една година.

— На теб ти е лесно да го кажеш. Защото не твоята кариера и не твоята професионална репутация пострадаха.

Очите на Рейф потъмняха.

— Ти можеше да издържиш на бурята. Но предпочете да се откажеш от кариерата си и да се посветиш изцяло на писане на романи.

Маргарет леко помръдна рамене.

— Може и да си прав. Обаче се оказа, че кариерата, на която се посветих, е по-перспективна. Всъщност това беше най-добрият ми ход в професията. Обичам да пиша и мога да те уверя, че сега ни най-малко не ми липсва джунглата на бизнеса. За нищо на света не бих се върнала към нея — до преди една година Маргарет пишеше през свободното си време, а след катастрофата в отношенията им се зае изцяло с това и ни най-малко не съжаляваше.

— Ти се изгуби. Сменила си апартамента си. Не си дала адреса и телефона си в телефонния справочник — Рейф се облегна на фотьойла и пак вдигна краката си на масата, като ги кръстоса. Отпиваше замислено от уискито. — Започнах да те търся. Но ми отне доста време, докато те намеря. Твоят издател отказа да ми даде адреса ти, а баща ти не се оказа от най-услужливите.

— Как очакваш да е услужлив, след като му казах, че не искам да те видя до края на живота си. Освен това мислех, че чувствата ни са взаимни.

— Известно време — да.

— И кога започна да ме търсиш?

— Преди няколко месеца.

— Защо? — попита го тя направо.

— Мисля, че вече ясно ти го казах. Искам да се върнеш при мен.

Стомахът й се сви, а пулсът й запрепуска в първичен ритъм, сякаш й предстоеше битка на живот и смърт.

— Не. Никога! Ти не ме искаш, Рейф. Никога не си ме искал. Само ме използваше.

Неговите пръсти здраво стиснаха чашата, но лицето му не издаваше какво изпитва.

— Това е лъжа, Маги, любима. Нашите отношения нямат нищо общо с това, което се случи между „Касиди и Компания“ и фирмата на Муркрофт.

— Как да е нямало нищо общо? Ти ме използва, за да се добереш до служебна информация. По-лошо, ти искаше да се подиграеш на Джак Муркрофт, като му сервираш новината, че спиш с жената, която е негов доверен мениджър, нали? Не се опитвай да отричаш, Рейф, защото и двамата знаем, че това е истината. Самият ти го каза, не си ли спомняш?

Чертите на лицето на Рейф се обтегнаха.

— Дяволски побеснях онази сутрин, когато те видях как предупреждаваш Муркрофт за плановете ми. От моя гледна точка ти беше тази, която ме предаде.

Несправедливостта на думите му просто я попари.

— Аз работех за Джак Муркрофт и открих, че се интересуваш от компанията, която той иска да откупи. Открих, че се възползваш от мен, за да го изиграеш. Какво очакваш да направя тогава?

— Очаквах да не се намесваш. Всичко това нямаше нищо общо с теб.

— Била съм само една дребна пешка в играта, това ли искаш да кажеш? Мислиш ли, че тази роля би ми била приятна?

Рейф си пое въздух дълбоко. Явно се опитваше да се овладее.

— През изминалата година много мислих за случилото се. Всъщност няма божи ден, през който да не съм мислил за това, макар че бях решил да не се занимавам с търсене на оправдания или обяснения за поведението ти. Трябваше да минат няколко месеца, докато се успокоя достатъчно, за да мога да разнищя цялата бъркотия и да я преценя от твоя гледна точка.

— Откога си започнал да си правиш труда да разглеждаш каквото и да е от моя гледна точка?

— Успокой се, скъпа. Сега си давам сметка какво си чувствала и колко си била убедена, че имаш основателна причина да се държиш така. Да, госпожице, много мислих и както виждам нещата сега, основният проблем е възникнал от погрешно разбиране на чувството за лоялност. Ти просто си била объркана, това с всичко — той се усмихна тъжно. — И заради това отиде по дяволите сделка за много милиони долари, но нищо, решил съм да забравя миналото, било каквото било.

— О, така ли? Благодаря. Много великодушно от твоя страна. Рейф, нека се разберем по един въпрос. Никога не съм те молила да търсиш оправдания за моето поведение. Не се нуждая от твоята прошка, защото аз не съм направила нищо лошо.

— Опитвам се да ти обясня, че съм променил отношението си към случилото се в сравнение с миналата година — каза той, като едва овладяваше раздразнението си.

— Ако си започнал да изпитваш чувство за вина заради начина, по който ме използва и начина, по който се отнесе към мен след това, то аз ти прощавам. Повярвай ми, ако същата ситуация се повтори, бих се държала по абсолютно същия начин. Пак бих предупредила Муркрофт. Това е. Сега мислиш ли, че си имал основание да се отнесеш с мен така?

Той я гледаше съсредоточено. В лъвските му очи блестеше някакво неподдаващо се на разгадаване чувство.

— Ти не беше негова метреса, нали? Нито преди, нито след случилото се?

Тя изпита желание да го удари. Но с всички сили успя да се овладее.

— Защо съм длъжна да потвърждавам или да отричам такъв въпрос?

— Муркрофт каза, че си спяла с него до момента, когато разбрал, че аз се интересувам от теб. Разбрал, че по този начин му се предоставя златна възможност и решил да се възползва от ситуацията. Казал ти да дойдеш при мен, да ми позволиш да те съблазня и да научиш, каквото можеш.

Маргарет потрепери от негодувание.

— И ти, и Муркрофт сте просто негодници. Той ме излъга тогава, нали? Ти никога не си била негова.

— Никога не съм принадлежала на никой мъж.

— Известно време принадлежеше на мен — Рейф пак отпи от уискито си. — И отново ще бъдеш моя.

— В никакъв случай. Дори да живеем един милион години. Никога, дори ти да беше единственият мъж на света!

Рейф не обърна внимание на подчертано артикулираните й думи. Той се мръщеше замислено, загледан в тъмнината.

— Доколкото можах да разбера, дори не си виждала Муркрофт, след като си подала оставката си. Защо стана така, Маги? Дали те изрита, защото те смяташе отговорна за всичко? Това ли беше причината? И не е искал да работиш за него след избухването на скандала, така ли? Принуди ли те да си подадеш оставката?

— Ти самият, при същите обстоятелства, не би ли ме помолил да напусна? Ако беше открил, че един от твоите най-отговорни мениджъри, спи с главния ти съперник в бизнеса, не би ли поискал да си подаде оставката?

— Така е, дявол да го вземе. Всички, които работят в моята компания, знаят, че в замяна на заплатите, които им давам, очаквам единствено лоялност.

Маргарет въздъхна.

— Добре поне, че чистосърдечно си го признаваш. Но така се случи, че не се наложи Джак да ме моли да си подавам оставката. По това време аз вече бях решила да напусна. Имах намерение да се откажа от тази си работа след не повече от една-две години, за да се отдам изцяло на писане. А този миналогодишен скандал само ускори целия процес.

Рейф изруга сдържано.

— Не съм дошъл да споря с теб. Казах ти, че що се отнася до мен, миналото е далеч назад и ще си остане там завинаги.

— Защо си дошъл тук? Все още не си ми изяснил напълно мотивите си. Сега аз вече нямам нищо общо със света на бизнеса, Рейф. Не зная никакви тайни, които, ако издам, могат да ти помогнат да изкупиш акциите на някоя компания и да я заграбиш, или пък да купиш някоя нещастна фирма, която е затънала до гуша във финансови затруднения. Не мога да ти помогна в тези случаи, Рейф.

— Престани да повтаряш, че аз само съм те използвал за добиране до служебна информация — каза през зъби Рейф. — Ти знаеше с какво се занимавам, преди да се запознаеш с мен на онази благотворителна акция, където се срещнахме за първи път, нали? И какво от това? Това не означава, че съм замислял заговор, за да те използвам.

— О, Рейф, недей така. Не съм чак такава глупачка. Можеш ли да се закълнеш, че и през ум не ти е минавало да се възползваш от контактите си с някой, който е толкова близък на Джак Муркрофт, колкото бях аз? Не беше ли това най-важната причина, поради която се запозна с мен тогава?

— Какво значение има, по дяволите, каква е била причината да се сближа с теб? Пет минути след като се запознахме аз вече разбрах, че това, което ще се случи между нас, няма нищо общо с бизнеса. Та аз те помолих да се омъжиш за мен, дявол да го вземе.

Тя едва не се задави с коняка си.

— О, да, разбира се, така беше. Първата седмица от запознанството ни. И аз дори бях започнала да обмислям отговора си, макар че инстинктът ми с всичка сила ме предупреждаваше да бягам от теб — но тя не беше съвсем искрена. Защото един друг инстинкт, по-първичен, я караше да поеме риска да остане при него.

— Сега пак имам намерение да те помоля, Маги.

Изведнъж така й се зави свят, че си мислеше, че ще припадне.

— Какво каза?

— Много добре ме чу. — Рейф стана прав и закрачи безшумно по белия килим. Отиде до прозореца и се загледа в нощта. — Готов съм да ти дам малко време, за да свикнеш с тази идея. Зная, че ти идва малко изневиделица. Но аз те искам, Маги. Никога не съм преставал да те желая.

— Наистина ли? Аз съвсем определено си спомням как ми каза, че не искаш да ме виждаш повече.

— Излъгах. Себе си и теб.

Тя поклати глава с недоверие.

— Онази сутрин ти беше много ядосан и ме ненавиждаше.

— Не. Никога не съм те ненавиждал. Но наистина бях много ядосан. Не можех да повярвам, че си отишла право при Муркрофт, за да го предупредиш за моите намерения. А когато дори не се опита да се защитиш, реших, че съм измамен. Колкото до Муркрофт, той се показваше повече от склонен да потвърди това.

— Наистина отидох направо при Муркрофт — съгласи се мрачно Маргарет. — Но измамената всъщност бях аз. Защото и ти, и Муркрофт се възползвахте от мен. Това беше една от причините да се откажа от света на бизнеса. Дадох си сметка, че не ми достига смелост за него. Не можех да се свикна с войните, които се водеха. Призляваше ми от тях.

— Ти си твърде нежна за този свят, любима Маги. Разбрах го от мига, в който се запознахме. Ако се беше омъжила за мен, това щеше да те спаси.

— Нека да бъдем честни един към друг, Рейф. Ако бях се омъжила за теб преди една година, досега щяхме да се разведем.

— Не е така.

— Това е самата истина, независимо дали искаш да я признаеш или не. Не бих могла дълго време да се съобразявам с твоята представа за брака. Още тогава го бях разбрала. Ето защо отлагах да ти дам отговор през двата месеца, когато бяхме заедно — Но Маргарет знаеше също, че ако не се беше случило това сътресение, вероятно щеше да се поддаде на упоритата тактика на Рейф да я накара да се омъжи за него. Щеше да й се види невъзможно да устои на предложението му. Тя го обичаше.

Рейф я погледна през рамо. Изразът на лицето му беше смекчен.

— Може би понякога щеше да ти бъде малко трудно, но щяхме да се разбираме. Щях да направя така, че да се разбираме. Но този път наистина ще върви добре.

Маргарет затвори очите си, за да спре горещите сълзи, които напираха. После замига и ги преодоля. Когато отново погледна към Рейф, сякаш пред очите й имаше мъгла. Но тя вече беше убедена, че няма да изпадне в криза и да се разплаче. Трябва да се овладее. Този човек залагаше на нейната слабост и се възползваше от нея, както хищникът постъпва с плячката си.

— Изненадваш ме, Рейф. Ако си изпитвал толкова силни чувства, защо си чакал да мине цяла година, за да ме потърсиш? — Маргарет за момент изпита болка, като си представи месеците, които бе прекарала в надежда, че ще чуе от него точно това, което чуваше сега. Но накрая беше се примирила с действителността и бе заживяла свой собствен живот. — Не е в твоя стил да отлагаш толкова много изпълнението на желанията си.

— Зная, така е. Но в този случай нещата бяха различни — той помръдна раменете си някак неспокойно. Този жест не беше типичен за него. — Никога преди не съм изпадал в такава ситуация — той се обърна към нея и започна да върти чашата в ръцете си. Когато най-сетне вдигна поглед, очите му бяха замислени. Първите няколко месеца дори не бях способен да мисля. През деня бях жива заплаха за всички около мен, а през нощта не можех да спя. Опитвах се да се докарам до такова изтощение, че да мога да поспя поне няколко часа. Попитай Хачър или майка ми, ако искаш да разбереш какво ми беше тогава. Сега, когато говорят за този период, всички го наричат ранното средновековие.

— Да, предполагам, че си бил поразстроен заради това, че се провалиха плановете ти за бизнеса — каза Маргарет иронично. — Можеше да спечелиш много пари, а фирмата на Муркрофт реагира навреме благодарение на моето предупреждение. Така че ти загуби този път, а за никого не е тайна как преживяваш загубите.

В погледа на Рейф проблесна опасен пламък, но гневът му бързо се изпари.

— Мога да преживея една загуба. Случва се. Макар и не много често. Но не можех да преживея факта, че ти ме предаде, че си тръгна, без дори да се обърнеш. Ето какво не можех да преживея.

— А какво очакваше да направя, след като ми каза да се махам от очите ти?

Рейф се усмихна с мрачна усмивка.

— Знам. Не си от този тип жени, та да се разплачеш и да ми кажеш, че съжаляваш, или да паднеш на колене, да ме молиш за прошка, за да останеш при мен. Прав ли съм?

— Изключено беше да се държа така — измърмори Маргарет. — Защото в цялата тази бъркотия аз бях невинна жертва.

— Но много ми се искаше да го направиш, да знаеш.

— Какво да направя? Аз да те моля за прошка?

Той кимна.

— Щях да те оставя да пострадаш известно време, да ти дам възможност да ми докажеш колко истински се разкайваш за това, което си направила, и тогава щях да се покажа много великодушен и да те взема обратно.

— И ти да поставяш условията, нали?

— Естествено.

— Но не си могъл да устоиш накрая, така ли?

— Да, наистина бързо се предадох, защото ти така и не дойде да ме молиш. Отначало си помислих, че причината е в твоята история с Муркрофт.

— Дявол да го вземе, никога не съм имала никаква история с него.

— Знам, знам — той вдигна ръка, за да прекъсне разпалените й обяснения. — Но тогава така си мислех, а не можех да си позволя да отида при Муркрофт и да го попитам, нали? Той само щеше да ми се присмее.

— И то заслужено.

— И без това гордостта ми ме разпъваше на кръст. Не исках да позволя на Джак Муркрофт да я тъпче.

— Разбира се. Твоята гордост е много по-важна от нашите отношения, каквито и да са били те, не е ли така?

Той се обърна с лице към нея.

— Нали тази вечер съм дошъл при теб. Това не ти ли подсказва кое смятам за по-важно?

Тя го погледна подозрително.

— Подсказва ми, че си наумил нещо. Това е всичко, което ми подсказва. Но аз нямам никакво желание да забърквам нови каши. Преди една година добре си научих урока, Рейф. Парен каша духа. Само глупачка би посегнала пак към огъня.

— Дай ми възможност отново да те спечеля, Маги. Това е всичко, за което те моля.

— Не — отсече тя веднага, без да обмисля отговора си. Защото само този отговор можеше да я спаси от надвисналата опасност.

Той я наблюдаваше с онзи израз в очите, който никак не й се нравеше. Познаваше го отпреди и знаеше много добре какво означава. Рейф преценяваше своите варианти, опипваше почвата и избираше оръжието, анализираше тактиката на поредното си нападение.

Той нехайно се върна до белия фотьойл и седна. Маргарет го гледаше инстинктивно напрегната.

— Ти наистина се страхуваш от мен, нали, Маги?

— Да — призна тя направо. — Ти можеш да бъдеш крайно безмилостен. Не зная кога какво таиш.

— Така е, има няколко неща, които още не знаеш — каза Рейф меко.

— Не искам и да ги зная.

— Но ще ги чуеш.

— Всичко, което искам, е да си отидеш.

— Казах ти още когато отвори вратата, че няма защо да се страхуваш от мен.

— Не ме е страх от теб. Само съм разумна и трябва да ти призная, че ставам изключително предпазлива в твое присъствие. Определено нямам намерение пак да се забърквам в отношения с теб, Рейф.

Той продължи да върти чашата в ръцете си.

— Това, което исках да ти предложа, е една малка ваканция.

Думите му я обезпокоиха.

— Ваканция ли? Нито искам, нито се нуждая от ваканция.

— На ранчото — продължи той така, като че ли тя нищо не беше казала.

— На твоето ранчо в Аризона?

— Ти така и не можа да го видиш. Ще ти хареса.

— Не, категорично не! Не искам да ходя на никакво ранчо. Ненавиждам селото. Ако исках да отида на почивка, щях да си избера луксозен курорт на някой остров в южните морета, а не на село.

— Моето ранчо ще ти хареса. — Рейф изпи последната глътка уиски. — То е точно до Тусон. Там съм израснал. Наследих го от баща си, след като почина.

— Не искам.

— Няма защо да се притесняваш — каза Рейф меко. — Няма да бъдем само двамата. Майка ми ще бъде там.

— Мислех, че тя живее в Скотсдейл.

— Да, така е. Но сега ми е на гости. Сестра ми Джули също ще се отбие за малко. Както знаеш, тя живее в Тусон. Помислих си, че ти ще се чувстваш по-спокойна, ако знаеш, че когато дойдеш, няма да бъдеш само с мен.

— Виж какво, хич не ме интересува кой ще бъде там. Рейф, престани да ме преследваш по този начин. Наистина.

— И още един човек ще бъде там, скъпа.

— Току-що ти казах, че въобще не ме интересува кой е там. А ако не ти е ясно защо, знай, че за мен не е никакъв стимул да ходя в Тусон, ако майка ти е там. Защото тя просто ме ненавижда, от дън душа. Смята, че слънцето изгрява и залязва само заради теб. Майка ти ясно ми даде да разбера какво мисли, когато се срещнахме един-единствен път миналата година. И съм сигурна, че още повече съм й паднала в очите след всичко, което се случи между нас. Убедена съм, че ме смята за виновна, че ти загуби Спенсър Хоумс, и компанията премина в ръцете на Муркрофт. Не бих се изненадала, ако и сестра ти споделя нейното мнение за мен.

— Слушай, любима, ти трябва да приемеш факта, че хората се променят. Сега майка ми няма търпение да те види отново.

— Не мога и за секунда да допусна, че това е истина, а дори и да е, аз не съм особено запалена по идеята да се срещна с нея.

— По-добре е да свикнеш с тази идея и да я приемеш — каза Рейф. — Тя ще се омъжи за баща ти.

— Тя какво? — Маргарет изпита чувството, че току-що целият свят се е разпаднал точно под краката й. Тя здраво стискаше чашата си.

— Много добре ме чу.

— Не ти вярвам. Лъжеш. Баща ми щеше да ми каже.

— Не ти е казвал нищо, защото аз го помолих. Исках аз да се заема с това, за да те подготвя. Между другото, той е другият човек, който ще бъде на ранчото, докато ти си там.

— О, Боже Господи! — на нея вече й прилоша физически и остави на масата недокоснатия си коняк.

— Добре ли си? — Рейф се намръщи загрижено.

— Не.

— Положението не е толкова лошо, колкото изглежда. Всъщност те са чудесна двойка.

— Кога къде и как са се запознали?

— Аз ги запознах преди около четири месеца.

— Защо, за Бога?

— Защото имах предчувствието, че ще си допаднат. Отначало баща ти не беше много навит, признавам. Повече му се искаше да ме обеси на най-близкото дърво. Изглеждаше убеден, че аз съм бил лошият човек в бъркотията миналата година. Когато му изясних някои подробности, между които беше и тази, че все още имам намерение да се оженя за теб, той се успокои и видя нещата в друга светлина. След това се запозна с мама и съвсем омекна.

Маргарет го гледаше втренчено — объркана и ужасена.

— Нищо не разбирам. Какво стои зад всичко това? Ти никога не правиш нищо, освен ако не си дълбоко заинтересован и не си струва труда. Кажи ми, какво става тук?

Рейф се усмихна с типичната си оскъдна усмивка.

— Ако искаш да разбереш, ще си вземеш няколко седмици отпуск и ще дойдеш на ранчото — той се пресегна към сакото си, което беше преметнато на облегалката на стола, и извади от джоба билет за самолет. — Направил съм ти резервация. Полетът за Тусон е в 8 часа следващия понеделник.

— Явно си полудял, щом смяташ, че можеш просто да дойдеш и да започнеш да се разпореждаш с живота ми. Никъде няма да ходя.

— Можеш да постъпиш така, както искаш, но мислех, че ти е интересно да разбереш какво всъщност става, а единственият начин е да дойдеш в Аризона.

— Ако баща ми е достатъчно луд, за да се забърка с майка ти, това си е негова работа. Ще му кажа мнението си, когато ме попита, но дотогава ще стоя далеч от всички.

— Застрашени са не само техните отношения — каза Рейф спокойно.

Маргарет впи червените си лакирани нокти в бялата кожена тапицерия.

— Знаех си — сряза го тя. — При теб винаги всичко е свързано с бизнеса. Кажи ми и останалото, по дяволите.

— Да, наистина баща ти и аз сме замислили да се позанимаваме с бизнес заедно.

— Мили Боже! Какъв бизнес?

— Решил съм да купя „Ларк Енджиниъринг“.

Това беше последната бомба, която съвсем довърши Маргарет. Тя скочи на крака. Искаше й се пак да го нарече лъжец, но дори само като си помисли това, изпита ужасен, вледеняващ страх.

— Баща ми никога не би продал фирмата си на теб. Той я е изградил от самото начало. Тя е целият му живот. И ако е намислил да я продава, това означава, че ти го манипулираш. Какво си направил, Рейф? С какви средства му въздействаш, за да тръгне против себе си?

Рейф бавно се изправи. Беше застрашително по-висок от нея. Той сякаш запълваше изисканата стая — тъмен, опасен натрапник, които, както никои и нищо друго на този свят, заплашваше да разруши спокойствието на Маргарет, което с такива усилия бе постигнала. Тя го погледна и се почувства дребна и уязвима. Но не се поддаде на порива си да отстъпи назад. Не би му доставила това удоволствие.

— Ти май наистина нямаш много високо мнение за мен, нали? — устните на Рейф бяха стиснати от неовладян гняв. — Добре поне, че през изминалата година се научих как да се отнасям към собствената си гордост, защото това, което издава погледът ти в този момент, е достатъчно, за да накара един мъж да се почувства дребосък.

— Нима? — въпросът й прозвуча унищожително. — Толкова нисък ли се чувстваш?

— Не, мадам — отговори той. — Но вероятно бих се чувствал точно така, ако наистина имах някаква вина по отношение на баща ти, както ти мислиш. За мое щастие аз съм невинен като новородено конче.

— Това означава ли, че не си го принудил да ти продаде акциите си?

— Тъй вярно, не съм. Попитай самия него.

— Ще го питам, по дяволите.

— Но затова ще трябва да дойдеш на ранчото — каза Рейф. — Защото той е там, макар че не би ти го потвърдил по телефона.

— Защо?

— Защото знае, че ми трябва известно време, за да те убедя, а той се съгласи да изиграе ролята на примамка. Ще трябва да прелетиш до Аризона, ако искаш да се увериш, че не си измислям.

— И ако не дойда?

— Тогава, предполагам, ще си седиш тук в Сиатъл и много ще се притесняваш.

Тя завъртя главата си, зашеметена от думите му.

— Не вярвам на нищо, което ми каза. Защо го правиш?

— Вече ти обясних защо. Искам да ми дадеш още една възможност. И това е единственият начин, който ми идва на ум, за да постигна това.

— Дори и ако катастрофата, която се случи миналата година, не бе застанала между нас, няма какво да обмисляме как да се обвързваме отново. Казах ти го вече. Никога не бих могла да се омъжа за теб, Рейф. Поне още дълго време, във всеки случай.

— Ще те накарам да преразгледаш решението си.

— Невъзможно. Сега твърде добре те познавам. Поради тази причина не ти дадох отговор, когато ми поиска ръката първия път. И втория, и третия. Твоята най-голяма любов е работата ти, а твоята всепоглъщаща страст в живота е да правиш пари, а не любов.

Рейф се опита да се направи на обиден.

— Не си спомням да си подавала оплаквания в леглото.

Маргарет сви ръцете си в юмруци.

— В редките случаи, когато ти успяваше да намериш време да ме вкараш в леглото си, изпълняваше ролята си просто великолепно.

— Е, благодаря ти, скъпа. Много мило от твоя страна, че все пак си спомняш.

— Отклоняваш се от темата — просъска тя.

— Да, моля?

— Въпросът е в това, че ти не отделяш много време за каквито и да е отношения от подобен характер. През двата месеца, когато се срещахме, ти винаги си идвал в Сиатъл за събота и неделя, а след това си тръгваше в понеделник сутрин. Или пък се появяваше на прага ми някоя сряда, завеждаше ме в леглото и след това изчезваше в шест сутринта на следващия ден, за да отидеш на някоя бизнес конференция в Ел Ей.

— Признавам, че преди ми се налагаше да пътувам изключително често, но напоследък не го правя.

— А когато не пътуваше, беше затрупан с работа в офиса си. Спомни си колко пъти си се обаждал от Тусон, за да ми съобщиш, че не е възможно да дойдеш в Сиатъл. А очакваше от мен постоянно да променям програмата си, за да се съобразя с теб. Или пък пристигаше с куфар, пълен с документи, по които трябва да работиш. Или пък довличаше Дъг Хачър и двамата заемахте по цял ден хола ми.

— Слушай, скъпа, тогава бях се захванал с много работа.

— Ти просто си такъв и винаги ще имаш много работа. Такава е природата ти. Майка ти беше така любезна да изтъкне тази твоя черта. Каза, че приличаш абсолютно на баща си. Цъфтиш, когато работиш. Най-важното нещо за теб е да спечелиш в битката с конкурентите си в бизнеса.

— Започна да се увличаш, Маги, любима. Успокой се, скъпа. Говоря напълно сериозно. Искам да се оженим.

— О, вярвам ти. Способен си да си намериш жена, от която да извличаш полза. Искаш съпруга, която да ти бъде много удобна — просто да те развлича, да се занимава с домакинството, да участва в светския ти живот. Трябва ти жена, която да топли леглото ти, когато поискаш то да е топло, но да не се пречка, когато имаш работа. Трябва ти жена, която не само знае как да живее в твоя свят, а може да приспособи целия си живот към твоя. С една дума, искаш жена-придатък.

— Дай ми две-три седмици, за да ти докажа, че имам желание да направя компромиси със себе си.

Маргарет го погледна остро.

— Позволи ми да се съмнявам в това многообещаващо начало. Просто се опитваш да ме изнудиш да дойда в ранчото ти.

Той въздъхна.

— Така е, но само защото зная, че по този начин със сигурност ще те накарам да дойдеш. Маги, изслушай ме.

Тя го изгледа сърдито.

— Не ме наричай Маги. Знай, че никога не ми е било приятно да ме наричаш така. Никой друг не си е позволявал да ми казва Маги.

Рейф вдигна вежди.

— Баща ти си позволява.

— Това нищо не променя. Ненавиждам да ме наричат Маги.

— Преди никога не си говорила за това.

— Миналата година мислех, че не си струва труда да споря с теб. Но това е дребен проблем, защото никога не сме имали време да спорим. Обаче сега нещата са съвсем различни. С нищо казано от теб няма да се примиря.

— Разбирам. Жалко. Някак си винаги ми е харесвало името Маги.

— Но на мен — не.

— Добре — успокои я той, — ще се опитам да си внуша да те наричам Маргарет.

— Не е необходимо да се опитваш да си внушаваш каквото и да е. Няма да бъда с теб достатъчно време, за да имаш възможност често да правиш тази грешка.

— И нямаш намерение да отстъпиш дори на йота, така ли?

— Точно така — Маргарет го погледна предизвикателно.

Устните на Рейф се извиха едва-едва.

— Имах определено предчувствие, че ще се държиш точно по този начин. Поради тази причина си направих труда да наглася цялата история. Искам да ми дадеш възможност да ти докажа, че съм се променил. Моля те само за две седмици.

— Ти не ме молиш, а изискваш. И преди се държеше така, Рейф. Изобщо не си се променил.

За миг в очите му проблесна гняв, който почти моментално беше изместен от нещо далеч по-опасно разочарованието му от неудовлетвореното желание. Рейф вдигна ръката си и я плъзна по врата на Маргарет, стигайки до косата й, прибрана нагоре. Тя застина.

— Много ли си се променила, Маги? — попита я той нежно, съвсем близо до нея. — Още ли помниш това? — той докосна леко устните й със своите. — Все още ли те заливат горещи вълни и започваш да трепериш, когато направя това? — той нежно захапа долната й устна между зъбите си и веднага я пусна.

Маргарет потръпна от дълбокия копнеж, който преряза тялото й като с нож. Не се помръдна. Не беше убедена, че можеше да се отдръпне, ако се опита. Беше просто парализирана — като зайче, застанало пред планински звяр.

Рейф пак се надвеси над нея. Тя се почувства напълно объркана от неочакваната нежност на целувката му. Пръстите му, леки като пера, я галеха по чувствителната кожа на врата й. Тръпките се предадоха до окончанията на нервите й. Тя потрепери.

— Да, все още ти действам, нали? Много мислих за това през изминалата година — промълви Рейф. — Цяла една година, дявол да го вземе. Всяка нощ и всеки ден. Понякога ми се струваше, че просто ще си загубя ума от копнеж по теб. Как можа да ми сториш това, Маги?

Тя беше потресена от тъжния му дълбок глас.

— Ако това, което ти е липсвало, е било сексът, сигурна съм, че си намерил някоя, която би удовлетворила желанието ти.

— Не — отговори той категорично. — Не съм имал никоя друга. Не е имало никаква жена след теб, Маги.

Тя го гледаше шокирана. Когато намираше време за леглото, Рейф доказваше, че е дълбоко чувствен мъж. Спомняше си това много ярко.

— Не ти вярвам.

— Повярвай ми — гърлено изръмжа той, а устните му пак се докоснаха до нейните. — Бог ми е свидетел, че казвам истината. Трябваше да преживея всичките тези самотни нощи и това едва не ме подлуди.

— Рейф, не можеш просто да влезеш в къщата ми след цяла една година и да започнеш да се държиш по този начин — каза му Маргарет отчаяно. — Няма да ти позволя.

— Позволи ми да остана при теб тази нощ.

— Не!

Той леко се отдръпна и я пусна.

— Имах предчувствие, че ще ми отговориш така, но все пак бях длъжен да те помоля. Не се тревожи. Чакал съм толкова време, мога да почакам и още малко.

— Ще има да чакаш, докато адът замръзне — отвърна тя сухо. — Каза, каквото имаше да казваш, Рейф. Сега си отивай.

Той се поколеба за миг. След това кимна и си взе шапката. Прихлупи я ниско над святкащите си очи. Когато посегна към сакото си, погледът му се спря на самолетния билет, който беше оставил на масата.

— До следващия понеделник. Полетът е точно осем часа.

— Няма да дойда.

— Моля те!

Маргарет отвори уста от удивление.

— Какво каза?

— Казах моля. Моля те, бъди на летището за полета в осем часа. Ела в Аризона, за да се видиш с жената, която вероятно ще се омъжи за баща ти. Ела в Аризона, за да разбереш какво пъклено дело съм замислил, за да накарам баща ти да продаде компанията си на мен. Ела в Аризона, за да разбереш, че наистина съм се променил. Ела в Аризона и по този начин дай и на двама ни още една възможност.

— Бих била глупачка, ако дойда.

— И двамата с теб не сме имали никого през последната година, Маги. Това и за двама ни трябва да означава нещо — той прехвърли сакото си през рамо и се запъти към вратата.

— Рейф, чакай, няма да дойда, чуваш ли? Няма да пътувам с този самолет — Маргарет успя да отлепи крака от килима и да тръгне след него, но беше вече твърде късно.

Вратата се затвори меко след него, преди тя да успее да го попита откъде знае, че не е имала друг през последната година.