Деби Макомбър
Желан годеник (8)

Осма глава

Кейт тъкмо приключваше с проверката на купчина контролни по математика, когато приятелката й Линда Хътън нахлу в класната стая. Линда беше имала открит урок със своите третокласници и на двете не им беше останала възможност да поговорят в обедната почивка.

— Здравей — усмихна й се Кейт. — Как мина обиколката на затвора и пожарната?

Линда придърпа един стол и тежко се отпусна в него, като разтриваше слепоочията си.

— Не питай! По обяд бях готова да заключа някъде целия трети клас и да изхвърля ключа!

— Вярно, че днес тук бе доста по-тихо от обичайното.

— Слушай, не съм дошла да ми разправяш колко кротко е минал твоят ден. Единствената причина, поради която не съм си вече у дома в леглото, е защото искам да ти кажа, че вчера следобед отново минах през гастронома на Гарнър.

— И какво?

— Случилото се няма да ти хареса. Докато пазарувах, Гарнър ме попита дали искам да заложа за сватбата Ривърс-Логан.

— Не може да бъде! — замръзна Кейт.

— Напротив!

— Но Люк ми каза, че се е справил с проблема. Каза, че случаят е приключен и че няма за какво да се безпокоя. — Не бе, в характера му да дава необмислени обещания.

— Съжалявам, че трябваше да ти го кажа…

— Люк заяви, че лично е говорил с господин Гарнър!

— Направил го е. Господин Гарнър специално го подчерта. Каза, че Люк бил по-лют и от мексиканска люта чушка. Нахлул в магазина, фучал, беснял и го заплашвал, че тази работа едва ли не ще му струва живота. Но, честна дума, Кейт, през цялото време, докато ми го разказваше, старият Гарнър се хилеше като ряпа! Тогава той ми обясни, че колкото повече един мъж се съпротивлява срещу женитбата, толкова по-лесно попада в мрежата. Доколкото разбрах, при него идват хора чак от Ривърсдейл, за да залагат.

— Какво да правя сега? — Кейт покри очи с ръце.

— Не знам — поклати глава Линда. — Поне не води вече бележки по черната дъска. Но когато му споменах нещо за това, той отвърна, че е бил принуден, защото половината ни съграждани искали да участват и не му останало вече място на дъската.

— Ако не друго, случаят поне показва колко отчаяно се нуждаят от развлечение хората по тези места — отвърна горчиво Кейт. — Явно порядъчните граждани на Найтингейл не могат да намерят по-добър начин за прахосване на времето и парите си от залагането на нещо толкова глупаво като сватбена дата. Това е тъжна илюстрация на живота ни тук.

Приятелката й се прокашля. Целият й вид излъчваше виновност. Кейт се поколеба, докато се вглеждаше внимателно в нея. Не, помисли си тя, присвивайки очи. Не и Линда. Най-близката й приятелка от детинство не би постъпила така. Но изражението й говореше точно обратното.

— Ти също заложи, нали? — запита Кейт, внезапно проумяла истината. Погледът на Линда се отклони. — Заложила си, нали? — Не можеше да повярва, че Линда е направила подобно нещо.

— Добре де — призна си приятелката й. — Заложих на юни. Той е подходящ за сватба, а ти ще си прекрасна каубойска булка.

— Не мога да повярвам, че го чувам! — У нея се промъкна ужасното подозрение, че дори баща й е заложил!

— Нямах намерение да се включвам в играта — заобяснява Линда. — Но юни месец предлагаше такава добра възможност за печалба! Срещу залог от пет долара бих могла да получа цели петстотин, ако решите да се ожените някъде в средата на месеца, примерно на шестнайсети. Впрочем шестнайсети се пада в събота. Съботите са удобни за сватби, не мислиш ли?

— Мисля, че цялата тази работа е незаконна! — отвърна Кейт, като не знаеше какво друго да каже. — Всички вие трябва да бъдете благодарни, задето още не съм извикала шерифа.

— А, шерифът е заложил на март. Той самият се бил женил през март, а и мисли, че Люк няма да успее да те убеди преди началото на пролетта. Фред казва, че според шерифа, Люк нямало да се бави, ако успее да те придума. Щял да побърза да се венчаете, преди да промениш решението си.

— Ако си въобразяваш, че тези приказки ще ме развеселят, дълбоко се лъжеш! — Стрелна я с убийствен поглед.

— О, съжалявам! Но мисля, че бих могла да те умилостивя — промърмори Линда и заоправя яката на блузата си.

— За да ти простя, ще трябва доста да се потрудиш!

— Вече го направих. — Измъкна лист хартия от чантата си.

— За какво става дума? — протегна ръка Кейт. На листа беше написан местен телефонен номер.

— Това е телефонът на госпожа Джексън. Тя е управителка на жилищната сграда на Спрус стрийт. Очаква да й се освободи апартамент в началото на следващата седмица. Ако й се обадиш още сега, като нищо можеш и да го получиш.

— О, Линда, страхотна си!

— Прости ли ми?

— Отсега нататък всичко ще ти бъде простено!

Когато Кейт се обади, госпожа Джексън не скри изненадата си:

— Мислех, че ще се омъжваш за Ривърс — отбеляза възрастната жена. — Не разбирам защо ти е да наемаш апартамент, след като си сгодена. Целият град говори, че сватбата ще е скоро.

— Госпожо Джексън — извика Кейт в телефонната слушалка, защото знаеше, че възрастната жена не дочува, — може ли да огледам апартамента в близките дни?

— До ден-два няма да успеем да го почистим. Ще ти се обадя веднага щом бъде готов, но все ми се струва, че това си е чиста загуба на време. Аз бих грабнала мъж като Люк Ривърс, без да се замислям!

— Бих искала все пак да видя апартамента — настоя Кейт.

— Може би в събота ще е най-удобно. Ако решиш да го наемеш, ще трябва да ми оставиш депозит. Между другото, исках да те попитам дали случайно не смяташ, че определен месец или сезон е особено подходящ за вдигане на сватба?

— Не бих казала.

— Ами защото ние двете с Етел Мартин мислим, че вие с Ривърс трябва да минете под венчилото през април. Април като че ли е най-подходящият месец за вдигане на каубойска сватба.

— Убедена съм, че е така — процеди Кейт през стиснати зъби.

— Слушай сега, веднага щом се разчуе, че имаме свободен апартамент, ще надойдат клиенти. Така че, ако не се наканиш до събота по обяд, ще се наложи да го дам на някой друг…

— Ще пристигна преди обяд.

— С нетърпение очаквам да те видя.

— Довиждане, госпожо Джексън.

 

 

Същата вечер, малко след като Кейт бе привършила вечерята си, мина Люк. Всъщност вечерята се състоеше от един сандвич, изгълтан набързо между подреждането на два сандъка с книги. Кейт пълнеше кашон след кашон с книгите на баща си, със своите книги, с пълните събрани съчинения на Дикенс и Елиът, които бяха принадлежали на майка й. Работата не ангажираше съзнанието й и това й даде възможност да размисли. Вечерта, когато отиде на гости у Франклинови, тя разбра, че вече не е влюбена в Клей. Същевременно си даде сметка колко много й е помогнал Люк да преживее дните след развалянето на годежа й. С неудоволствие призна пред себе си, че се е държала твърде неблагодарно към него. На сватбеното тържество на Клей и Рори тя сама задълбочи проблема, като му предложи да се оженят. Той естествено се съгласи, защото имаше желание да продължи да й помага през този тежък за нея период. Кейт не се съмняваше, че в известен смисъл Люк я обича. Но цялото му внимание като че ли беше съсредоточено изцяло върху това да я защитава от грубата реалност.

В последно време мисълта за брак се беше загнездила в съзнанието й. Опита да си представи как би протекъл животът й, ако се омъжи за Люк. Напоследък непрекъснато й повтаряше, че е влюбена в него. Сега тя със смайване осъзна, че е бил прав. Наистина го обичаше, и то хиляди пъти повече, отколкото си представяше! Той твърдеше, че също я обича. Тогава откъде идваше съпротивата й срещу него? Една от причините бе, че й се обясни в любов сякаш между другото и по толкова неромантичен начин, че беше трудно изобщо да му повярва. Като че ли за него беше по-важно да я накара да признае, че тя го обича. Ако можеше да се убеди, че чувствата му не се основават единствено на съжаление и силно физическо привличане, щеше да й бъде по-лесно да го приеме. Но Люк непрекъснато се опитваше да я закриля като малко дете. Преместването в самостоятелно жилище щеше да й помогне да анализира промяната в собствените си чувства по-обективно. Щеше да се отдалечи от обстановката, в която бяха живели един до друг в продължение на толкова години. Щеше да заживее сама, да докаже на Люк, че умее да се справя, и той щеше да реши дали иска връзката им да продължи. Но вече щеше да се отнася към нея като към равна нему зряла жена, а не като към малко момиченце, за което да се грижи.

— Виждам, че пак си се захванала с това — каза той, застанал на прага между кухнята и дневната.

— Люк! — извика тя и се хвана за сърцето. — Стресна ме!

Мислите й бяха заети с него, а ето че сега изневиделица се появяваше и самият той. Изглеждаше сърдит, но напоследък това му се случваше често. Реши да не обръща внимание на тази подробност, за да не развали настроението си. Предстоящото преместване в самостоятелно жилище я изпълваше с радостен трепет.

— Имам добри новини. В събота ще ходя да оглеждам един апартамент — обясни тя задъхано, докато влачеше по пода поредния тежък кашон. — Така че има надежда да се изнеса по-скоро, отколкото мислехме и… — Люк я прекъсна, вдигна кашона без усилие и го занесе до внушителната купчина багаж в другия край на стаята. — Благодаря — прошепна тя искрено.

— Това е тежка работа, не бива да я вършиш сама.

— Няма проблем — възрази Кейт, като изтупваше прахта от дрехите си. — Затрудних се само с книгите. Нямах представа, че са толкова много.

— По дяволите, Кейт! Не можеш ли поне веднъж да проявиш разум!

— Аз съм разумна. — Усмихна се успокояващо. — В момента се грижа да получиш това, което ти принадлежи.

Люк се намръщи още повече и прокара пръсти през косата си.

— Слушай, мисля, че проблемът с Фред Гарнър е по-голям, отколкото предполагахме.

— Знам. — Вече пълнеше с книги следващия кашон. — Днес следобед Линда ми каза, че бизнесът му със залаганията потръгнал.

— Това не те ли притеснява? — Коленичи на пода до нея.

— Какъв смисъл има да се притеснявам? Искам да кажа, че ти направи всичко възможно, за да прекратиш залаганията, но това само ги окуражи още повече. Според мен трябва просто да изчакаме и нещата ще стихнат от само себе си. — Сведе очи и допълни: — Когато изминат шест месеца и ние все още не сме женени, хората ще разберат, че между нас няма да се случи нищо.

— Нищо ли? — запита Люк с горчивина.

Надеждата се надигна в гърдите й.

— Мисля, че винаги ще останем приятели — отвърна тя и разсеяно се усмихна. — След като погледнах на цялата тази глупава история отстрани, тя ми се стори доста комична. Смятам, че и ти трябва да сториш същото.

— И това те забавлява?

— Явно е, че забавлява добрите граждани на Найтингейл. Всички смятат, че след сватбите на Клей, на татко и след продажбата на ранчото, не ми остава нищо друго, освен да се хвърля на шията ти.

— Аз лично не смятам, че това е лоша идея.

— Така ли? — Тя се засмя и прибра още няколко книги в кашона. Сърцето й биеше като лудо. Ако Люк изобщо смяташе да й се обясни в любов, това бе най-подходящият момент. — Онази вечер останах с друго впечатление. Исках да си поговорим сериозно за вечерята у Клей и Рори, но ти през цялото време ми се мусеше. Точно както сега.

Люк стана и се отдалечи. Отиде до прозореца и се втренчи навън. Кейт подозираше, че гледката не го вълнува особено.

— Бъди разумна поне веднъж в живота си!

— Не ми бяха казвали, че имам навика да се държа неразумно — отбеляза тя сякаш между другото, обезкуражена от държането му. Стана и тръгна към по-голямата библиотека, за да свали ловните трофеи от най-горния рафт, но не успя да ги достигне, дори след като се надигна на пръсти. За да не се признае за победена, избута табуретката и се покатери върху нея. Протегна се и пръстите й тъкмо щяха да сграбчат първия от трофеите, когато зад гърба й Люк внезапно си пое дъх и замръзна.

— Кейт, за бога…

Докато произнасяше тези думи, табуретката изведнъж започна да се изплъзва изпод краката й и Кейт размаха ръце в отчаян опит да запази равновесие. Никога досега Люк не бе реагирал така светкавично. Ръцете му обгърнаха кръста й с желязна хватка. Викът за помощ заседна в гърлото й и тя се притисна към гърдите му.

— От всички тъпи, идиотски неща, които съм виждал…

— Щях да се справя чудесно, ако не беше извикал името ми. — Сърцето й биеше толкова силно, че едва успяваше да диша.

— Добре ли си? — Той поотпусна прегръдката си.

— Да!

Люк притвори очи и от гърдите му се изтръгна въздишка на облекчение. След това внимателно я погледна и явно реши, че не се е наранила, защото нетърпеливо я разтърси:

— Какво, по дяволите, те накара да се покатериш върху табуретката?

— Не можех да достигна трофеите…

— А не можа ли да ме помолиш да ги сваля вместо теб? Защо ти е толкова трудно да приемаш помощ от мен?

— Не зная — призна тя тихо.

Той продължаваше да я държи в прегръдките си и Кейт опита да се пребори с усещането за уют, което изпитваше. Ръцете й бяха опрени върху силните му рамене. Постепенно тя се отпусна и несъзнателно сплете пръсти зад врата му. В продължение на един дълъг миг никой от двамата не помръдна. После Люк бавно и изкусително прокара пръсти по страните на лицето й и Кейт притвори очи в блаженство. Устните й се разтвориха и потръпнаха в очакване на целувка. В мига, в който си даде сметка какво прави, тя отвори очи и се отдръпна от него толкова рязко, че щеше да залитне, ако той не я придържаше. Притеснена, отстъпи назад. Той свали трофеите и й ги подаде, но тя забеляза, че погледът му е станал хладен и отчужден.

— Мисля, че за тази вечер ми стига — продума тя накрая, но въпреки усилията да звучи весело, гласът й беше унил и тих.

Той кимна и без повече думи тръгна към вратата. Кейт не разбра какво точно я подтикна да го последва, макар че това със сигурност беше последното нещо, което трябваше да направи.

— Люк!

Той спря по средата на кухнята и се обърна към нея. Погледът му беше стоманенотвърд — толкова суров, че Кейт отстъпи крачка назад.

— Искаш ли нещо?

— Просто исках да ти кажа… — Едва успяваше да говори свързано. Мина й през ума да го попита дали я обича така, както един мъж трябва да обича съпругата си, но не й достигна смелост. — Мислех, че може би… Всъщност искам да попитам дали има нещо, което бих могла да направя за теб, преди да се изнеса? Да боядисам дневната… Или нещо друго?

— Не.

Мина й през ума да го последва навън. Но той толкова я убеждаваше да остане, а сега като че ли гледаше да избяга колкото може по-бързо надалече от нея. Мисълта, че няма да бъде вече неин приятел, беше почти непоносима. Проблемът беше в гордостта й. Люк непрекъснато й повтаряше, че се нуждае от него, и сега Кейт осъзна правотата на думите му. Но тя се нуждаеше от него не само в смисъла, който той влагаше в тези думи. Не й трябваше приятел, който да й предложи закрилата и спокойствието на брака…

— Не искам да напускаш ранчото! — повтори Люк. В сърцето си тя го умоляваше да й посочи поне една причина да остане — причината, която тя жадуваше да чуе.

— Люк, моля те, приеми, че просто правя онова, което смятам за най-добро.

— Добре, осъзнавам го, но, по дяволите, Кейт, толкова си твърдоглава, че едва запазвам собствения си разум. Защо се съпротивляваш, когато единствената ми цел е да облекча живота ти? Можем да се оженим, ти ще останеш в родния си дом и нищо няма да се промени. Вместо това ти настояваш да обърнем всичко с главата надолу! — И понеже Кейт не отговори, продължи: — Не можеш да отречеш, че между нас съществува силно физическо привличане. Ако напрежението ни можеше да създава ток, щяхме да осветим цялата главна улица на Найтингейл!

— Знам…

— Кажи го, Кейт… Признай, че ти беше хубаво в прегръдките ми преди малко!

— Аз…

В мига, в който Люк протегна ръце към нея, тя се хвърли в обятията му с усещането, че е загубила стратегическа битка. Устата му намери нейните устни и те се разтвориха против волята й. Преди още да си даде сметка за ставащото, обгърна с ръце тесния му кръст и почувства желание да се държи така здраво за него до края на живота си. Люк простена и внезапно откъсна устни от нейните. Тя почувства как тръпка разтърсва цялото му тяло. Той вдигна глава и се взря питащо в лицето й. Очите му бяха тъмни и нежни.

— Толкова ли ти е трудно да го признаеш, Кейт?