Деби Макомбър
Желан годеник (4)

Четвърта глава

— Така, както аз виждам нещата — разсъждаваше Кейт, — единственият начин, по който мога да убедя Люк, че не искам да се омъжа за него, е да започна да излизам с някой друг.

Линда я изгледа стреснато. Двете седяха в училищната столова в късния петъчен следобед и преглеждаха за пореден път сценария на детското тържество по случай Деня на благодарността.

— Да започнеш да излизаш с някой друг? — повтори Линда като ехо, без да крие смайването си. — Преди не повече от два дни ми заяви, че никога повече няма да обичаш и че вече не понасяш дори мисълта за мъже или брак.

— Няма да се влюбвам — обясни Кейт нетърпеливо, — това би било глупаво.

— И ти ми говориш за глупост! — възкликна Линда и разсеяно остави недоядената си ябълка на масата. — Седим тук и обсъждаме костюмите за представлението, а ти внезапно решаваш, че искаш да започнеш да излизаш с някого.

Кейт осъзна, че приятелката й трудно може да я разбере. Люк и темата за брака помежду им бяха занимавали съзнанието й цяла седмица, но тя внимателно отбягваше да ги споменава. До този момент. Клюките за връзката им продължаваха да се носят из Найтингейл, без съмнение подхранвани от глуповатата усмивка, с която Люк се движеше из града, както и от факта, че именно той купуваше фермата на баща й. Истина бе, че той не настоя отново да определят датата на сватбата, но мисълта за това й се натрапваше всеки път, когато двамата бяха заедно. На времето Кейт се смееше и шегуваше в негово присъствие, но напоследък се стремеше да изгради защитна стена около себе си винаги, когато оставаше насаме с него.

— Добре де, успя да събудиш любопитството ми — разсмя се Линда. — Хайде, разкажи ми нещо повече за неочаквания си интерес към противоположния пол.

— Бих искала да сложа край на клюките по естествен път. — „И да убедя Люк, че съм му предложила да се оженим под влияние на самосъжалението ми“, довърши мислено тя.

— Избрала ли си някого конкретно? — Линда отмести настрани сценария за Деня на благодарността.

— Не — намръщи се Кейт. — Толкова отдавна съм вън от играта, че вече не знам кои мъже са свободни.

— Никой не е свободен — отсече приятелката й отчаяно. — Ако искаш да знаеш, в момента Найтингейл предлага идеалните условия за построяване на метох. Мислила ли си някога да се посветиш на Бога?

Кейт не й обърна внимание.

— Не спомена ли неотдавна Сали Дейли за някакъв млад мъж, който се бил заселил тук? Май спомена, че е ерген.

— Ерик Уилсън. Адвокат, около трийсет и пет годишен, разведен, страда от разбито сърце.

— Откъде знае Сали тези подробности? — смая се Кейт.

— Не ми се мисли по този въпрос — бавно поклати глава Линда.

— Ерик Уилсън. — Кейт повтори името и реши, че то събужда у нея приятелски чувства, макар да не й казваше нищо по-конкретно за притежателя му. — Виждала ли си го?

— Не, но винаги можеш да го потърсиш. Единствената причина, поради която Сали ми спомена за него, беше във връзка с предположението й, че двамата с Люк ще се ожените преди края на коледните празници.

Кейт моментално усети надигащата се паника. Люк действително бе предложил да се венчаят около Коледа.

— А какво ще кажеш за Анди Барет? — вметна тя. Анди работеше в аптеката и бе ерген. — Е, не изглеждаше кой знае колко привлекателен, но поне беше свястно момче.

Линда обаче веднага отхвърли предложението й:

— Никой няма да повярва, че си предпочела Анди пред Люк. Анди е симпатяга, но Люк е истински мъж.

— Все ще измисля някой — промърмори Кейт убедено.

— Ако говориш сериозно, по-добре потърси начин да си внесеш мъж от Портланд — подметна Линда и прибра сценария.

— Надявам се, че се шегуваш.

— Напротив, говоря съвсем сериозно.

 

 

Думите на приятелката й все още отекваха потискащо в съзнанието на Кейт, докато буташе количката си край щанда със замразени храни в супермаркета малко по-късно същия ден. Взираше се в полуфабрикатите и опитваше да избере нещо за вечеря. Откакто се сгоди, баща и редовно вечеряше у Доротея. Сватбата им беше предвидена за началото на декември.

— Говеждото не е лошо — прозвуча нечий глас зад нея.

Кейт се обърна и се озова лице в лице със симпатичен мъж с ясносини очи и ленива усмивка.

— Приятно ми е, аз съм Ерик Уилсън — представи се той и протегна ръка.

Сърцето й лудо заби. Едва се сдържа да не му спомене, че само преди минути го е обсъждала с приятелката си, и че е единственият сносен ерген в града — като изключим Люк, разбира се. Колко странно бе да се срещнат веднага след днешния разговор! А може би съдбата имаше пръст в това!

— И този стек е поносим. — Като че ли за да докаже твърдението си, той сложи по един от двата полуфабриката в количката си.

— Изглежда сте добре запознат с качествата им.

— Имах възможността да се убедя, че замразените храни създават по-малко неприятности от една съпруга.

Той се намръщи и Кейт предположи, че разводът му не е бил от лесните. Сигурно Сали знаеше всичко по въпроса. Кейт мислено отбеляза, че трябва да я разпита.

— Вие май сте нов в града. Адвокат сте, нали?

— На вашите услуги.

Кейт мислеше трескаво. От толкова време не беше флиртувала!

— Значи ли това, че ще мога да ви дам под съд, ако говеждото не ми хареса?

Той се засмя, сякаш забележката й бе остроумна.

— Боя се, че трудно ще накарате съдията да ви изслуша.

— О, няма проблем — отвърна тя през смях. — Съдията Уебстър ми е чичо.

— И вие може би сте любимата му племенница?

— Естествено.

— В такъв случай мога ли да се спася от процеса, като ви поканя на вечеря?

Стана толкова лесно, че на Кейт чак не й се вярваше!

— Поласкана съм — отвърна тя.

 

 

Прибра се у дома, окрилена от светкавичния успех, и чак когато влезе вкъщи, се сети, че Ерик е нов в града и вероятно просто търси някой, с когото да си поговори. Това малко подби значението на победата, но тя нямаше намерение да се оплаква. Каза, че си търси кавалер и броени часове след това го намери. При това — привлекателен и симпатичен. Нямаше никакво значение дали я е поканил, защото е самотен, или защото още ближе раните си след развода.

Тя взе душ и се преоблече с тъмночервена вълнена дълга пола и копринена розова блуза. Тъкмо завърши маникюра си и застана готова до кухненския прозорец в очакване на Ерик, когато Люк влезе в къщата. Кейт пое дъх, но не каза нищо. Само мислено се помоли Ерик да закъснее.

— Облякла си палто — забеляза Люк, докато си наливаше кафе.

— След минута излизам. — Надяваше се гласът й да не издаде колко е напрегната. — Направила съм курабии, вземи си.

Той последва съвета й и се настани на масата.

— Изглеждаш сякаш се каниш да излизаш…

— Точно така.

— С кого?

— С… приятели. — Продължи да стои с гръб към него, но усети напрежението, което висеше във въздуха между тях.

— Притеснена ли си за нещо?

— Не, от къде на къде?

— От цяла седмица ме отбягваш… — Седеше точно зад нея и Кейт усещаше присъствието му с всяка фибра на тялото си. Коленете й трепереха и дишаше на пресекулки. Ако Люк научеше, че се кани да вечеря с Ерик, щеше да има неприятности. Това сигурно обясняваше странната, чисто физическа реакция, която изпитваше.

— Кейт, любов моя…

— Моля те — прошепна тя, — не ме наричай така. — Тя пусна пердето и се обърна да го погледне. — Направих грешка, но те моля да проявиш разбиране, защото знаеш в какво състояние се намирах. Моля те, нека забравим тази история със сватбата.

Слисаното изражение, изписало се върху лицето му, в никакъв случай не допринесе за успокояването на нервите й. След миг напрегнато мълчание Люк се отпусна и тихо се засмя.

— Изглежда ми е по-лесно да обяздя жребец, отколкото да се справя с теб.

— Аз не съм жребец!

Той се подсмихна и преди тя да успее да реагира, протегна ръце, обгърна кръста й и я притегли в скута си. Кейт беше толкова смаяна, че изобщо не успя да реагира.

— Пусни ме! — нареди тя с нетърпящ възражения тон.

Той не обърна никакво внимание на настояването й, а вместо това нежно погали с върховете на пръстите си брадичката й.

— Липсваше ми през тази седмица, Принцесо.

Хладните му пръсти сякаш вляха топлина в тялото й и тя усети как я изпълва някакво непознато усещане. Не знаеше какво точно се случва с нея — и не искаше да знае.

— Реших, че трябва да те оставя да премислиш отново нещата, преди да се обадим на пастор Уилкинс…

— Преди какво?

— Преди да се оженим — обясни той търпеливо. Гласът му звучеше дрезгаво и прелъстително. — Но всеки път, когато оставаме насаме, ти побягваш като изплашено котенце.

— Не се ли досети, че може би има някаква напълно логична причина за това? — Колко пъти му беше повтаряла, че няма да се омъжи за него? Но това изглежда не помагаше. — Съжалявам много, но не мога да те възприема като мой бъдещ съпруг.

— Така ли? — Прокара пръсти през косите й. Тя се опита да го отблъсне или да се измъкне, но безрезултатно.

— Не си личи да мислиш така, когато те целувам.

Кейт опря ръце в гърдите му и пръстите й се огънаха в мощните му мускули:

— Съжалявам, че съм създала у теб погрешно впечатление — прошепна тя тихо. Изявлението й накара веждите му да подскочат и устните му потрепнаха от усилието да скрие усмивката си. Това вбеси Кейт, но тя се опита да удържи гнева си, защото вече добре знаеше, че с караници няма да стигнат до никъде.

— Струва ми се — продължи меко Люк, — че имаме нужда да останем за по-дълго насаме, за да можем да разберем какво точно се случва между нас…

Гърлото й се сви от притеснение и тя повдигна рамене, за да избегне отговора. Последното нещо на света, което искаше, беше „време насаме“ с Люк.

— Боя се, че тази вечер това е невъзможно.

— Защо? — Лицето му беше толкова близо до нейното, че дъхът му галеше пламналото й лице.

Кейт не можеше да се съпротивлява повече. Затвори очи и се отдаде на усещанията, които я обгърнаха като мързеливи облачета дим от лагерен огън. Устните му намериха шията й и я обсипаха с бегли нежни целувки. Всяка от тях бе малка експлозия от удоволствие, която я лишаваше от способността да мисли трезво. За един невероятен миг дори не можеше да си поеме дъх. Ръцете му бяха потънали в косите й, а устните му вършеха своята магия.

— Не! — прошепна тя с нисък и треперещ глас. С това се изчерпа цялата й воля за съпротива.

— Да, скъпа моя Кейт. — Плени устните й със своите и усещането за възбуда обхвана всяка частица от тялото й.

Тя се вкопчи в него и обви ръце около врата му, докато устните му отново и отново се впиваха в нейните. Когато Люк зарови лице в трапчинката на шията й, Кейт леко изохка. Напливът от удоволствие беше толкова силен, че почти замъгли съзнанието й.

— Обади се на Линда и отложи срещата — прошепна той.

Кейт замръзна на място.

— Не мога.

— Можеш. Ако искаш, аз ще говоря с нея.

— Няма да се срещам с Линда. — Колко слабо звучеше гласът й!

— Обади се на приятелката, с която ще излизаш, и откажи.

— Не…

През прозореца на кухнята нахлу светлината от автомобилни фарове и извести за пристигането на Ерик. Обхваната от отчаяние, Кейт намери сили да скочи от скута на Люк. За минута се почувства объркана и уплашена. Разтри лицето си и осъзна, че по всяка вероятност е размазала грима си, но това далеч не я тревожеше толкова, колкото начина, по който бе реагирала на милувките на Люк. И преди я беше целувал и тя се бе чувствала прекрасно. Но в кратките мигове, през които я бе прегръщал на сватбеното тържество и на следващия ден, не бе изпитала такова изгарящо желание. Беше ужасена.

— Кейт?

— Трябва да вървя. — Погледна към него, без да го вижда.

— Навън чака някакъв мъж.

Кейт отвори вратата на Ерик.

— Здравей — посрещна го тя и направи всичко възможно, за да се престори на весела, но осъзна, че изглежда и звучи като болна от тежък грип. — Виждам, че си открил къщата лесно.

— Бях страшно зает — отвърна той и погледна към часовника си. — Не забеляза ли, че закъснях с петнайсет минути?

Не, не беше забелязала. Не съвсем.

— Кой е този мъж? — В гласа на Люк прозвучаха стоманени нотки.

— Ерик Уилсън, това е Люк Ривърс. Люк е човекът, който купува фермата — отвърна тя с надеждата, че не звучи толкова притеснено, колкото се чувства.

Двамата мъже се здрависаха с очевидна неприязън. Кейт не смееше да погледне към Люк. Не беше и нужно — усещаше гнева и раздразнението, които се излъчваха от него.

— Е, аз мисля, че трябва да вървим — подхвърли тя бързо към Ерик с нервна притеснена усмивка.

— Да. — Погледът на Ерик се стрелкаше от Кейт към Люк и обратно. Явно и той искаше да се измъкне по-бързо.

— Лека нощ, Люк — натърти тя с ръка върху бравата. Той не отвърна, което май беше за предпочитане.

Щом се озоваха навън. Ерик й отвори вратата на колата.

— Каза, че Люк се кани да купува фермата.

— Да — отвърна тя лъчезарно.

— И нищо друго? — настоя той намръщено. — Гледаше ме, сякаш ти си придатък към имота.

— Това няма нищо общо с истината. — Дори ако Люк мислеше обратното! След случилото се тази вечер тя не можеше да отрича повече, че между тях съществува силно физическо привличане, но това не бе достатъчно здрава основа, върху която да се гради съвместен живот. Тя не го обичаше. И как би могла, след като продължаваше да е влюбена в Клей? Бе луда по него отдавна, а толкова дълбоки чувства не можеха да изчезнат за една нощ само защото се е оженил за друга.

Когато Клей и Рори обявиха годежа си, тя разбра с отчаяние, че никога вече няма да може да обича. А щом не можеше да има Клей, значи щеше да прекара остатъка от живота си сама и да пази спомена за времето, прекарано с него.

— Сигурна ли си, че Люк няма някакви претенции спрямо теб?

— Никакви — увери го Кейт.

— Забавна работа — усмихна се Ерик без никакво веселие в гласа. — Гледаше ме така, сякаш трябва да съм благодарен, задето ми позволява да си тръгна жив и здрав.

— Убедена съм, че е недоразумение.

Ерик не коментира повече случилото се, но бе явно, че не й вярва. След неловкото начало, вечерята започна да се очертава като приятно изживяване. Ерик заведе Кейт в „Червения бик“ — единствения свестен ресторант в Найтингейл, в който специалитет беше пържоли с печени картофи. В преддверието свиреше кънтри състав, който изпълняваше любимите парчета на областта и привличаше много посетители в петъчните вечери. Музиката се носеше из помещението и създаваше празнично настроение. Ерик проучи менюто и поръча бутилка вино. След като сервитьорката прие поръчката, той облегна лакти на масата и се усмихна.

— Имаш красиви очи. — Гласът му прозвуча прекалено пламенно.

— Благодаря. — Кейт усети как се изчервява.

— Същият цвят са като очите на бившата ми жена — заяви той горчиво, сякаш очите на Кейт трябваше да са какъвто и да е друг цвят, но не и сини. След което добави разкаяно: — Извинявай. Трябва да престана да мисля за Лони. Свършено е.

— Разбирам, че не си искал да се развеждаш.

— Имаш ли нещо против да не говорим за това?

Тя се почувства глупаво, задето повдигна въпроса, още повече, че темата явно беше болезнена за кавалера й.

— Извинявай, това беше глупаво от моя страна. Ти, естествено, не искаш да си спомняш повече за миналото.

Виното пристигна и след като Ерик го дегустира и одобри, сервитьорката напълни чашите им.

— Всъщност ти много ми напомняш за Лони — призна той, след като отпи от шардонето. — Ние с нея се запознахме в колежа.

Тя сведе поглед към чашата си. Ерик беше толкова очевидно влюбен в жена си, че Кейт се зачуди какво ли ги е разделило.

— Попита ме за развода. — Той си доля вино.

— Не е необходимо да говориш за това, ако ти е мъчително.

— Всъщност нито Лони, нито аз мислехме, че нещата ще стигнат толкова далеч — продължи Ерик и Кейт се почуди дали изобщо я е чул. — Аз със сигурност не исках да стане така, но преди да усетя какво се случва, всичко се разпадна. Нямаше друг мъж. Залагам живота си за това.

Междувременно донесоха салатите и Кейт попита:

— Какво те доведе в Найтингейл?

Ерик отпи от виното, сякаш се наливаше с вода.

— Лони, разбира се.

— Моля?

— Лони. Реших, че трябва да прекъсна всички стари връзки. Да започна отначало и прочее.

— Разбирам.

— Искрено казано, когато Лони предложи да се разделим, аз също реших, че това е най-добрият вариант. Нещата между нас не вървяха и си рекох, че щом тя иска да си върви, не ми е работа да я спирам. По-добре е да се сложи край, преди да са се появили децата. Не мислиш ли?

— О, да — отвърна тя, като ровеше из салатата си и се чудеше по какъв начин да му помогне или да го успокои.

Един час по-късно, след като Ерик сам бе изпил още една бутилка вино. Кейт осъзна, че той не е в състояние да я закара до вкъщи. Трябваше да намери някакъв тактичен начин, за да го накара да си даде сметка за това.

— Танцуваш ли? — запита тя, докато Ерик плащаше сметката.

Той леко се намръщи.

— Тази кънтри музика не ми допада, но ако искаш, бих опитал.

Дансингът беше претъпкан. Из въздуха се носеше цигарен дим и добро настроение. Оркестърът засвири жизнерадостна мелодия и двамата с Ерик се присъединиха към танцуващите двойки. Когато песента свърши, Кейт едва си поемаше дъх. За нейно облекчение, следващото парче беше бавно. Тя осъзна грешката си в мига, в който Ерик я притисна в прегръдките си. Ръцете му я сграбчиха под кръста и я насилиха да се залепи до тялото му. Тя направи усилие да извоюва малко разстояние между тях, но той като че ли не забеляза това. Със затворени очи Ерик се поклащаше в бавния ритъм. Кейт не се заблуди нито за миг — новият й приятел си представяше, че прегръща Лони. Добре че не залагаше нищо на тази среща, иначе женското й самочувствие щеше сериозно да пострада!

— Имам нужда от малко повече пространство — прошепна тя.

Той поотпусна прегръдката си, но веднага след това отново я затегна. Кейт подпря ръце на гърдите му и успя да го отдалечи с няколко сантиметра.

— Извинете ме, моля — обади се иззад гърба на Ерик добре познат мъжки глас. В този миг на Кейт й се искаше да пропадне вдън земя! — Отнемам ви дамата — заяви Люк на другия мъж, който се обърна и го изгледа невярващо.

Без да се противи, Ерик отпусна ръце и отстъпи назад. Нито един от двамата не си направи труда да попита какво иска тя. Тъкмо се канеше да протестира, ала Люк я хвана за ръка и с естествено движение я притегли в обятията си. Кейт изпита такова облекчение и радост, че й се дощя да заплаче от яд.

— Защо се намеси така? — запита тя, едновременно раздразнена и обезсърчена. Всичко, което се опитваше да постигне тази вечер, се проваляше пред очите й.

— Наистина ли ти беше приятно този градски лигльо да те притиска така?

— Как ме притиска Ерик е моя работа!

— Сега вече е моя. — Лицето му беше изкривено от гняв.

Ръцете му я държаха толкова здраво, че дори да искаше, не би могла да му избяга. Доколкото можеше да се прецени от погледите на околните двойки, двамата бързо се превърнаха в основна атракция на заведението. В мига, в който музиката свърши Кейт рязко се изтръгна от обятията му и се върна при Ерик. Кавалерът й стърчеше в един ъгъл на помещението и стискаше чаша с уиски. Кейт изстена и опита да прикрие раздразнението си. Беше пил достатъчно вино, а сега добавяше и концентрат.

— Каза ми, че между теб и Люк няма нищо — рече той обвиняващо.

— Наистина няма. Ние сме само добри приятели.

— Не останах с такова впечатление.

— Извинявам се за намесата му — отвърна Кейт. Просто не знаеше какво друго да каже. — Ще продължим ли да танцуваме?

— Не, ако заради това ще ми извият врата.

— Няма — обеща тя.

В това време оркестърът подхвана друга жива мелодия. Той хвана Кейт за ръка. Докато вървяха към дансинга, тя правеше всичко възможно, за да не забелязва ледения поглед на Люк. По средата на песента Ерик спря да танцува.

— Не ме бива в тия сложни стъпки — обяви той. След което отново я притисна към себе си. — Така е много по-добре — прошепна в ухото й. И стегна обръча още по-здраво.

— Моля те, Ерик, не мога да дишам така — успя да произнесе полузадушената Кейт.

— О, извинявай! — Веднага отпусна прегръдката си. — Едно време двамата с Лони танцувахме така…

Кейт вече се бе досетила за това. Беше й на върха на езика да му напомни, че не е бившата му жена. Знаеше обаче, че това няма да промени нещата. Та той цяла вечер си беше въобразявал точно обратното! Тъкмо в този момент кавалерът й и бившата му жена съставляваха най-малкия от проблемите й. Усещаше по гърба си хиляди иглички, които й подсказваха, че Люк се взира в нея от другия край на ресторанта. Направи всичко възможно да се държи, сякаш го няма. Усмихна се на Ерик, засмя се, започна да говори нещо, но очите на Люк продължаваха да я пронизват и тя знаеше, че следи всяко нейно движение. Музиката свърши и двамата с Ерик се върнаха на масата, където той изгълта на един дъх остатъка от питието си. Когато оркестърът поднови изпълненията, отново я притегли към себе си.

— Мисля, че ще пропусна тази песен. — Надяваше се, че така ще поуспокои Люк, който гледаше, сякаш всеки момент ще налети и ще разкъса Ерик. Никога не беше виждала по-разгневен човек. Още малко и щеше да пресече помещението и да я натупа. Тя сведе поглед и започна да разглежда ръцете в скута си, като се стараеше да скрие от него колко огромно внимание обръща на изражението му.

През това време Люк се бе приближил към масата. Гласът му трепереше от гняв:

— Колко още смяташ да изпиеш, Уилсън?

— Не смятам, че това изобщо те засяга, Ривърс. — Ерик също изглеждаше изнервен. Той се облегна назад, като изправи стола на двата му задни крака и вдигна празната си чаша.

— Не съм съгласен — изсъска Люк. — Виждам и мога да преценя, че си пил достатъчно. Ще заведа Кейт у дома.

— Люк — възпротиви се тя, — моля те, не постъпвай така!

— Кавалерът ти не е в състояние да шофира.

Кейт не можеше да защитава Ерик по този въпрос. За съжаление, Люк беше прав. Знаеше го още преди края на вечерята, но искаше да оправи нещата сама.

— Мога да издържам на алкохол колкото всеки друг! — Адвокатът се осмели да размаха чашата си под носа на Люк. За всички беше ясно, че черпи смелостта си от алкохола. Малко мъже си позволяваха да дразнят Люк, когато беше разгневен.

— Надявах се, че си по-разумна — обърна се към нея Люк.

Тя беше достатъчно разумна, но не искаше да си го признава в този момент.

— Смятам, че Ерик си знае границата — отвърна.

— Значи смяташ да се върнеш у дома с неговата кола?

— Все още не съм решила. — Знаеше, че няма да го направи, но искаше да подразни Люк.

Той я изгледа гневно, а после бавно се обърна към Ерик.

— Ако искаш да си запазиш зъбите, стой точно където си в момента, нещастнико. — След което подвикна към заместник-шерифа, който седеше в другия край на залата: — Ще се погрижиш ли този новобранец да се прибере читав у дома?

— Дадено, Люк.

— Кейт, ти идваш с мен.

— Със сигурност няма да го направя!

Той обаче не се интересуваше от мнението й. Наведе се напред и я изправи на крака с такава лекота, сякаш тежеше колкото кесия с пуканки. Тя се опита да окаже съпротива, но бързо разбра, че е безсмислено.

— Не прави това, Люк. Моля те! — примоли му се през стиснати зъби, като се чувстваше безкрайно унижена.

— Или ще дойдеш с мен доброволно, или ще те изнеса оттук! — Лицето му бе каменно. В мига, в който Кейт опита да му се противопостави, той се наведе и я вдигна на ръце.

— Пусни ме веднага! — извика Кейт. — Настоявам да ме пуснеш!

Той не й обърна никакво внимание и тръгна към вратата, като гледаше право пред себе си. Сервитьорката ги догони, за да тикне в ръцете й палтото и чантичката, които беше оставила. Очите на момичето се смееха.

— Дръж се здраво за този мъж, мила — посъветва я тя. — Онзи градски лигльо не може да стъпи дори на кутрето на Люк!

— Люк е мъж за теб! — извика някой друг.

— Хей, вие, кога ще минете под венчило?

Двама от посетителите хукнаха да им отворят вратата. Последното нещо, което Кейт чу докато Люк я носеше през нощния студ към колата си, беше как зад гърба им ресторантът избухна в аплодисменти.