Деби Макомбър
Желан годеник (3)

Трета глава

Кейт никога досега не беше посрещала понеделника с такова желание. Докато беше на училище, поне имаше идеален предлог, за да избягва срещите с Люк. Той като че ли си бе внушил, че е отговорен за нея, и възприемаше отговорността си съвсем сериозно. Кейт не разбираше защо е станал така твърдоглав. Истина е, че му беше предложила да се оженят и че отговаряше със страст на целувките му, но това не му даваше право да твърди, че е влюбена в него. Цялата ситуация показваше колко нелогично е започнал да се държи Люк Ривърс.

Кейт се спря и премисли това още веднъж, после се разсмя на глас. Нищо чудно, че Люк настояваше да се оженят. Кейт трябваше да признае, че разбира основанията за погрешното му впечатление. Чудеше се как да го накара да види нещата в истинската им светлина. Все пак той бе прав за някои неща. Тя действително го обичаше, но не така, както той си бе въобразил. Изпитваше към него чувствата, които храни сестрата към любимия по-голям брат. Не разбираше все още защо целувките му я бяха развълнували толкова, но предположи, че причината е в емоционалното й състояние след сватбата на Клей. Толкова неща се случиха в живота й напоследък, че вече трудно разбираше себе си.

Никога нямаше да може да обича Люк така, както обичаше Клей. Откакто се помнеше, мечтаеше да се омъжи за Клей. Мисълта да обвърже живота си с някой друг й се струваше невъзможна.

— Добро утро, госпожице Логан — поздрави седемгодишният Тайлър Моргенрот, като нахлу в класната стая. — Видях ви на сватбата на господин Франклин в събота.

— Така ли? — Това не бе изненадващо, тъй като в църквата присъстваха хора от почти всички семейства в града. Може би Тайлър не беше единственият и ученик, който я бе видял.

— Вие бяхте с господин Ривърс, нали? Мама все питаше татко с кого танцувате. Това беше господин Ривърс, нали?

— Да. — Тя прехапа устни, за да не започне да обяснява, че всъщност не е била „с“ господин Ривърс и че той не е бил официалният й кавалер, въпреки че са стояли един до друг по време на тържеството. Ако започнеше да обяснява тези тънкости на един второкласник, само щеше да обърка детето.

— Татко ме накара да танцувам с кака. Беше тъпо.

Кейт успя да промърмори някаква забележка за това колко джентълменски се е държал Тайлър, но се съмняваше, че той има желание да я изслуша. Съвсем скоро децата от Найтингейлското начално училище започнаха нетърпеливо да нахлуват в класната стая и да сядат на чиновете си. От този момент нататък не й остана време дори да помисли за Люк или съботната вечер.

На обяд взе кутията с обяда си и отиде в учителската стая. Няколко от колежките й вече се бяха настанили около кръглите маси.

— Кейт! — Преподавателката на шестокласниците Сали Дейли размаха ръка, за да привлече вниманието й и потупа празния стол до себе си.

Кейт с нежелание се присъедини към по-възрастната жена и погледна извинително към приятелката си Линда Хътън, с която обикновено обядваха заедно. Сали беше клюкарка, но Кейт не се сети как да отклони поканата, без да прояви неучтивост.

— Тъкмо си говорехме за теб — подхвана Сали радушно — и си помислихме, че ще е хубаво, ако днес седнеш при нас. Сватбата на Клей беше чудесна, нали? — продължи тя без повече предисловия. — А сега разбираме, че нещо се пече между баща ти и Доротея Мърфи. — Тонът й подсказваше, че не е сигурна в слуховете.

— Точно така — отвърна Кейт с най-чаровната си усмивка.

— Каква изненада, а?

— В известен смисъл — отвърна простичко Кейт. Едва сега си даде сметка, че е трябвало да се досети за чувствата на баща си към Доротея. Ако не беше толкова заслепена от отношенията си с Клей, отдавна щеше да забележи колко е хлътнал Девин.

— Сега ще ти бъде трудно, нали, скъпа? — запита Сали съчувствено. — Всички знаем колко близки станахте с баща ти след смъртта на Нора.

— Радвам се, че баща ми ще се жени отново.

— И все пак промяната със сигурност ще бъде удар за теб — продължи да настоява Сали. — Особено след сватбата на Клен и Рори. Май напоследък животът ти се обърна с главата надолу. — Кейт кимна и заби поглед в обяда си. — Като говорим за Клей и Рори, трябва да кажем, че сватбата им бе великолепна.

— Съгласна съм — отвърна Кейт, като се усмихна, въпреки че сърцето й се сви. — Рори ще бъде прекрасна съпруга на Клей. — Думите почти заседнаха в гърлото й, макар че бяха истина. Рори бе идеалната съпруга за Клей.

— Госпожа Франклин е амбициозна млада дама. Библиотеката не е същата, откакто се зае с нея. Всяка седмица измисля нова образователна програма. Казвам ви, откакто това момиче се пресели в Найтингейл, само добро сме видели от него.

— Напълно съм съгласна с теб.

На Сали изглежда й стана приятно.

— Мисля, че ти се справи добре с… разочарованието от Клей. А сега и баща ти се жени толкова скоро след… — Нежно потупа ръката на младата жена. — Ако има нещо, което бих могла да направя за теб в тези трудни времена, не се колебай да се обърнеш към мен. Знай, че в момента говоря от името на целия учителски колектив. За колежките ти ще бъде въпрос на чест да те подкрепят.

— Благодаря. Наистина е чудесно да чуеш такива думи — отвърна Кейт с потрепващ глас. Монологът на Сали бе опънал нервите й до скъсване.

— Готови сме да ти помогнем, за да събереш отново парчетата от разбития си живот. Освен това Люк Ривърс е чудесен човек.

— Люк Ривърс?! — Кейт се задави с ръжения си сухар.

— Ами да — усмихна се Сали самодоволно. — Всички съграждани видяха как се гледахте по време на танците. От години не бях срещала толкова романтична двойка.

— Танци ли? Какви танци?

— На сватбеното тържество — поясни Сали. — Доколкото разбрах, Бети Хамънд е толкова потисната, че от събота вечер не е излизала от вкъщи.

— Това пък защо?

— Няма какво да го увъртаме, нали сме все свои хора. Всички знаят, че Бети отдавна харесва Люк. Чух, че миналата година излизали заедно няколко пъти, но оттогава той я избягва.

— Не мога да разбера накъде биеш — тихо каза Кейт, а сърцето й биеше до пръсване. Бе се надявала, че слуховете около сватбата на баща й ще отклонят вниманието от нея и Люк.

Сали се спогледа многозначително с приятелките си.

— Ами мислех си, че… Че между вас с Люк става нещо.

— Между Люк и мен? — Кейт отвърна с кратък, почти истеричен смях. — Нищо не би могло да бъде по-далече от истината. Люк е чудесен приятел и ние с него се познаваме от години, но не сме влюбени. Между нас няма нищо — завърши, влагайки в думите си повече патос, отколкото бе необходимо. Остана доволна, че поне веднъж в живота си накара Сали да занемее. След миг демонстративно погледна часовника си: — Извинете ме, дами, но трябва да се връщам в класната стая.

В мига, в който напусна учителската стая, чу как започват коментарите зад гърба й. Отчаяно въздъхна и се прибра в стаята. Отпусна се зад катедрата, погледна недовършения си обяд и се обърна да го хвърли в кошчето.

— Не знаеш ли, че е грешно да се хвърля храна? — попита Линда Хътън, облегната на рамката на вратата със скръстени ръце.

— По-добре никога да не бях проговаряла на онази жена — въздъхна Кейт. — Можеше поне да ми се притечеш на помощ и да ме измъкнеш.

— Аз да не съм пожарната команда? — Линда влезе безгрижно в класната стая и се облегна на катедрата. — Освен това аз самата изпитвах любопитство.

— Любопитство? Относно Люк и мен ли? Виж, само танцувахме заедно. Аз… После ми стана топло и отидох да се поразходя навън. Люк дойде там след няколко минути и… ме закара вкъщи. За какво изобщо беше целият шум?

— Няколко танца ли? Разбирам… — изрече Линда замислено.

— Какво толкова виждаш в това? Всички се държат, сякаш се е случило кой знае какво! Тази сутрин, когато Тайлър дойде на училище, първата му дума беше, че ме е видял на сватбата с Люк. А нищо не каза за това, че същият ден се беше сблъскал с мен в бакалията.

— И там ли се прегръщаше с някой мъж?

— Стига глупости!

— Съвсем не са глупости. Всички видяха как танцувахте. Държахте се, сякаш бяхте съвсем сами на тържеството. Естествено, веднага плъзнаха слухове. Всички гледаха само във вас, а вие не забелязвахте нищо наоколо. Чух пастора да споменава, че може би скоро отново ще има сватба, и със сигурност не говореше за баща ти и Доротея Мърфи. Впрочем, това е друга тема, която трябва да обсъдим. Сигурна ли си, че ще се справиш с това веднага след…

— След Клей и Рори ли? Да — отвърна категорично Кейт. — Истина е, че прекарах тежки моменти веднага след като татко ми съобщи новината, но ги превъзмогнах. — Стабилната опора, която получи в лицето на Люк, й бе помогнала повече, отколкото й се искаше да признае.

— Толкова изпитания трябваше да преодолееш през изминалите седмици! — възрази Линда. — Понякога след големи поврати в живота си хората изпадат в стресово състояние задълго.

— Линда — извика Кейт, — всички ме наблюдават така, сякаш очакват всеки миг да получа нервна криза. Какво ви става?

— Не мисля, че който и да било очаква, че ще рухнеш. Всички ти желаем само доброто, с едно очевидно изключение. А останалите искрено се радват, че получи Люк.

— Но аз не съм го „получила“. Той не е стока, а човек. Ние сме приятели и ти много добре го знаеш. — Очакваше поне Линда да приеме тази истина. Вместо това тя също мислеше, че няколко танца и едно изпращане до дома означават сватба.

— Знаеш ли, Кейт — отвърна колежката й, като обмисли внимателно отговора си, — ти твърде енергично отричаш слуховете и не мога да разбера защо. Може би опитваш на първо място да убедиш самата себе си…

 

 

Тази вечер Кейт се прибра у дома в ужасно настроение. Баща й вече беше излязъл, за да ходи на някакво събиране с приятелите си. Беше залепил на вратата на хладилника бележка да не му приготвя вечеря, защото на връщане щял да мине да вечеря у Доротея. Кейт смачка бележката. Чувстваше се ядосана и нервна, без да може да си обясни защо.

Тъкмо стоеше пред печката и си топлеше вчерашната супа, когато Люк влезе през задната врата. След разговорите й със Сали и Линда той беше последният човек, когото й се искаше да види тази вечер!

— Добър вечер, Кейт.

— Здрасти.

Той закачи шапката си до вратата и приближи към Кейт. Надникна в полупразната тенджера.

— Надявам се, че ще хапнеш и нещо друго.

— Люк — отвърна тя, като пое бавно въздух, — денят ми беше кошмарен и не съм в настроение.

— Какво толкова се е случило?

— Останалите учителки бяха чули за татко и Доротея и изглежда мислеха, че това ще бъде тежък удар за мен. Разбираш какво имам предвид. — Продължи да бърка супата, без да поглежда към него. — Отгоре на това, приказваха и за нас.

— Знаех, че ще стане така. — Очите му дяволито проблеснаха.

— Не ми е приятно! — избухна тя. Люк трябваше поне да демонстрира малко съчувствие. — Сали Дейли ми заяви, че се радва, задето съм залепила разбитото си сърце. Според нея двамата с теб сме идеалната двойка!

— Това ли развали настроението ти? — усмихна се Люк.

— Точно така!

— Сали не е искала да те ядоса. Тя има добро сърце.

— И твърде голяма уста — изстреля Кейт. — Загазили сме, Люк Ривърс, и искам да знам как точно мислиш да се измъкнем от това положение.

— Много просто. Като се оженим, всички клюки ще стихнат.

— Моля те, Люк! — сви примирено рамене Кейт. — Тази вечер не съм в настроение да се заяждам с теб. Мисля, че дойде време да започнем да се държим сериозно… — Гласът й трепна, защото в този миг Люк сложи ръце на раменете й и потърка лице в шията.

— И аз това предлагам.

Докосването му имаше странно въздействие върху нея. Необходимо й бе да събере цялата си воля, за да не се отпусне в обятията му и да се наслади на спокойствието и сигурността, които изпитваше с него. Но точно по този път стигнаха до днешната каша! Люк я придърпа по-далеч от печката и я обърна с лице към себе си.

— Хорските приказки не ме притесняват. Естествено е да ни обсъждат, не мислиш ли?

— Как може да говориш така?! — Цялата ситуация я изнервяше. — Не разбираш ли, хората искрено вярват, че сме влюбени.

— Но ти наистина ме обичаш. Вече ти го казах, не помниш ли?

— О, Люк! — извика тя отчаяно. — Разбирам какво се опитваш да постигнеш и ти благодаря от сърце, но не е необходимо.

— Какво имаш предвид? — обърка се той.

— Държа се с мен много мило. — Погали гладко избръснатата му буза. — Всеки друг мъж би се изсмял в лицето ми, ако му предложех да се оженим, а ти се съгласи. Сега обаче не си даваш сметка за моето достойнство, за моите чувства и настояваш да изпълниш обещанието си.

— Кейт — отвърна той, като леко я побутна да седне на стола. — Има нещо важно, което трябва да ти кажа. Нещо, което се опитвах да ти обясня още на сватбата.

— За какво става дума?

Люк закрачи напред-назад пред нея, като гледаше намръщено в земята.

— Трябваше да ти го кажа много по-рано, но с всички тези сътресения в живота ти ми беше трудно да намеря точния момент. — Спря да крачи и я погледна, сякаш не можеше да намери подходящите думи. — Аз купих вашата ферма.

Кухнята се залюля. Кейт протегна ръка и се вкопчи в ръба на масата. Бе се надявала, че ще минат поне няколко месеца, докато се намери купувач. Никога не й бе хрумвало, че това може да е Люк.

— О, да! — опита да се усмихне тя. — Мислех, че… Татко би трябвало да спомене нещо…

— Аз го помолих да не ти казва.

Погледът й се прикова в него. Въпреки смайването, усети как в нея се надига любопитство. Как можеше Люк да си позволи да купи собствена ферма, при това толкова голяма? Знаеше, че го е отгледал вуйчо му, който беше починал преди много години. Дали не е получил наследство?

— Люк — подхвана тя срамежливо, — знам, че не ми е работа, но…

— Откъде съм взел парите ли? — довърши той вместо нея. — Имаш право да питаш, Принцесо. Наследих една част от чичо Дан, за когото съм ти споменавал. Въртеше собствен бизнес в Уайоминг, където отраснах. Дядо също ми беше оставил една малка сума. Инвестирах всичко това, заедно с по-голямата част от заплатата си през тези години, и така събрах достатъчно средства, за да купя фермата. Това ще позволи на Доротея и баща ти спокойно да се оттеглят в пенсия. А аз имам още пари, за да разширя дейността тук.

Кейт кимна разсеяно. Не знаеше много за произхода на Люк. Беше чувала само, че е загубил родителите си като дете. Предполагаше, че именно тази загуба го е накарала да се държи толкова мило с нея и с баща й след смъртта на Нора.

Все още й се струваше, че ударът на съдбата е прекалено силен. От сега нататък нейният дом щеше да принадлежи на Люк. Той щеше да премести багажа си от малката къщичка на управителя. А Кейт, въпреки че притежаваше малко вещи, трябваше да започне да събира нещата си. Прехапа устни. Той коленичи в краката й и хвана ръцете й в силните си длани.

— Съзнавам колко ти се струпа напоследък, но точно тази новина би трябвало да пооправи нещата.

— Как би могло… — изохка тя.

— При това положение не е необходимо да се местиш.

Кейт не реагира веднага.

— Не разбирам какво имаш предвид…

— След като се оженим, ще живеем тук.

— Да се оженим?! — почти изкрещя тя. — Започвам да намразвам тази дума!

— По-добре се постарай да свикнеш, защото съм намислил да се венчаем преди Коледа. Нека да оставим Девин и Доротея да ни изпреварят — не искам да им отнемаме това удоволствие — и после, след две седмици, ще извикаме преподобния Уилкинс.

— Люк, много си мил, но това наистина не е необходимо. — Въпреки всичко казано досега, бе убедена, че Люк иска да се ожени за нея от състрадание. Явно я съжаляваше заради преживените напоследък трусове. Включително днешния.

— Защо продължаваш да спориш с мен?

Тя погали лицето му. Очите, които се взираха в нейните, никога не й бяха изглеждали по-тъмни и по-привлекателни. Кейт се усмихна тъжно.

— Не мислиш ли, че е малко… странно да обсъждаме въпроса за брак, след като ти нито веднъж досега не си ми казвал, че ме обичаш?

— Обичам те!

Въпреки цялата съдбовност на момента, Кейт избухна в смях:

— Искрено ти казвам, Люк, страхотно го изигра!

— Говоря сериозно. Обичам те и ти ме обичаш.

— Естествено, че се обичаме, но като приятели. Като брат и сестра.

В очите му внезапно лумна огън, какъвто не бе виждала досега. Ако пред нея стоеше който и да било друг мъж, това щеше да я уплаши, но Люк…

— Вместо да ме гледаш гневно, по-добре ми благодари, че не настоявам да изпълниш обещанието си.

— Кейт — заяви той категорично, — ние с теб ще се оженим. — Говореше като че ли искаше да я предизвика да му се противопостави. Вместо това тя се наведе и нежно докосна устните му със своите:

— Не, няма. Винаги ще съм ти благодарна, че си толкова добър приятел, Люк Ривърс. Ти си безкрайно внимателен и нежен, но ние ще направим най-голямата грешка на света с този брак.

— Не мисля, че си права.

— Аз съм разумна и хладнокръвна. Нито сватбата на Клей, нито тази на Девин, нито пък продажбата на фермата могат да ме съкрушат. Животът продължава. Научих този урок още след смъртта на мама. Звучи банално, но е истина. Оцелях, след като я загубих, и оттук нататък мога да се справя с всяка друга загуба.

— Не разбираш. Кейт. Аз искам да се оженя за теб.

— О, Люк, толкова си добър! Но ти не ме обичаш. Не по начина, по който би трябвало. Един ден ще бъдеш чудесен съпруг на някоя щастливка. — Бе свикнала с успокояващото му присъствие. Чувстваше се приятно с него, но не изпитваше тръпката, която поражда любовта. Не си въобразяваше и че той е влюбен в нея. Просто я обичаше приятелски и Кейт искаше отношенията им да останат на това равнище. На Люк обаче това не му беше достатъчно.

— Хората започват да приказват, така че и двамата трябва да направим всичко възможно, за да сложим край на клюките.

— Кейт, скъпа — изрече Люк бавно и очите му се присвиха, — бракът между нас е неизбежен. Колкото по-скоро го проумееш, толкова по-добре за всички нас!