Деби Макомбър
Желан годеник (2)

Втора глава

Рано на другата сутрин Девин влезе неуверено в кухнята, където Кейт седеше и пиеше първата си чаша кафе за деня.

— Добро утро, татко — усмихна се радостно тя.

— Добро утро, Принцесо. — Баща й обиколи два пъти масата, преди да се накани да седне.

Тя го изгледа с любопитство, после стана, за да му сипе кафе. След като майка й почина преди няколко години, бе придобила навика да му приготвя закуска.

— Добре ли прекарахте снощи двамата с госпожа Мърфи? — Кейт искаше да го изпревари с въпроса си, преди да е започнал да коментира плъзналите слухове за нея и Люк Ривърс. Тази сутрин още не го бе виждала, но знаеше, че той скоро ще се появи, и вече се подготвяше наум за предстоящия разговор. Беше се държала като глупачка. Искаше й се да потъне в земята от срам при спомена за брачното предложение, което му направи. Дори за миг не се съмняваше, че Люк с удоволствие ще се заяжда с нея на тази тема. Щеше да мине доста време, преди да я остави да забрави случилото се.

— Изглежда ще вали — промърмори Девин.

Странното настроение на баща й я учудваше.

— Питах те за снощи, а не за времето.

Някакво непознато вълнение проблесна в очите му за секунда, но той бързо сведе поглед към димящата чаша кафе.

— Татко? Забавлявахте ли се добре снощи с госпожа Мърфи?

— Прекарахме страхотно! — отвърна с пресилен ентусиазъм.

Кейт го познаваше добре и затова реши да почака, докато той сам поиска да проговори. Девин протегна ръка към захарта и решително си сложи три препълнени лъжички в кафето. После започна да го бърка толкова яростно, че за малко не го разплиска. И през цялото време се взираше някъде в пространството. Кейт не знаеше какво да си мисли.

— Татко — опита тя отново, — какво си намислил?

— Защо питаш? — Погледът му обходи стаята и накрая с нежелание срещна нейния.

— Току-що сложи захар в кафето си. От четиридесет години го пиеш горчиво.

— Ами! — втренчи се в чашата си с удивление.

— Лично те видях да го правиш.

— Да, сипах си захар — заяви Девин твърдо, сякаш ставаше дума за отдавна обмислена постъпка. — Аз… Ъъъ… Напоследък обичам сладичко.

Тя започна да осъзнава, че баща й не си е губил времето на сватбата.

— Вместо да се суетиш цяла сутрин, по-добре направо ми кажи какво ти се върти в главата.

Девин отново наведе очи, после кимна и смутено преглътна.

— Доротея и аз… Снощи дълго говорихме — започна той неуверено. — Всичко започна съвсем невинно. А после… Мисля, че сватбата и всичките онези чувства, които Клей и Рори излъчваха, ни замаяха главите. — Замълча, за да отпие от кафето си и се намръщи на сладкия му вкус. — Сещам се, че започнахме да го обсъждаме сериозно едва след като Нели Джексън дойде и ни каза, че сме чудесна двойка. Мисля, че разговорът тръгна оттам.

— Истина е. — Лично тя би предпочела баща й да се среща с жена, която да прилича на майка й малко повече, но госпожа Мърфи беше приятна, мила и Кейт я харесваше.

— Тогава разнесоха шампанското — продължи той — и двамата с Доротея си пийнахме. — Отново млъкна и погледна Кейт, сякаш казаното обясняваше всичко.

— Добре де — подсмихна се дъщеря му, — продължавай.

Най-после очите му — прями и откровени, срещнаха нейните.

— Знаеш, че обичах майка ти. Когато Нора умря, известно време не знаех как ще продължа да живея без нея. Но и ти, и аз успяхме да го преживеем.

— Разбира се, татко. — Внезапно проумя накъде върви разговорът. Не трябваше да се изненадва и все пак… Нямаше нужда баща й да казва каквото и да е повече. Той щеше да се ожени за Доротея Мърфи.

— Вече станаха пет години, откакто майка ти си отиде. Нали разбираш, човек започва да се чувства самотен. Мислех, че е време да попътувам малко, и искрено казано, не ми се ще да го правя сам…

— Трябваше да го споменеш по-рано, татко — прекъсна го Кейт. — Толкова бих искала да пътувам с теб. Една от хубавите страни на учителската професия е, че летата ми са свободни — говореше тя като в скоропоговорка. — Знаеш, че Люк се грижи за фермата и че всичко тук ще е наред…

— Принцесо, снощи помолих Доротея да се омъжи мен и тя ми оказа честта да приеме предложението.

Само миг колебание беше необходим на Кейт, за да събере необходимите сили и да промълви с усмивка:

— Но това е фантастично, татко!

— Знам, че ще ти бъде тежко, принцесо… Толкова скоро след сватбата на Клей. Искам само да знаеш, че няма да те изоставям. Ти винаги ще бъдеш моето малко момиченце.

— Разбира се, че не ме изоставяш. — Сълзите обаче напираха в очите и студенината в сърцето обхвана цялото й тяло. — Радвам се за теб. Наистина. — Беше искрена, но не можеше да приглуши усещането за непоправима загуба. Като че всички опорни точки в живота й изчезваха една по една.

— Боя се, че това ще повлече някои други промени. Продавам фермата. — Нежно стисна ръката й.

Кейт рязко пое дъх, преди да може да се овладее. Той току-що бе потвърдил най-лошите й страхове. Друга жена й отне Клей, а сега щеше да загуби Девин и дома си. После една нова мисъл се оформи в съзнанието й, въпреки че миналата вечер вече й беше минавала през ума — щом продаваха фермата, значи и Люк щеше да си отиде…

Клей. Баща й. Фермата. Люк. Всички и всичко, което обичаше, си отиваше в рамките на няколко часа! Ударът беше почти непоносим. Притисна ръка към устата си и преглътна заслепяващите я сълзи.

— Не искам да се притесняваш — побърза да допълни баща й. — За теб винаги ще има място в дома ми. Двамата с Доротея го обсъдихме и заедно решихме, че ще живееш с нас в града, докато искаш. Ти винаги ще бъдеш моята Принцеса и Доротея го разбира много добре.

— Татко — промълви Кейт, като се смееше и плачеше едновременно, — това е смешно! Аз съм вече на двайсет и четири години и прекрасно бих могла да се справям сама.

— Естествено, но…

Тя вдигна ръка, за да го прекъсне:

— Няма да го обсъждаме повече. Вие с Доротея ще се жените и аз се радвам. Не се тревожи за мен. Ще си наема апартамент в града и ще се изнеса оттук, колкото мога по-скоро.

Баща й въздъхна, явно облекчен, че тя приема плановете му.

— Е, Принцесо — каза той с усмивка, ведра като юлско слънце, — не мога да ти опиша колко съм доволен. Искрено казано, безпокоях се да не се разстроиш.

— О, татко…

Като продължаваше да се усмихва Девин потърка брадичка.

— Доротея по нищо не прилича на майка ти. Не знам дали си го забелязвала досега. Всъщност истината е, че когато за първи път я поканих да излезем заедно, го направих, само за да я накарам да ме почерпи с нейното прасковено сладко. После, преди да се усетя какво става, започнах да си измислям предлози да слизам долу в града. И причината вече не беше в прасковеното сладко…

Тя отвърна нещо, което в момента й се стори уместно, но след минута вече не го помнеше. Баща й я целуна по бузата и излезе, като предупреди, че ще се върне привечер.

Тя си наля втора чаша кафе, облегна се на масата и опита да обмисли онова, което се случи с нейния добре организиран живот. Почувства се сякаш целият свят се бе обърнал с главата надолу; сякаш гигантски ураган бе връхлетял Найтингейл и бе помел всичко, което бе скъпо за нея. Започна да се разхожда безцелно от стая в стая и накрая спря пред библиотеката, на която стоеше голяма снимка на майка й. Взе я и я притисна към гърдите си. Очите й се напълниха със сълзи, които се затъркаляха по страните. Кейт отново изживя огромната мъка от дните след смъртта на майка си и усети нарастващия гняв срещу баща си, задето позволяваше на друга жена да заеме мястото на Нора. От друга страна, сърце не й даваше да го вини заради новото му щастие. Госпожа Мърфи не бе типът жена, която Кейт би избрала за баща си, но това не беше нейна работа. Взела внезапно решение, тя пое дълбоко дъх и се помъчи да потисне неувереността и страха, за да приеме внезапния обрат на съдбата.

Задната врата се отвори и Кейт инстинктивно затвори очи, за да се успокои. Това можеше да бъде само Люк, а той бе последният човек, когото искаше да вижда точно сега.

— Кейт?

С треперещи ръце тя постави избелялата снимка на мястото й и избърса сълзите от очите си.

— Добро утро, Люк — отвърна тя и влезе обратно в кухнята.

Люк отиде до кафеварката с чаша в ръка.

— Баща ти току-що ми каза новината за него и госпожа Мърфи — започна той предпазливо. — Сигурна ли си, че ще се справиш?

— Разбира се! Това е чудесно за татко, нали?

— За баща ти — да, естествено. Но за теб може би е шокиращо… Толкова скоро след…

— След Клей и Рори — довърши вместо него тя. Протегна ръка и напълни чашата му, а после доля и своята. — Всичко ще е наред — повтори, като не знаеше на Люк ли го казва, или на себе си. — Естествено, фактът, че татко се жени, означава някои промени в начина ни на живот, но аз ще се приспособя.

— Не съм виждал баща ти толкова щастлив от години…

— Да, знам. — Въпреки болката Кейт се насили да се усмихне. За неин ужас обаче сълзите отново започнаха да изпълват очите й. Наведе глава в безнадежден опит да ги скрие.

— Кейт?

Тя се обърна гърбом към него, остави кафето си и започна да търка някакви невидими петна от безупречно чистата маса. Люк постави ръце на раменете й и преди Кейт да разбере какво става, зарови лице в джинсовата му риза, която ухаеше на чистота. Едно-единствено ридание разтърси раменете й и тя разтреперана въздъхна, притеснена, задето рухна пред него.

— Спокойно, мила — прошепна той нежно и погали гърба й. — Поплачи си, за да ти мине.

Чувстваше се истинска слабачка, задето толкова много се нуждаеше от него, но Люк беше силен и стабилен, а Кейт в момента се носеше като малка лодчица върху гребена на огромна вълна. Не знаеше дали ще успее да оцелее, дори ако бурята я пощади…

— Чу ли, че татко ще продава фермата?

— Да. — Звучеше притеснено. — Какво точно ти каза той?

— Съобщи ми го тази сутрин след новината за госпожа Мърфи.

— Не бива да се безпокоиш за това.

— Невъзможно е — отвърна тя и тихо заплака. Почувства как гали косите й и се сгуши в топлата му прегръдка. Той беше най-добрият й приятел. Той беше мъжът, който се погрижи за нея в най-тежкия ден от живота й.

Споменът за сватбата проблесна в съзнанието й и заедно с него нахлу срамът от предложението за брак, което бе направила на Люк. Тя замръзна в обятията му, ужасена от безцеремонния начин, по който го бе използвала. На практика го бе помолила от сега нататък да се грижи за нея! Отскубна се от прегръдката му, поизправи се и се усмихна през сълзи.

— Какво щях да правя без теб, Люк Ривърс?

— Никога няма да ти се наложи да търсиш отговора на този въпрос. — Отново обви ръце около кръста й и леко я целуна. След това добави нежно: — Явно снощи е имало някакво вълшебство. Първо ние, после баща ти и госпожа Мърфи…

— Слушай, що се отнася до нас — подхвана тя внимателно, пое въздух и отклони очи от неговите, — ти, надявам се, съзнаваш, че когато те помолих да се ожениш за мен, всъщност нямах точно това предвид…

Той замръзна на място и дълго не продума.

— Аз го приех съвсем сериозно, Кейт.

Тя отново се освободи от прегръдката му и хвана здраво с две ръце чашата си с кафе.

— Бях изпила много шампанско…

— Снощи каза, че си изпила само една чаша.

— Да, но я изпих на празен стомах и като прибавим всички изживявания около сватбата… Просто не бях на себе си.

— Така ли? — намръщи се Люк.

— Наистина. — Постара се смехът й да прозвучи безгрижно. — Начинът, по който танцувах с теб, по който ти се увесих на врата и… те целунах… Това нямаше нищо общо с мен. Няма да искам от теб да изпълниш обещанието си, Люк.

Той придърпа най-близкия стол и се отпусна в него, сякаш нямаше сили да остане прав. Тя седна на отсрещния стол — нервите й бяха опънати до скъсване. Няколко минути никой не продума. Люк държеше чашата си и я гледаше толкова напрегнато, че накрая Кейт се изчерви.

— Слушай — подхвана тя колебливо, — снощи ти се държа като истински джентълмен и аз съм ти задължена за това, че ми помогна. Но… Боя се, че половината от нещата, които ти казах, бяха несериозни.

Загорелите от слънцето бръчици в ъгълчетата на очите му се очертаха още по-ясно, когато той се усмихна самоуверено.

— Това повдига някои интересни въпроси.

— Не те разбирам. — Естествено, Люк знаеше много точно за какво става дума, но му доставяше удоволствие да я прави на още по-голяма глупачка, като я накара да дава обяснения.

— Ами виж — отвърна той, провлачвайки спокойно думите, — ако си била искрена само за половината от нещата, които ми каза, аз, естествено, ще се запитам за коя точно половина.

— Не мога да си спомня всичко — прошепна тя. Страните й пламтяха. — Но ще ти бъда много благодарна, ако забравиш онзи епизод, в който те помолих да се ожениш за мен.

— Не, не искам да го забравям.

— Моля те, Люк! — извика тя и стисна очи. — Всичко това ме поставя в крайно неудобно положение. Не можеш ли просто да ме оставиш на мира?

— Не. Не мисля, че бих могъл.

Значи щеше да я измъчва докрай! Все пак това не биваше да я учудва — нали сама се беше натопила в тази каша?

— Ти беше толкова мил с мен на тържеството… След сватбата не спря да ми повтаряш, че искаш да ми помогнеш, и наистина го направи. Едва ли щях да издържа без теб, но…

— И целувките ли искаш да забравя?

— Да, моля те! — кимна тя енергично.

— Миналата вечер говореше друго. — Люк се намръщи. — Всъщност бе доста изненадана, че ти е толкова приятно. Доколкото си спомням, ме попита: „Защо, за бога, не си ми казвал, че го правиш толкова добре?“.

— Господи, наистина ли съм го казала?

— Боя се, че да. И на практика ме принуди да ти обещая, че ще се оженя за теб…

— Всеки друг на този свят милостиво би забравил за моето предложение. — Прехапа долната си устна.

Някак тържествено той скръсти ръце. Лицето му издаваше сериозна съсредоточеност.

— Нямам никакво намерение да го забравям. Аз държа на думата си и винаги изпълнявам обещанията си.

Кейт изстена. Надяваше се, че тазсутрешните новини около баща й ще накарат Люк да прояви малко повече разбиране.

— Виждам, че всичко това ти доставя огромно удоволствие — промърмори тя гневно и стисна устни, за да не каже нещо по-грубо.

— Не, не е точно така. Кога би искала да вдигнем сватбата? И докато сме още на тази тема, може би е редно да ти кажа…

— Не говориш сериозно! — прекъсна го тя. Та той се осмеляваше да обсъжда с нея датата! Ако цялата история беше само шега, Люк отиваше твърде далеч!

— Безкрайно съм сериозен. Ти ме помоли да се оженим, а аз се съгласих. Оттук нататък всяко отстъпление би било потъпкване на клетвата.

— В такъв случай аз… Аз те освобождавам от дадената дума. — И тя направи широк жест с ръка, за да подчертае казаното.

Дълбока бръчка разсече челото му.

— Моята дума е вече дадена и аз държа на нея.

— Но снощи аз не знаех какво говоря! Добре де, знаех. В известен смисъл. Но и двамата сме наясно, че бях под влияние на някакво моментно настроение.

Люк се навъси още повече:

— Предполагам, че всички в града ще решат, че се жениш за мен напук. Или пък ще клюкарстват за мен. Това не ме притеснява, но не бих искал да се приказват глупости за теб.

— Ще бъдеш ли така добър да спреш? — извика тя. — Нямам никакво намерение да се омъжвам за когото и да било. Никога! — Край на любовта и романтиката! Отсега можеше да си представи как след тридесет години ще живее сама в компанията на няколко котки и ще плете чорапи…

— Снощи говореше друго…

— Ще престанеш ли да го повтаряш? Снощи не бях на себе си!

— Но идеята да се оженим ми се стори изключително добра. Осъзнавам, че си имала някои тежки моменти в последно време, но бракът ни ще сложи край на всички неприятности.

Кейт закри очи с треперещи ръце. Надяваше се, че цялата сцена е част от някакъв кошмар, който скоро ще свърши. За съжаление, когато отпусна ръце, Люк продължаваше да седи и да я наблюдава изпитателно.

— Не мога да повярвам, че водим този спор! Това е пълна безсмислица. По този начин няма да подобриш настроението ни.

— Повтарям, Кейт, говоря сериозно.

Младата жена наведе глава и заговори бързо:

— Много мило от твоя страна, че си мислил върху възможността да се оженим, но не е било необходимо. Точно ти би трябвало да разбираш по-добре от всеки друг защо не мога да се оженя за теб. Обичам Клей Франклин.

— Бабини деветини.

— Моля? — подскочи Кейт.

— Ти си влюбена в мен. Само че още не го знаеш.

Бе й нужна само секунда, за да се съвземе.

— От всички самовлюбени, надути, самоуверени… — Млъкна, за да си поеме дъх. Този път Люк наистина я смая! — Не мога да повярвам! — Скочи на крака и закрачи напред-назад из кухнята. — Не те разбирам. Опитах, честна дума! В един миг си стабилен, закриляш ме, даваш ми всичко, от което се нуждая, държиш се като най-добрия ми приятел, а в следващия момент започваш да ми говориш най-глупавите и невъзможни неща! Никога преди не си се държал така. Защо се промени?

— Толкова ли е лошо? — помилва я той нежно, като не обърна внимание на въпросите й.

— Не знам какво се случи с нас на сватбата, но явно е имало някаква магия. Нека да отдадем всичко на шампанското и забравим случилото се, преди да си причиним болка.

— Знаеш ли, ако помислиш сериозно върху идеята за брак с мен, тя ще започне да ти харесва — продължи той, вместо да й отговори. После стана и тръгна право към нея. — Може би това ще ти помогне да решиш как е най-добре да постъпим.

— Аз…

Люк сложи пръст на устните й, за да я накара да замълчи.

— Май си забравила, че една изискана дама не бива да проявява такава упоритост. — С тези думи той я прегърна през кръста и внимателно я притегли към себе си.

Кейт отгатна намерението му и се приготви да протестира, но той заключи устните й със своите и потокът от думи изведнъж се изпари от съзнанието й. Пръстите й сграбчиха яката на синята му риза и пряко всички възможни усилия на волята устните й с желание се разтвориха, за да посрещнат неговите.

Когато целувката свърши, Люк мълча известно време, след което широка усмивка озари лицето му.

— Да — заключи той с огромно удоволствие, — ти ме обичаш…