Деби Макомбър
Желан годеник (6)

Шеста глава

Кейт се чувстваше добре. Депресията, която я измъчваше след сватбата на Клей, започна да изчезва. Напълно свикна и с мисълта за новия брак на баща си. Дори продажбата на фермата — при това тъкмо на Люк — вече й изглеждаше приемлива. Изясняването на взаимоотношенията им също й помогна.

— Здрасти, Нели! — подвикна Кейт и влезе в малкото уютно ресторантче. На връщане от училище беше намерила у дома бележка от баща си — канеше я точно в шест на вечеря при Нели. Кейт предположи, че Девин ще дойде с Доротея, за да обсъдят някои последни подробности около предвидената за петък сватба. С чаша вода в едната ръка, каничка кафе в другата и меню под мишница, Нели я поведе към сепарето.

— Очаквам татко и Доротея Мърфи — обясни Кейт.

— Нямаш проблеми — отвърна Нели. — Специалитетът тази вечер е кавърма в гювече, а като дойде баща ти, му кажи, че преди петнайсет минути извадих от фурната тава баница с праз.

— Ще му предам — обеща Кейт и погледна към часовника си. Баща й закъсняваше с няколко минути, а това не беше в негов стил. От нямане какво да прави тя се зачете в менюто. Беше стигнала до средата, когато чу, че вратата се отваря. Усмихната, тя погледна натам и откри, че към нея се приближава Люк. Той дойде до нейната маса и седна срещу нея.

— Къде е баща ти?

— Не знам. Покани ме тук на вечеря.

— И аз получих същата покана.

— Сигурно има нещо общо със сватбата.

— Не — промърмори намръщено Люк. — Трябва да подпише едни банкови ордери.

Нели донесе още една чаша вода и наля кафе на двамата.

— Здравей, Нели.

— Люк Ривърс! На нищо не прилича, че идваш тук толкова рядко! — отвърна закачливо по-възрастната жена, намигна му и се отдалечи с грациозна походка.

Удивена от открития флирт на Нели с Люк, Кейт надигна чашата с кафе и почти си изгори езика. Тази Нели беше поне с петнайсет години по-възрастна от него!

— Тя често ли се държи така? — прошепна неодобрително Кейт.

— Да не ревнуваш?

— Разбира се, че не! Просто никога не съм знаела, че Нели флиртува толкова демонстративно.

— На нея й е позволено — отвърна той и се втренчи в менюто, което явно прикова цялото му внимание.

Тя успя някак да преглътне възражението си. В крайна сметка, нямаше никаква причина да се вълнува, дори ако хиляда жени искаха да се хвърлят на врата му. Тя нямаше права над него и не искаше той да претендира за някакви права над нея.

Телефонът на ресторанта иззвъня, но Нели, която в момента носеше четири чинии едновременно, го остави да звъни, докато най-после някой в кухнята отиде да го вдигне. Минута по-късно съдържателката дойде на тяхната маса и съобщи:

— Девин беше. Каза, че щял да закъснее, та вие двамата да не го чакате и да поръчвате. Яжте на корем, защото той плаща.

— Сандвич с печено говеждо и салата — поръча Кейт.

— А за мен печено пиле. После ми донеси и от твоите бисквити. Първо обаче ще започна със салата. — Люк подаде менюто на Нели. В мига, в който тя се обърна, между двамата на масата се възцари неловко мълчание. Чувстваха се като непознати, стъпили на несигурна почва. Люк наруши тишината пръв: — Е, как върви училището?

— Добре.

— Чудесно.

Кейт нервно се изсмя:

— Започнах да почиствам шкафовете вкъщи. Изваждам всичко и го подреждам в две купчини — нещата, които татко ще вземе, и тези, които ще прибера аз.

Вместо да зарадва Люк, новината имаше върху него обратния ефект.

— Можеш да останеш да живееш в къщата, докогато пожелаеш. — Очите му се присвиха. — Не е необходимо да се местиш.

— Знам, но фермата вече ти принадлежи или ще ти принадлежи в най-скоро време.

— Това е твоят дом.

— Но не задълго — видя се принудена да му припомни. — Надявам се да намеря апартамент в града. Честно казано, с нетърпение чакам да се пренеса. Знаеш какви стават пътищата през зимата. Трябваше да се сетя за този вариант отдавна.

— Нямаше да се налага да се местиш, ако не беше толкова твърдоглава — процеди Люк през стиснати зъби. Явно се бореше със себе си, за да не загуби търпение. — Кълна ти се, Кейт, направо ме отчайваш. Последното нещо, което искам на този свят, е да ти отнемам дома.

— Зная.

Междувременно до тях изникна Нели и им сервира салатите, като не пропусна случая отново да пофлиртува с Люк. Той я изчака да се отдалечи, наведе се към Кейт и заговори с нисък напрегнат глас:

— Кейт, моля те, остани в къщата. Позволи ми да направя поне това за теб.

Тя му благодари за загрижеността с топла усмивка, но не можа да се въздържи да не добави:

— Хората ще започнат да клюкарстват.

— Нека приказват каквото искат!

— Аз съм детска учителка, забрави ли? — Беше му искрено признателна за приятелството и искаше да го увери, че не е необходимо да се тревожи за нея и че е напълно способна да се справи сама.

Вечерята пристигна, преди да са довършили салатите. Двамата отново млъкнаха. На Кейт й минаха през ум няколко възможни теми за разговор, но се боеше, че за каквото и да заприказват, Люк накрая ще обърне нещата към нейното оставане в къщата. Затова мълча. Така стигнаха до кафето. Люк пое дъх, като разбъркваше захарта бавно и внимателно.

— Не смятам, че баща ти изобщо има намерение да се появява тази вечер — подхвана той. — Всъщност…

— Но това е смешно! — прекъсна го тя. — Татко не би могъл да направи подобно нещо.

— Опитва се да ти каже нещо — настоя Люк.

— Нямам ни най-малка представа какво. — Разбира се, че имаше, но реши да се преструва.

— Достатъчно си умна, за да се сетиш, Кейт — усмихна се той. — Е, чака ме работа, затова ще тръгвам.

— Татко ще дойде всеки момент.

— Няма да дойде, Принцесо. — Усмивката му се стопи. Протегна се през масата и нежно погали Кейт по бузата. — Но ти каза това, което искаше, съвсем ясно.

Тя остана в ресторанта още половин час след тръгването му и се убеди, че е бил прав. Баща й наистина се опитваше да й внуши нещо — нетактично, както и всички останали. Раздразнено въздъхна, сбогува се с Нели и също си тръгна.

 

 

Двамата с Люк се видяха отново чак в петък вечерта, когато се събраха в дома на пастора Уилкинс за сватбата на баща й. Кейт пристигна с Девин, а Люк дойде няколко минути по-късно. Кейт беше заета да подрежда върху подносите сладкиши за скромното тържество, което щеше да последва венчавката, и не го забеляза.

— Здравей, Кейт — изникна той иззад гърба й.

— Здравей — отвърна тя механично и се обърна с учтива усмивка, но дъхът й спря, когато видя колко елегантен и същевременно мъжествен изглежда той.

Носеше тъмен костюм с жилетка, който не прикриваше силното му, добре сложено тяло, а светлосинята копринена вратовръзка само подчертаваше бронзовия загар. Кейт усети, че неприкритият й възторг ласкае Люк, но въпреки това не можа да откъсне поглед от него. Сърцето й пропусна един удар, а после бясно заби, когато проницателните му кафяви очи се впиха в нейните. Почувства как сълзите й напират — само Люк разбираше колко тежка е тази вечер за нея. Много от мислите, които я вълнуваха, й напомняха за преживяното по време на сватбата на Клей и Рори. Стомахът й се беше свил на топка от нерви. Спокойствието и силата, които я изпълваха до неотдавна, бяха изчезнали. Сега мислеше само, че всичко, което беше обичала, всичко, което й беше близко и познато, си отиваше от живота й. Първо мъжът, за когото искаше да се омъжи, после — баща й, а съвсем скоро — и родният й дом… Прекалено много промени за твърде кратко време.

Точно както на сватбата на Клей, и сега Кейт си наложи да изглежда радостна и да се държи с достойнство. Наистина се радваше за баща си и Доротея — така, както се беше радвала за Клей и Рори. Но защо чуждото щастие я нараняваше?

Люк изглежда усети мъката й, защото побърза да я утеши:

— Всичко ще бъде наред — каза той кротко.

— Естествено — отвърна тя със смела усмивка и заподрежда цветята, въпреки че пръстите й трепереха. — Доротея е чудесна жена.

— И ти също, Принцесо. — С тези думи той сложи ръце на раменете й и започна нежно да ги гали. Наложи й се да мобилизира цялата си воля, за да не зарови лице в гърдите му и да потърси закрила в неговите обятия. Не биваше обаче да забравя, че миналия път точно по този начин загуби контрол върху себе си…

Някакъв шум зад тях го накара да отпусне ръце и двамата се отдалечиха един от друг с нежелание. Тя се нуждаеше от него така, както и преди няколко седмици. Но този път твърдо беше решила да прояви повече воля.

Самата церемония протече бързо. Кейт стоеше почти като вдървена до жената, с която Девин бе решил да замени майка й. Връхлетяха я спомени за красивата нежна Нора и за тяхното щастливо, сплотено семейство. На два пъти сълзите заплашиха да бликнат, но успя да ги преглътне. И двата пъти усети погледа на Люк и топлото съчувствие, струящо от очите му.

Накрая пастор Уилкинс затвори Библията и обяви Девин и Доротея за съпруг и съпруга. Девин прегърна жена си и нежно я целуна. Скоро всички им честитяха подред. Когато обви ръце около шията на Люк, Кейт се почувства като у дома. Стана й толкова уютно, толкова спокойно, че чак се изплаши. Отдръпна се и свали ръце от раменете му, но Люк отказа да прояви разбиране. Той сключи ръце около талията й и отново я притегли към себе си.

— Какво не бих дал за пълнолуние и малко шампанско! — прошепна той.

Скромното празненство започна веднага след церемонията и през следващия час Кейт беше заета да раздава парчета сватбена торта, да разнася подноси със сладки и да налива кафе. Баща й я откри в кухнята. Очите му блестяха от щастие.

— Чувстваш се добре, нали, Принцесо?

— Знаеш, че е така — отвърна тя и го дари с усмивка.

— Двамата с Доротея скоро ще тръгваме. — Преметна ръка през рамото й и я прегърна. — Не забравяй, че те обичам. Ти винаги ще си останеш моето малко момиче.

— А ти винаги ще бъдеш моят герой.

Девин се засмя.

— Мисля, че Люк с удоволствие би заел моето място и аз ще съм щастлив, ако нещата се уредят така. Той е добър човек, скъпа. Извадила си голям късмет с него.

— Татко — въздъхна тя и затвори очи, — Люк е прекрасен и аз разбирам притесненията ти. Ти искаш всичко да се нареди, преди да си заминал на сватбено пътешествие. Аз обаче още не съм готова да се обвържа.

— От теб ще излезе прекрасна съпруга, Принцесо. Искам да си щастлива.

— Ще бъда — обеща и се надигна на пръсти да го целуне.

Най-после Девин и Доротея се приготвиха да тръгват и двайсетината поканени — все близки приятели — излязоха на двора, за да ги изпратят. Всички се скупчиха и заобсипваха младоженците с целувки и ентусиазирани поздрави. После бързо хукнаха да се приберат обратно на топло, но Кейт изостана, защото не искаше да я виждат с насълзени очи. Люк остана с нея и мълчаливо изчака, докато се успокои.

— Баща ти ме помоли да те закарам…

Тя кимна и сподави полуистеричния си смях. Въпреки разговора им, Девин продължаваше да я тика към обятията на Люк.

— Да не би да искаш да кажеш, че този път няма да ми възразяваш? — запита той с пресилена изненада.

— Ако възразя, това ще доведе ли до нещо?

— Не! — Разсмя се весело. После внезапно силните му ръце обгърнаха тялото й. — Отдавна не си ми позволявала да те целуна — прошепна, докато се навеждаше към устните й.

Кейт се опита да избегне неговия поглед. Накрая събра цялата си решимост и вдигна глава, за да му каже да я пусне. Люк обаче заглуши думите й с целувка. В мига, в който се съвзе от изненадата, тя сви ръце в юмруци и се приготви да го отблъсне. Но нежността на устните му съкруши съпротивата й. Отново и отново устата му търсеше нейната. Сладките му целувки като че ли изтриваха болката от сърцето й. Само до преди малко Кейт се чудеше как да му избяга. Сега, вкопчена в него, тя притискаше лице към неговото и искаше този миг да продължи вечно. Целувките му ставаха все по-дълбоки и изпращаха до всяко кътче на тялото й тръпки на възбуда. Пръстите му се вплитаха в косите й. Тя беше негова пленница, докато устните му я разкъсваха. Внезапно Люк спря да я целува и тя изстена от разочарование.

— Кейт! — прошепна той предупредително.

— Мммм… Люк, не спирай!

— Боя се, че сме привлекли публика — отвърна той меко.

Кейт пое дъх, отпусна ръце и се обърна толкова рязко, че залитна и щеше да падне, ако Люк не я беше подхванал. С широко отворени очи тя се взря в лицата на двадесетината гости, които в този миг излизаха, за да се разотидат по домовете…

 

 

— Мисля, че на Тайлър Моргенрот най̀ ще му приляга ролята на индианския вожд — обясняваше Кейт на Линда в мига, в който Сали Дейли нахлу в учителската стая. Двете приятелки тъкмо обсъждаха последните подробности около сценария за тържеството за Деня на благодарността.

— Виждам, че сте заети, момичета — намеси се Сали. — Поставянето на пиеса е амбициозен проект. Трябва да ви наградят.

— Благодаря — отвърна Линда от името на двете, като се опитваше да не обръща внимание на другата жена.

— Не те ли видях да си приказваш с Рори Франклин онзи ден, Кейт?

— Да, пихме кафе — каза Кейт и отново се обърна към Линда. Не искаше да се държи грубо с колежката си, но същевременно се надяваше да избегне разговора с нея. Сали обаче не позволи да я отпратят. Тя се отпусна на стола срещу тях и продължи с доверителен тон:

— Ти вече напълно се възстанови от Клей Франклин, нали?

Кейт и Линда отчаяно се спогледаха. Линда драматично обърна очи към тавана и Кейт едва се сдържа да не избухне в смях. Сали говореше, сякаш Кейт току-що бе оздравяла от грип.

— Ама и ти, Сали! — възкликна Кейт, когато осъзна, че по-възрастната жена нетърпеливо очаква отговора й. — Какво очакваш да ти кажа? — Драматично сложи ръка на сърцето си и опита да изобрази отчаяние и скръб. — Може би искаш да чуеш, че душата ми е сломена и няма да се влюбя никога повече?

— Не бих ти повярвала, дори да го кажеш!

— Тогава защо питаш? — сопна й се Линда.

— Ами защото всички обичаме Кейт. Тя е толкова мила, а напоследък й се събра твърде много!

— Благодаря — отвърна учтиво Кейт и многозначително погледна Линда. — Нямаме повече работа тук, нали?

— Какво… А, да.

— Хората говорят, че са ви видели да вечеряте двамата с Люк миналата седмица при Нели, а сега някои казват, че сте се целували на сватбата на баща ти…

Кейт започна да събира нещата си бързо. Сали сякаш се примири, че ще загуби събеседничките си. Тя се изправи и въздъхна с явно разочарование. Посегна за чантата си и тръгна към вратата, но преди да излезе, се обърна и подхвърли:

— Мисля, че Фред Гарнър прекалява с раздухването на историята между теб и Люк. Това, което прави, според мен е признак на лош вкус. — С тези думи напусна помещението.

— Фред Гарнър? — повтори Линда след секунда стреснато мълчание. — Какво ли пък е намислил този стар глупак?

— Фред Гарнър е собственикът на гастронома — спомни си Кейт, като се чудеше какво ли е имала предвид Сали.

— Да, но какво общо може да има той с тази история?

— Убий ме, не знам. — Кейт не успя да потисне любопитството си. Предполагаше, че Фред ги е видял в ресторанта, а и после, на тържеството по случай сватбата на баща й.

 

 

Когато се прибра у дома един час по-късно, Люк все още работеше на двора. Тя скочи от колата, направи две крачки към него и се закова на място. Гърлото й беше така стегнато, че едва преглъщаше, камо ли да може да говори. Беше започнала да трепери в мига, в който излезе от гастронома на Гарнър. Беше се отбила там, за да разбере какво се крие зад озадачаващата забележка на Сали, и от този момент гневът я бе обзел изцяло. Идваше й да удари Люк по главата с чантата си или с нещо по-тежко.

— Кейт? — Изглеждаше искрено загрижен. — Какво се е случило?

Знаеше, че чувствата й са изписани на лицето. Сърцето й биеше лудо. Нищо досега не беше я потрисало толкова дълбоко. А това означаваше много — като се има предвид унизителната история с Ерик Уилсън. Всъщност ударът, който Люк Ривърс нанесе на достойнството й по време на скандала в „Червения бик“, бледнееше в сравнение с новото унижение. О, Господи, оттук нататък й оставаше само едно — да напусне Найтингейл!

— Това е твое дело, нали? — запита тя с треперещ глас. В усилието си да запази хладнокръвие, държеше главата си високо изправена. Беше й останала само едната гордост и тя се бореше да я запази.

— За какво говориш? — Люк направи няколко крачки към нея.

Тя притисна юмруци към хълбоците си.

— Идвам право от гастронома. Това не ти ли говори нещо?

— Не.

— Съмнявам се.

— Кълна се, не зная за какво говориш. — Той се намръщи.

Тя направи опит да се изсмее с недоверие, но от гърлото й излезе само болезнен стон. И въпреки всичко, Люк изглеждаше объркан и недоумяващ. Кейт не искаше да повярва, че един мъж би могъл да й навлече подобно разтърсващо унижение и същевременно да излъчва такава добронамереност. Не можеше да сдържа повече сълзите си и те бликнаха като студени поточета по пламналите й страни.

— Кейт, какво се е случило?

Тя се обърна и хукна по-надалеч от него, за да не му позволи да стане свидетел на слабостта й. Влетя в къщата и се сви на кълбо в един стол, където скри лице в ръцете си и започна яростно да се бори с невероятното желание да захлипа истерично. При всяко вдишване болката в стомаха я пронизваше. Вратата се отвори.

— Махай се! — каза сподавено Кейт.

— Кейт?

— Не… ти… ли… стига? — Всяка дума излизаше от устата й като разтърсващ спазъм.

Люк коленичи пред нея и я притисна към себе си, но тя го отблъсна. Раменете й продължиха да треперят. С въздишка на отчаяние той се изправи и пъхна ръце в джобовете си.

— Добре, стига толкова. Кажи ми за какво става дума.

— Пасторът… Уилкинс… е заложил… двайсет… долара… на… декември — заобяснява тя между риданията. Пръстите й се свиха в юмруци. — Дори… Клей… е заложил… — Името му, изписано на огромната черна дъска, я нарани неимоверно.

— Кейт, кълна ти се във всичко, което ми е скъпо, че не разбирам за какво говориш!

Тя гневно изтри сълзите си и опита да се овладее дотолкова, че да може да говори ясно.

— Гастронома — успя да издума тя.

— Какво е станало в гастронома?

— Залагат! Като на лотария! — изкрещя накрая тя, вбесена, че Люк я кара да обяснява подробно последното си унижение.

— За какво залагат? — Намръщи се още повече и Кейт разбра, че той съвсем скоро ще загуби всякакво търпение.

— За нас! — Изкрещя тя, сякаш трябваше да се досети сам.

— За какво?!

— За това кога ще се оженим! За какво друго? Половината град се обзалага за датата на сватбата ни!

— Господи! — Затвори очи, сякаш не можеше да повярва.

— Наистина ли не знаеше?

— Разбира се, че не! — Очите му блестяха заплашително. — Как разбра?

— Сали Дейли спомена нещо за това след часовете и после на паркинга една от майките ми каза, че март бил прекрасен месец за сватби. Шестнадесети март, каза тя. И тогава… Тогава направих грешката да спра в гастронома на път за вкъщи, за да разбера какво става… — Люк кимна, но й се стори, че той почти не я чува. — Що се отнася до мен, имам само един изход. Ще подам оставка още утре и до края на седмицата ще напусна щата.

Люк я простреля с пронизващия си гневен поглед.

— Няма да е необходимо. Сам ще се заема със случая!